Р
Е Ш Е
Н И Е № 260938
13.08.2021 г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, V – ти състав в открито съдебно заседание на трети август, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
МАРИЯ ШИШКОВА
като
разгледа докладваното от член съдия Мария Шишкова
въззивно гражданско дело № 982 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца в
първоинстанционното производство М.С.С., депозирана чрез процесуалния й
представител – адв. М.Н. против Решение № 133/10.03.2020 г., постановено по гр.
дело № 1844/2019 г. по описа на Районен съд – Асеновград, VI гр. с., с което е отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК във вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че М.Г.А. *** дължи на М.С.С. сумата от
4772,03 лева, от които сумата от 2 000 лева, предоставен и невърнат паричен
заем по Договор за потребителски кредит № ********** от 08.08.2018 г., сключен
между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и М.А., и сумата от 2 772,03 лева, представляваща
претърпени вреди от образуваното срещу ищцата изпълнително дело №
20198220400398 по описа на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова въз основа на издадения
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 645/2019 г. по описа на РС – Асеновград, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за което е
издадена заповед за изпълнение № 784/28.06.2019 г. по ч.гр.д.1312/2019 г. по
описа на РС – Асеновград.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие с приложените
доказателства, при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се
съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва
се отказа на първоинстанционния съд да кредитира, дадени от ответника обяснения
в хода на извършвана проверка, по реда на ЗСВ, в които се твърди да са признати
релевантни за правилното прилагане на закона факти относно получаването на процесните
суми.
С тези аргументи е обосновано искането на отмяна на
решението и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени.
Претендира се заплащането на направените разноски в двете инстанции и в
заповедното производство.
Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор и
не се представлява в съдебното производство пред настоящата инстанция.
Аргументите, изложени в депозираната въззива жалба се
поддържат изцяло от процесуалния представител на жалбоподателката в съдебното
заседание.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, провери обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 269 изр. първо от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от процесуално легитимирана страна против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, което предпоставя произнасяне по същество на правния спор, в рамките
на заявените в жалбата доводи.
При въззивната проверка не се констатира неправилно
приложение на императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към
приложимата нормативна уредба.
Предмет на първоинстанционното производство е иск с
правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба
от М.С. против М.Г.А., в която се твърди на 08.08.2018 г., поради близки колегиални
и приятелски взаимоотношения, жалбоподателката да е сключила Договор за потребителски
кредит с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за сумата от 2 000 лева, които е предоставила на
ответницата ведно с договора за кредит и погасителния план. Твърди се, че между
страните е съществувала устна уговорка задължението към банката да се погасява
от М.А.. Необслужването на кредита дало основание за образуване на ч. гр.д.
645/2019 г. по описа на РС – Асеновград, приключило с решение, с което
жалбоподателката е осъдена да заплати на кредитора по договора за потребителски
кредит сумата от 4 521,68 лв. В получена през м. юни 2019 г. покана за доброволно
изпълнение , издадена по изпълнително
дело 20198220400396 на ЧСИ Минка Стайкова-Цойкова е посочен размер на
задължението – 4 772,03 лв., изплатено изцяло на 04.08.2019г. от жалбоподателката
С..
По делото са приложени материалите по ч.гр.д.1312/2019
г. по описа на РС – Асеновград, по което е издадена заповед за изпълнение №
784/28.06.2019 г., договорът за потребителски кредит, издаденият изпълнителен
лист по ч.гр.д. 645/2019 г. срещу жалбоподателката за заплащане на дължимите суми
на банката – кредитор, послужил като основание за започване на изпънителното
производство от ЧСИ, поканата за доброволно плащане до жалбоподателката.
Разпитани са бащата на жалбоподателката и служител на кредитната институция, позната
и на двете страни по спора. Приложени са заверени копия от материали по
прокурорска преписка 959/2019 г. образувана по заявление на жалбоподателката М.С.
срещу въззиваемата страна – М.А..
Въз основа на тези доказателствени източници
първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че ищцата е страна по
Договор за кредит № ********** от 08.08.2018 г. за сумата от 2000 лева, който е
следвало да бъде върнат в съответствие с погасителния план – на вноски до
15.08.2021 г.
По отношение на основния спорен въпрос – предадена ли
е получената от кредитната институция сума от 2 000 лева от жалбоподателката на
въззиваемата страна, първоинстанционният съд е приел, че събраните гласни
доказателствени средства не установяват този факт.
Изводите на първоинстанционния съд се споделят напълно
и от настоящия въззивен състав, тъй като почиват на обективен и достоверен
анализ на събраните по делото доказателства при правилно приложение на
материалния закон и относимите нормативни разпоредби. Дадените обяснения от въззиваемата
страна в хода на извършваната проверка, възложена от прокурор, правилно са
преценени и от състава на първоинстанционния съд като недостатъчни, за да се
приеме за доказан факта на предаване на получените от жалбоподателката суми по
договори за кредит на въззиваемата М.А.. В този аспект, не е установено, а и не
се твърди да са оформени документи, които да регламентират възникналото между
страните правоотношение по евентуално сключен договор за заем.
В този контекст, решението на районния съд е правилно,
обосновано и законосъобразно, доколкото доказателствената тежест за установяване
на твърдяния факт на предаване на сумата, който поражда задължение за ответната
страна по спора тежи върху жалбоподателката.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 133/10.03.2020 г., постановено по гр. дело № 1844/2019 г. по описа на Районен
съд – Асеновград, VI гр. с.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: