Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                   гр. София

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на петнадесети януари, две хиляди и  осемнадесета, в състав:

                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

                                                                        

         ЧЛЕНОВЕ:АНИ ЗАХАРИЕВА

 

   ХРИСТИНА НИКОЛОВА

 

 

 

при участието на секретаря Даниела Пиралкова и в присъствието на прокурор Борис Балев, като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 4212 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда от 17.02.2017 год. по НОХД № 20103/14 год. на СРС,НО,17 състав,подс.А.Г.А. е призната за виновна в това,че за периода от неустановена дата от края на м.декември 2008 год. до неустановена дата през м.януари 2009 год.,в гр.София,ж.к.”Люлин”,при условията на продължавано престъпление-когато две или повече деяния,които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление,са извършени през непродължителни периоди от време,при една и съща обстановка и при еднородност на вината,при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,с цел да набави за себе си имотна облага,е възбудила заблуждение у Б.Д.С.,че може да съдейства за отпускането на кредит от „Пощенска банка” в размер на 10 000 лв. чрез своя позната,работеща в банката и с това му причинила имотна вреда в размер на 560 лв.,както следва:

1.На неустановена дата в края на м.декември 2008 год. в гр.София,ж.к.”Люлин”,на пазара на първи микрорайон,пред бл.021,с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 60 лв. е възбудила у Б.Д.С. заблуждение,че може да му съдейства за отпускането на кредит от „Пощенска банка” в размер на 10 000 лв.,чрез своя позната,работеща в банката и въпросните 60 лв. са необходими за изготвянето на документи по кредита и с това му причинила имотна вреда в размер на 60 лв.,

2.На неустановена дата в края на м. декември 2008 год. в гр.София,ж.к.”Люлин”,пред 26-та поликлиника във втори микрорайон,с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 300 лв.,е възбудила у Б.Д.С. заблуждение,че парите са поискани от нейната позната,която работи в „Пощенска банка”,като те са за услугата,че тя ще му съдейства за отпускане на кредит от банката в размер на 10 000 лв. и с това му причинила имотна вреда в размер на 300 лв. и

3.На неустановена дата в края на м.януари 2009 год. в гр.София,ж.к.”Люлин”,пред 26-та поликлиника във втори микрорайон,с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 200 лв. е възбудила у Б.Д.С. заблуждение,че парите са лично за нея за това,че му съдейства чрез своя позната в „Пощенска банка” за отпускането на кредит в размер на 10 000 лв. и с това му причинила имотна вреда в размер на 200 лв.,поради което и на основание чл.209,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК във вр. с чл.2,ал.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от шест месеца,чието изтърпяване е отложено за срок от три години на основание чл.66,ал.1 от НК.

Срещу присъдата е постъпила жалба от защитникът на подсъдимата с доводи,че е неправилна , незаконосъобразна ,в нарушение на процесуалните правила ,поради което моли да бъде отменена.

 В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и пледира присъдата да бъде отменена

Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна.Намира обвинението за доказано по несъмнен начин,а при разглеждане на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

Производството е разгледано в отсъствие на подсъдимата при условията на чл.269,ал.3,т.3 и т.4 от НПК.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

От събраните в хода на наказателното производство доказателства съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:

Св.С.живеел на семейни начала със св.О.Я.в гр.София.Към края на 2008 год. двамата се нуждаели от допълнителни парични средства,за да платят сватбеното тържество на брата на Я..Във връзка с това,св.С.разговарял със св.Ю.К.откъде може да вземе пари на заем.Последният му казал,че познава подс.А.,за която знае,че урежда банкови кредити срещу комисионна.

По молба на св.С.,св.К. се свързал по телефона с подсъдимата,която му обяснила,че може да съдейства за отпускане на кредит от Пощенска банка,като за това първоначално трябва да й дадат сумата от 60 лв. за подготвяне на документите.

Скоро след това,на неустановена дата в края на декември 2008 год. С.се чул с А. и се разбрали да се видят на пазара пред бл.21 в ж.к.”Люлин”.

На мястото на уговорената среща подсъдимата дошла с л.а. „БМВ” и била придружена от момиче с неустановена самоличност.На срещата присъствали освен св.С.и подсъдимата,и св.К. и майката на св.Я.-Р.Я..На тази среща подс.А. взела от св.С.сумата от 60 лв.,като му казала,че тя е необходима за подготовка на документите за кредита,а той й предал и копие от личната си карта и трудов договор.По време на срещата подсъдимата обещала на С.,че ще уреди него и Р.Я. да вземат кредит от Пощенска банка всеки от 5000 лв. или общо 10 000 лв.,като за това ще й съдейства нейна позната от банката.

На следващия ден подсъдимата позвънила на С.и му поискала още 300 лв.,като му обяснила,че парите са поискани от нейната позната от Пощенска банка и те са за услугата,че ще му съдейства за отпускане на кредит в размер на 10 000 лв.Във връзка с тази уговорка,на неустановена дата в края на декември 2008 год. св.С.,К. и Р.Я. отново се срещнали с подсъдимата в близост до 26-та поликлиника на ж.к.”Люлин”.На срещата подс.А. гарантирала,че няма да има проблеми с кредита и взема от него сумата от 300 лв.

След известно време подсъдимата отново се обадила на св.С.и му казала,че трябва да й даде още 200 лв.Поради това,на неустановена дата през м.януари 2009 год. ,св.С.отново се срещнал с подсъдимата в близост до поликлиниката и й предал сумата от 200 лв.По време на срещата тя му обяснила,че поради затрудненията с Пощенска банка,ще опита да им уреди кредита от друга банка и парите са за нея като възнаграждение за услугата.На тази среща присъствал и св.К..

През следващите няколко месеца С.се опитвал да се свърже с подсъдимата сам или чрез св.К.,но тя му обяснявала,че е получила отказ за кредита и обещавала,че ще върне получените пари.

След като разбрал,че е подведен от подсъдимата и тя няма да му съдейства за отпускане на кредит или да му върне предадената сума,св.С.на 02.06.2009 год. отишъл до дома на подсъдимата заедно с О.Я.,майка й и св.К.,но там бил единствено нейния наемодател.Подразнен от отсъствието на подсъдимата св.С.счупил едно ди-ви-ди и си тръгнал с останалите свидетели.Впоследствие подс.А. обвинила С.за счупването на уреда и за кражбата на 5000 лв. от дома й,за което било проведено разследване,впоследствие прекратено.

В хода на разследването е било установено,че липсват данни Б.С.да е подавал документи за отпускане на кредит в Пощенска банка или да е бил клиент на същата.

Съдът е приел горната фактическа обстановка от показанията на св.С.,Я. и К.,вкл. и тези от досъдебното производство,приобщени на основание чл.281,ал.4 във вр. с ал.1,т.1 и 2 от НПК и писмените доказателства.

В основата на изводите си по фактите съдът е поставил показанията на св.С.,от които е приел за установени времето,мястото и начина на извършване на престъплението от страна на подсъдимата и които показания са в синхрон се тези на св.К. и О.Я.,като известни непълноти и противоречия в тях съдът е отстранил посредством приобщаване на показанията им от досъдебното производство.

От писмените доказателства е приел за установено,че в Пощенска банка не са били подавани никакви документи във връзка с отпускане на кредит на св.С.,както и че подс.А. не е имала никакви отношения с тази банка.

Самостоятелният прочит на доказателствата по делото от въззивния съд налага извода,че за да изгради вътрешното си убеждение,първостепенният съд е анализирал прецизно събраните по делото доказателства,като е оценявал заявеното поотделно от свидетелите и относителната им корелация с факти,установени чрез останалата доказателствена съвкупност.В изпълнение на задължението си съдът е посочил кои факти приема за доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е изградил вътрешното си убеждение.Установяването във възможен обем на тези релевантни факти и обстоятелства е последвано от точната им оценка в съответствие с принципите на формалната логика.Не е подценил или надценил едни доказателствени факти ,или група факти за сметка на други.С начина,по който доказателствения обем е анализиран и оценен ,въззивния съдебен състав се съгласява изцяло.

С оглед на това въззивния съд счита за неоснователни доводите във въззивната жалба ,че фактическите изводи на съда са неправилни.От показанията на тримата свидетели,дадени в хода на наказателното производство,се установяват по еднопосочен начин всички факти и обстоятелства от предмета на доказване по делото,като всеки един от тях хронологично подредено и в детайли,без вътрешни противоречия и в синхрон със заявеното от останалите,разказват за проведените срещи с подсъдимата,за уговореното между тях,за поетия от последната ангажимент да уреди кредит в общ размер на 10 000 лв. от Пощенска банка,за дадените суми в тази насока и за неизпълнения от страна на подсъдимата ангажимент.Няма спор и за това,че същата не е имала обективна възможност да стори това предвид наличните доказателства,че не е имала каквито и да е отношения с Пощенска банка и липсата на такива,които да установяват опосредени такива посредством найна позната.

С оглед на горното съдът споделя изцяло фактическите и  доказателствени изводи на първостепенния съд,от което следва и че изводите на съда по правото са правилни и законосъобразни,като от обективна и субективна страна подс.А. е осъществила състава на престъплението по чл.209,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК.

От обективна страна за периода от края на декември 2008 год. до края на януари 2009 год.,с три отделни деяния е възбудила заблуждение у Б.С.,че ще му съдейства за отпускане на банков кредит от Пощенска банка в размер на 10 000 лв.с цел да набави за себе си имотна облага,с което му е причинила имотна вреда в размера на 560 лв.

От субективна страна подс.А. е извършила престъплението при форма на вината пряк умисъл,тъй като същата е съзнавала общественоопасния му характер,предвиждала е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искала това.От приетите за установени факти се установява,че подсъдимата не е имала възможност и намерение да съдейства на св.С.за отпускането на кредит,въпреки което го е въвела в заблуждение относно това с цел получаване на парична сума от него за лично облагодетелстване.По този начин е постигнатата и съставомерната цел-св.С.е предал инкриминираната сума на подсъдимата,с която тя се е обогатила.

Деянието е извършено при условията на продължавана престъпна дейност,тъй като всяко едно от трите отделни деяния осъществява поотделно състава на престъплението по чл.209,ал.1 от НК,извършени са в период от около 1 месец,чрез еднотипни действия и за едно и също обстоятелство и при еднородност на вината.   

По отношение на вида и размера на наказанието съдът е отчел промяната в санкционната част на разпоредбата на чл.209,ал.1 от НК ,която към момента на извършване на престъплението е предвиждала до 6 години лишаване от свобода и с оглед смекчаващите отговорността обстоятелства,каквито са чистото й съдебно минало /реабилитирана/, дългия период на разглеждане на наказателното производство и относително ниския размер на щетата и отегчаващото такова-проявената престъпна упоритост посредством извършването на три деяния и е определил наказанието при превес на първите от тях,а именно:шест месеца лишаване от свобода,чието изтърпяване е отложил на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.

Въззивният съд намира,че няма основания за ревизия на постановения съдебен акт и в тази част,тъй като същото е определено в съответствие с наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и при превес на първите от тях.Следва да бъде споделено и разбирането,че изпълнението на така определеното наказание следва да бъде отложено за срок от три години,тъй като са налице всички предпоставки за това-наложеното на подсъдимата наказание е под три години,същата е била неосъждана към момента на извършване на престъплението и за постигане целите на наказанието не се налага изолирането й от обществото.

Въззивният съд не съзира  допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,които да са накърнили правото на защита на подсъдимата и да налагат връщане на делото за ново разглеждане от СРС,така както се твърди бланкетно във въззивната жалба.Съдът е съблюдавал предвидените в процесуалния закон правила и в съответствие с тях е провел законосъобразно съдебно следствие.

С оглед на горното атакуваната присъда като правилна и законосъобразна,без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон ,следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда,постановена на 17.02.2017 год. по НОХД № 20103/14 год. на СРС,НО,17 състав.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                    2.