Р Е Ш
Е Н И Е
29.05.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
16 април 2019
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 1624 2018
дело № по описа за година.
Обжалвано е наказателно
постановление № 683 год. издадено на 31.10.2018 г. от Началник РУ-Дупница,
упълномощен с МЗ 8121з-1371/11.11.2015 год., с което
на Р.И.Д., с ЕГН **********,***, на
основание чл.257, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на
500.00 (петстотин) лева за нарушение на чл.64, ал.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят, в
жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. В. С.,
моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата страна РУ Дупница – редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна в законоустановения срока, поради което същата е допустима,
разгледана по същество същата е основателна. Съображенията за това са следните:
С акт за установяване на
административно нарушение от 18.10.2018 год. било установено, че на 18.10.2018
г. около 22:30 часа, в гр. Дупница, ул. „Княз Борис I“,
срещу № 52 (магазин „Брезите“), при извършване на проверка на жалбоподателя
същия започнал да се държи грубо и арогантно със служителите на МВР. Било
му разпоредено да преустанови действията
си, но същия продължил, като през цялото време ги обиждал, псувал и питал кои
са те. Записано било от актосъставителя Н.С.,
че по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР. Свидетели на
нарушението са С.С. и С.С..
АУАН бил връчен срещу
подпис на лицето, което не е напарвило възражение, не е дал и писмено обяснение.
В законоустановеният срок не било депозирано
писмено възражение по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел
залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел нарушението под
разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР, като е постановил налагане на глоба в
размер на 500 лв. на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства
– писмени и гласни - показанията на разпитания като актосъставител Н.С.,
който поддържа съставения и подписан от него АУАН. Дава подробни данни относно обстоятелствата
по съставянето му, а именно че жалбоподателят като водач на МПС криволичел по
пътя. Застигнали го и поискали документите му за самоличност, но не могъл да го
представи, като през цялото време ги заплашвал, че на следващия ден няма да
бъдат вече полицаи, че трябва да го познават, тъй като той е служител в НАП и
той им плаща заплатите. Свидетелят С. потвърждава горните обстоятелства, като
твърди, че разпореждането е било устно, като му е било разпоредено да не се
държи грубо и арогантно, но той продължил. Св. С. бил извикан от С. и С. да
състави АУАН по ЗДвП, тъй като има правомощие да изследва водачите на МПС за
наличие на алкохол в издишвания въздух.
Съдът кредитира
показанията на актосъставителя и св. С., тъй
като същите са тъждествени и взаимодопълващи се. Двамата са били на място,
очевидци са и от показанията им се установява поведението на жалбоподателя.
Същите едва в съдебно заседание заявила, че жалбоподателят кой е управлявал лек автомобил на процесната
дата, но тъй като се усъмнили, че водача е употребил алкохол го застигнали да
му бъде извършена проверка. Последният отказал да представи документ за
самоличност. Започнал да обижда, псува и да пита служителите кои са те. Не
преустановил действията си след отправено предупреждение.
В конкретният случай от представените писмени и гласни доказателства не може да се направи съответният извод за безспорност на извършено административно нарушение по чл.64, ал.1 от ЗМВР. Приложените по делото доказателства не сочат по несъмнен начин, че Д. е осъществил административното нарушение. Такова административно нарушение не е доказано. В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 18.10.2018 г., около 22:30 часа, в гр. Дупница, ул. „Княз Борис I“, срещу № 52 (магазин „Брезите“), при извършване на проверка на жалбоподателя същия започнал да се държи грубо и арогантно със служителите на МВР. Било му разпоредено да преустанови действията си, но същия продължил. Не е описано, че с поведението си Д. е възпрепятствал полицейски орган да изпълни служебните си задължения. Липсва яснота за какво нарушение е бил привлечен към административнонаказателна отговорност – дали че не си е дал личната карта за установяване на самоличността му, което се твърди едва в хода на съдебното следствие или, за това че се е държал грубо и арогантно. Не е посочено в какво се изразява грубото и арогантно поведение към служителите, а така също не е ясно с кой служител се отнесъл грубо и арогантно. Не е посочено и какво разпореждане е отправено към нарушителя. В съдебно заседание се уточнява, че е било устно разпореждане. Не е индивидуализирано разпореждането по съдържание и не е конкретизирано от кого е издадено. Не са индивидуализирани кои действия да преустанови. Съгласно ; 1, т. 6 от ДР на ЗМВР „Действията при изпълнение на служебни задължения“ са такива на действия или бездействия, които съставляват изпълнение на задължение, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност“. В случая от НП не става ясно какви служебни задължения са изпълнявали контролните органи и то непосредствено произтичащи от заеманата длъжност. Не е ясно защо жалбоподателя и какви конкретни действия, по какъв начин и въз основа на какво материално право е бил задължен да извършва, а не ги е извършил и от това са произтекли описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП последици.
По делото не бяха
приобщени никакви други фактически материали, от които да се
установят обстоятелствата при извършване на нарушението. Поради
изложеното съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се събраха
достатъчно доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да установят
извършването от страна на жалбоподателя на административно нарушение на чл.64,
ал.1 от ЗМВР, поради което атакуваното наказателно постановление, с което административнонаказателната отговорност на същия е
ангажирана на основание чл.257, ал.1 от същия закон, като неправилно и
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Отделно от това съдът
намира за необходимо да посочи, че при извършена служебна проверка на
обжалваното НП и АУАН се установи, че в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта
и при издаване на НП, които обуславят незаконосъобразността на последното.
Констатираните от съда процесуални нарушения се изразяват в неспазване на
императивните изисквания на разпоредбите на чл.42, т.4 от ЗАНН, и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН.
И в двата акта на
администрацията е нарушено изискването за пълно, точно и ясно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В случая посоченото
в обстоятелствената част на АУАН и НП не покрива изискванията за тяхната
формална законосъобразност. За да се счита, че е налице задължителният реквизит
на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН по обвинение за извършено нарушение по
чл. 64, ал.1 от ЗМВР, не е достатъчно да се посочи, че привлеченото към
отговорност лице не е изпълнило полицейско разпореждане, издадено му (в случая
–устно, установено в хода на съдебното следствие, но не описано в АУАН и НП) от
полицейски служител и в какво се е изразило това разпореждане. Необходимо е
било да бъде отразено и кой полицейски орган, и в частност кое лице
е издало устното разпореждане. Административнонаказващият орган
се е задоволил единствено да посочи, че разпореждане е отправено от орган на
МВР, без да конкретизира същия с оглед направено в чл.57, ал.1 от ЗМВР
изчерпателното изброяване на оправомощените полицейски
органи. Липсва яснота и относно конкретното лице, издало устното разпореждане
към жалбоподателя. Това от своя страна не дава възможност на съда да
прецени доколко неизпълненото устно разпореждане е акт на компетентен орган,
издаден в съответствие с възложените му от закона правомощия, както и дали
конкретното лице притежава длъжностното качество, даващо му право да издава
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато те са необходими за изпълнение на възложените му функции.
С оглед изложеното
настоящата инстанция приема, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3-то от ЗАНН, Районен съд гр. Дупница
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 683 год.
издадено на 31.10.2018 г. от Началник РУ-Дупница, упълномощен с МЗ
8121з-1371/11.11.2015 год., с което на Р.И.Д., с ЕГН **********,***,
на основание чл.257, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи
(ЗМВР) е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на
500.00 (петстотин) лева за нарушение на чл.64, ал.1 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд - Кюстендил по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: