Р Е Ш Е Н И Е
№
/25.07.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито
заседание на четвърти юли през две
хиляди и седемнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при
участието на съдебен секретар И. В., като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 97 по описа на ПРС за 2017 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е установителен и с правно основание
чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, с ЕИК *********, чрез пълномощник
твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено от него заявление по чл.
410 от ГПК е образувано ч. гр. д. № 1039/ 2016 г. по описа на Районен съд Провадия,
по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 411 от ГПК срещу Я.П.П. с ЕГН **********,***,
за сумата 1237.14 лева, включваща главница в размер на 1055.25 лева и неустойка
в размер на 175 лева, сумата 6.89 лева законна лихва за забава за периода от 10.12.2015г.
до 02.02.2016 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението –
04.11.2016 г., както и за разноските в заповедното производство, дължими от
последния на основание Договор за потребителски кредит № ********** от 12.10.2015
г.
В
исковата молба се твърди също така, че срещу издадената заповед за изпълнение
по горецитираното ч. гр. д. № 1039/ 2016 г. в законоустановения срок е подадено
възражение от страна на ответника и при това положение като единствено възможен
правнорегламентиран способ за кредитора се оказва предявяването на иск по
чл.422 ГПК.
По
същество ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването
на вземане – предмет на подаденото от него заявление по чл. 410 от ГПК.
Претендира направените по делото разноски.
С
нарочна молба (л. 49) пълномощника на ищецът е заявил разглеждането на делото
да се извърши в негово отсъствието и моли съда да постанови неприсъствено
решение в случай, че са налице предпоставките по чл. 238 от ГПК.
Ответникът
Я.П.П. не е депозирал отговор на така предявената искова молба в срока по чл.
131 от ГПК.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени.
СЪДЪТ,като прецени всичките
доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение
(чл.12 от ГПК), съобразявайки разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК приема
за установено следното:
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със седалище и адрес на уп-равление гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, с ЕИК ********* е подал срещу
ответника Я.П.П. с ЕГН **********,*** заявление по чл.410 от ГПК в
Районен съд Провадия, където е образувано ч. гр. д. № 1039/ 2016 г. по описа на
същия съд. Заявлението е било уважено, като на 04.11.2016 г. е издадена Заповед
№ 595 за изпълнение по чл.411 от ГПК срещу настоящия ответник за следните суми:
1055.25 лева главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
12.10.2015 г.; 175 лева – неустойка; 6.89 лева лихва за забава за периода
10.12.2015 г. до 02.02.2015 г., законна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.11.2016 г. до окончателното
погасяване на дълга; 341.59 лева – сторени в заповедното производство разноски
за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 1 и 8 от ГПК.Срещу така издадената заповед за изпълнение е подадено
възражение в законоустановения срок и в тази връзка е предявен настоящия установителен
иск.
По силата на чл.238, ал.1 от ГПК, ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.
Процесуалният ред за постановяване на
неприсъствено решение е установен в чл.239, ал.1 от ГПК и предвижда, че на
страните трябва предварително да са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание (т.1); на
следващо място – искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените от ищеца доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения от ответника и подкрепящите ги
доказателства (т.2).
Съгласно чл.239, ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се
укаже, че същото се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване – чл.239, ал.4 от ГПК.
Както вече бе посочено по-горе ответникът
не е представил отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК. С
постановено по делото определение № 376/03.05.2017 г. съдът е внесъл делото за
разглеждане, насрочвайки съдебно заседание за 25.05.2017 г. С молба с вх. №
2806/ 23.05.2017 г. ответника моли за отлагане разглеждането на делото на
25.05.2017 г. поради наложително отсъствие и заявява желание за сключване на
извънсъдебно споразумение с ищеца. С разпореждане № 1887/18.05.2017 г. ПРС е
отсрочил разглеждането на делото, като е насрочил първото по делото съдебно
заседание за 04.07.2017 г. Отсрочването предхожда подадената от ответника молба
и се основава на причини, нямащи връзка със сочените от ответника. На
проведеното на 04.07.2017 г. съдебно заседание ответника не се е явил, а е бил
редовно призован; не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. В същото време данните по делото категорично сочат, на ответника,
както впрочем и на ищеца са разяснени последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, видно от приложените
разписки от призовките им (л. 43 и 44), връчени по законоустановения ред и
надлежно оформени. Едновременно с това съдът намира, че с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства предявения иск е
вероятно основателен. Налице са следователно предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което такова
следва да бъде издадено, като основаващо се на наличието на горепосочените
предпоставки, без да се мотивира по същество.
Ето защо и предвид гореизложеното искът
се приема за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като
бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът има срещу него
валидно, изискуемо, а с постановяване на настоящето решение – и ликвидно вземане
на основание и в размери, посочени в заявлението по чл. 410 – 411 ГПК, като
една от законните последици на настоящето решение е правото на ищеца да се
снабди с изпълнителен лист на основание влязлата в сила заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 1039/ 2016 г. на РС Провадия.
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и следва да бъде осъден да му
заплати направените разноски в настоящето съдебно исково производство в размер
общо 350 лева, от които 50 лева внесена държавна такса плюс 300 лева за
заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 239, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 238, ал. 1 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.П.П. с ЕГН **********,***, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, с ЕИК ********* сумите, посочени в
заявление вх.№ 5730/ 04.11.2016 г. по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.
№ 1039/ 2016г. по описа на Районен съд Провадия и е издадена заповед за
изпълнение по чл.411 от ГПК, впоследствие оспорена по реда на чл. 414 – 415 от ГПК, а именно: 1055.25 лева главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 12.10.2015 г.; 175 лева – неустойка; 6.89 лева лихва за забава за
периода 10.12.2015 г. до 02.02.2015 г., законна лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.11.2016 г. до
окончателното погасяване на дълга; 341.59 лева – сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Я.П.П. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, с ЕИК ********* сумата 350 лева разноски, направени в
настоящето исково производство.
НАСТОЯЩЕТО РЕШЕНИЕ не подлежи на
обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.