О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….06.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 05.06.2020 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия Митева
въззивно частно търговско дело № 687 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на чл. 278 вр. чл. 130
от ГПК по частна жалба, подадена от В.К.М., чрез адв. А. (ВАК) срещу
определение №2770/17.02.2020г, с което е
прекратено недопустимо производство по гр.д.9862/19г по описа на ВРС, 16 с-в.
Жалбоподателката, чрез пълномощника си твърди, че определението е
неправилно, тъй като съдът необосновано е възприел предмета на делото по вече
приключил съдебен спор и новопредявения иск за присъждане на обезщетение за
вреди, понесени от застрахован собственик като разход за допълнителен оглед на
застраховано имущество. Счита, че с решението по гр.д. 9436/18г е била
разглредана различна претенция, ограничена до застрахователно обезщетение в
размер на действителна стойност на автомобил, определено от съда за понесени
вреди, изразяващи се увреждане на отделни детайли и части от автомобил, довели
до състояние на тотална щета на застраховано имущество.С доводи на липса на
предметна идентичност на делтата, жалбоподателят моли да бъде признато правото
му на иск за различни по вид вреди и моли прекратяването на производството да
бъде отменено.
Насрещна страна ЗК„ЛЕВ ИНС“АД не изразява становище по жалбата.
Частната жалба вх.18246/2.03.20г.,
е подадена в изискуемия едноседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото
определение. Подадена е от лице, чиято
представителна власт е удостоверена за всички инстанции. Авансово дължимата
държавна такса в размер на 15 лв е надлежно внесена. Съдът приема
производството по частната жалба за допустимо.
Жалбоподателката е депозирал,
чрез пълномощника си, искова молба, в която е изложил твърдения за приключило
съдебно производство, водено между същите страни, като застраховано лице и
застраховател по имуществена застраховка „Каско“, в резултат на което е било
установено и присъдено застрахователно обезщетение за увреждащо застрахователно
събитие ПТП от 10.05.2018г. Ищцата изрично е посочила, че присъдената с решение
по гр.д. 9436/18г на ВРС 10 с-в, сума на
обезщетението е била определена като компенсация на действителна стойност на
застраховано имущество, увредено до степен тотална щета поради нанесени
множество увреждания, подробно описани в диспозитива на съдебния акт.
Видно от представеното от самия ищец копие от влязлото в сила решение,
съдът е бил сезиран с иск за присъждане на обезщетение за имуществените вреди
причинени при ПТП на застрахован по полица „Каско“ автомобил в размер на
2191.50лв. Твърденията на ищеца, изложени в мотивите на това решение, изрично
включват като основание на претенцията не само възстановителната стойност на
необходими ремонтни работи, но и допълнителните разноски понесени от
застрахования за транспортирането на увредено имущество и възложено по искане
на застрахователя разкомплектоване за установяване на обема на щетите при
допълнителен оглед. При съпоставка с книжата по изисканото и приложеното дело
се установя, че именно на тези твърдения е бил основан първоначално предявен
като частичен иск, за остатък над получено от застрахователя обезщетение от
1028.50лв, покриващо компенсация за ремонт на описани увреждания и 60лв разходи
за репатриране, но не и разходите по разкомплектовката. След провеждане на
съдебно дирене относно спорния размер на възстановителна стойност на повредите
и действителна стойност на имуществото, размерът на исковата претенция е бил
увеличен до 2191.50лв, заявен като пълен остатък от обезщетение за увреденото
имущество. В решението си съдът е констатирал, че стойността на застрахования
автомобил, до която следва да се определи обезщетение при тоталното увреждане
възлиза на 3220лв след приспадане от пазарната оценка на погиналата
вещ(3400лв), стойността на запазени от застрахования собственик останки( 180
лв). Допълнително в мотивите си съдът е указал, че застрахователното
обезщетение обхваща както стойността на увреденото имущество, така и
допълнителните разходи по разкомплектоване за допълнителен оглед за
установяване на тоталната щета (120лв), така както самият ищец твърди, че е
предявил извънсъдебната си претенция пред застрахователя. Въз основа на този
извод е обоснован извода за дължимост на остатък от 2251.50лв, след приспадане
на доброволно изплатена от застрахователя сума от 1088.50лв. Явно е, че така
посочения дължим остатък включва и дължимите допълнителни разходи, тъй като без
тях размерът само на остатък от действителна стойност на автомобила (2131.50лв) не би достигнал предявения
размер, за да може да бъде присъден като 2191.50лв. Напротив, съдът е посочил, че именно поради предявяване
на иска само до размер от 2191.50лв не може да присъди в цялост обезщетението
за всички вреди, понесени от застрахования поради тоталната загуба на
застрахованото имущество. При съпоставката на така изявената воля с
индивидуализацията на присъденото вземане, се налага извода, че в сумата
2191.50лв несъмнено е включено не само вземане за компенсиране на действителна
стойност на повредения автомобил, но и другите съпътстващи определяне на
застрахователното обезщетение разходи, до общо обезщетение за това
застрахователно събитие, причинило „тоталната щета“. В този смисъл описанието
на отделните повредени части и детайли в диспозитива на решението няма
самостоятелно значение за индивидуализацията на комплексното вземане, чието
основание категорично е изведено именно като обезщетение за вредите от
събитието, причинило пълно погиване на застраховано имущество, а не като
компенсация за ремонт и възстановяване на тези повреди. Това налага и крайния
извод, че размера над 2131.50лв до 2190.50лв, присъден като дължимо от
застрахователя обезщетение е съответен на допълнително направени разходи от
застрахования по настояване на застрахователя, необходими за уреждането на
претенцията за обезщетяване на последиците от тоталната щета.
Тъй като разхода по разкомплектоване съвпада по основание именно с тази
вече присъдена част от обезщетението, и страните по делата съвпадат, въззивният
съд изцяло споделя констатацията за идентичност на предмета на новото
производство с тази част от приключилия спор. Налице е процесуална пречка по
чл. 299 ал.1 ГПК.
Въз основа на
тези съображения, настоящият състав на съда намира жалбата за изцяло
неоснователна. Прекратителното определение следва да се потвърди изцяло.
По неоснователна жалба разноски на жалбоподателят не се дължат.
По тези съображения и на осн.чл. 217 ГПК, съставът на Варненския окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от В.К.М.,
чрез адв. А. (ВАК) срещу определение №2770/17.02.2020г, с което е прекратено недопустимо производство
по гр.д.9862/19г по описа на ВРС,
16 с-в.
Разноски
не се определят.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 274 ал. 4 вр. чл.
280 ал. 3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.