М
О Т И
В И :
Против подс.Р.Г.Б. е повдигнато
обвинение за престъпление по по чл. 343а, ал.1, б. „б” във вр.
с чл. 343, ал.1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал. 1 НК за това,че на 3.09.2010г., около 8.30 ч. , в гр. Долна Митрополия, Плевенска област,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „****” с рег. № С ****
ХТ нарушил правилата за движение, а именно:
-
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, според която „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие” като при наличието на насрещно слънцестоене и сянка в източната
част на кръстовището, навлязал в кръстовището, образувано от второстепенната
улица „Трети март” с главната улица „Св.Св. Кирил и Методий” със скорост и
- разпоредбата на чл. 77 от ЗДвП,
според която „При заслепяване
водачът е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре”, като въпреки заслепяване от насрещно слънцестоене
навлязал в „Т” –образно кръстовище , образувано от второстепенната улица „Трети
март” с главната улица „Св.Св. Кирил и Методий”
и по непредпазливост причинил смъртта на И.Й.И. от гр. Долна Митрополия, Плевенска област, като деецът след деянието направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
В с.з.представителят на ПОП
поддържа обвинението против подсъдимия.
В хода на съдебното производство от
пострадалите В.Л.И. и И.И.Ц. е постъпила молба с правно основание чл.76 и сл.от НПК за конституирането им като частни обвинителИ.Същите са конституирани като
частни обвинители в производството.В с.з.повереникът им поддържа обвинението.
Подсъдимият
Р.Б. разбира в какво се състои повдигнатото против него обвинение,признава се
за виновен и се съгласява делото да се разгледа по реда на гл.ХХVІІ от част V
на НПК.Заявява,че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези фактИ.
Съдът,като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,намира за
установено следното от фактическа страна:
Подс. Р.Г.Б. е роден на ***г. в
с. ****, Плевенска област. Женен е и живее със семейството си в гр. Плевен,
Завършил е висше образование. Не е осъждан.
Р.Г.Б. работи
като полицейски инспектор в ОД на МВР – РУП
– Долна Митрополия.
На
3.09.2010г., около 8.30 ч., Р.Б. бил на работа и управлявал служебен лек
автомобил - „****” с рег №
С **** ХТ, с полицейски отличителни знаци в гр. Долна Митрополия. Движил
се по ул. „Св. Св. Кирил и Методий” в посока от центъра на града към сградата
на РУП, намиращо се на ул. „Трети март”. Улица
„Трети март” е с две платна за движение, двупосочно. Платната са
разделени със затревена ивица. В района на кръстовището, образувано при
вливането на ул. „Трети март” в ул. „Св. Св. Кирил и Методий” , Б. намалил
скоростта си на движение и предприел маневра завиване на ляво, за да навлезе в
платното за движение по ул. „Трети март”. Към този момент се движил със скорост
33-34км/ч. Слънцето светило силно срещу водача на полицейския автомобил, а част
от кръстовището попадала в сянка,т.е. видимостта му била намалена. Въпреки това
подс. Б. не намалил скоростта си на движение на автомобила,до такава
позволяваща му да реагира адекватно на пътната обстановка и евентуални промени
в нея ,включително осигуряваща му
възможност да спре в зоната на видимост.Б. не предприел и действия по
подобряване на видимостта си,например чрез пускане на сенник.
В
същото време по ул.”Трети март” в посока към ул. „Св. Св. Кирил и Методий” и
центъра на града се движил велосипедиста И.Й.И. със скорост 11-14 км/ч т.е.се
намирал в кръстовището.
След
навлизане в кръстовището, Б. не забелязал своевременно велосипедиста И.,поради
намалената,описана по-горе видимост. Възприел същия едва в непосредствена
близост пред себе сИ. Задействал спирачната система, но не успял да предотврати
сблъсъка. При съприкосновението на велосипедиста с автомобила ударът първоначално е осъществен в предната
лява ъглова част на бронята и левия фар.След това велосипедиста се приплъзнал по лявата част на предното стъкло и лявата
предна колонка и паднал на пътното платно. След окончателното спиране на
автомобила, Б. отишъл при пострадалия И.
и казал на колегата си-св. Х. да уведоми „Спешна помощ” и органите на
полицията. Б. разговарял с пострадалия относно състоянието му и помогнал същият
да бъде настанен в пристигналия автомобил на „Спешна помощ”.
Пострадалият И.Й.И.
бил транспортиран в УМБАЛ – Плевен, където същият ден починал.
Видно от
заключението по назначената съдебномедицинска експертиза при огледа и аутопсията на пострадалия са
установени счупване на седем ребра в дясно с разместване на фрагментите и
засягане на плевралните листове на белия дроб, излив на кръв в дясната гръдна
половина /хемоторакс/, свиване /колапс/ на десния бял дроб и обширни и тежки
контузни полета по него, счупване на тазовия пръстен м ляво и масивни
кръвонасядания в меките тъкани около счупванията и малкия таз, контузия на
левия бъбрек и кръв в бъбречните легенчета, умерено изразена мастна емболия на
белите дробове, кръвонасядания и охлузвания в областта на главата, гърба,
поясната област и долните крайницИ.
Причина за смъртта е тежката
гръдна и поясно-тазова травми, довели до шок, кръвозагуба и мастна емболия.
Уврежданията могат да бъдат обяснени с обстановката на ПТП – блъскане на
велосипедист от лек автомобил, отхвърляне и падане на тялото върху пътното
платно. При изследването на кръв, иззета от пострадалия, не е установено
съдържание на алкохол.
В заключението по назначената
тройна съдебномедицинска експертиза се потвърждава становището, че смъртта е
настъпила следствие описаната по-горе съчетана травма. В конкретния случай
настъпилото усложнение – мастна емболия е предопределило леталния изход от
травмата в кратки срокове. Независимо от относителното забавяне на пациента в Спешното
отделение и късното разпознаване на гръдната травма, експертите са категорични,
че не са налице незнание, немарливо или нехайно изпълнение на професионалните
задължения на медицинските лица, ангажирани със състоянието на И..
Видно от заключението по
назначената химическа експертиза не е установено съдържание на алкохол и при
иззетата проба кръв от подсъдимия.
От заключенията по назначените
тройни автотехнически експертизи, изготвени от експертите В. И., Б.И. и С.Ш. е видно
следното:
Скоростта на лекият автомобил,
управляван от обвиняемия към момента на навлизане в кръстовището и към момента
на реагиране на водача е била 33,6 км/ч. Скоростта на същия автомобил към
момента на сблъсъка с велосипедиста е била 27.8-27.9 км/ч. Скоростта на
велосипедиста при удара е била 11.8-14.4
км/ч.
Между двете превозни средства не
е имало обекти, които да ограничават видимостта между тях.
Лекият автомобил е подходил за
включване в кръстовището към ул.”Трети март” в северо-западния край на
заустването, преминавайки в близост до началото на закръглението в този край –
на около 0.9-1 м. /т. А на скицата, приложение № 4/.
Вероятното местоположение на
велосипедиста при движението му към лявата лента на ул. „Св.Св. Кирил и
Методий” е средата на заустването на ул.”Трети март” в ул. „Св.Св. Кирил и
Методий”.
Необходимото разстояние за
спиране на лекия автомобил от момента на реагиране на водача до пълното спиране
е 20 метра.
Необходимото разстояние за
спиране на велосипедиста е 9.33 метра.
Мястото на удара между
велосипедиста и автомобила се намира в зоната на югозападния край на
заустването на ул. „Трети март” на разстояние около 1.6 метра на
североизток от североизточния край на
платното за движение по ул. „Св. Св. Кирил и Методий” в началото на навлизане в
улица „Трети март.
Към момента на започване на
отклоняване на автомобила наляво към кръстовището велосипедиста се е намирал на
разстояние 10.3 - 12.4 метра от мястото на удара.
Към момента на започване на
завиването на ляво към кръстовището лекият автомобил се е намирал на разстояние
не по-малко от 29 метра от мястото на удара. Към същия този момент обвиняемият
е могъл да възприеме велосипедиста, независимо от положението му в зоната на
заустване на ул.”Трети март” в ул. „Св.Св. Кирил и Методий”.
От тези констатации в експертното
заключение следва изводът, че разстоянието, на което се е намирал автомобилът
от мястото на удара е по-голямо от опасната зона за спиране, а водачът е имал
възможност да възприеме велосипедиста и да спре преди съприкосновението с него.
Видно заключението по посочената
по-горе автотехническа експертиза обв. Б. е имал техническа възможност да
предотврати произшествието, ако е реагирал навреме при навлизането на
велосипедиста в зоната на кръстовището.
Б. е имал техническа възможност
да предотврати произшествието и ако е преминал през кръстовището, движейки се
по „S” образна траектория и навлезе в заустването на ул.”Трети март” на
разстояние не по-малко от 13 метра от точка „А” / приложение № 4/ при
аналогично движение на велосипедиста.
Според
заключението по посочената автотехническа експертиза е невъзможно пострадалият
да се е движил по ул. „Трети март”, да е спрял до знак „Б2” в северната част на
ул. „Кирил и Методий” и е блъснат от автомобила в непосредствена близост до тротоара и знака
„Стоп”, както твърди в показанията си св. З.Т. или да се е движил по ул. „Св.
Св. Кирил и Методий” в посока центъра на града, както обяснява св. Н.Р., тъй
като в тези две ситуации е невъзможно да настъпи съприкосновение между двете
превозни средства и те са щели да се разминат.
От друга
страна починалият И. И. е нарушил правилото на чл. 80, т.2 от ЗДвП като
управлявайки велосипеда си, не се е движил възможно най-близко до дясната
граница на платното за движение.Така с поведението си е допринесъл за настъпване
на произшествието.
Горната фактическа обстановка се установява от
самопризнанието на подсъдимия,направено в производството по чл.370 и сл.от НПК,което се подкрепя от останалите събрани в хода на досъдебното производство
доказателства и се ползва от съда при постановяване на присъдата без да се
събират доказателства за фактите,изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт,в съответствие с разпоредбата на чл.372 ал.4 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
за установено от правна страна,че с деянието си подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
343а, ал.1, б. „б” във вр. с чл. 343, ал.1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на
03.09.2010
година, около 08:30 часа в град Долна Митрополия, Плевенска област, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „****” с рег. № ****
нарушил правилата за движение, а именно:
- разпоредбата на чл.20, ал. 1 от ЗДвП, според
която „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие” като при наличието на
насрещно слънцестоене и сянка в източната част на кръстовището, навлязъл в
кръстовището, образувано от второстепенната улица „Трети март” с главната улица „Св.Св. Кирил и
Методий” със скорост и
разпоредбата
на чл.77 от ЗДвП, според която „При заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и
при необходимост да спре”, като въпреки заслепяване от насрещно слънцестоене
навлязъл в „Т”–образно кръстовище, образувано от второстепенната улица „Трети
март” с главната улица „Св.Св. Кирил и Методий” и по непредпазливост причинил
смъртта на И.Й.И. от град Долна Митрополия, Плевенска област, като деецът след
деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
Деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вина самонадеяност-той е притежавал свидетелство за
управление на МПС от дълго време, познавал е пътния участък, било му е
известно, че в непосредствена близост има магазин и че е било възможно
движението на хора и пътни превозни средства. Възприел е слънцестоенето като
проблем за видимостта, но не е предприел действия за предотвратяване на негативните
последици от него или коригирането му.
Причина
за извършване на същото е несъобразяването от страна на подсъдимия с правилата
за безопасност на движението по пътищата.
При
определяне на наказанието което следва да бъде наложено на подсъдимия за
извършеното от него деяние съдът съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК,която
изрично предвижда,че в случаите когато съдът постановява осъдителна
присъда,трябва да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.Това
налага да бъдат преценени отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства, за да се направи извода,коя от хипотезите на посочената
разпоредба трябва да се приложи.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се има предвид единствено
факта,че общественоопасния резултат е причинен вследствие нарушения на два
текста от ЗДП.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се ценят чистото съдебно
минало на извършителя,добрите му характеристични данни,фактът,че той не е
наказван по административен ред за нарушения на ЗДП,а също и обстоятелството,че
вина за настъпилото ПТП има не само водачът на МПС,но и водачът велосипеда,който
се е бил разположил неправилно на пътното платно.
Съобразявайки описаните
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намира,че на
подсъдимия следва да бъде наложено наказание към предвидения от закона
минимум.Според настоящата инстанция за настоящия казус морално и правно
адекватно е наказание шест месеца лишаване от свобода,което на осн.чл.58а,ал.1
от НК да бъде намалено с 1/3,т.е.на четири месеца лишаване от свобода.
Наложеното
на извършителя наказание „Лишаване от свобода“ обаче не следва да бъде
изтърпявано реално от подсъдимия.В конкретния случай са налице всички условия
предвидени в разпоредбата на чл.66 от НК за прилагане на института на условното
осъждане.Според настоящата инстанция целите на наказанието могат да бъдат
постигнати и без фактическото му изпълнение.Чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни определят извършителя като лице с ниска степен на обществена
опасност.Престъплението, предмет на настоящето производство, е случаен и
изолиран факт в живота му,а не резултат от персистиращо несъобразяване с
правилата осигуряващи безопасност на движението по пътищата.Ето защо
изпълнението на наказанието следва да бъде отложено с минималния /предвид
изключителния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства/ тригодишен
изпитателен срок,считано от влизане на присъдата в сила.
С оглед
наличието на гореизброените отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства
на подсъдимия следва да се наложи кумулативно предвиденото от закона наказание
„Лишаване от право на управление на МПС” за срок близък до минималния-в
конкретния случай шест месеца.
При този
изход на процеса и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати деловодни разноски,както следва:
-по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен сумата 4 576,56 лева,
-на частния обвинител В.Л.И.-сумата
500 лв.
и на частния обвинител И.И.Ц.-сумата
500 лв.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: