Р Е Ш Е Н И Е
№……………………. 2020 година,
гр.ВАРНА
В И М
Е Т О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 07.08.2020 г. при участието на секретаря Камелия Александрова изслуша
докладваното от председателя
административно дело №3181/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 409, л.2 т ГПК.
Инициирано е по молба на „Д. “ ООД, представлявано от
управителя Я.И.Я., с която се иска в полза на дружеството да бъде издаден
дубликат на изпълнителен лист № 296/19.04.209 г. за присъдените в негова полза
разноски по настоящото административно
дело в размер от 552 лв.
Твърди се, че същият е получен от дружеството,
представен в деловодството на ответника за изплащане на присъдената сума, но до момента на депозиране на искането
сумата не е изплатена.
В уточнение, направено в открито съдебно заседание,
проведено на 07.08.2020 г. чрез процесуалния си представител дружеството
молител обосновава искането си с твърдението, че оригиналът на издадения от
съда ИЛ № 296/19.04.2020 г. не е в
негово държание, тъй като е изгубен.
Въз основа на изложеното и направеното уточнение се
иска съдът да уважи искането и да постанови издаването на дубликат на посочения
ИЛ.
Ответникът в представени по делото писмени бележки
счита искането за неоснователно, моли съда да го остави без уважение. Твърди, че изпълнителен
лист № 296/19.04.2019 г. не е предявен в ТД на НАП за изплащане на присъдената
в него сума. Оспорва сочените от на
молителя обстоятелства, че същият ИЛ е изгубен, или унищожен , както и
твърдението, че същият не се намира в
негово държане. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид доводите на страните и ги
съобрази с данните по делото и с относимата правна уредба прие следното:
По фактите:
С Решение № 564/16.03.2018 г., постановено по адм. д. № 3181/2017 г. по описа на Административен съд Варна, съдът е
отменил издадената срещу „Д. “ ООД, ЕИК *********
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 434-ОП/31.03..2017 г., издадена на
основание чл. 187, ал.1 от ЗДДС от
Директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, осъдил ответника ТД на НАП Варна да заплати на дружеството сумата от 350 лв.,
представляващи сторените по делото разноски
С определение № 1293/17.04.2018 г. в производство по
реда на чл. 248 от ГПК съдът е допълнил цитираното решение, като е осъдил
ответника да заплати сумата от 202 лв.,
представляваща разликата до пълния
размер на сторените от страната разноски.
Двата съдебни акта не са обжалвани
и са влезли в законна сила.
С разпореждане № 5775/18.04.2019 г. е уважено искането на „Д. “ ООД за издаване
на изпълнителен лист за присъдените суми.
Издаден е ИЛ № 296/19.04.209 г., получен е от сътрудник на процесуалния
представител на дружеството на 23.04.2019 г.
Дружеството не отрича тези факти, твърди обаче че ИЛ
не е в негово държание. След като е получен били предприети на действия за
депозирането му в ТД на НАП, твърди се отказ да бъде приет, след което
бил върнат в счетоводството и
впоследствие установено, че е изгубен. В този смисъл са обясненията на
разпитания по делото свидетел – счетоводителят на дружеството, както и
изявлението на неговия управител.
В
депозираната молба с.д.№ 8963/28.07.2020
г. ответникът чрез процесуалния си
представител поддържа тезата, че в
неговото деловодство не е постъпвал за изпълнение ИЛ № 296/19.04.2019 г. и въз
основа само на тези аргументи оспорва
обстоятелството, че ИЛ е изгубен, или унищожен, както и че НЕ СЕ НАМИРА в
държане на молителя.
Въпреки предоставената му възможност с оглед
разпределената доказателствена тежест,
ответникът не успя да опровергае отрицателното твърдение на дружеството-молител,
че ИЛ не се намира в негово държание.
По правото:
Съгласно чл. 409, ал. 1 ГПК, приложим в
административния процес на основание чл. 144 АПК, ако първообразният
изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по
писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който
е издаден първообразът. От тълкуването на цитираната норма следва, че
издаването на дубликат на изпълнителен лист предполага установяване на следните
кумулативни предпоставки: 1. издаденият изпълнителен лист да е изгубен или
унищожен, т. е. същият не се намира в държане на молителя и 2. молителят да
разполага с изпълнително основание, въз основа на което е бил издаден
първоначалният изпълнителен лист.
В производства
като настоящото съдът дължи проверка на
факта дали първообразът на изпълнителният лист е изгубен или унищожен, катотежестта за доказване е възложена на молителя. Причините, довели до
настъпване на някое от посочените обстоятелства, както и евентуалната вина на молителя са без значение при преценката за
основателност на искането. Длъжникът от своя страна разполага с възможността да
оборва твърденията на молителя, както и да направи възражения за погасяването
на дълга, въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на
съществуването му.
Изгубването на
издадения изпълнителен лист е отрицателен факт, който няма самостоятелно
съществуване и за неговото настъпване следва да се съди от други факти и
обстоятелства. Молителят по чл. 409 ГПК
черпи права от твърдението, че изпълнителния лист е изгубен, представляващо
отрицателен факт за неговото наличие. Това твърдение съдържа признание, че
изпълнителния лист е издаден и получен от него, но към момента на подаването на
молбата документът не е в негово държане, което е пречка да упражни правата си
в предвидените от закона срокове и реално да получи присъдената със съдебен акт
сума. Тези обстоятелства са ясно заявени от
дружеството-молител, като фактът на издаден в негова полза ИЛ не се оспорва от
ответника. Оспорва се само отрицателното
твърдение на молителя, че този ИЛ не е в
негово държане.
Опровергаването
(оборването) на този отрицателен факт следва да бъде реализирано от ответника
чрез ангажиране на доказателства за положителни факти, които да създадат достатъчно
убеждение у съда за проявлението му. Такива биха били писмени доказателства, че
молителят е предявил искането си за изплащане на сумата или платежни документи,
че същата е изплатена, както и доказателства за образуване на изпълнително
производство по принудително събиране на сумата. Ответникът не само, че не ангажира доказателства в подкрепа на поддържаното оспорване, но в ясни писмено изявление посочи, че такъв ИЛ
не е депозиран и регистриран в деловодната му система.
Целта на чл. 409, ал. 1 от ГПК е да се осигури
възможност за реализиране на правото на взискателя на принудително изпълнение и
в случаите, в които това принудително изпълнение не може да се осъществи,
поради липсата на оригиналния изпълнителен лист.
В случая спорът
се свежда до това дали е налице първото кумулативно условие- дали издаденият
първоначален изпълнителен лист е загубен. Безспорен е фактът на издаване
на изпълнителен лист в полза на молителя. Съдът приема за доказан и фактът, че същият не се намира в негово държане,
което обосновава извода, че същият е изгубен.
Налице е и втората предпоставка: изпълнително
основание, въз основа на което е бил издаден първоначалният изпълнителен лист -
коментираните по-горе влезли в сила съдебни актове, постановени по
настоящото дело.
От страна на
ответника не са ангажирани доказателства за погасяване на установеното с
изпълнителния лист задължение по делото.
Предвид направения коментар съдът счита, че исканият
дубликат на изпълнителен лист следва да се издаде.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. чл. 409 ГПК във
връзка с чл. 144 АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Д. “ ООД ЕИК ********* , представлявано
от управителя Я.И.Я. ДУБЛИКАТ на изпълнителния лист, издаден
на 19.04.2019 г. на основание влезли в сила
съдебни актове, постановени по
настоящото административно дело - Решение № 564/16.03.2018 г. и
определение № 1293/17.04.2018 г.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Р България
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Гергана
Стоянова