Ð Å Ø Å Í È Å
№121
ãð.Ðóñå, 04.01.2010ã.
Â
ÈÌÅÒÎ ÍÀ
ÍÀÐÎÄÀ
Ðóñåíñêèÿò
ðàéîíåí ñúä, V-ти
ãðàæäàíñêè
ñúñòàâ, â
ïóáëè÷íîто
çàñåäàíèå
íà втори декември äâå õèëÿäи
и девета ãîäèíà, â
ñúñòàâ:
Ïðåäñåäàòåë:
ТАТЯНА
ИЛИЕВА
ïðè
ñåêðåòàðÿ М.К. è
â
ïðèñúñòâèåòî
íà
ïðîêóðîðà..............................êàòî
ðàçãëåäà
äîêëàäâàíîòî
îò ÑÚÄÈßÒÀ
ãð.äåëî №3198
ïî îïèñà çà 2009 ãîä.,
çà äà ñå
ïðîèçíåñå, âçå
ïðåäâèä
ñëåäíîòî:
Ищцата П.Т.А.
твърди, че с нот.акт №152/1992г. на РН тя и съпругът й Ф.Д.А. прехвърлили на
сина си Д.Ф.Д. описания в исковата молба недвижим имот, представляващ 1/2 ид.ч.
от апартамент в гр.Р., срещу задължение за гледане и издръжка на прехвърлителите
до края на живота си, като последните си запазили и правото на ползване на
имота изцяло докато са живи. Съпругът й починал през 2001г., а синът й на
28.03.09г., като единствена негова наследница останала ответницата-внучка на
ищцата. Същата твърди още, че до смъртта си синът й не изпълнявал задълженията
си по договора, а след това не ги изпълнявала и неговата дъщеря. Здравословното
състояние на сина им било много тежко и вместо той да се грижи за родителите си
те се грижили за него. Същият не бил в състояние да полага никакви грижи за
тях, не можел дори да се грижи и за себе си. Ответницата живеела отделно от
тях, не се интересувала от своя баща, нито от баба си и дядо си. Поради
виновното неизпълнение на договорните задължения на ответницата ищцата
претендира разваляне на алеаторния договор до размер на 3/8 ид.части от имота и
присъждане на разноските по делото.
Съдът
квалифицира правно предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД - за съдебно разваляне на
договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу
задължения за издръжка и гледане.
Ответницата
П.Д.Д. оспорва иска като неоснователен и недоказан. Претендира отхвърляне на
иска и присъждане на разноските.
Съдът, след преценка на всички събрани
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Във
формата на нот.акт №152, т.ХХIII, д.7624/15.12.1992г. по описа на РН е сключен договор,
по силата на който Ф.Д.А. и П.Т.А. прехвърлят на сина си Д.Ф.А. собствения си
недвижим имот: 1/2 ид.ч. от апартамент в гр.Р., по ул.”************”, бл.”************”, вх.*, ет.*, състоящ се от
две стаи, дневна, кухня, килер, две антрета, два балкона, баня, клозет, със
застроена площ 79.54 кв.м., с избено помещение №2 от 4.57 кв.м., заедно с
0.711% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж,
срещу задължението на купувача да осигурява гледането и издръжката на
продавачите до края на живота им, като същите си запазват правото на ползване
на апартамента изцяло до края на живота си. Видно от нот.акт от 1970г., имотът
е придобит от прехвърлителите в режим на СИО /л.34 от делото/.
Съгласно
спредставената Схема №5004/25.05.2009г. на СГКК-гр.Р., процесният имот
представлява самостоятелен обект в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.5.841, с идентификатор на обект 63427.5.841.1.31 и предназначение-жилище,
апартамент, ниво на обекта 1, с прилежащи части: изба №2; 0.711% ид.ч. от
сградата, със съседи: на същия етаж 63427.5.841.1.12, 63427.5.841.1.32; под
обекта 63427.5.841.1.29 и над обекта 63427.5.841.1.33.
Депозирано е
Удостоверение за наследниците на прехвърлителя Ф.А., от което е видно, че
същият е починал на 13.08.2001г. и оставил за свои наследници по закон
ищцата-преживяла съпруга и двама сина, единият от които е бащата на
ответницата. Съгласно Удостоверение, издадено от РРС на 02.07.09г., вторият син
на наследодателя Л. А., се е отказал от наследството на баща си и отказът е
вписан в особената книга на съда на 29.03.2002г.
По делото са
представени експертни решения на ТЕЛК, множество епикризи, фишове за
консултативна дейност и медицински изследвания, от които става ясно, че през
2000г. на Д.Ф.Д. е определена 92.5% трайно намалена работоспособност без чужда
помощ и диагноза – захарна болест, II тип инсулиново изчерпване. Ретинопатия
полиневропатия диабетика. Хипертонична болест, сърдечно-мозъчна форма.
Състояние след преживян ИМИ в ВБС. Латентна десностранна хемипареза. След преосвидетелстване
през 2002г. инвалидността му е намалена на 83.20%. От 1999г. до смъртта си през
2009г. по 1-2 пъти в годината, същият е бил хоспитализиран в “МБАЛ-Р.”АД.
Представена е и
Служебна бележка от изп.директор на “Русе индъстри”АД, видно от която Д.Д. е
работил в предприятието до 09.11.2000г. Съгласно Разпореждане на РУ”СО”-Русе,
издадено два три дни след смъртта на Д.Д., пенсията на същия е определена на
274лв.
Разпитаният по
делото свидетел А.Д.-полицейски служител установява, че на датата на смъртта на
Д.Д. е бил дежурен по произшествия и получил обаждане за починало лице. На
място свидетелят установил, че починалият човек бил паднал с колело.
Свидетелите И.К. и Б.П. излагат твърдения, че в апартамента живеели П.А.,
заедно със съпруга си Ф.А. и сина им Д. До смъртта на Ф.А. за него се е грижила
съпругата му. Синът им се грижил за родителите си докато се разболял. Ищцата
полагала грижи и за сина си след сериозното му разболяване. За поддръжката на
жилището са се грижили П.А. и сина й. Когато пенсията не му стигала да си купи
лекарствата, той вземал пари на заем. Свид.М. И.-Б. – приятелка на ответницата
твърди, че двете често ходели заедно при родителите си, като П. посещавала баща
си и от време на време носела хранителни продукти. От него свидетелката знаела,
че работел като нощна охрана и ходи да пренавива мотори в гаражи близо до
блока. Същият й казал, че полагал грижи за целия апартамент, миналата година
освежавал кухнята и другите стаи. М.И. твърди също, че ответницата й се
оплакала, че след смъртта на баща й са й взели ключовете от апартамента. Лично
пред нея П. се обаждала на баба си, за да се видят, но последната отказала.
Свид.В.Д.-майка на ответницата излага твърдения, че бившият й съпруг издържал
родителите си, които били с малки пенсии и винаги се е грижил за тях.
Свидетелката твърди, че е чувала /без да сочи от кого/, че Д. купува лекарства
на баща си и е носил месо. Същият остъклил и една от терасите в жилището. Свидетелката
обаче признава, че след 1992г. не е посещавала апартамента, както и че от пет
години работи в Италия.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Процесният
договор е алеаторен. Същият е с начално прехвърляне на право на собственост
срещу задължения на приобретателя да предоставя издръжка и грижи на родителите
си докато са живи. Този вид договор не е кодифициран от действащото право и е ненаименуван облигационен договор с
вещноправно действие. По отношение
на него важат общите разпоредби на закона относно сключването, формата,
съдържанието, действието, изпълнението, разпоредбите за действителността и
недействителността, както и определените последици при тяхното неизпълнение.
Законът - чл.79, ал.1 от ЗЗД, изисква точно изпълнение, което
предполага изпълнение на дължимата престация по вид, обем и качество. Според
естеството им вниманието, грижите и издръжката следва да се дават постоянно и
непрекъснато, независимо от нуждите на прехвърлителя. Дори последният да е в
добро здравословно състояние и да разполага със средства за издръжката си, приобретателят
не е освободен от задълженията си и не дължи изпълнение само при поискване.
Личността на
приобретателя, макар да има съществено значение за сключването на договора, не
е могла да изключва от значение и качествата на лицата, които са негови
потенциални наследници. Прекратително условие за действието на договора може да
бъде само смъртта на прехвърлителите, но не и тази на законния представител на
приобретателя. Съгласно чл.60 от ЗН неговите наследници, които са приели
наследството, отговарят за задълженията по договора пред прехвърлителите до
размера на наследствения им дял. Ето защо в случая след смъртта на сина на
ищцата, задължението по алеаторния договор е преминало върху неговата
единствена наследница-дъщеря му П.Д..
В настоящото
производство ищцата следва да докаже единствено, че алеаторният договор е
сключен. В тежест на ответницата, като наследница на приобретателя по договора,
е установяването, че задължението е изпълнено. Престацията, която се дължи, е
продължителна – от длъжника се изисква трайно поведение – до смъртта на двамата
кредитори. Престирането по договора е ден по ден и поначало е неотлагаемо във
времето. Пропуснатото по каквато и да е причина изпълнение не може да бъде
дадено допълнително по-късно. Ищцата излага твърдения, че синът й не е
изпълнявал задълженията си по договора изобщо, тъй като страдал от много
болести и се налагало тя и съпругът й да гледат него. Свидетелите на ищцата
също потвърждават, че преди да почине Ф.А., за него се е грижила съпругата му.
Липсват доказателства от страна на ответницата, оборващи твърденията, че до
смъртта на втория прехвърлител на имота неговият син го е гледал и издържал.
Данните по делото
сочат, че от 1999г. датират заболяванията на наследодателя на ответницата –
хипертонична болест, исхемичен мозъчен инфаркт и захарен диабет, тежка форма.
До 2000г. същият работи като корабен монтьор, след което е пенсиониран по
болест. Същият нееднократно до смъртта си е бил хоспитализиран, често го
заболявали краката и не можел да върви, но не е бил на легло. Данните за
сериозните му заболявания и за това, че преди това е ходил на работа, сами по
себе си не сочат на липса на изпълнение задълженията му по договора за гледане
и издръжка. Твърденията на ищцата, че не той, а тя се е грижила за него, не се
опровергават по категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства.
Свид.М.И. твърди, че знае за полаганите от Д. грижи за родителите му от самия
него. Съдът не кредитира показанията на свид.Д. досежно полаганите грижи от
бившия й съпруг, предвид възможната й заинтересованост от изхода на делото,
както и поради факта, че след 1992г. тя не е посещавала жилището и не е
поддържала чести контакти с Д.Д.. Същата заявява, че знае затова, че бившият й
съпруг винаги се е грижил за родителите си, без да уточнява откъде това й е известно.
Освен това, същата от пет години ходи да работи и в чужбина. Относно полагащата
се издръжка на прехвърлителите на имота свидетелите на ищцата твърдят, че на Д.
пенсията стигала колкото да си купи лекарствата, а когато не му стигали парите,
вземал и назаем. Ищцата в съдебно заседание заявява, че синът й е давал дребни
суми да пазарува, когато парите от нейната пенсия свършат, а домакинството
поддържала само тя. Налице са данни колко е индексирана пенсията на
наследодателя на ответницата, но след неговата смърт, до този момент съдът не
разполага с информация за това. Липсват категорични данни и ако изобщо е
работил някъде след пенсионирането си, какви средства е получавал Д.Д.. Изложеното
ìîòèâèðà
ñúäà äà
ïðèåìå, ÷å задълженията по
алеаторния договор не са били изпълнявани от наследодателя на ответницата нито по
отношение на ищцата, нито по отношение на нейния наследодател-Ф.А. Те не били
изпълнявани и от П.Д., като част от обкръжението на приобретателя и негова
бъдеща наследница по закон. Наведените в отговора на исковата молба твърдения,
че от 1998г. до 2000г. тя е живяла в процесното жилище заедно с баща си, баба
си и дядо си, работела е и се е грижила за възрастните, не кореспондират на
събраните по делото доказателства.
Не се спори, че
след смъртта на Д.Д. задълженията за гледане и издръжка не били изпълнявани и
от неговата законна наследница-ответницата, по отношение на баба си. В тази
насока П.Д. излага твърдения, че чичо й взел ключа за апартамента, а баба й
отказвала да говори с нея по телефона и да я вижда. Единствено свидетелката И.
изнася данни, че е присъствала, когато П. се обаждала на баба си, за да се
видят, но последната отказала. Дори да се приеме, че след смъртта на приобретателя
по договора, прехвърлителят, в качеството си на кредитор, е отказал да получи
изпълнението, то длъжникът е следвало незабавно да трансформира задължението в
парично и да го погасява чрез плащане на съответната сума по установения ред. В
настоящия случай данни, че ответницата е плащала пари на ищцата вместо полагане
на грижи по делото липсват. Едва в съдебно заседание същата, чрез процесуалния
си представител, предлага за в бъдеще задълженията й по договора да бъдат
трансформирани в месечна издръжка. Ето защо съдът намира, че и след
28.03.2009г. алеаторният договор не е бил изпълняван от наследницата на
приобретателя на имота по него.
По
изложените съображения, предявеният иск е основателен и доказан и следва да се
уважи изцяло до заявените 3/8 ид.части от имота. Ищцата на собствено основание
претендира развалянето му за 2/8 ид.ч. и 1/8 ид.ч. като наследница на съпруга
си.
Íà
îñíîâàíèå
÷ë.78 îò ÃÏÊ
îòâåòíèцата дължи направените
îò èùöаòа
ðàçíîñêè по делото в размер
на 261.28.
Ìîòèâèðàí
òàêà, ñúäúò
Ð Å
Ø È :
ÐÀÇÂÀËß ñêëþ÷åíèÿт
ìåæäó Ф.Д.А., ЕГН **********, П.Т.А., ЕГН **********
от една страна и Д.Ф.Д., ЕГН ********** от äðóãà
ñòðàíà,
äîãîâîð, под формата на нот.акт №152,
т.ХХIII, н.д.№7624/15.12.1992г.
по описа íà РН, çà
ãëåäàíå и
èçäðúæêà, по
ñèëàòà íà
êîéòî å
ïðåõâúðëåí следният
íåäâèæèì
èìîò: 1/2 ид.ч. от апартамент в гр.Р., по ул.”********”, бл.”**********”, вх.*, ет.*, състоящ се от
две стаи, дневна, кухня, килер, две антрета, два балкона, баня, клозет, със
застроена площ 79.54 кв.м., с избено помещение №2 от 4.57 кв.м., заедно с
0.711% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, а
съгласно Схема №5004/25.05.2009г. на СГКК-гр.Р., самостоятелен обект в сграда
№1, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.5.841, с идентификатор на
обект 63427.5.841.1.31 и предназначение-жилище, апартамент, ниво на обекта 1, с
прилежащи части: изба №2; 0.711% ид.ч. от сградата, със съседи: на същия етаж
63427.5.841.1.12, 63427.5.841.1.32; под обекта 63427.5.841.1.29 и над обекта
63427.5.841.1.33, до размер на 3/8 идеални части от имота.
ОСЪЖДА П.Д.Д.,
ЕГН ********** ***, чрез адв.К.Ц., да заплати на П.Т.А., ЕГН **********, сумата
261,28лв. - разноски по делото.
ÐЕШЕНИЕТО
ïîäëåæè íà
âúççèâíî
îáæàëâàíå
ïðåä Ðóñåíñêè
оêðúæåí ñúä â 2-седмичеí
ñðîê îò
ñúîáùàâàíåòî
ìó íà
ñòðàíèòå.
Ðайонен съдия: