Р Е Ш Е Н И Е
№ ___/10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на девети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на съдебен секретар Елена Шопова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 79/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59
– чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.И.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, срещу Наказателно постановление /НП/ № ДАИ-0000010/10.01.2020 г.
издадено от Началника на Отдел „АНД” в ГДАИ гр. София, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТС, на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвП/ е наложена глоба в размер на 2000 лв.
С подадената жалба се иска от
съда да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се твърдения за неправилно приложение на материалния
закон, липса на виновно поведение от страна на жалбоподателя за вмененото му
нарушение и наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, който се пледира да бъде
приложен от съда.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява. Депозирано е писмено становище от процесуалния му представител, с
което се поддържат изцяло изложените в жалбата аргументи, като се настоява за цялостна
отмяна на НП.
Административнонаказващият орган (АНО) – ГД „Автомобилна инспекция, редовно
призован, не изпраща представител. В депозираното по делото становище се иска
от съда наказателното постановление да бъде потвърдено, като съобразено с
материалните и процесуалните правила.
Контролиращата страна РП
Каварна, редовно призована не изпраща представител и не ангажира становище по
жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 13.12.2019 г. около 12:44
ч. служителите на ОО „АА” – Добрич Т.С.Т.
и П.Х.Й. при изпълнение на служебните си задължения на главен път от гр.
Каварна за гр. Балчик, пред КПП ****извършили проверка на автобус марка „****”
с рег. № СВ **** КТ, кат. М3, управляван от Д.И.Д., при която установили, че
водачът извършва обществен превоз на пътници по международна автобусна линия, с
2 бр. пътници, като след направена справка в информационната система на ИА „АА”
установили, че Д. извършава обществен превоз на пътници с МПС, за чието
управление се изисква СУМПС от категория D, без да притежава карта за
квалификация на водача, издадена по реда на Наредба № 41 на МТТС.
За така установеното нарушение
на водача бил съставен акт за установяване на административно /АУАН/ № 269626/13.12.2019
г., в който било вписано, че на 13.12.2019 г. около 12:44 ч. по главен път от
гр. Каварна за гр. Балчик, пред КПП ****Д.И.Д. управлява автобус марка „****” с
рег. № СВ **** КТ, кат. М3, извършва обществен превоз на пътници по
международна автобусна линия София-Каварна-Констанца-София, /видно от маршрутното
разписание/, с 2 бр. пътници. При проверката и след направена справка в информационната
система на ИА „АА” е констатирано, че Д. извършава обществен превоз на пътници
с МПС, за чието управление се изисква СУМПС от категория D, без да притежава
карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредба №41 на МТиТС, с което е нарушил разпоредбите на чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 41 на МТиТС. Актът бил връчен на
нарушителя, който в графата възражения е вписа, че има възражения, т.к. си е
пуснал документите на 10.10.2019 г.
Въз основа на така съставения АУАН, на 10.01.2020 г.,
било издадено обжалваното наказателно постановление № ДАИ-0000010 от Началник
отдел „АНД” в ГДАИ гр. София, с което за описаното в акта нарушение на
жалбоподателя е наложено наказание на осн. чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвПр - глоба в размер на 2000
лева. Наказателното постановление е
връчено на жалбоподателя на 24.03.2020 г. което е удостоверено с неговия
подпис. Жалбата срещу НП е депозирана в ОО „АА” Шумен на 31.03.2020 г.
Установява се от приложените към административната
преписка документи, че на 24.10.2019 г. жалбоподателят Д. е подал до
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията заявление с
№ 323683, за издаване на карта за квалификация на водач, към което е приложил удостоверение за
професионална компетентност за извършване на превоз на пътници №
141-000807/04.10.2019 г., удостоверяващо завършено периодично обучение по чл.
18 (Р35), през периода 27.09.2019 г. до 04.10.2019 г. Видно е от приложените справка
и копие от карта за квалификация на водач на МПС № Р253933, че същата е издадена
на Д.И.Д. на 17.12.2019 г. и е със срок на валидност до 01.10.2024 г.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките
на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като
инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление,
както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички
елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни
реквизити.
Съгласно чл. 2, ал. 1
от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане
на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за
условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация, издадена от министъра на транспорта, обн.,
ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г. /Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ/, водачите на
моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории
С1, С1 + Е, С, С + Е, D1, D1 + E, D или D + Е, когато с тези превозни средства
се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да
притежават карта за квалификация на водача.
Водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно
издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лева
- при първо нарушение /чл. 93, ал.
1, т. 1 от Закона за автомобилните превози/.
При установената фактическа обстановка, актосъставителят и наказващият орган са приели, че Д.И.Д. е
осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 2, ал. 1
от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ /обн.,
ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г./, като на основание чл. 93, ал.
1, т. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв.
Няма спор в настоящия случай, че на посочените в акта
дата, място и час, Д. е управлявал автобус марка "****" с рег. № СВ ****
КТ, което пътно превозно средство за нуждите на типовото одобряване, съгласно чл. 149, ал.
1, т. 2, б. "в" от ЗДвП попада в категория М3. Не се спори
и че Д. е извършвал обществен превоз на пътници, както и че превоза не е
попадал в изключенията на чл. 5 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. В настоящия случай, за да управлява
превозното средство, жалбоподателят е притежавал право да управлява моторно
превозно средство от категория "D",
съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал.
2, т. 14 от ЗДвП. При това положение, Д.Д.
е следвало да притежава карта за квалификация на водача, съобразно изискванията
на чл. 2, ал. 1
от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, каквато видно от
доказателствата по делото, същият към датата на нарушението не е притежавал.
Неоснователно е становището на жалбоподателя, че притежаваното
от водача към датата на проверката удостоверение за професионална компетентност
доказва в достатъчна степен наличието на професионална компетентност на водача,
поради което липсва състав на административно нарушение. Удостоверението за
професионална компетентност е само предпоставка за издаването на необходимата
карта за квалификация на водача и няма същите удостоверителни функции като нея.
Изрично в чл. 2, ал.1
от Наредба № 41/ 04.08.2008 г. е посочено, че водачите на моторни
превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории
C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се
извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да
притежават карта за квалификация на водача, като съгласно ал. 2 на същия текст карта за квалификация на водача се
издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност
(приложение № 2), удостоверяващо началната квалификация или периодичното
обучение на водача. Следователно единственият нормативно признат документ за
удостоверяване на професионална компетентност е картата за квалификация на
водача, а не удостоверението за професионална компетентност, аргумент за което
е и разпоредбата на чл. 10 от
Директива 2003/59/ЕО. Тази карта съдържа хармонизирания код на
Общността и отговаря на по-големи изисквания за сигурност с оглед на важността
на правата, които дава за пътната безопасност и равните условия на конкуренция,
поради което не може да бъде заместена от друг удостоверителен документ.
Удостоверението за професионална компетентност е доказателство единствено и
само за придобита начална квалификация или преминато периодично обучение от
водача и това изрично е записано в самия образец на удостоверението съгласно приложение №
2 към чл. 2, ал.2 от Наредба № 41/04.08.2008 г., поради което
притежаването му не е равнозначно на притежаването на карта за квалификация на
водача и правилно наказващият орган е приел, че е налице извършено нарушение на
чл. 93, ал.1,
т.1 от ЗАвПр.
Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да
бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН, с оглед значимостта на охраняваните
интереси с нарушената материално правна разпоредба.
По делото не са налице данни за смекчаващи
обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид. В настоящия случай, водачът е наказан за това, че във време на
извършваната проверка не е притежавал изискуем документ. Не се явява
изключително смекчаващо и обстоятелството, че жалбоподателят е подал
необходимите документи за издаване на
карта за квалификация. По делото не са налични други смекчаващи отговорността
обстоятелства, които поради своята многобройност да са основание за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Сред тях липсва и изключително такова, което да
отличава конкретния случай от обичайните случаи от същия вид по смисъла на чл. 93, т. 9
от НК и да обосновава приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Водачът е управлявал без карта за квалификация, което
сочи на незачитане на императивни изисквания на закона. Наличието на
удостоверение за професионална компетентност не изпълнява изискванията на чл. 2, ал. 1
от Наредба № 41/2008 г. на МТ за притежаване на карта за квалификация,
а е предпоставка за нейното издаване. Касае се за нарушение на въведено
изискване към водачите и то Общностно такова, което
цели не само да се хармонизира удостоверяването на професионалната
компетентност на водачите, а има за цел взаимно признаване на различните УПК в
контекста на целите на Директива
2003/59/ЕО и разкрива значителна степен на обществена опасност на
деянието, което е и основание да се обяви от закона за наказуемо. Предвидената в
закона висока санкция, сочи на извод, че конкретното нарушение е вид общественоопасно деяние. В този смисъл, в началото на 2017
г. с изменение на Закона за
автомобилните превози, обнародвано в ДВ, бр. 9 от 2017 г., с цел
дисциплиниране на водачите, санкцията е увеличена на 2 000 лева, с което
законодателят е изразил и значимостта на обществените отношения, които се
засягат с този вид нарушения. Законодателят, имайки предвид, че се касае до
обществени отношения, свързани със създаване опасност за живота и здравето
както на шофьорите, така и на другите участници в движението на пътя, за да
въздейства възпиращо и да не се достига до вредни последици, е предвидил висок
размер на санкцията. В тази насока /Решение от 22.12.2017 г. на АдмС - Добрич по к. а. н. д. № 524/2017 г.; Решение №
379/16.10.2017 г. на АдмС - Добрич по к. а. н. д. №
442/2017 г. /.
При определяне на административните наказания следва
да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното
състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид
административни нарушения. В настоящият случай, съдът намира, че така
наложеното предвидено от законодателя в нормата на чл. 93, ал.
1, т. 1 от Закона за автомобилните превози административно
наказание: "глоба" е определено по вид и размер на предвиденото в
закона.
При определяне размера на глобата административнонаказващият
орган е отчел както характера и вида на нарушението, така и вината на
нарушителя, като е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Наложеното наказание в размер на 2000.00 лв. е в
предвидения в закона размер, поради което и не подлежи на преразглеждане от
съда. В този смисъл чл. 27, ал. 5
от ЗАНН, приложим в случая забранява определяне на наказания под
предвидения най – нисък размер на наказанието глоба. В тази връзка наложеното
наказание е справедливо и съответства на извършеното нарушение. Същото е от
естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху
нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите
на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН – да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани.
Предвид горното, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ДАИ-0000010 от 10.01.2020 г., издадено от Началник
отдел „АНД” в ГДАИ - гр. София, с което на Д.И.Д., с ЕГН **********, с адрес ***,
за нарушение по чл. 2, ал. 1
от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане
на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за
условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация, издадена от министъра на транспорта, обн.,
ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г., на основание чл. 93, ал.
1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лв.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
………………….