Решение по дело №860/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Т.К.З. - К., ЕГН ***, с адрес за призоваване и връчване на книжа: гр. Пловдив, ***, против Ревизионен акт № Р-16001623003404-091-001 от 23.01.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД Пловдив на НАП, изменен с Решение № 134 от 28.03.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на допълнително установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. - от 6 944.16 лева на 6 878.85 лв. и лихва – от 4 918.69 лв. на 4 872.43 лева; за 2017 г. – от 4 254.50 лв. на 4 180.10 лв. и лихви – от 2 582.15 лв. на 2 53700 лв.; за 2018 г. – от 11 355.27 лв. на 11 272.71 лв. и лихви – 5 740.39 лв. на 5 698.36 лв. и за 2018 г. от 42 603.85 лв. на 41 514.45 лв. и лихви от 17 205.62 лв. на 17 169.52 лв.

Според жалбоподателя издаденият ревизионен акт е незаконосъобразен. Твърди се, че не са налице обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, поради липса на доказани основания за преминаване на ревизия по особения ред. Навеждат се доводи, че неправилно приходният орган е определил разходите за живот, както и началното салдо от 5 000 лв. Иска се отмяна на оспорения ревизионния акт.

В съдебно заседание процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.

Ответникът – директор Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна и моли тя да се отхвърли по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за жалбоподателя, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК срок, налагат извод за нейната допустимост.

От фактическа страна съдът:

Ревизията е започнала въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001623003404-020-001 от 07.06.2023 г., изменена със заповед № Р-16001623003404-020-002 от 12.09.2023 г. и заповед № Р- 16001623003404-020-003 от 12.10.2023 г.и обхваща установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2019 г. Заповедите са надлежно връчени по електронен път, съответно, на 13.06.2023 г., 13.09.2023 г. и 13.10.2023 г.

Въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001623003404-092-001 от 23.11.2023 г., дал основание за издаване на обжалвания ревизионен акт Р-16001623003404-091-001 от 23.01.2024 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедите за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа на: Заповед № РД-09-1525/31.08.2023 г., Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г. и Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г., всички на директора на ТД Пловдив на НАП, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 от ДОПК. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните за това органи по приходите и в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 от ДОПК. Както ревизионният доклад и ревизионният акт, така и решението на горестоящия в приходната администрация решаващ орган са надлежно съобщени на жалбоподателя, който в предвидените по ДОПК срокове ги е обжалвал, т. е., на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

Ревизията е осъществена по реда на чл.122 от ДОПК.

Ревизионното производство е второ по ред във връзка с Решение № 185 от 26.05.2023 г. на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП и е за установяване на задълженията на Т.К.З. - К. за данък върху годишната основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2019 г.

Т.З. - К., в качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и на основание чл.8 ал.1 от с. з., е данъчно задължено лице за доходи, получени през данъчната година от източници в страната и в чужбина. През периода 2016 – 2019 г. лицето няма регистрация като едноличен търговец. Установено е, че Т.К.З. - К. е съдружник в „КЗТ – З.“ ООД и едноличен собственик на капитала на „ТМВ Сервиз“ ЕООД и „Меритранс – 2017“ ЕООД и през ревизираните периоди е имала действащ трудов договор с „КЗТ – З.“ ООД и с „Меритранс – 2017“ ЕООД. Възнагражденията, които лицето е получавало от дружеството са в общ размер по периоди, както следва: - 2016 г. 1 028.52 лв.; 2017 г. – 1 414.12 лв.; 2018 г. – 20 878.94 лв. и 2019 г. – 21 137.76 лв. Установено е, че през 2016 г. Т.З. - К. е получила дивидент от „КЗТ – З.“ ООД в размер на 48 830.00 лв. За ревизираните периоди не е подавала годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ.

С протокол по реда на ДОПК са присъединени доказателства и документи от извършена проверка по съпоставка на имуществото и доходите на Т.К.З. - К., както и от първата ревизия / Протокол № Р-16001623003404-ППД-001/13.11.2023 г. (л.135).

В хода на ревизията, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на лицето, са извършени процесуални, подробно описани в констативната част на РД, неразделна част от РА, по смисъла на чл.120 ал.2 от ДОПК. В резултат на извършените действия са събрани данни и информация, относими към ревизираното лице – получени трудови възнаграждения, участие в дружества, закупени и продадени имоти, моторни превозни средства, притежавани банкови сметки, семейно положение, получени и дадени заемни средства. Въз основа на събраните доказателства е извършена и съпоставка на извършените разходи и доказаните приходи за установяване на наличието на съответствие между тях, с цел, евентуално последващо прилагане на разпоредбата на чл.123 от ДОПК.

При ревизията е прието начално салдо на парични средства в брой към 01.01.2016 г. в размер на 5 000.00 лв., след анализ на представените доказателства. Лицето, както при проверката, така и при ревизията, твърди, че е разполагало с налични 120 000.00 лв., претендира, че значим източник на средства, са заеми от физически лица по 76 броя разписки за получени суми като заем за периода 2015 – 2016 г. Органите по приходите са установили, че част от физическите лица, посочени като заемодатели, са свързани лица с жалбоподателя – служители в дружество, на което тя е управител, други са с грешно ЕГН, трети са без идентификация в Р България. Т.К.З. - К. не е подавала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Лицата, вписани като заемодатели, също не са подавали ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и не са декларирали предоставени заемни средства. Наред с това, лицето е посочило, че получените парични средства от физическите лица, не са върнати и не бил уговорен срок за връщане. Т.К.З. - К. не е представила и данни за размер на салдата на наличните парични средства в брой в началото на всяка година от проверявания период.

Предвид изложените факти и обстоятелства, органите по приходите не кредитират за целите на ревизията представените от Т.К.З. - К. доказателства за получени парични средства от заеми.

Органите по приходите са констатирали, че през всички периоди Т.К.З. - К. е извършвала разходи в значителни размери, реализирайки доходи, които не ги покриват. Основно тези разходи представляват средства за закупуване на недвижимо имущество, внесени суми по банков кредит, внесени суми по банковите й сметки и финансиране на дружеството, в което е съдружник – „КЗТ – З.“ ООД.

Методът на органите по приходите следва разбирането за дохода, като положително имуществено изменение. По таблиците в РД, за всеки отчетен период, са взети предвид разполагаемите парични средства и наличните парични средства в банковите сметки в началото на периода и в края му; постъпленията и разходите. Посочва се, че проверката за имуществени несъответствия се извършва, като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в началото на периода и постъпленията, се намали с разходите и наличните парични средства в брой и по банкови сметки в края на периода. При съпоставката се вземат предвид всички приходи /в брой и по банкови сметки/, както и, всички разходи, в т. ч. платените в брой и по банков път.

При тези обстоятелства е посочено, че са налице предпоставките на чл.122 ал.1 т.1 (до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация) и т.7 (декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояния за ревизирания период) от ДОПК за определяне на данъчните основи по години по реда на чл.122 ал.2 от с. к. На Т.К.З. - К., на основание чл.124 ал.1 от ДОПК е връчено уведомление (л.181) и декларация по чл.124 ал.3 от с. к. (л.149).

При извършена съпоставка е установено несъответствие между стойността на имуществото на задълженото лице, направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи за данъчните периоди, както следва: - 2016 г. в размер на 69 441.55 лв.; за 2017 г. – в размер на 42 545.01 лв.; за 2018 г. 0 в размер на 113 55267 лв. и за 2019 г. – в размер на 426 -38.54 лв. Предвид установените обстоятелства по чл.122 ал.1 от ДОПК, органите по приходите са пристъпили към определяне на основата за облагане с данък по ЗДДФЛ, като са взели предвид относимите към лицето обстоятелства по чл.122 ал.2 от кодекса. Облагаемият доход по смисъла на ЗДДФЛ е определен като равен на нарастването на имущественото състояние на лицето. Изчислена е данъчната основа (в случая – равна на облагаемия доход) и допълнителен данък с прилежащите лихви.

За да измени РА решаващият орган, като е изложил подробно нормативната уредба регулираща този вид финансови отношения и е анализирал представените доказателства, което е сторено само и единствено в хода на ревизията, е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип. Посочил е още какъв е характерът и значението на представените в хода на ревизията разписки от физически лица, както и, че размерът на разходите за живот е стандартен, използван като такъв при извършване на облагане по особения ред на ДОПК и същият е възприет като обективен в трайната съдебна практика. Изменението на акта е наложено от констатираното от решаващия орган, а именно: - от посочените суми за разходи на живот по НСИ, при съпоставката, следва да се изключат разходите, предвидени за данъци и социални осигуровки от потребителския паричен разход за домакинството по периоди, както следва: - 2016 г. – 635.00 лв. (1/2 от 1 306.00 лв.); 2017 г. – 744.00 лв. (1/2 от 1 488.00 лв.); 2018 г. – 825.50 лв. (1/2 от 1 651.00 лв.) и за 2019 г. – 894.00 лв. (1/2 от 1 788.00 лв.), тъй като този разход е включен от органите по приходите по ред 23 от таблиците на съпоставката и е налице двойно отразяване на паричните суми за един и същи разход. Посочено е също така, че в резултат на корекцията на годишната на годишната данъчна основа, е коригиран и размерът на допълнително установения данък по чл.17 от ЗДДФЛ по периоди, със съответните лихви, а именно: - за 2016 г. - от 6 944.16 лева на 6 878.85 лв. и лихва – от 4 918.69 лв. на 4 872.43 лева; за 2017 г. – от 4 254.50 лв. на 4 180.10 лв. и лихви – от 2 582.15 лв. на 2 53700 лв.; за 2018 г. – от 11 355.27 лв. на 11 272.71 лв. и лихви – 5 740.39 лв. на 5 698.36 лв. и за 2018 г. от 42 603.85 лв. на 41 514.45 лв. и лихви от 17 205.62 лв. на 17 169.52 лв.

В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели лицата: П.А.П., С.Д.Х., Е.З.Х., П.Е.М., Н.С.С., Д.Б.Б., Д.А.Д.. Всички те, с изключение на Н.С., твърдят че през период 2015 – 2021 г. са давали заеми на Т.З. - К., в размер на 9 600 или 9 800 лв., за което последната е подписвала разписки. Според показанията на Н.С., той й е давал пари в заем през 2015 г. в размер на 1 000.00 лв., а през 2016 – 2 000.00 лв., а единствено свид. П.М. твърди, че през тази година, З. - К. му била върнала 26 000.00 лв.

В съдебно заседание са изслушани и приети заключение и допълнително заключение по назначена счетоводна експертиза, за изготвянето на която, вещото лице е използвало всички приложени по делото документи. В първото заключение вещото лице е изготвило различни варианти в зависимост от включването в паричните потоци на евентуално дадените средства от всички „заематели“, съответно от разпитаните в СЗ свидетели, които не е необходимо да бъдат обсъждани подробно, което ще бъде изяснено по-долу в мотивите, като вещото лице изрично посочва, че допуснатите при ревизията аритметични грешки са изправени с Решение № 134/ 28.03.2024 г., като при експертизата не са установени други аритметични грешки.

В т.нар.“преработено допълнително заключение“ /първото допълнително заключение не е изслушано поради допуснати непълноти е грешки, което е наложило преработването му/ вещото лице по т.1 е установило различни суми за различните години, за които е посочило, че следва да се изключат от паричния поток, посочило е въз основан на какви документи са определени разходите за живот и т.н., като след отговорите на поставените въпроси и въз основа на поставените задачи е изготвило различни варианти на парични потоци, въз основа на които са определени задълженията на лицето за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., в различните варианти.

От правна страна:

Ревизията е извършена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, в резултат на установено обстоятелство по ал. 1, т. 1 и т. 7 от същата разпоредба, поради което основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Приложението на т.7 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК е поради обстоятелството, че през ревизираните периоди лицето е извършвало разходи в значителни размери, за закупуване на недвижимо имущество, внесени суми по банков кредит, внесени суми по банковите й сметки и финансиране на дружество, в което е съдружник - „КЗТ - З.“ ООД, които според приходните органи не се покриват от реализираните доходи. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Събраните в хода на ревизионното производство доказателства напълно обосновават хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от кодекса, съответно в тежест на жалбодателката е да установи и докаже, при това при условията на пълно насрещно доказване, с което да опровергае констатациите на органите по приходите, съответно да установи и докаже, че извършените от нея разходи, които надвишават доходите и през съответните години, не са от доходи с неустановен произход, които съответно подлежат на данъчно облагане. Това в настоящия случай не е сторено, като жалбоподателката не ангажира необходимата пълнота от допустими доказателства, които да обосновават по категоричен начин поддържаното от нея становище. Обратно, в случая органите на приходната администрация, установиха по безспорен начин съществуването на фактите, от който черпят правомощието си да определят данъчната основа за облагане на жалбоподателя по реда на чл. 122 от ДОПК, като фактическите констатации на ревизиращите са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Съвкупната преценка на приетите по делото доказателства, налага да се приеме, че извършените от жалбоподателя разходи надвишават установените му доходи, като превишението /с корекциите, за които ще стане дума по-долу/ е прието за данъчна основа за облагане с данък, дължим ведно с прилежащите лихви за забава. Във връзка с представените множество разписки за получени евентуално заеми следва да се посочи, че по делото липсват договори за заем, жалбодателката не е подавала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е декларирала получени заеми, лицата, вписани като заемодатели, също не са подавали ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и не са декларирали предоставени заемни средства, като за част от физическите лица-заемодатели, че са свързани лица с жалбоподателката - служители в дружество на което тя е управител, други са с грешно ЕГН, а трети са без идентификация в РБългария, поради което тези документи правилно не са кредитирани. Без всякакво съмнение в случая се касае за частни свидетелстващи документи, които като такива нямат обвързваща за съда материална доказателствена сила, нито имат достоверна дата. Частният писмен документ не се ползва с материална доказателствена сила и не доказва, че съдържанието му /включително и датата като част от съдържанието/, съответства на обективната действителност. Такъв документ няма достоверна дата, която да е противопоставима на третите лица, неучаствали в съставянето му, които могат да бъдат засегнати при антидатиране /каквито са органите на приходната администрация/. Въпросните документи нямат нотариална заверка, като не се твърди и не се установява наличие на друг от подробно изброените в чл. 181, ал. 1 от ГПК белези, които да доказват достоверно, че същите са съставени на посочените в тях дати. Поради изтъкнатите причини, обсъжданите разписки не установяват по безспорен начин, че са съставени, респективно - съществували към посочените дати, съответно че въз основа на тях жалбоподателката е получила въпросните парични средства. Съдът приема същите като съставени, с оглед защитната й теза, поради което не ги кредитира по отношение на обстоятелствата, отразени в тях. Показанията на разпитаните по делото свидетели не водят до други изводи. От една страна повечето от тези показания не следва да бъдат обсъждани предвид разпоредбата на чл.158, ал.1 от ДОПК и тъй се касае за суми над 5000 лв. Освен това показанията на св.М. не следва да бъдат кредитирани предвид близките отношения с жалбодателката и предвид неговата, но и нейната евентуална заинтересованост от изхода на делото.

Доколкото обаче в хода на делото се установи, че в паричните потоци са включени суми, които не е следвало да бъдат включвани, което не се отрича и от процесуалния представител на ответника, вкл. чрез неоспорването на последното заключение, и което от своя страна води до изменение на сумите и определените въз основа на тях задължения за данъци, съдът намира, че следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице във вариант 4.1. от т.нар. преработено допълнително заключение, прието в СЗ на 30.04.2025 г., в който данъчните задължения са определени, както следва:

 

година	Дължим данък	Внесен данък	Данък за довнасяне	Период на олихвяване	Лихва за забава
2016 г.	6551.38	0,00	6551.38	02,05,2017г.-23,11,2023г.	4489.42
2017 г.	3533,33	0,00	3533,33	02,05,2018г.-23,11,2023г.	2063,01
2018 г.	10443,46	0,00	10443,46	02,05,2019г.-23,11,2023г.	5242,66
2019 г.	42244,42	0,00	42244,42	02,05,2020г.-23,11,2023г.	16103,27
Общо	62772,59	0,00	62772,59		27898,36

 

Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде изменен Ревизионен акт № Р-16001623003404-091-001 от 23.01.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД Пловдив на НАП, изменен с Решение № 134 от 28.03.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на допълнително установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г. - от 6 878.85 лв. – на 6551.38 лв. и лихва – от 4 872.43 лв. – на 4489.42 лв.; за 2017 г. – от 4 180.10 лв. – на 3533,33 лв. и лихви – от 2 537.00 лв. – на 2063,01 лв.; за 2018 г. – от 11 272.71 лв. – на 10443,46 лв. и лихви – от 5 698.36 лв. – на 5242,66 лв.; и за 2018 г. от 42 514.45 лв. – на 42244,42 лв. и лихви от 17 169.52 лв. – на 16103,27 лв.

При този изход на делото и съобразно своевременно направените искания на страните са дължими разноски, които изчислени по компенсация възлизат на 7 618, 62 лв. в полза на НАП за осъществената юрисконсултска защита.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001623003404-091-001 от 23.01.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД Пловдив на НАП, изменен с Решение № 134 от 28.03.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на допълнително установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2016 г. - от 6 878.85 лв. – на 6551.38 лв. и лихва – от 4 872.43 лв. – на 4 489.42 лв.; за 2017 г. – от 4 180.10 лв. – на 3533.33 лв. и лихви – от 2 537.00 лв. – на 2 063.01 лв.; за 2018 г. – от 11 272.71 лв. – на 10 443.46 лв. и лихви – от 5 698.36 лв. – на 5 242.66 лв.; и за 2018 г. от 42 514.45 лв. – на 42 244.42 лв. и лихви от 17 169.52 лв. – на 16 103.27 лв.

ОСЪЖДА Т.К.З. - К., ЕГН ***, да заплати на НАП – гр.София разноски в размер на 7 618, 62 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.