Р Е Ш Е Н И Е
№ 1318 19.06.2018 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
единадесети юни две
хиляди и осемнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 8437 по описа на БРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „МОБИЛТЕЛ“
ЕАД против А.С. М. и е за установяване на дължимост от ответника на ищеца на
сума, оспорена в заповедно производство по ч.гр. дело № ***/2017 г. по описа на
БРС, а именно: 277,99 лева, включваща потребени услуги и неустойка за
предсрочно прекратяване на договори.
В
исковата молба се твърди, че между страните е
съществувало облигационно правоотношение, по което са издадени 4 фактури за
дължими суми, сред които и за неустойки за прекратяване на договор, на обща стойност
277,99 лева. Договорите са прекратени от оператора поради неплатени суми. Посочва
се, че с подаване на заявление по чл. 410 от ГПК ищецът е направил изявление за
осъждане на ответника за
сумата от 277,99 лева,
за която е издадена заповед за изпълнение, но длъжникът (ответник в настоящото
производство) е депозирал възражение против заповедта, поради което е
образувано и исково производство.
В
законоустановения срок по делото не постъпва
отговор от ответника.
В съдебно
заседание представител на ищеца не се явява. Преди първото по делото съдебно
заседание процесуалният му представител депозира становище, с което моли да
бъде постановено неприсъствено решение.
В съдебно
заседание ответникът се не се явява и не се представлява.
В
проведеното на 11.06.2018 г. съдебно заседание съдът е
постановил, че ще се произнесе с неприсъствено решение. След повторна преценка
на обстоятелствата в исковата молба и представените доказателства, съдът
намира, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, защото предявените искове не са изцяло вероятно основателни, поради
което следва да се произнесе с решение, в което изложи мотиви и което по общия
ред подлежи на обжалване.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Налице е
договор с индивидуален потребителски номер М*** от дата 22.08.2014 г., с който на
ответника са му предоставяни услуги: „пренос на данни“ за телефонен номер ***
по тарифен план Мтел Мобилен интернет S за срок от една година, като номерът М*** е индивидуален
клиентски номер, като всички договори се завеждат под този номер. Ответникът не
е заплатил потребени услуги към оператора в размер на 42,25 лева, поради което последният
счита за прекратен договор с индивидуален потребителски номер М*** от дата
22.08.2014 г. по отношение на номер ***, сключен по програма Мтел Трансфер S
ТВ за срок от две години, считано от 02.03.2015 г., като
е начислил неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 211,42
лева (17 броя месечни абонаментни такси, дължими до края на срока на
прекратения договор по 12,42 лева без ДДС всяка) на основание т.6.3 от
Приложение № 1 към договора. Същата гласи, че ако абонатът наруши задълженията
си, произтичащи от приложението, договора или общите условия, в това число, ако
по негово искане или вина договорът по отношение на услугите в приложението
бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право
да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпки), дължими от датата на прекратяване на до изтичане на определения срок
на ползване.
Операторът
счита за прекратен и договор с индивидуален потребителски номер М*** от дата
22.08.2014 г. по отношение на номер ***, сключен по програма Мтел мобилен
интернет S за срок от
12 месеца с месечен абонамент от 5,90 лева с ДДС, считано от 02.03.2015 г., като
е начислил неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 24,60
лева (5 броя месечни абонаментни такси, дължими до края на срока на прекратения
договор по 4,92 лева всяка без ДДС) на основание т.5.3.1 от Приложение № 1 към
договора. Същата гласи, че ако абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
приложението, договора или общите условия, в това число, ако по негово искане
или вина договорът по отношение на услугите в приложението бъде прекратен в
рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати
договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими
от датата на прекратяване на до изтичане на определения срок на ползване.
С
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК ищецът е направил изявление за осъждане на ответника за
сумата от 277,99 лева,
за която е издадена заповед за изпълнение, но длъжникът (ответник в настоящото
производство) е депозирал възражение против заповедта, поради което е
образувано и исково производство.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства.
При тези факти съдът приема от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание
чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и чл.92 от ЗЗД.
Неплатените
суми за услуги се дължат от ответника, поради което установителният иск за тях
следва да бъде уважен. М. обаче не дължи суми за неустойки, като мотивите за
това са следните:
Според
задължителните разяснения в ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС решаващият
съд служебно следи за съответствието на
неустоечната клауза с добрите нрави и с принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения, предвид действителността на договора
и на отделните негови клаузи.
В
процесния случай ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13,
т. 1 ДР ЗЗП, а според чл. 143
ЗЗП „неравноправна
клауза“ в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Процесните
договори са сключени при предварително определени условия от едната страна по
правоотношението - доставчикът на далекосъобщителни мобилни услуги. Договорите са бланкови и не са
предмет на предварително договаряне между страните, респективно ответникът не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. Не се установи в процеса клаузите за неустойки да са
били индивидуално договорени. Според чл.
146, ал. 2 ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г., относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, транспонирана с чл. 13а, т. 9 ДР ЗЗП.
В
случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата
се попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответникът не е имал възможност да изрази
воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка.
Неустоечните
клаузи са нищожни, защото създават значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя на
услугата. Потребителят
няма право да прекрати съответния договор и да
получи неустойка в негова полза. Самите клаузи не
уреждат правила за изчисляване на неустойката
според вида на неизпълнението и вида на задължението, а винаги потребителят дължи „оставащите месечни такси“, което
създава значително несъответствие в правата и задълженията на страните по
договора и на практика „гарантира“ на оператора „печалба“ до края
на срока на договора.
На
следващо място, от граматическото тълкуване на клаузата за неустойка и по двата
договора следва, че в понятието „нарушаване на задължения“ от страна на абоната
се включва и „неплащане на дължими суми“, което влече след себе си право на
оператора да получи неустойка, т.е. последната има компенсаторен характер.
Освен това, получаването на неустойка не е свързано задължително с прекратяване
на договора, защото двете възможности могат да бъдат и алтернативни („и/или“).
Не
съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че когато кредиторът
предпочете прякото изпълнение на самото задължение (операторът претендира сумата за предоставени услуги),
той не може да иска и договорената между страните компенсаторна неустойка за
неизпълнение, нито пък прякото изпълнение, заедно с действителните си вреди от
неизпълнението, защото по този начин би получил дължимото два пъти - като
изпълнение и като равностойност на неизпълнението –
аргумент от Решение № 159 от 22.02.2016 г. на ВКС по т. д. №
1871/2014 г., II т. о. Следователно ответникът
не дължи суми за неустойка, след като е признато, че дължи суми за предоставени
услуги – пряко изпълнение на самото задължение.
По разноските:
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски за
заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.
422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването, респективно
отхвърлянето на иска, поради което съдът в исковото производство следва да
разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение –
аргумент от т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК.
С оглед изхода на делото ответникът дължи разноски
съобразно уважената част от исковете в размер на 48,59 лева за заповедното
производството и толкова разноски за исковото производство. Ответникът не е
направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се дължат.
Мотивиран
от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по делото, че А.С. М., ЕГН – **********, дължи на
„МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, ЕИК – *********, сумата от 42,25
лева (четиридесет и два лева и двадесет и пет стотинки), представляваща
незаплатени услуги, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № ***/10.08.2017
г. по ч. гр. дело № ***/2017 г. по описа на БРС, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда на 10.08.2017 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, ЕИК – *********, против А.С. М., ЕГН – **********, за
приемане за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от 235,74
лева (двеста тридесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки), включваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с индивидуален потребителски
номер М*** от дата 22.08.2014 г. по отношение на номер *** в размер на 211,42
лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договор с индивидуален
потребителски номер М*** от дата 22.08.2014 г. по отношение на номер *** в
размер на 24,60 лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 3567/10.08.2017 г. по ч. гр. дело № ***/2017 г. по описа на БРС,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
в съда до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.С.
М., ЕГН – **********, да заплати на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, ЕИК – *********,
следните суми: 48,59 лева (четиридесет и осем лева и петдесет и девет
стотинки), представляваща разноски по ч. гр. дело № ***/2017 г. по описа на БРС,
съобразно уважената част от претенциите; 48,59 лева (четиридесет и осем лева и
петдесет и девет стотинки), представляваща разноски по настоящото дело,
съобразно уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ