РЕШЕНИЕ
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 8254 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД, както и евентуален иск с правно основание чл. 50 ЗЗД.
Ищецът М.К.
твърди, че на 15.08.2013 г., при посещението си на открит басейн, находящ се в
гр. Пазарджик, ул. „Доктор Никола Ламбрев“, е паднал в намираща се в
непосредствена близост до басейна шахта. Ищецът посочва, че шахтата е съдържала
пречиствателни съоръжения, била е с дълбочина около 3 м и без поставен капак. Твърди,
че вследствие на падането си в шахтата, той е получил телесни увреждания,
представляващи черепно-мозъчна травма и счупване на кости на лявото стъпало,
които увреждания са подробно описани в исковата молба. Получените увреждания са
наложили оперативно лечение в болница, като ищецът е продължил да изпитва и
след лечението силни болки, а като цяло последиците от уврежданията са довели
до отрицателно отражение върху начина на живот на ищеца и върху неговото
психическо състояние. Ищецът твърди още, че плувният басейн, част от който е и
шахтата, в която е паднал, е собственост на ответника О.П., която от своя
страна го е отдала под наем на ответника „С.“ ООД с договор за наем от
03.10.2011 г. Тъй като служилите на ответниците не са изпълнили
задълженията си по обезопасяване на шахтата, в която е паднал ищецът, поради
което са причинени посочените увреждания, ищецът иска двамата ответници да му
заплатят солидарно сумата 50 000 лв.
(частичен иск от
пълния размер на претенцията от 60 000 лв.) – обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от
15.08.2013 г. до окончателното ѝ изплащане. Като евентуално основание на
предявения срещу двамата ответници иск ищецът посочва, че ответниците следва да
отговарят за причинените му вреди поради това, че ответникът О.П.е собственик
на шахтата, а ответникът „С.“ ООД, като наемател на басейна, е лице, под чийто
надзор тя е се е намирала. Претендира разноски по делото.
Ответникът О.П.оспорва
иска. Оспорва обстоятелството в имот, собственост на този ответник, в който има
басейн, да се намира сочената от ищеца шахта, както и това ищецът да е паднал в
нея. Твърди също така, че двата поземлени имота, в които се намират басейни на
съответното място, са отдадени под наем на втория ответник „С.“ ООД, считано от
2011 г. и включително към сочения от ищеца момент на настъпване на процесното
събитие, поради което общината не е имала достъп до имотите. Посочва и че през
част от периода на наема басейните не са функционирали, поради което ищецът не
е следвало да ги използва (без да уточнява дали към момента на процесния
инцидент басейните са функционирали). Ответникът възразява, че на ищеца не са
причинени вреди от лица при или по повод изпълнението на възложена им от
общината работа, нито вредите са резултат от свойствата, качествата или дефекти
на басейните, поради което не са налице основания за ангажиране на
отговорността на общината. Оспорва и обстоятелството ищецът да е получил
описаните от него увреждания по сочения от него начин. Посочва и че към момента
на процесния инцидент ищецът е бил малолетен, поради което за неговото здраве и
безопасност отговорност носят родителите му. Претендира разноски.
Ответникът „С.“
ООД не изразява становище по предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:
Обстоятелствата,
свързани с настъпване на процесното събитие, се установяват основно от показанията
на свидетеля Костадин Стаев, който е очевидец на събитието. Следва да се
посочи, че тъй като към момента на събитието свидетелят е бил на 12 години, по
делото е приета съдебно-психиатрична експертиза, която дава заключение за това,
че свидетелят е бил способен да възприема и възпроизвежда събитията, свързани с
процесния инцидент, т.е. че той е годен да даде показания по делото.
От показанията на
свидетеля К.С.се установява, че на 15.08.2013 г. ищецът, заедно със свидетеля,
е посетил открит басейн, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Доктор Никола
Ламбрев“. Ищецът уточнява, че басейнът е част от комплекс, включващ още бар и
дискотека, находящи се в ограден имот. След като на няколко пъти ищецът и
свидетелят са скочили в басейна от издадена над нивото на терена платформа,
намираща се до самия басейна, при поредния скок ищецът е паднал в шахта,
намираща се на платформата, правейки няколко крачки назад, за да се засили за
скока. Според свидетеля шахтата не е била с поставен капак или обезопасена по друг
начин. Тя е била с дълбочина около 3-4 м и вероятно е служела за пречистване на
водата в басейна. Свидетелят посочва, че при падането в шахтата ищецът е
изгубил съзнание.
Показанията на
свидетеля се потвърждават и от представената по делото медицинска документация,
както и от заключението на приетата комплексна съдебномедицинска експертиза.
Видно от представената епикриза от „МБАЛ-Пазарджик“ АД ищецът е постъпил в
болницата на 15.08.2013 г., като му е поставена диагноза счупване на свода на
черепа, установена е и травма на лявото ходило. а впоследствие (същия ден)
ищецът е транспортиран в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив (видно и от
представената епикриза от последното лечебно заведение). Връзката на получените
от ищеца увреждания с процесното събитие се установява и от заключението на
комплексната медицинска експертиза по делото.
Както ищецът, така
и ответникът О.П.посочват, че басейнът, при който е настъпил процесният
инцидент, е собственост на ответника О.П., а към момента на процесното събитие
е отдаден под наем на ответника „С.“ ООД. Това обстоятелство се установява и от
представения договор за наем от 03.10.2011 г., според който общината отдава под
наем на „С.“ ООД два поземлени имота, собственост на общината, находящи се в
гр. Пазарджик, ул. „Доктор Никола Ламбрев“, заедно с намиращите се в тях
сгради. Съгласно описанието на постройките в имотите в единия от тях се намира
детски басейн (с площ 300 кв. м), а в другия – басейнът за възрастни (с площ
1 244 кв. м) и дискотека, както и други сгради (съблекални, складове и
др.). Посочените обстоятелства се установяват и от представените актове за
частна общинска собственост № 2860 и 2861 от 04.07.2012 г. Според договора срокът
на наема е 5 години, като имотите са предадени на „С.“ ООД на 03.10.2011 г.
съгласно представения приемно-предавателен протокол от тази дата. Съгласно
приемно-предавателен протокол от 11.10.2013 г. на посочената дата двата
поземлени имота и находящите се в тях постройки са върнати от дружеството на
общината.
Видно от
представените кадастрални скици за имотите, те са съседни, т.е. могат да
представляват общ комплекс, както сочи в показанията си свидетелят Костадин
Стаев. Това, че имотите представляват единен комплекс с басейни и други сгради
(включително бар и дискотека) за отдих и развлечение е видно и от съдържанието
на двата приемно-предавателни протокола, където те, заедно със сградите в тях,
са посочени общо.
Неоснователно е
възражението на ответника О.П.за това, че към момента на настъпване на
събитието басейнът не е функционирал. От показанията на свидетеля К.С.се
установява обратното. Показанията на свидетеля се подкрепят и от представеното
по делото писмо от РЗИ – гр. Пазарджик от 12.03.2019 г., според което откритият
плувен басейн, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Доктор Никола Ламбрев“ и
стопанисван от „С.“ ООД, не функционира, считано от 2014 г. Тази констатация
съответства и на посоченото по-горе обстоятелство, че през м. 10.2013 г.
обектът е върнат от наемателя на собственика – О.П.. Освен това според писмо на
РЗИ – гр. Пазарджик от 08.04.2019 г. последната проверка на басейна във връзка
с изискванията с водно спасяване е извършена на 02.07.2013 г. – само около
месец и половина преди инцидента. Следователно към момента на настъпвана на
процесното събитие на 15.08.2013 г. обектът е функционирал като открит басейн.
От изложеното
дотук следва изводът, че ищецът е пострадал, като е паднал в необезопасена
шахта, която представлява съоръжение към открит басейн, който (както и самата
шахта) е собственост на ответника О.П.и към момента на процесното събитие е
стопанисван от ответника „С.“ ООД. Трябва да се посочи и че не може да бъдат
възприети съображенията на общината относно това, че не е изяснено къде се
намира шахтата. Както се посочи, свидетелят ясно определя местонахождението на
шахтата, която е разположена непосредствено до басейна (на платформа, от която се
скача във водата). Видно от приетите по делото кадастрални скици, разположението
на басейна в поземления имот изключва възможността намираща се непосредствено
до него шахта да попада в съседен имот. Отделен въпрос е, че в случая и
съседният имот, до който е близо басейнът за възрастни, също е собственост на
общината и отдаден под наем на „С.“ ООД, като в него се намира по-малкият
детски басейн.
За да се определи
кой от двамата ответници е отговорен за обезщетяването на причинените на ищеца
вреди, на първо място трябва да се определи правеното основание, на което
възниква тази отговорност. Когато е налице вреда, причинена от вещ, следва да
се установи дали вредата е резултат от свойства на самата вещ или от
противоправно поведение на определено лице, което има връзка с вещта. Това е
така, тъй като ако вредата е причинена по изключителна вина на трето лице
(което отговаря по чл. 45 ЗЗД), собственикът или лицето, под чийто надзор се
намира вещта, не носят отговорност по чл. 50 ЗЗД (т. 10 на ППВС № 7/1959
г.). В тази връзка и ако вредите са настъпили в резултат на виновно поведение
на определено лице, при или по повод изпълнение на възложена му работа,
отговорността за тези вреди е на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД, а не на
собственика на вещта или на лицето, под чийто надзор се намира тя (т. 2 на ППВС
№ 17/1963 г.). Когато противоправното поведение на дееца се състои в нарушаване
на предписани или общоприети правила за ползването на вещта, отговорността за
причинените в резултат на това вреди отново се основава на чл. 45 ЗЗД,
съответно чл. 49 ЗЗД, а не на чл. 50 ЗЗД (т. 3 на ППВС № 4/1975 г.).
Поради това може
да се приеме, че отговорността по чл. 50 ЗЗД има в известен смисъл субсидиарен
характер, доколкото на това основание възниква отговорност за вреди, причинени
от вещ, за нейния собственик и за лицето, под чийто надзор се намира вещта,
само когато вредите не са свързани с противоправно поведение на определено
лице, което има връзка с вещта, включително и когато лицето не е изпълнило свое
задължение, свързано с ползването на вещта. Така искът по чл. 50 ЗЗД цели да
обхване случаите, когато обективно не би могло да се установи връзка между
действието или бездействието на определено лице по отношение на една вещ и
вреди, които са причинени от вещта. Този своеобразен субсидиарен характер на
иска по чл. 50 ЗЗД предполага, че при съединяването му с иск по чл. 45 ЗЗД или
чл. 49 ЗЗД вътрешната процесуална логика налага винаги първо да се разгледа
искът, основан на виновно противоправно поведение на определено лице, а едва
след това искът, основан на липсата на такова поведение. Поради това искът по
чл. 50 ЗЗД следва да се приеме за предявен като евентуален и първо да бъде
разгледан искът по чл. 49 ЗЗД.
Тъй като в случая
е налице вреда, причинена от падане в необезопасена шахта, за да бъде
основателна претенцията по чл. 49 ЗЗД, трябва да се установи, че е налице
задължение за обезопасяване на шахтата, включително и на кого е вменено това
задължение. Според показанията на свидетеля К.С.шахтата, в която е паднал
ищецът, е свързана с експлоатацията на басейна (филтрация на водата), което
следва и от обстоятелството, че се намира в непосредствена близост до него.
Съгласно чл. 164
от Закона за туризма (ЗТ), който е в сила от м. 03.2013 г. и поради приложим
към процесния случай, Министерският съвет приема наредба за правилна и
безопасна техническа експлоатация и поддръжка на елементите за вграждане,
филтрацията и помпите към плувните басейни. В Наредбата (чл. 1, ал. 2 и
чл. 4, ал. 1) е предвидено задължение за собственика, съответно за лицата,
стопанисващи плувни басейни въз основа на писмен договор, да осигурят
правилната и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на елементите за
вграждане, филтрацията и помпите към плувните басейни. Според чл. 3, ал. 3, т.
2 от Наредбата филтрацията се извършва от различни системи за филтриране, включващи
шахта и други компоненти. Следователно в случая задължението за поддържане на
обслужващата басейна шахта в безопасно състояние тежи както върху О.П.като
собственик, така и върху „С.“ ООД като наемател, стопанисващ басейна. Съгласно
чл. 6 от Наредбата и двете лица отговарят за неизпълнение на тези свои
задължения, освен ако тези задължения са прехвърлени изцяло върху наемателя по
силата на сключения договор (чл. 4, ал. 2 от Наредбата). В конкретния случай в
договора между двамата ответници липсва такава уговорка. Следователно съгласно
Наредбата отговорността, която възниква във връзка с неправилната техническа
поддръжка и експлоатация на обслужващата басейна шахта, включително и
отговорността за обезщетяване на вреди, които са възникнали поради неизпълнение
на задълженията за обезопасяване на шахтата, е както за собственика на басейна,
така и за наемателя. Съгласно чл. 53 ЗЗД в този случай те следва да отговарят
солидарно.
Трябва да се има
предвид обаче, че макар ЗТ да е действал към момента на настъпване на
процесното събитие, Наредбата е приета през 2019 г. (почти 6 години след
процесния случай), като не е предвидено тя да има обратно действие. Поради това
посочените разпоредби на Наредбата са неприложими към процесния случай. Законова
разпоредба със съдържание, аналогично на това на чл. 1, ал. 2 на Наредбата,
уреждаща задължението на собствениците и лицата, които стопанисват басейните,
да осигурят правилната и безопасна техническа експлоатация и поддръжка на
елементите за вграждане, филтрацията и помпите към плувните басейни, се съдържа
в чл. 163а ЗТ, но и тази разпоредба е приета през 2020 г. и не е приложима към
процесния случай.
Въпреки по-късното
приемане на Наредбата, предвидена в чл. 164 ЗТ, следва да се има предвид, че тя
е приета в изпълнение на закона, поради което може да доразвие и конкретизира
идеята на закона, но не би могла изцяло да уреди отношения, които не са уредени
със закона. След като законът е предвидил делегация за издаването на наредба,
уреждаща задълженията по поддръжка и съответно обезопасяване на прилежащите към
басейните съоръжения, трябва да се приеме, че в закона е заложена идеята за
това, че собствениците и лицата, които стопанисват басейните, имат задължения
да обезопасят тези съоръжения, включително следва да носят и отговорност, ако
не сторят това. Тази идея може да се изведе по аналогия и с чл. 160, ал. 3 ЗТ,
която норма урежда задължението на собствениците и на лицата, на които са
предоставени права за ползване върху плажове, да осигурят обезопасяването на
плажа. Основания за прилагане на това правило по аналогия следват и от
разпоредбата на чл. 160, ал. 2, т. 3 ЗТ, според която плажовете могат да бъдат
и към плувни басейни, т.е. задължението за обезопасяване на плаж се отнася и за
прилежаща към плувен басейн площ.
Поради това следва
да се приеме, че от посочените разпоредби на чл. 164 ЗТ и чл. 160, ал. 3
ЗТ се извлича общата идея на закона да възложи задължение на собствениците и
лицата, които стопанисват басейни (включително наемателите им), свързано с
осигуряването на безопасността не само непосредствено на басейните, но и на
прилежащите към тях площи и съоръжения, включително и шахтите, свързани с
експлоатацията на басейна и намиращи се в непосредствена близост до него.
Неизпълнението на това задължение от служители както на О.П.като собственик на
басейна, така и на „С.“ ООД като негов наемател, които са довели до оставянето
на открита шахта, в която е паднал ищецът, са основание за ангажиране на
отговорността на двамата ответници за причинените на ищеца вреди на основание
чл. 49 ЗЗД. Както се посочи, според чл. 53 ЗЗД ответниците следва да
отговарят солидарно за обезщетяването на вредите.
Доколкото
предявеният иск следва да се уважи на основание чл. 49 ЗЗД, не следва да се
разглежда евентуално предявеното основание по чл. 50 ЗЗД.
Според
заключението на комплексната съдебномедицинска експертиза, която е съобразила и
представената по делото медицинска
документация, както и от показанията на
свидетелката П.Н.(прабаба на ищеца), се установява, че вследствие на процесното
събитие ищецът е получил фрактура на черепа и остър епидурален хематом, както и
счупване на кости на лявото стъпало. Получената черепно-мозъчна травма е
наложила болнично лечение с продължителност около 2 седмици, при което е
извършена и оперативна интервенция за премахване на кръвоизлива.
Възстановяването на ищеца от черепномозъчната травма е продължило около 5
месеца, а във връзка с полученото счупване на крака, крайникът е обездвижен,
като е поставена гипсова имобилизация за период от 30 дни. Според медицинската
експертиза и свидетелката в началото ищецът е изпитвал силни болки, които
постепенно са отшумели. Счупването на ходилото на ищеца е напълно възстановено,
като той изпитва единствено рядко болка при силно натоварване или промяна на
времето (както сочи свидетелката). По-продължителни са последиците от
черепномозъчната травма, като ищецът е имал главоболия по 4-5 пъти седмично,
които са намалели до 2-3 пъти седмично (6 години след инцидента), както и все
още страда от разстройство на съня, за които трайни последици дава показания и
свидетелката. Освен това от оперативната интервенция е останал и видим (според
вещото лице) белег около слепоочието на ищеца, който продължава и в окосмената
част на главата, но въпреки това се забелязва и е обективно загрозяващ. Други
трайни неврологични последици в резултат от травмата на главата не се
установяват от вещото лице.
Така получените от
ищеца увреждания, особено травмата на главата, следва да се определят като
сравнително тежки, като от травмата ищецът е загубил и съзнание при падането
(според свидетеля К.С.). Възстановяването на ищеца също е сравнително
продължително (2 седмици болничен престой, общо 1 месец обездвижване на крака и
5 месеца за възстановяване от черепномозъчната травма), като следва да се
отчете и обстоятелството, че ищецът към този момент е на възраст от 12 години,
поради което периодът на възстановяване може да се определи като по-неприятен
за него предвид невъзможността за игра и спорт, която е нормална за дете на
тази възраст (за нормалната активност на ищеца сочи и обстоятелството, че
травмата е получена, когато той е посетил басейн). Освен това възстановяването
от черепномозъчната травма е станало причина ищецът да пропусне и един учебен
срок, макар това да не е попречило на завършването на образованието му. Особено
значение следва да се отдаде и на видимия белег на главата на ищеца, който като
се има предвид възрастта на ищеца в момента на инцидента, следва да се приеме,
че е оказал неблагоприятно отражение върху самооценката му, а освен това
представлява и трайна последица от увреждането. Като се съобразят посочените
обстоятелства, включително липсата на други съществени трайни последици за
ищеца (с изключение на белега и спорадичните болки и главоболия), като се вземе
предвид и възрастта на ищеца към момента на настъпване на събитието през 2013
г., когато той е на 12 години, размерът на дължимото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 35 000
лв.
По отношение на
направеното от ответника О.П.възражение относно погасяването по давност на част
от вземането на ищеца следва да се посочи следното. Възражението е допустимо
съгласно чл. 147, т. 2 ГПК, тъй като е направено с оглед на нововъзникнали
обстоятелства – направеното от ищеца увеличение на размера на иска и
междувременно изтеклата погасителна давност за увеличения размер на предявеното
вземане. Възражението е и основателно. В случая давността за вземането на ищеца
за обезщетение за причинените му неимуществени вреди е започнала да тече от
датата на процесното събитие (15.08.2013 г.), когато е възникнало и вземането
му, тъй като отговорните юридически лица са известни (чл. 114, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД). Давността за вземането е общата петгодишна давност (чл. 110 ЗЗД).
Първоначално (на 23.03.2018 г.) искът за обезщетение е предявен като частичен
за сумата от 1 000 лв., като в съдебно заседание на 14.10.2019 г. е
увеличен до сумата 50 000 лв. Към датата на предявяване на иска давността
за вземането на ищеца не е изтекла, но към датата на увеличаването на размера
му тя вече е изтекла. Тъй като предявяването на частичен иск спира давността
само за предявената част от вземането (чл. 116а ЗЗД и т. 1 на ТР № 3/2019 г. на
ОСГТК на ВКС), за първоначално предявената част от 1 000 лв. давността не
е изтекла, но за увеличената част от 49 000 лв., от която за 34 000
лв. искът е основателен, вземането е погасено по давност. Поради това искът
следва да се уважи за сумата от 1 000 лв., а за разликата до 50 000
лв. да се отхвърли – като погасен по давност до сумата от 35 000 лв. и
като неоснователен за разликата над 35 000 лв. до 50 000 лв.
Тъй като възраженията,
направени от един от солидарните длъжници, които благоприятстват и останалите,
имат по правило абсолютно действие (относително имат само тези възражения,
които биха влошили положението на останалите съдлъжници или имат строго личен
характер), направеното от ответника О.П.възражение за погасяване на вземането
на ищеца по давност ползва и ответника „С.“ ООД. Този ответник не е направил
подобно възражение, но тъй като действието му е абсолютно, то ползва всички
солидарни длъжници, доколкото в случая давността по отношение и на двамата
ответници тече от един и същи момент.
Съгласно чл. 84,
ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът е в забава и без
покана, поради което на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответниците дължат законната
лихва за забава от датата на процесното събитие – 15.08.2013 г. Поради това
претенцията за законна лихва за забава върху основателната част на иска за
главница следва да се уважи от посочения момент.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят разноски, съответно на уважената част от иска,
които възлизат общо на 19,80 лв. Видно от приложения договор за правна защита и
съдействие ищецът не е заплатил на адвоката си по делото възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА
ответниците следва да заплатят солидарно на адвоката на ищеца възнаграждение в
размер на 48,72 лв. (с включен ДДС), което е съответно на уважената част от иска.
На ответника О.П.също следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената част от иска, които възлизат общо на 2 170,70
лв. Въпреки че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса върху
увеличения размер на иска, ответникът не следва да бъде осъждан да заплати част
от тази такса, съответно на уважената част от иска (чл. 78, ал. 6 ГПК), тъй
като заплатената от ищеца такса е достатъчна, за да покрие дължимата към
бюджета сума върху уважената част от иска.
С оглед на
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О.П., БУЛСТАТ *******, с адрес гр. Пазарджик, бул. „*******и „С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплатят
солидарно на М.К.К., ЕГН **********,
адрес *** на основание чл. 49 ЗЗД сумата
1 000 лв. (хиляда лева) – обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от падане на М.К. на 15.08.2013 г. в необезопасена шахта при
плувен басейн, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Доктор Никола Ламбрев“, заедно
със законната лихва върху тази сума от 15.08.2013 г. до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 50 000 лв., предявен като частичен
иск от цялата претенция в размер на 60 000 лв.
ОСЪЖДА О.П., БУЛСТАТ *******, с адрес гр. Пазарджик, бул. „*******и „С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплатят
солидарно на М.К.К., ЕГН **********,
адрес *** сумата 19,80 лв. (деветнадесет
лева и 80 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА О.П., БУЛСТАТ *******, с адрес гр. Пазарджик, бул. „*******и „С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплатят
солидарно на Адвокатско дружество „Г.и
п.“, БУЛСТАТ *******, с адрес гр. София, ул. „******, офис 2А на основание чл. 38, ал. 1 ЗА сумата 48,72
лв. (четиридесет и осем лева и 72 ст.) (с включен ДДС) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН **********, адрес *** да заплати на О.П., БУЛСТАТ *******, с адрес гр. Пазарджик, бул. „*******сумата 2 170,70 лв. (две хиляди сто и седемдесет лева и 70 ст.) – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: