Разпореждане по дело №346/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на част III, глава 25 ГПК - "Бързо производство", вр. глава 20 ГПК "Въззивно обжалване".

С Решение № 161/27.12.2013г., постановено по Г.д.№352/2013г. по описа на РС-Момчилград, К. И. Б. от Г.Д. е осъден да заплаща на К. К. Б. от с.Г. месечна издръжка в размер на 200лв., считано от 16.08.2013г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. К. И. Б. е осъден да заплати деловодни разноски на ищцата, както и ДТ по сметка на МРС.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят К. И. Б., който чрез процесуалния си представител го атакува като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излагат подробни съображения за това, че присъдената в полза на ищцата издръжка ще създаде значителни затруднения на ответника с оглед минималния му месечен доход. Прави се искане за отмяната на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявения иск. Алтернативно се иска дължимата месечна издръжка да бъде намалена по размер. Претендират се разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си, поддържа жалбата. Прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия-ищец в първоинстанционното производство.

В съдебно заседание въззиваемата чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли да се потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски. Пред тази инстанция сочи нови доказателства.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства, при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалваното и е допустима. По същество съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с иск, предявен от К. К. Б. против К. И. Б., с правно основание чл.144 от СК. Ищцата твърди, че ответникът е неин баща; бракът между родителите й бил прекратен с влязло в сила съдебно решение. Тъй като ищцата била редовна студентка в Медицински университет-Пловдив и не работела и нямала имущество, от което да се издържа, претендира ответникът да й заплаща месечна издръжка в размер на 200лв. Твърди също, че баща й бил осъден да заплаща месечна издръжка на непълнолетния й брат Б. в размер на 100лв., считано от 01.01.2013г. Ответникът реализирал добри месечни доходи от дейността си като едноличен търговец; получавал доходи и като общински съветник, а също и от трудовата си дейност като фелдшер в ЦСМП-Кърджали.

Безспорно е по делото, че бракът между ответника по иска и майката на ищцата е бил прекратен с влязло в сила съдебно решение, по силата на което К. И. Б. е бил осъден да заплаща на детето си Б. Б. месечна издръжка в размер на 100лв., считано от 01.01.2013г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на причини, променящи или прекратяващи същата, чрез майката и законна представителка на детето – Б. С. Б..

Не се спори и по твърденията на ищцата, че същата през учебната 2013/2014г. е записана в първи курс, редовна форма на обучение, в Медицински университет-Пловдив специалност „медицинска сестра”; че е заплатила наем за стая за периода 09.09.2013г. – 31.07.2014г. в размер на 134,90лв.; както и че семестриалната й такса за първи курс е в размер на 394,50лв.

Спори се относно обективната възможност на ответника да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря без особено затруднение за него, по смисъла на чл.144 от СК.

От доказателствата по делото се установява, че ответникът работи като фелдшер в ЦСМП-Кърджали, където през периода м.януари 2013г. – м. септември 2013г. е получил доходи /нетен резултат/ общо в размер на 5 620,47лв. Като едноличен търговец „К. Б.”-Г.Д. за периода м.януари – м.септември 2013г. е декларирал осигурителен доход общо в размер на 2 805,30лв. /нетна сума/. В подкрепа на твърденията на ищцата, че ответникът реализирал доходи и от дейност като общински съветник в Г.Д. е представена служебна бележка № И-461/18.10.2013г., видно от която през 2013г. К. Б. е придобил облагаем доход по чл.24 от ЗДДФЛ в размер на 1 130лв.

Безспорно е и че същият е собственик на апартамент №14, находящ се в Г.Д., Б.М.-*, В.А, .*, със застроена площ 63,33кв.м.; на имот частна общинска собственост – УПИ /парцел/ ХХХ-832, кв.48 по ПУП на Г.Д. с площ от 338 кв.м., отреден за жилищни нужди; през 2007г. в негова полза е било учредено право на строеж/разширение на втори етаж на обект „Д.” със застроена площ 10,70кв.м.; както и че е собственик на МПС – лек автомобил марка „О. М.”. По договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, на 04.01.2008г. на името на отв.К. И. Б. от „ОББ” е бил предоставен кредит на стойност 20 000лв. с краен срок за издължаване на дълга по кредита 25.12.2015г. Видно от 9бр. извлечение по сметка, към м.септември 2013г. от заплатата на ответника, получавана от ЦСМП К. се удържат по 300лв. месечно за погасяване на задължението му по описания кредит.

Установява се също, че със Заповед №1 от 01.11.2012г. е било прекратено трудовото правоотношение на Б. С. Б. /майка на ищцата/ с „К. Б.”-Г.Д., поради намаляване обема на работа, и същата е регистрирана като безработна в Агенция по заетостта, ДБТ-Момчилград, като регистрацията й продължава и към настоящия момент.

Пред първоинстанционния съд е направено искане за съдебно-счетоводна експертиза и такава е била извършена. От заключението на същата, което е неоспорено от страните, и което съдът изцяло кредитира, се установява, че за периода м.януари 2013г. – м.септември 2013г. ответникът е получил брутен доход от трудови правоотношения и от друга дейност общо в размер на 8 290,69лв.; след приспадане на разходи за осигуровки, издръжка на дете и изплащане на потребителски кредит, нетния му доход за същия период е общо в размер на 2 030лв., или средно по 225,56лв. месечно. Вещото лице е отговорило на поставените му въпроси и алтернативно, като е изчислило горните стойности с приспадане само на разходи за осигуровки и издръжка на дете, и е посочило, че в такъв случай за този девет месечен период нетния доход на ответника е 4 730,06лв., или средно – по 525,56лв. месечно.

Пред въззивната инстанция са представени нови доказателства – 2бр. оборотна ведомост с натрупване към м.декември 2013г. и такава към м.януари 2013г., за К. Б. Д..

Районният съд е уважил предявения иск изцяло, като е приел, че са налице кумулативните предпоставки за уважаване на иска по чл.144 от СК.

При горната фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че изводите на първоинстанционния съд не са съобразени с материалния закон, поради което решението следва да се отмени в частта му за разликата над 100лв. до 200лв., за която иска е уважен, като вместо него се постановява ново, с което размерът на претендираната издръжка се намалява със 100 лева, или издръжката, която бащата следва да заплаща на дъщеря си, ищцата в настоящия процес, следва да се определи в размер на 100 лева месечно. Съображенията за това са следните:

Родителят дължи издръжка по чл.144 СК, когато притежава средства над необходимите за собственото му съществуване, които да отдели за издръжката на своето пълнолетно дете, което учи и не може да се издържа от доходите или от използване на имуществото си. Задължението за издръжка към непълнолетно дете, когато родителят има и такова, е безусловно и с предимство пред това към пълнолетното и следва да бъде отчетено при определяне възможностите на родителя да дава издръжка и на последното. Спрямо пълнолетното дете задължението за издръжка не е безусловно, тъй като по начало пълнолетният може да се издържа сам. Когато обективно родителят няма остатъчни доходи над собствената му и на непълнолетното дете издръжка, издръжката на пълнолетното дете е особено затруднение за него по смисъла на чл.144 СК, което изключва дължимостта й. Възможността за плащане на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице.

Задължението за издръжка на пълнолетното дете, което продължава учението си, тежи върху двамата родители и може да се търси само ако не създава на същите особени затруднения. Съдебната практика е установила като такива затруднения заболяване на родител, ново семейство, обременено с други лица, нисък доход или намаление на съществуващ доход. ( в същия см. Р - 851-1972 - II ГО, Р. 1740-83 - I ГО, Р - 394-1993 - II ГО). В настоящия случай, фактът, че бащата има и друго малолетно дете сам по себе си е фактор, който влияе върху финансовата му възможност за издръжка на пълнолетното му дете. Фактът, че бащата е с по-високи от майката доходи в никакъв случай не означава, че той следва да поеме изцяло издръжката на пълнолетната си дъщеря, която по принцип е длъжна сама да се грижи за собствената си издръжка, нито пък да участвува наравно с майката при осигуряване на средства за издръжката й. Освен това издръжката на малолетните деца винаги има предимство пред издръжката на пълнолетните деца. Затова и задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетното си дете не е безусловно, каквото е задължението му към малолетните му деца. От друга страна, родителят също има елементарни житейски нужди, за които не следва да е налице пречка за задоволяването им. Експертизата установява, че след приспадане на разходи за осигуровки, издръжка на дете и изплащане на потребителски кредит, нетния доход на ответника по иска е средно по 225,56лв. месечно, поради което тази инстанция намира, че така поисканата от ищцата издръжка в размер на 200лв. ще представлява затруднение за родителя – ответник по иска.

Трябва да се отбележи също така, че действително ответникът притежава недвижими имоти и лек автомобил, но съдебната практика, постановена по чл.290 ГПК е еднопосочна за това, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжката на пълнолетното си дете /Р. №199 от 17.05.2011г. на ВКС по Г.д.№944/2010г., 3 г.о. В този смисъл, Постановление №5 от 16.11.1970г. на Пленума на ВС, което не е отменено, говори за доходи от имущество, влогове и самото имущество, които трябва да се съобразят при обективната и конкретна преценка за възможността за даване на издръжка. По делото не се установи въззивникът да реализира реални доходи от притежаваните от него недвижими имоти и лек автомобил, поради което съдът може и следва да прецени само доходите му от трудови и други правоотношения, тъй като за тях има конкретни данни. Доколкото въззиваемата е навършила пълнолетие, липсва задължение от страна на въззивника да отчуждава или отдава под наем свои имущества, или да променя съществено жизнения си стандарт или начина си на живот, за да осигури издръжката й /в този смисъл Р. №4923 от 27.06.2013г. на СГС по в.Г.д.№2130/2013г./.

Но, въззивният съд съобрази и новопредставените доказателства, които сочат на доходи от дейността на въззивника като едноличен търговец, които не са взети предвид от вещото лице при изчисляване на нетните доходи на ответника /с оглед периода, който обхващат – до м.декември 2013г./, поради което намира, че за ответника по иска би било възможно без затруднение да заплаща 100лв. месечно издръжка на пълнолетната си дъщеря, студентка редовна форма на обучение в Медицински университет-Пловдив.

По тези съображения, въззивният съд счита, че предявеният иск с правно основание чл.144 СК, предявен от К. К. Б. срещу К. И. Б. е основателен за сумата от 100 лева месечно и следва да се уважи в този размер. Ето защо, атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени в частта му за разликата над 100 лева до 200 лева, и вместо него да се постанови ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен за тази разлика, както и в частта му за дължимата ДТ за размера на 144лв.; в останалата му част решението е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

При този изход на делото, и с оглед претенциите на страните за разноски пред тази инстанция, такива се следват по компенсация в полза на въззиваемата в размер на 18лв. /за въззивника се следват разноски в размер на 132лв., а за въззиваемата – в размер на 150лв./; поради това и възражението на пълномощника на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемата се явява неоснователно.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.271, ал.1 ГПК, окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА Решение № 161/27.12.2013г., постановено по Г.д.№352/2013г. по описа на РС-Момчилград в частта му, с която искът по чл.144 от СК, предявен от К. К. Б. срещу К. И. Б., е уважен за разликата над 100 лева, както и в частта му, с която К. И. Б. е осъден да заплати ДТ за разликата над 144лв., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. К. Б. от Г.Д., с ЕГН *, срещу К. И. Б. от с.Г., с ЕГН *, иск с правно основание чл.144 от СК за заплащане на месечна издръжка, считано от 16.08.2013г., за разликата над 100 лева до предявения размер от 200лв., ведно със законната лихва за всяка закъсняла и просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяването й.

ОСЪЖДА К. И. Б. от Г.Д., с ЕГН *, да заплати на К. К. Б. от Г.Д., с ЕГН *, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 18лв.

Потвърждава решението в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.