№ 12850
гр. ***************, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110161182 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “Т................” ЕАД против Л.
Е. И. и И. Е. И. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят разделно на ищеца при квоти съответно ½ и 1/2 , следните суми: сумата от
2 361 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия до имот с адрес:
гр. ***************, ж.к. „......................................., аб. № ......................., ИД номер
176202 през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. , ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2022 г., до окончателното погасяване
на вземането, сумата от 369,73 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2020 г. –
21.10.2022 г., сумата от 53,26 лв. – такса за дялово разпределение за периода м. 10.2019
г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
– 11.11.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 11,48 лв.
– лихва за забава за периода 01.12.2019 г. – 21.10.2022 г. Претендира разноски.
В исковата молба и уточнителна молба от 19.12.2022 г. ищецът сочи, че
ответниците като наследници на Е. И., починал на 04.05.2018 г., са собственици на
топлоснабден имот с адрес: гр. ***************, ж.к. „......................................., аб. №
......................., ИД номер 176202, до който през исковия период е доставяна ТЕ за
битови нужди. Претендира се и такса за дялово разпределение.
Ответниците са подали в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба.
Оспорват да са наследници на Е. И., т.к. са се отказали от наследството, останало от
него, през 2018 г., както и от наследството, останало от майка им С. И., през 2021 г.
Представят доказателства за това. Не оспорват размера на вземанията.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира следното:
В исковата молба ищецът сочи, че насочва претенцията срещу Л. Е. И. и И. Е.
И. като наследници на Е. И., починал на 04.05.2018 г. В уточнителна молба след
даване на указания да уточни правния си интерес от предявяване на искове срещу
1
ответниците като наследници на Е. И. с оглед представените удостоверения за отказ от
наследството на Е. И. ищецът с молба от 19.12.2022 г. сочи, че насочва иска срещу Л.
Е. И. и И. Е. И. като наследници на С. И.нова И. – преживяла съпруга на Е.,
починала след исковия период на 23.09.2021 г.
С доклада по делото в тежест на ищеца е възложено да докаже, че ответниците
са наследници на Е. И., починал на 04.05.2018 г., и на С. И.нова, при посочените квоти;
че процесният имот - гр. ***************, ж.к. „......................................., аб. №
......................., ИД номер 176202, е придобит от Е. И. преди исковия период.
Ответниците не оспорват размера на вземанията, както и обстоятелството, че до имота
в процесния период е доставяна ТЕ в твърдяното количество.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди.
В настоящото производство ищцовото дружество не доказа ответниците да са
наследници на Е. И., починал на 04.05.2018 г., и на С. И.нова, при посочените квоти.
Видно от нот. акт от 1990 г. Е. И. е придобил в режим на СИО със С. И.нова И.
процесния топлоснабден имот. Е. И. е починал на 04.05.2018 г. и е оставали
наследници С. И.нова И.- преживяла съпруга, и две деца – ответниците. Е. И. и С.
И.нова И. са имали и трето дете, но то е починало като пеленаче. Видно от съдебни
удостоверения на л. 12 то ответниците – дъщери на Е. И., са се отказали от
наследството му. По този начин на осн. чл. 53 ЗН и поради прекратяване на СИО
преживялата съпруга С. И.нова И. е станала едноличен собственик на имота. С молба –
декларация от 18.09.2018 г. е открита партида относно имота на името на С. И.нова
И.. С. И.нова И. е починала след исковия период на 23.09.2021 г. Нейни наследници са
двете й дъщери – ответниците, но видно от представени с отговора на л. 80 то
ответниците са се отказали и от наследството на майка си С. И.нова И..
Исковете са неоснователни поради недоказване от страна на ищеца имотът да е
собственост по наследство на ответниците.
Ищцовото дружество няма правно на разноски, с оглед отхвърляне на исковите
му претенции в цялост. Ответниците не претендират разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т................” ЕАД, ЕИК ****************** със
седалище и адрес на управление: гр. ***************, ул. „********************“ №
23Б, срещу Л. Е. И. ЕГН **********, с адрес: гр. ***************, ЖК
***************************, и И. Е. И. ЕГН **********, с адрес: гр. ***************,
ЖК ***************************, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят разделно на
ищеца при квоти съответно ½ и 1/2 , следните суми: сумата от 2 361 лв. – главница за доставена
от дружеството топлинна енергия до имот с адрес: гр. ***************, ж.к.
„......................................., аб. № ......................., ИД номер 176202 през периода от 01.05.2019 г. до
2
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2022 г.,
до окончателното погасяване на вземането, сумата от 369,73 лв. – лихва за забава за периода
15.09.2020 г. – 21.10.2022 г., сумата от 53,26 лв. – такса за дялово разпределение за периода м.
10.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
11.11.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 11,48 лв. – лихва за
забава за периода 01.12.2019 г. – 21.10.2022 г., като неоснователни.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„Техем сървисиз“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3