Р Е Ш Е Н И Е
№ 119 /12.04. 2016 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 14.03. 2016 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Д.И.
Като разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д. № 220 по описа за 2015 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по
искова молба предявена от „У.Л." ЕАД - гр.С. против
СД „Н.З.С.” - гр.С.З. с цена на иска – 19 995,75 евро.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 20.06.2008 г. СД „Н.З.С." е издал запис на
заповед, с който безусловно се е задължил да заплати на ищеца сума в размер на
116 024,76 евро, с падеж на предявяване в срок до 61 месеца от издаването
(наричан по-долу „Първи запис на заповед").
На 20.06.2008г. ответника издал
запис на заповед, с който безусловно се е задължил да заплати на ищеца, сума в
размер на 56 126,86 евро, с падеж на предявяване в срок до 61 месеца от
издаването (наричан по-долу „Втори запис на заповед").
Ищецът сочи, че всеки от
посочените записи на заповед отговаря на изискванията на чл. 535 от Търговския
закон за форма и съдържание.
Плащането по първия запис на
заповед е станало изискуемо на 20.07.2009г., когато ефектът е бил предявен за
плащане на издателя с нотариална покана, връчена чрез нотариус. Твърди се, че
издателят не платил дължимата сума на приносителя - нито на падежа, нито в
последствие.
Вторият запис на заповед също бил
платим на предявяване със срок за предявяване до 61 месеца от издаването, т.е.
до 20.07.2013 г. С настъпването на падежа на 20.07.2013 г. вземането е станало
изискуемо, но плащане от ответника не постъпило.
Ищецът счита, че има правен
интерес да предяви настоящия осъдителен иск срещу издателя СД „Н.З.С."
общо за сумата от 19 995.75 евро, представляваща вземане по двата записа на
заповед, както следва:
По първия запис на заповед - 13
476,48 евро;
По втори запис на заповед - 6
519,27 евро.
При условията на евентуалност,
ако съдът приемел, че главният иск по чл. 538, ал. 1 от ТЗ се явява
неоснователен, предявява иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 от ТЗ за плащане на сумата от общо 19 995,75 евро, представляваща вземане по 2-та
броя записи на заповед, както следва:
По първия запис на заповед — 13
476,48 евро;
По втори запис на заповед — 6
519,27 евро.
Посочва, че падежът на вземането
по първия менителничен ефект (издаден за сумата от 116 024,76 евро) е настъпил
на 20.07.2009г., когато е бил предявен за плащане на издателя с нотариална
покана, връчена чрез нотариус И.Т.. Въпреки това, издателят не заплатил
дължимата сума на приносителя - нито на посочената дата, нито в последствие. От
същата дата е започнал да тече специалният тригодишен давностен срок за
упражняване на правата по ценната книга, установен в чл. 531, ал. 1 от ТЗ. Сочи
се, че преките менителнични права на поемателя срещу издателя на записите на
заповед са погасени по давност /прескрибирани/ на 20.07.2012г.
Приносителят на менителничния
ефект (ищецът) е изгубил възможността да реализира правата си по чл. 531, ал. 1
от ТЗ по този запис на заповед - същият е изгубил иска си по него, поради
давност и/или неизвършване на необходимите действия за запазване на тези права
по отношение на издателя, ответник в настоящото производство.
Счита, че при условията на
евентуалност издателят на втория запис на заповед (издаден за сумата от
56126,86 евро) се е обогатил във вреда на приносителя със горепосочената сума,
представляваща вземане по записа на заповед, поради евентуалното изгубване на
възможността да реализира правата си по чл. 531, ал. 1 от ТЗ поради давност
и/или неизвършване на необходимите действия за запазване на тези права по
отношение на издателя, ответник в настоящото производство
Посочва, че с горепосочените суми
ответникът, в качеството на издател се е обогатил без основание и във вреда на
ищеца, вследствие на погасяването по давност на вземанията на молителя по двата
записа на заповед, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът изразява
становище,че не се спори,че издаденият на 20.06.2008 г. запис на заповед за
сумата от 116 024,76 евро,с падеж на предявявяване в срок до 61 месеца от
издаването,е с обезпечителна функция.Същият бил издаден във връзка със сключен
Договор за финансов лизинг №83818/20.06.2008 г.,на основание чл.19 ал.15 от
посочения договор за обезпечаване изплащането на всички задължения по договора.Не
оспорва,че издаденият на 20.06.2008г. запис на заповед за сумата от
56 126,86 евро,с падеж на предявяване в срок до 61 месеца от издаването,е
с обезпечителна функция. Същият бил издаден във връзка със сключен Договор за
финансов лизинг №83821/20.06.2008 г.,на основание чл.19 ал.15 от посочения
договор за обезпечаване изплащането на всички задължения по договора.С прекия
менителничен иск въз основа на запис на заповед,издаден на 20.06.2008 г. за
сумата от 116 024,76 евро ищецът претендирал осъждане на ответника за
вземане в размер на 13 476,48 евро,представляващо сбор от просрочените
главници с ДДС за периода от 20.03.2009 г. до 20.12.2009г.,респективно с иска
за менителнично неоснователно обогатяване се стреми да компенсира своето
обедняване със същата сума,представляваща просрочени главници за периода от
20.03.2009 г. до 20.12.2009 г. в размер на 13 476,48 евро. С прекия
менителничен иск въз основа на запис на заповед,издаден на 20.06.2008 г. за
сумата от 56 126,86 евро ищецът претендирал осъждане на ответника за
вземане в размер на 6519,27 евро,представляващо сбор от просрочените главници с
ДДС за периода от 20.03.2009 г. до 20.12.2009г.,респективно с иска за
менителнично неоснователно обогатяване се стреми да компенсира своето
обедняване със същата сума,представляваща просрочени главници за периода от
20.03.2009 г. до 20.12.2009 г. в размер на 6519,27 евро.
Моли на
основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ да бъде осъден ответника да му заплати сумата от
общо 19 995,75 евро, представляваща вземане по 2 броя записи на заповед, както
следва:
По запис на заповед от 20.06.2008
г., издаден за сумата от 116 024,76 евро, по който претендира сума в размер на
13 476,48 евро;
По втори запис на заповед от 20.06.2008
г., издаден за сумата от 56 126,86 евро, по който претендира сума в размер на 6
519,27 евро,ведно със законната лихва върху претендиралата сума от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.
При условията на евентуалност,
ако съдът приеме, че главният иск по чл. 538, ал. 1 от ТЗ е неоснователен,
предявява иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 от ТЗ за плащане
на сумата от общо 19 995,75 евро, представляваща вземане по 2 броя записи на
заповед, както следва:
По запис
на заповед от 20.06.2008 г., издаден за сумата от 116 024,76 евро, по който
претендира сума в размер на 13 476,48 евро;
По втори
запис на заповед от 20.06.2008 г., издаден за сумата от 56 126,86 евро, по
който претендира сума в размер
на 6 519,27 евро, с които суми ответникът, в качеството
на издател се е обогатил без основание и във вреда на ищеца, вследствие на
погасяването по давност на
вземането на молителя по записите на заповед, ведно със законната лихва върху
тези суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира за направените
разноски в настоящото производство.
Ответникът СД „Н.З.С.” - гр.С.З. чрез процесуалния си представител изразява
становище, че главния иск по чл.538,
ал.1 от ТЗ е допустим, но изцяло неоснователен, като излага подробни
съображения.Вземанията по него били погасени,поради изтекла погасителна давност
съгласно чл.531 ал.1 във вр. с чл.537 ТЗ.
По отношение на предявения при
условията на евентуалност иск по чл.534, ал.1 от ТЗ, заявява, че същият е
допустим, но изцяло неоснователен, предвид посочени в отговора
аргументи.Позовава се на т.17 от Тълкувателно решение №4/2013 г. от 18.06.2014
г. по тълк.дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и твърди,че процесните 2 броя записи
на заповед са издадени като обезпечение за изпълнение на задълженията за
заплащане на суми по Договори за финансов лизинг на моторни превозни средства.
Прави правопогасяващо възражение
за изтекла погасителна давност за претендираните вземания, които ищецът
претендира, като дължими по процесните записи на заповед, и от представените
доказателства към отговора, сочи, че същите на практика биха могли да
произтичат единствено от договорите за финансов лизинг. Посочва, че не дължи
каквито и да било суми на ищеца, защото ищецът не е упражнил в срок правата си
нито по ценните книги, нито по договорите за лизинг.
Твърди, че е изпълнил задълженията си по
договорите за лизинг, като е заплатил всички дължими суми към
ищеца-лизингодател. Посочва, че и двата договора са прекратени, като с
приемо-предавателни протоколи от 18.03.2010г. лизинговите вещи са върнати на
ищеца-лизингодател.
В случай, че зад претендиралата
искова сума се криела претенция на ищеца за неплатени лизингови вноски, то
предвид настъпилия им падеж съобразно погасителните планове към договорите и
настъпилата им изискуемост, същите били погасени по давност съобразно чл. 111,
б. "в" ЗЗД.
В случай, че зад претендираната
искова сума се криела претенция на ищеца за неустойки, дължими поради неизпълнение
на договорите, заявява, че на основание чл. 119 ЗЗД, с погасяване на главното
вземане, се погасяват и произтичащите от него акцесорни вземания.
Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен, както
основния предявен иск, така и предявения при условията на евентуалност иск.
Претендира за разноските по делото.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Предявени два обективно съединени иска в условията на евентуалност-иск с
правно основание чл.538 ал.1 ТЗ и иск с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ .
В хода на производството е
установена следната фактическа обстановка: На 20.06.2008 г. СД „Н.З.С."
издава запис на заповед, с който безусловно се задължава да заплати на ищеца
сума в размер на 116 024,76 евро, с падеж на предявяване в срок до 61 месеца от
издаването - „Първи запис на заповед".
На 20.06.2008г. ответника издава
запис на заповед, с който безусловно се задължава да заплати на ищеца, сума в
размер на 56 126,86 евро, с падеж на предявяване в срок до 61 месеца от
издаването - „Втори запис на заповед".
Плащането по първия запис на
заповед е станало изискуемо на 20.07.2009г., когато ефектът е бил предявен за
плащане на издателя с нотариална покана, връчена чрез нотариус. Вторият запис
на заповед също бил платим на предявяване със срок за предявяване до 61 месеца
от издаването, т.е. до 20.07.2013 г. С настъпването на падежа на 20.07.2013 г.
вземането е станало изискуемо, но плащане от ответника не постъпило.
Не се
спори,че издаденият на 20.06.2008 г. запис на заповед за сумата от
116 024,76 евро,с падеж на предявявяване в срок до 61 месеца от
издаването,е с обезпечителна функция.Същият е издаден във връзка със сключен
Договор за финансов лизинг №83818/20.06.2008 г.,на основание чл.19 ал.15 от
посочения договор за обезпечаване изплащането на всички задължения по договора.
Издаденият на 20.06.2008г. запис на заповед за сумата от 56 126,86 евро,с
падеж на предявяване в срок до 61 месеца от издаването,е с обезпечителна
функция. Същият е издаден във връзка със сключен Договор за финансов лизинг
№83821/20.06.2008 г.,на основание чл.19 ал.15 от посочения договор за
обезпечаване изплащането на всички задължения по договора.
В хода на
производството е назначена съдебно-икономическа експертиза е назначена
съдебно-икономическа експертиза,от чието заключение се установява,че в
счетоводството на ответника всички задължения по процесните лизингови
договори,са отписани на 01.01.2014 г. поради изтекла давност на основание чл.46
ал.1 т.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане във вр. с чл.22 ал.1 от
Закона за счетоводството.
По главния
иск с правно основание чл. 538 от ТЗ.
Съдът следва да извърши проверка дали процесните
първи запис на заповед и втори запис на заповед са редовни от външна страна и
дали удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В
разпоредбата на чл. 535 от ТЗ изрично са посочени задължителните реквизити, които
следва да се съдържат в записа на заповед. Записът на заповед с уговорен падеж
на предявяване следва задължително да се предяви за плащане, за да настъпи
изискуемостта на вземането по него. В случая падежът и на двата записа на
заповед е на 20.07.2009 г.-датата на предявяването им. Съдът намира, че процесните записи на заповед съдържат
всички необходими реквизити посочени в чл. 535 от ТЗ, които са условие за
тяхната действителност, редовни са от външна страна и удостоверяват подлежащо
на изпълнение вземане .
Ответното дружество е направило възражение за изтекла
погасителна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ относно прекия иск по чл. 538 ТЗ на
ищеца по записа на заповед. Според чл. 531, ал. 1 ТЗ исковете по менителницата
срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. В настоящия случай
процесните записи на заповед са предявени на 20.07.2009 г., ,а исковата молба е
подадена на 16.07.2015 г. т.е след изтичането на 3-годишния давностен срок.
Предвид
гореизложеното предявения от „У.Л." ЕАД иск с
правно основание чл. 538 за заплащане на
сумата от сумата от общо 19 995,75 евро, представляваща вземане по 2 броя
записи на заповед, както следва:
По запис на заповед от 20.06.2008
г., издаден за сумата от 116 024,76 евро, по който претендира сума в размер на
13 476,48 евро;
По втори запис на заповед от 20.06.2008 г., издаден за
сумата от 56 126,86 евро, по който претендира сума в размер на 6 519,27
евро,ведно със законната лихва върху претендиралата сума от датата на завеждане
на иска до окончателното изплащане на задължението следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Съдът следва да се произнесе по предявения от ищеца в
обективно съединение с него евентуален иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ, тъй като
главният иск е неоснователен.
Правото
на приносителя на запис на заповед да предяви специалният менителничен иск по чл. 534, ал.1 от ТЗ възниква в случаите, когато е погасено правото на пряк иск
по чл. 531, ал.1 от ТЗ. При възникнал между страните спор във връзка с твърдения
за наличие на конкретно каузално правоотношение и направени от ответника
възражения срещу твърдяните от ищеца факти и обстоятелства, кредиторът трябва
да докаже фактите, от които произтича вземането му, пораждането на задължението
по твърдяното каузално правоотношение и връзката му с менителничния ефект, а
длъжникът - да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да
бъдат абсолютни /срещу формата и съдържанието на записа на заповед/ или лични,
основани на отношенията му с кредитора. Това означава, че в производството по
този иск ответникът има право да направи възражение за наличие на каузално
правоотношение между страните, изпълнението на което записът на заповед само
обезпечава и погасяване на каузалните задължения по давност, като при направено
такова възражение, съдът е длъжен да го разгледа и реши и в производството по
иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ (така Р 133-2013-II т.о., Р 90-2012-II т.о., Опр.
511-2014-II т.о. и Опр. 468-2014-II т.о. на ВКС).
Безспорно е установено по делото, че между страните по
делото са сключени Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №83818
от 20.06.2008 г. и Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство №83821
от 20.06.2008 г. Двата договора са прекратени,като с приемо-предавателни
протоколи от 18.03.2010г. лизинговите вещи са върнати на ишеца-лизингодагел.
Тези договори са за продължително и периодично изпълнение. Неплатените от
ответника лизингови вноски представляват периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в” ЗЗД, които по своя характер са повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ ги факт - сключените от страните договори за лизинг.
Поради това тези вноски се погасяват с изтичането на кратката тригодишна
давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД. Изтичането
на погасителната давност по каузалното правоотношение обуславя неоснователност
и на евентуално предявения иск по чл. 534, ал. 1 от ТЗ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения от „У.Л.” ЕАД против СД „Н.З.С.” - гр.С.З. иск
за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 от ТЗ за плащане на сумата от
общо 19 995,75 евро, представляваща вземане по 2 броя записи на заповед, както
следва:
По запис
на заповед от 20.06.2008 г., издаден за сумата от 116 024,76 евро, по който
претендира сума в размер на 13 476,48 евро;
По втори запис на заповед от
20.06.2008 г., издаден за сумата от 56 126,86 евро, по който претендира
сума в размер
на 6 519,27 евро, с които суми ответникът, в качеството
на издател се е обогатил без основание следва да
бъде отхвърлен като погасен по давност.
Относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ответника съдът намира това възражение за неоснователно,тъй
като същото е съобразено с Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения .
Водим от горните мотиви, Окръжен
съд – гр. С.З.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.Л.” ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *** против СД „Н.З.С.” ЕИК ***- гр.С.З. кв.”И.” ул.”*** иск за заплащане на сумата от общо 19 995,75 евро, представляваща
вземане по 2 броя записи на заповед, както следва:по запис на заповед от
20.06.2008 г., издаден за сумата от 116 024,76 евро, по който претендира сума в
размер на 13 476,48 евро;по втори запис на заповед от 20.06.2008 г., издаден за
сумата от 56 126,86 евро, по който претендира сума в размер на 6 519,27
евро,ведно със законната лихва върху претендиралата сума от датата на завеждане
на иска- 16.07.2015 г. до окончателното изплащане на задължението като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.Л.” ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *** против СД „Н.З.С.” ЕИК ***- гр.С.З. кв.”И.” ул.”*** иск за неоснователно обогатяване по
чл. 534, ал. 1 от ТЗ за плащане на сумата от общо 19 995,75 евро,
представляваща вземане по 2 броя записи на заповед, както следва: по запис на
заповед от 20.06.2008 г., издаден за сумата от 116 024,76 евро, по който
претендира сума в размер на 13 476,48 евро; по
втори запис на заповед от 20.06.2008 г., издаден за сумата от 56 126,86 евро,
по който претендира сума в размер
на 6 519,27 евро, с които суми СД „Н.З.С.” ЕИК *** , в
качеството на издател се е обогатил без основаниеи във вреда на „У.Л.” ЕАД, ведно със законната
лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба- 16.07.2015 г.до
окончателното изплащане като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА
“У.Л.” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. *** да
заплати на СД „Н.З.С.” ЕИК ***- гр.С.З. кв.”И.” ул.”*** направените пред настоящата съдебна инстанция разноски в
размер на 2790 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: