Определение по дело №2207/2015 на Софийски градски съд

Мотиви по Н.О.Х.Д.№2207/2015г. по описа на СГС, НО, 5-ти с-в

 

Софийска градска прокуратура е внесла Обвинителен акт по досъдебно производство №457/2012г. по описа на 09 РУ-СДВР, (пр.пр.№2108/2012г. по описа на СГП) срещу Д.С.И. за престъпление по чл.116, ал.1, т.4, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК.

Срещу подсъдимия Д.С.И. е повдигнато обвинение за това, че на 25.02.2012г. около 23.30 часа в гр.С., ж.к.“******* -2“, ъгъла на бл.*** на пътното платно на бул.„*******”, направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице - две лица - П.М.М. като му нанесъл удари с нож в областта на гръдния кош, в следствие на което му причинил наранявания, проникващи в гръдната кухина, изразяващи се в две прободно-порезни наранявания, проникващи в гръдната кухина с излив на въздух и кръв и наличие на подкожен ефизем, което говори за нараняване на белия дроб, довели до осъществен контакт между външна среда и гръден кош и разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в пневмо и хемоторакс около 250 мл, както и подкожният ефизем потвърждават засягане на жизнено важен орган белия дроб, като без оказване на високоспециализирана медицинска помощ смъртта е могла да настъпи както рефлекторно, така също от колапса на белия дроб и кръвоизлива от наранените съдове и бял дроб и Б.Г.С., като му нанесъл четири удари с нож в областта на гърба, в следствие на което му причинил временно разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се в четири прободно-порезни, косо вървящи наранявания на гръдния кош, непроникващи в гръдната кухина, които не биха довели до смъртен изход без лекарска намеси, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини - оказана е своевременна медицинска помощ на пострадалите.

В хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия И. съобразно фактическата и правна квалификация, посочена в обвинителния акт. Счита, че обвинението се подкрепя от писмени и гласни доказателства, събрани в досъдебното производство, а също и от самопризнанието на подсъдимия пред съда. При индивидуализиране наказателната отговорност на И., моли да се отчете чистото му съдебно минало, но и високата степен на обществена опасност на деянието и деец, доколкото той е нападнал безпричинно две лица. Предвид горното, пледира за наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 /девет/ години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК бъде редуцирано до 6 /шест/ години „Лишаване от свобода“. Намира гражданският иск за доказан по основание и размер, поради което и следва да бъде уважен в цялост.

Повереникът на частния обвинител М. - адв.А. поддържа тезата за несъмнена доказаност на обвинението. С оглед определянето на справедливо наказание, обръща внимание на съда да отчете като отегчаващо вината обстоятелство нарушаването на мярката за неотклонение от подсъдимия И..

Процесуалният представител на другия пострадал - адв.М. поддържа доводите на обвинението като аналогично набляга на факта, че опитът за убийство е бил насочен срещу повече от едно лице, а деецът е бил предварително подготвен за извършване на деянието, като е носил в себе си нож и метален бокс. Намира, че опитът е останал недовършен единствено поради обстоятелството, че жертвите са се съпротивлявали. В този смисъл моли на И. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ над средния размер и като последица от осъждането се уважи изцяло гр. иск за неимуществени вреди.

Двамата пострадали от престъплението - Б.С. и П.М. – надлежно конституирани на осн. чл.76 от НПК като частните обвинители, а първият и като граждански ищец, се явяват в съдебно заседание.

Отразявайки становището си по обвинението, частният обвинител М. набляга на сериозните действия от страна на подсъдимия, насочени към лишаването му от живот. Моли за наказание към максимума, предвиден от законодателя.

Частният обвинител и гр.ищец Б.С. поддържа наведеното от повереника си, без да излага допълнителни аргументи.

Подсъдимият Д.С.И. не дава обяснения по повдигнатото срещу него обвинение. В съдебно заседание прави изрично искане за протичане съдебното производство по реда на гл.27 /двадесет и седем/, и по-точно при прилагане нормата на чл.371, т.2 от НПК. Признава изцяло фактите, така както са отразени от СГП в Обвинителния акт като запознат с правните последици на това особено производство отказва да се събират други доказателства досежно фактическата обстановка, изложена в Обвинителния акт. С оглед на това съдът, след като установи, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл.372, ал.4 от НПК. В правото си на лична защита, изразява съжаление за стореното. В предоставената му на осн. чл.297, ал.1 от НПК последна дума, моли съда за минимална присъда.

Надлежно назначеният от по-рано служебен защитник на подсъдимия - адв.Н. намира обвинението за доказано само спрямо опита на И. да лиши от живот един от пострадилите - М., но не и спрямо другия, в каквато насока взема предвид силата, местоположението и посоката на ударите. Ето защо като резултат, намира за резонно оправдаване на И. по обвинението по чл.116, ал.1, т.4 от НК. Засягайки въпроса за индивидуализацията на наказанието, адв.Н. счита, че решаващият съд следва да отчете изключително младата възраст на подсъдимия към датата на деянието, чистото му съдебно минало и факта, че е оказал пълно съдействие за разкриване на обективната истина, вкл. и избирайки съкратеното съдебно следствие при съдебното разглеждане на делото. В заключение набляга на изразеното съжаление и разкаяние, съчетано с искрените извинения към пострадалите. С оглед горното като извод намира, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК. По отношение на допуснатия за съвместно разглеждане граждански иск, счита, че е частично основателен, доколкото в този му размер не е съобразен със справедливостта и съдебната практика.

 

СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства по досъдебно производство №457/2012г. по описа на 09 РУ-СДВР, (пр.пр.№2108/2012г. по описа на СГП) и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д.С.И. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.С., ж.к.“*******-2“ бл*********, със средно образование, неженен, работи като склададжия във фирма за машини от два месеца с възнаграждение 350лв. без договор, с ЕГН:**********, неосъждан /освобождаван от наказателна отговорност/.

Подсъдимият Д.С.И. е психично здрав като психичното му състояние не се явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното производство. Към момента на извършване на инкриминираното деяние, И. се е намирал в състояние на лека степен на алкохолно опиване.

На 25.02.2012г. около 23.00 часа, пострадалите П.М. и Б.С. и св.М.Я. посетили заведение „Бунара“, находящо се в гр.С., ж.к.„******“. Тримата седнали в компанията на св.Н. Ч., която била там със свои приятели. Около 23.15часа, пострадалите М. и С., св.Я. и св.Ч. напуснали заведението, като решили да отидат в дома на св.С.,***.

До там свидетелите се придвижили с автомобила на пострадалия С. като около 23.30 часа четиримата стигнали в посочения квартал. Св.С. паркирал превозното средство на бул.“*******“, срещу бл.***, след което всички тръгнали пеша в посока към бул.“Ломско шосе“, където имало денонощен магазин. От магазина св.Я. закупил цигари и бира. След като взели покупките, лицата се отправили към бл.*** в квартала. Пресичайки бул.“*******“, забелязали, че зад тях вървят две лица - подсъдимият Д.И. и св.И. И.. Тъй като св.Я. и св.Ч. вървели по-бързо, те влезли във входа на блока преди М. и С..

Малко преди да влязат във входа пострадалите били настигнати от тичащия И., който безпричинно нанесъл удар на св.С. с метален бокс в областта на лицето. Св.М., за да помогне на приятеля си, замахнал с ръка и ударил подсъдимия И. в лицето. Двамата се сборичкали, което принудило св.И. И. да се намеси като хванал М. за ръцете и дърпайки го назад, двамата паднали на земята. Пострадалият С. избутал с ръце подсъдимия И. и тръгнал към св.М., който лежал на земята. По това време върху св.М. бил седнал св.И. И. и му нанасял удари.

В този момент подсъдимият И. извадил нож, който носел в себе си и нанесъл четири удара с ножа в областта на гърба на пострадалия С., в следствие на което му причинил четири прободно-прорезни косо вървящи наранявания на гръдния кош, непроникващи в гръдната кухина. Въпреки болката, която изпитвал, пострадалият С. избутал св.И. И. и помогнал на приятеля си - М. да се изправи. Тогава св.И. И. видял лицето на св.С., разпознал го като съсед от блока, изплашил се и побягнал в неизвестна посока.

В същото време пострадалият М. видял ножа в ръцете на подсъдимия И., също се изплашил и побягнал, но И. успял да го хване и му нанесъл удари с ножа в областта на гръдния кош, в следствие на което му причинил две прободно-прорезни рани, проникващи в гръдната кухина с излив на въздух и кръв и наличие на подкожен ефизем, с нараняване на белия дроб, довели до осъществен контакт между външна среда и гръден кош и пневмо и хемо торакс около 250 мл, както и подкожният ефизем, при което М. паднал на земята, а подсъдимият И. избягал.

Тогава св.Я. излязъл от блока и помогнал на пострадалия М. да влезе във входа. След като св.Я. затворил вратата на входа, подсъдимият Д.И. отново се появил и започнал да я дърпа, за да я отвори, но след като не успял, ударил с ръката, на която бил поставен металния бокс и счупил стъклото. След това, И. избягал в неизвестна посока.

Видно от заключението на приобщената по делото съдебно-медицинска експертиза, в следствие на нанесените му наранявания, на пострадалия С. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в четири прободно прорезни рани косо вървящи наранявания на гръдния кош непроникващи в гръдната кухина, които не биха довели до летален край без лекарска намеса.

Съобразно заключението на съдебно-медицинска експертиза спрямо пострадалия М., подсъдимият И. му е причинил наранявания, проникващи в гръдната кухина, изразяващи се в две прободно-порезни наранявания проникващи в гръдната кухина с излив на въздух и кръв и наличие на подкожен ефизем, което говори за нараняване на белия дроб довели до осъществен контакт между външна среда и гръден кош и разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в пневмо и хемо торакс около 250 мл, както и подкожният ефизем потвърждават засягане на жизнено важен орган белия дроб, като без оказване на високоспециализирана медицинска помощ смъртта е могла да настъпи както рефлекторно, така също от колапса на белия дроб и кръвоизлива от наранените съдове и бял дроб.

 

По доказателствата:

Така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз основа на следните гласни доказателствени средства: направеното от подсъдимия И. самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК пред съда, както и чрез показанията на пострадалите П.М. (л.29-32 и л.47 от досъдебното производство), Б.С. (л.33-37 и л.48 от досъдебното производство), а също и посредством изложеното от другите очевидци на престъплението – св.М.Я. (л.25-26 и л.44-45 от досъдебното производство), св.Н. Ч. (л.27-28 и л.46 от досъдебното производство), отчасти от показанията на св.И. И. (л.42-43 от досъдебното производство), полицейските служители св.Иван Зарков (л.38-39 от досъдебното производство) и св.Самуил Николов (л.40-41 от досъдебното производство).

Съдът прецени като годни доказателства и доказателствени средства и надлежно изготвените съобразно изискванията на процесуалния закон - протокол за оглед на местопроизшествие (л.17-22 от досъдебното производство), протоколи за доброволно предаване, протоколи за освидетелстване с писмено съгласие на освидетелствания (л.23-24 от досъдебното производство), медицински свидетелства на пострадалите П.М. (л.53 от досъдебното производство) и Б.С. (л.54 от досъдебното производство), заверени ксерокопия на медицински документи от УМБАЛСМ „Пирогов“ на двамата пострадали (л.55-70 от досъдебното производство).

Като допринасящи за изясняване авторството на процесното деяние, градският съд намира и удостоверените посредством Протоколи за разпознаване на лица от процесуално-следствени действия (л.49-51 от досъдебното производство), видно от съдържанието на които св.Я. и пострадалите М. и С. категорично са разпознали в И. лицето, което се е опитало да лиши от живот последните двама. При извършването им са съблюдавани условията и процедурата за провеждането им, установени в чл.169 и сл. от НПК. На осн. чл.170 от НПК непосредствено преди самото разпознаване е извършен разпит на пострадалите лица и св.Я., приключили в час, предхождащ самото разпознаване. По време на него пострадалите и св.Я. са посочили извършителя на престъплението спрямо първите по идентични с тези на И. признаци. Разпознаванията са извършени в присъствието на две поемни лица, които са удостоверили с подписите си провеждането и резултатите от тези процесуално-следствени действия. Единствено като процесуален недостатък, който не се отразява върху годността на протоколите да породят правни последици е неудостоверяването им със снимков материал.

От значение към доказателствения материал, съдът счете и двете биологични експертизи (л.126-133 и л.135-141 от досъдебното производство), които доказват наличието на кръв по приобщените по делото веществени доказатества от кръвно-груповата принадлежност на подсъдимия.

Като задълбочени и акуратни, този съд приема и изготвените в рамките на досъдебното производство от лице, с необходимите специални знания, съдебно-медицински експертизи, приобщена към доказателствения материал на осн. чл.282, ал.1 от НПК спрямо двамата пострадали, както предварителни, така и последващи (л.81-82, л.85-86, л.89-91 и л.245-250 от досъдебното производство). От съдържанието на същите, дали основание за повдигане на обвинение на подсъдимия И. за опит за причиняване на смърт на две лица, се установява, че на пострадалия М. е причинено нараняване в областта на гръдния кош, в следствие на което му причинил наранявания, проникващи в гръдната кухина, изразяващи се в две прободно-порезни наранявания, проникващи в гръдната кухина с излив на въздух и кръв и наличие на подкожен ефизем, което говори за нараняване на белия дроб, довели до осъществен контакт между външна среда и гръден кош и разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в пневмо и хемоторакс около 250 мл, както и подкожният ефизем потвърждават засягане на жизнено важен орган белия дроб, като без оказване на високоспециализирана медицинска помощ смъртта е могла да настъпи както рефлекторно, така също от колапса на белия дроб и кръвоизлива от наранените съдове и бял дроб, а на пострадалия С. - временно разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се в четири прободно-порезни, косо вървящи наранявания на гръдния кош, непроникващи в гръдната кухина.

В причинна връзка с деянието стоят и съдебно-медицинската експертиза на св.И. И. - очевидец на престъплението (л.72-73 от досъдебното производство) и на подсъдимия Д.И. (л.76-78 от досъдебното производство), чийто телесни повреди съотвестват на отбранителните действия на пострадалите спрямо него.

Настоящият съдебен състав няма основания да се съмнява и в заключението на извършената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична и психологична експертиза (л.196-203 от досъдебното производство), според която подсъдимия Д.И. е психично здрав, при него е налице психична годност и психичното му състояние не се явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното производство, въпреки, че към момента на инкриминираното деяние се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване – лека степен. Отделно от това вещите лица са стигнали до извод, че при анализиране действията на подсъдимия И., няма основания да се приеме, че се е намирал в състояние на афект.

Констатация за необременото съдебно минало на подсъдимия И. /освобождаван от наказателна отговорност след датата на деянието/, съдът направи въз основа на приложените и приети по делото като писмени доказателства справка за съдимост (л.100-102 от досъдебното производство), а също и инкорпорираната в хода на съдебното следствие.

Съдът намира, че по-подробното обсъждане на събрания по делото доказателствен материал е ненужно – арг. от чл.305, ал.3, изр. 2 от НПК (в тази връзка вж. и чл.373, ал.3 от НПК, съгласно която разпоредба съдът в мотивите на присъдата се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят).

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият Д.С.И. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.4, предл. последно, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като на 25.02.2012г. около 23.30 часа в гр. С., ж.к.“******* -2“, ъгъла на бл.*** на пътното платно на бул.„*******”, направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице - две лица - П.М.М. като му нанесъл удари с нож в областта на гръдния кош, в следствие на което му причинил наранявания, проникващи в гръдната кухина, изразяващи се в две прободно-порезни наранявания, проникващи в гръдната кухина с излив на въздух и кръв и наличие на подкожен ефизем, което говори за нараняване на белия дроб, довели до осъществен контакт между външна среда и гръден кош и разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в пневмо и хемоторакс около 250 мл, както и подкожният ефизем потвърждават засягане на жизнено важен орган белия дроб, като без оказване на високоспециализирана медицинска помощ смъртта е могла да настъпи както рефлекторно, така също от колапса на белия дроб и кръвоизлива от наранените съдове и бял дроб и Б.Г.С., като му нанесъл четири удари с нож в областта на гърба, в следствие на което му причинил временно разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се в четири прободно-порезни, косо вървящи наранявания на гръдния кош, непроникващи в гръдната кухина, които не биха довели до смъртен изход без лекарска намеси, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини - оказана е своевременна медицинска помощ на пострадалите.

Непосредствен обект на престъплението по чл.115 от НК са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на човешкия живот и без които човешкия живот не може да съществува. Убийството е противоправно лишаване от живот другиго. Убийството е резултатно престъпление. Резултатът е настъпването на биологичната смърт на жертвата.

Подобно на предходния състав, разгледал обвинението, съдът намира, че подсъдимият И. е реализирал в цялост изпълнителното деяние на вмененото му най-тежко престъпление срещу личността – по чл.116, ал.1, т.4, предл. последно, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК. Категорично вида на използваното хладно оръжие – нож е от такова естество, че да засегне жизнено-важни органи, в каквато насока е и съдържанието на съдебно-медицинската експертиза спрямо пострадалия М..

Касателно това лице, деянието на подсъдимия И. е било довършено, тъй като посредством нанасянето на двата удара с нож в областта на лявата гръдна половина /прободно-порезни наранявания/, се е достигнало до с излив на въздух и кръв в плевралната кухина, което само по себе си е достатъчно да доведе до спиране на дихателната и сърдечна дейност на човек. Не е изключен и високия риск от инфекции при осъществяване на контакт между вътрешността на гръдната кухина и околната среда, което също е от естество да доведе до намаляване съпротивителните сили на организма и смърт. Вредоносният резултат е в пряка причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия И.. Подсъдимият е изпълнил докрай изпълнителното деяние като е нанесъл смъртоносно по вид нараняване на жертвата /св.М./, но общественоопасните последици, предвидени в закона, не са настъпили. Последният факт не се дължи на поведението на дееца, поставен е изцяло извън волята му, доколкото същият е избягъл от местопрестъплението и спасяването живота на пострадалия е било резултат единствено от навременната намеса на свидетелите-очевидци и дошлия на място екип на спешна помощ. Именно поради тези обстоятелства, престъплението правилно е квалифицирано като опит, който е довършен като правни последици спрямо пострадалия М..

По отношение на пострадалия С., подсъдимият И. също е нанесъл удари с хладно оръжие - нож в областта на гърба, в следствие на което му е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Факт е, че причинените на това лице увреждания не са от такъв характер, че сами по себе си да доведат до летален изход. Същите не са проникнали в гръдната кухина, а дълбочината на наряванията, макар и четири на брой, е 4-5см. В такава насока е и виждането на съдебно-медицинската експертиза спрямо този пострадал. Въпреки това, градският съд отчете мястото на нанасянето на ударите – гърба, броят им /четири/, обстоятелствата, че пострадалия С. е бил с връхна дреха, предвид сезона, в който е извършено престъплението /25.02.2012г./, съпротивата от страна на С., които съпоставени с вида и характера на използваното оръжие /нож/ според този състав обективно насочват към насоченост на изпълнителното деяние към възможно умъртвяване на жертвата, което в крайна сметка не е настъпило, поради прекъснатите действия от страна на подсъдимия /избягване от местопрестъплението, сериозна съпротива от страна на пострадалия, оказана помощ от другите присъстващи и т.н./, което характеризира опита като недовършен спрямо пострадалия С..

В този смисъл, съдът не споделя довода на защитата, изнесен и при предходното разглеждане на делото, че липсва обективна насоченост действията на подсъдимия И. към това да лиши от живот пострадалия С.. Това не би могло да се обснове според съда само с по-лекия вид телесни увреди, причинени му в резутат на престъплението. Както беше посочено и по-горе, конкретното местоположение на нанесените на пострадалия С. удари, техния брой и интензитет, са все обстоятелства, които категорично оборват тезата умисълът на подсъдимия И. да е бил за причиняване на лека телесна повреда на св.С..

 

От субективна страна престъплението е извършено виновно при форма на вината внезапен пряк умисъл. Подсъдимият И. е съзнавал обективните условия на деянието, а именно общественоопасния му характер - знаел е, че то е от естество да отнеме живота на повече от едно лице и отражението му върху действителността (общественоопасните последици), с което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Съдът намира, че във волеви аспект деецът пряко е целял настъпването на вредоносния резултат, като в тази връзка следва да се съобрази обективно механизма на деянието - ударите са били насочени към жизненоважни части от тялото на пострадалите, които действия (като се съобрази оръдието и това, че гръдната кухина, /в която област са били насочени ударите с нож и спрямо двамата потърпевши/ изолира жизнено важни органи от външната среда, така че да се изключи възможността от физическото им увреждане или от проникване на чужди тела), неизбежно е годно да отнеме живота на жертвата, и така – с факта на извършването им - е обективирано желанието за причиняването на конкретния вредоносен резултат. Тежестта на уврежданията на пострадалите П.М. и Б.С. и особено първия, сочи, че същите са били причинени от удари, отличаващи се с чувствителен интензитет на силата, с която са нанесени. Заради това, както и поради факта, че ударите са били нанесени с оръжие, годно да причини сериозни, включително и смъртоносни, наранявания, този състав, аналогично на предходния, намира за несъмнено установено, че деянието на подсъдимия И. разкрива пряката насоченост на умисъла, с който е осъществено.

Умисълът е внезапен, тъй като решението за извършване на престъплението се е формирало непосредствено преди неговото извършване, след като подсъдимият И. е възприел конкретните условия на време, място и обстановка, и веднага след вземане на решението в един изключително кратък период от време подсъдимият е пристъпил към неговото осъществяване. В този смисъл, не следва да се приема като предварителна подготвеност на дееца обстоятелството, че е носил в себе си метален бокс и нож, за да се обоснове друг вид характер на умисъла му, както твърди повереника на пострадалия С..

По изложените съображения, подсъдимият Д.С.И. съгласно чл.303, ал.2 от НПК следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъплението по чл.116, ал.1, т.4, предл. последно, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК.

 

По наказанието:

Съгласно нормата на чл.58а, ал.1 от НК, в редакцията й след изм. с ДВ. бр.26 от 06.04.2010г., при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373, ал.2 от НПК, съдът определя наказанието „Лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с 1/3 /една трета/. В конкретния случай, производството пред първоинстанционния съд се разви именно по реда на чл.372, ал.4, вр. с чл.371, т.2 от НПК като подсъдимият И. призна изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт като, доколкото същите се подкрепят еднозначно от останалите доказателства по делото, съдът с нарочно определение постанови, че няма да събира други доказателства, а ще се ползва от събраните в рамките на досъдебното производство. В такъв случай съдът е задължен да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.

На следващо място обаче нормата на чл.58а, ал.4 от НК изисква в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.1 и условията на чл.55 от НК, съдът да прилага само чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.

Решаващият съд намира в този казус да са налични многобройни смекчаващи обстоятелства спрямо подсъдимия И.. При индивидуализация размера на наказанието на И., градският съд отчете като снижаващи отговорността обстоятелства - изключитено младата възраст на подсъдимия към момента на извършване на инкрииминираното деяние, чистото му съдебно минало към него момент (същият е освобождаван от наказателна отговорност за извършено на 21.02.2013г. престъпление по чл.325, ал.1 от НК), добрите характеристични данни, изразеното осъзнато съжаление за случилото се в досъдебното производство /вж. протоколи за разпит на обвиняемия и за предявяване на разследването/.

Не би могло да се приеме като обстоятелство от категорията на чл.55 от НК, оказаното съдействие от подсъдимия И. за разкриване на престъплението, доколкото същият не е давал обяснения в хода на досъдебното разследване, но от друга страна би могло да се обективира посредством протоколите за доброволно предаване и освидетелстване със съгласие на лицето и др. съдействие с оглед бързина при провеждането на разследването.

Съдът не споделя довода на защитата, че като смекчаващо вината обстоятелство следва да се третира избрания вид съкратена процедура за разглеждане на делото в съдебна фаза. Законодателят изрично е предвидил нарочен „бонус“ за лицата, на които бъде налагано наказание „Лишаване от свобода“ при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК като избирането на именно този вид за разглеждане на делото не би могло да се третира като допълнително смекчаващо вината обстоятелство, което да предопредели допълнително редуциране на наказанието. В такава насока е задължително тълкуване, дадено в т.7 от ТР № 1 от 06.04.2009г. по тълк. д. №1/2008г., ОСНК на ВКС /“При определяне на наказанието съгласно правилата на чл.373, ал.2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител“/. Вярно е, че и при предходното разглеждане на делото, по давление на подсъдимия е проведена аналогична процедура по съкратено съдебно следствие, която съкращава процесуалните усилия на съда, но подобно на този, и предходният съдебен състав е редуцирал наказанието съобразно изискванията за определяне на наказанието „Лишаване от свобода“ за този тип производство.

Отговорността на подсъдимия обаче се смекчава и от изтеклия период от време, който надвишава независимо от причините, предвид неголямата сложността на престъплението и разкриването му, границите на разумния срок. В такава насока съгласно практиката на ВКС и ЕСПЧ, изтеклият неразумен срок на продължаване на производство спрямо подсъдимия представлява смекчаващо вината обстоятелство, поради което и нарушаване правото на справедлив процес в разумен срок следва да бъде компенсирано. Адекватна и справедлива компенсация се явява съразмерното смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия /в този смисъл р.№711 от 22.10.2007г. по н.д.№481/2007г. на III-то н.о. на ВКС, решение на ЕСПЧ по делото Б. срещу България, решенията по допустимост по делата П. срещу България и Х. и И. срещу България/. Следва да се посочи, че при деяние, извършено на 25.02.2012г., поради независещи от извършителя му причини /допуснати съществени процесуални нарушения, некоректна правна квалификация/, съдебният акт от този състав е постановен едва три години и половина по-късно.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира и да са налични предпоставките за преценка приложението на чл.58, б.“а“ от НК. Съгласно цитираната норма, съдът може да приложи разпоредбите на чл.55 и при опит - поради недовършеността на престъплението, като съобрази и обстоятелствата по чл.18, ал.2 от с.к. - при опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. Не може да се отрече в казуса, предвид приетата по-горе фактическа обстановка, че престъплението е останало недовършено, поради бягството на подсъдимия, т.е не би могло да се приеме, че се касае за негово последващо поведение, с което да намали, ограничи или предостврати настъпването на вредоносните последици. От друга страна, обаче, съдът отчете характера на нанесените телесни повреди на пострадалия С., които по естеството си представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота и които сами по себе си не биха довели до смъртен изход без лекарска намеси, т.е касае се до лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Съдът отчете обстоятелството и че на самия И. са причинени наранявания от страна на св.С. и другите лица, които са били с него по време на нападението от страна на подсъдимия.

Съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства извършването на друго престъпление от подсъдимия, макар и за което да е освободен от наказателна отговорност след 25.02.2012г., и то когато е бил с МНО „Домашен арест“, доколкото според практиката на ВС и ВКС, деянието, спрямо което е приложена разпоредбата на чл.78а от НК, запазва престъпния си характер, като държавата се е лишила само от правото си да наложи углавно наказание. Съдът се противопоставя на извода на адв.А., че отклоняването на подсъдимия И. от действащата към онзи момент МНО „Домашен арест“ /вж. докладна записка от 21.02.2014г. от 09 РУ“П“ СДВР/ е основание за увеличаване размера на наказанието. Според този съд, горното процесуално поведение на И. е с отношение при определяне на адекватна МНО с цел обезпечаване изпълнението на съдебния акт, каквото произнасяне и съдът имаше на осн. чл.309, ал.1 от НПК, но не може да има обосноваващо наказателната отговорност значение особено към датата на реализиране на престъплението, който именно момент е императивен, предвид действието на чл.2, ал.1 от НК.

Не може да не се причисли към отегчаващите вината обстоятелства безпричинноста на деянието, но не и факта, че същото е извършено спрямо две лица, както твърди един от поверениците на пострадалите, доколкото това е част от квалификацията на престъплението по чл.116, ал.1, т.4, пр.последно от НК. В заключение към отегчаващите вината обстоятелства, градският съд причисли и проявеното упорство от подсъдимия по преследване на жертвите.

Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност и спазвайки императивния характер на нормата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът прие, че наказанието на този подсъдим следва да бъде определено при условията чл.303, ал.2 от НПК, вр. чл.116, ал.1, т.4, пр.последно, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, вр. чл.373, ал.2  от НПК, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.58, б.“а“, вр. чл.55, ал.1, т.1, вр. чл.36 от НК, а именно „Лишаване от свобода” от 7 /седем/ години за престъплението по чл.116, ал.1, т.4, предл. последно, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК.

Предвид императивния характер на разпоредбата на чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, съдът постанови първоначален „строг” режим на изтърпяване наказанието „Лишаване от свобода” от подсъдимия И., което да се изтърпи в затворническо заведение - затвор.

Съдът изпълни служебното си задължение и на осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК приспадна времето, през което подсъдимият И. е бил с МНО „Задържане под стража” или е бил фактически задържан със Заповед за задържане по ЗМВР и с Постановление на СГП, считано от 26.02.2012г., а също и с МНО „Домашен арест“, считано от 18.09.2012г. до 06.08.2014г.

Настоящият съд в този му състав е на становище, че така определеното на подсъдимия И. наказание ще окаже нужния възпитателно-поправителен и възпиращ ефект не само върху личността на извършителя, но и върху другите членове на обществото, склонни към извършването на този вид най-тежко престъпление против личността, в каквато насока е и основния смисъл на генералната и специална превенция по НК.

 

По отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск, настоящият състав е на следното становище:

Искът е с правно основание чл.45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (Попр. ДВ., бр.2 от 03.01.1950г., изм). Същият е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, предвид своевременното му подаване от надлежен представител на лице, което твърди да е пострадало по смисъла на чл.74 от НПК и което притежава процесуално-правните възможности за конституиране в процеса като граждански ищец. С оглед доказването съпричастността на подсъдимия към престъплението по чл.116, ал.1, т.4, предл. последно, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, съдът счете, че са доказани общите предпоставки на отговорността по чл.45 от ЗЗД - вреда (причинени телесни увреждания на частния обвинител и гр.ищец), противоправно поведение (нарушен е запретът на нормата на чл.116, ал.1, т.4, предл. последно, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, във вр. с чл.45 от ЗЗД), причинна връзка (увреждането на защитените от закона обществени отношения е в пряка причинна връзка с деянието на подсъдимия И.) и вина, която, както беше изяснено по-горе, е във формата на пряк умисъл. Налице са основания за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия Д.И., доколкото св.С. е претърпял неимуществени вреди от извършеното престъпно деяние, изразяващи се в морални вреди, явяващо се деликтно основание за присъждане на размера на тези вреди като негова последица, предвид на което искът е основателен.

По отношение размера на приетия граждански иск, съдът стриктно съблюдава установените в чл.52 от ЗЗД критерии за справедливост. ВКС изтъква в т.2 на ПП № 4/1968г., че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а при определянето му следва да изхожда от конкретните обстоятелства като характерът и начинът на извършване на увреждането, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Без съмнение на пострадалия С. са били причинени множество болки и отрицателни психически изживявания. Те не могат да бъдат остойностени, тъй като поначало нямат паричен еквивалент. Могат обаче да бъдат възмездени по справедливост. След като прецени броя и естеството на причинените на пострадалия С. увреди и сравнително непродължителния период на неговото възстановяване, съдът прие, че адекватното обезщетение, което в пълна степен би репарирало причинените му неимуществени вреди в случая възлиза на 7 000лв. /седем хиляди лева/, като в останалата му част до пълния предявен размер от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ – да бъде отхвърлен като недоказан. Горното означава, че за разликата от 13 000.00лв. /тринадесет хиляди лева/, гражданският иск на пострадалия С. се явява прекомерен, тъй като би бил нарушен принципа за недопускане на неоснователно обогатяване за сметка на другиго /чл.55 от ЗЗД/.

Според първия съд присъдената по-горе сума на конституирания в качеството на граждански ищец е предназначена да репарира причинения му с инкриминираното поведение на подсъдимия И. вредоносен резултат и да го възмезди за извършеното спрямо него неправомерно посегателство.

Доколкото има изрично предявена претенция от страна на гражданския ищец на осн. чл.86 от ЗЗД, съдът присъедини към размера на гражданския иск и законната лихва от датата на увреждането - 25.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

 

По разноските, веществените доказателства и причините за извършване на престъплението:

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Д.И. следва да заплати по сметка на СГС държавна такса от 4% върху уважената част от гражданския иск, равняваща се на сумата от 280лв. /двеста и осемдесет лева/, направените по делото разноски в хода на предварителното разследване от 1582,70лв. /хиляда петстотин осемдесет и два лева и седемдесет стотинки/, както и сторените от частния обвинител и граждански ищец Б.С. разноски за адвокатска защита в размер на 1000лв. /хиляда лева/.

На осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия Д.И. да заплати по сметка на СГС и държавна такса в размер 10,00 лв. /десет лева/ за служебно издаване на 2 /два/ бр. изпълнителни листа за обезпечаване събирането на горепосочените суми.

На основание чл.53, ал.2, б.„а” от НК, доколкото са предмет и средство за извършване на престъпленията, съдът отне в полза на държавата нож с черен калъф и метален бокс, иззети с Протокол за доброволно предаване от подсъдимия И. 26.02.2012г.

Веществените доказателства: мъжка риза на райета, бяло и синьо с надпис на етикета „Danil Bebeto“; 1 /един/ бр. дънки с надпис „NART“; 1 /един/ бр. сива тениска с надпис „WEROX 9“; 1 /един/ бр. сива тениска без надписи и две хавлиени кърпи на Б.Г.С., предадени с Протокол за доброволно предаване от 27.02.2012г. следва да се върнат на пострадалия Б.Г.С.; мъжка бежова блуза с дълъг ръкав, яке, черен колан, пуловер, чифт маратонки, чифт чорапи, панталон, боксерки и черна пластмасова гривна на П.М.М., част предадени с Протокол за доброволно предаване от 26.02.2012г. и друга част иззети с Протокол за оглед на местопроизшествие от 26.02.2012г. следва да се върнат на пострадалия П.М.М.; а принадлежащите на подсъдимия И. зелено маскировъчно яке, кариран панталон, черен суичър с качулка, боксерки; тениска; чифт черни чорапи; чифт кафяви обувки и чифт черни обувки; каскет, предадени с Протоколи за доброволно предаване от 26.02.2012г. – следва да му се върнат.

Престъплението е извършени от подсъдимия И. поради слаби задръжки, незачитане неприкосновеността на личността и употребата на алкохол.

 

Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................................