№ 13375
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110139032 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „фирма” против ЗАД „фирма”
АД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 4196.75 лв., представляваща неизплатено обезщетение, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 336.91 лв., представляваща мораторна лихва. Претендира направените по делото
разноски. Прилага доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, оспорва единствено размера на иска. Твърди, че е
налице тотална щета. Оспорва началната дата на изпадане в забава за плащане.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото са представени застраховка Каско и общи условия, видно от които към
датата на настъпване на ПТП между собственика на увредения автомобил и ищеца е било
налице валидно застрахователно правоотношение.
Представено е извлечение от Гаранционен фонд, от което се установява, че към
датата на настъпване на процесното ПТП за автомобила на виновния водач е имало валидно
сключена застраховка гражданска отговорност при ответника.
От протокола за ПТП се установява, че вина за настъпилото ПТП има водача на
автомобила, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, което
обстоятелство не се спори между страните.
От представените уведомление за щета, доклад по щета, опис – заключение по
претенция и фактура, ликвидационен акт, е виден размерът, който ищцовото дружество е
1
определило за отстраняване щетите от увреденото МПС.
Като доказателство по делото е прието платежно нареждане, видно от което
ответникът е извършил плащане по щетата в размер на 28279.27 лв.
Представена е регресна покана от ищеца до ответника, като липсват данни за
получаването й от ответното дружество.
По делото е изслушана и приета САТЕ, което съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвена, от която се установява, че към датата на процесното
ПТП размерът на щетите възлиза на 10986 лв., поради което е налице тотална щета.
Действителната стойност на МПС е 26550 лв. При 20 % запазени части, размерът на
обезщетението възлиза на 21240 лв.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в
процесуалния закон срокове, не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
От страните е признат фактът на настъпване на процесното ПТП, вината на водача,
както и че ответникът е имал валидна застраховка по ГО със собственика на МПС на
виновия водач, че между ищеца и собственика на увредения автомобил е било налице
валидно застрахователно обезщетение по каско; че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение по процесната щета, че ответникът е заплатил на ищеца част от дължимата
сума, като е останал да дължи част от сумата; че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение
Страните не спорят относно фактическия състав на чл. 411 КЗ, а единствено
относно размера на вредите.
Искът е с правно основание чл. 411 от КЗ /която разпоредба се явява приложимо
право в настоящия случай, доколкото е действала към момента, когато ищецът твърди, че е
изплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице/. Встъпването в правата на
увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор
за имуществено застраховане задължения, се обуславя от установяването на три групи
факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и
плащането по него на обезщетение за настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения
срещу причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД – т.е., че вредите са
причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към
момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност” между деликвента и ответника.
Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл.154, ал.1 от
ГПК. В разглеждания случай тези обстоятелства са признати от ответното дружество, с
изключение на размера на дължимото обезщетение. Признанието се подкрепя от
ангажираните доказателства по делото, поради което и съдът приема, че между ищеца и
водача на увредения автомобил е сключен договор за имуществено застраховане в
изискуемата от закона форма за увреденото МПС; в срока на действие на договора е
настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят /ищецът/ е изплатил
обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети; че действията на водача,
съставляват граждански деликт и в пряка причинна връзка от него за собственика на
увреденото МПС са произлезли вреди, както и че съществува валиден договор за
застраховка “гражданска отговорност” между виновния водач и ответното дружество.
Следователно увреденият има срещу виновния водач вземане по чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Застрахователят /ищецът/ е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил
обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
2
деликвента.
Същевременно установено е по делото, че ответникът е погасил част от
претендираната главница, като ищецът претендира остатъка за плащане.
Ето защо, спорният между страните въпрос се свежда до това какъв е размерът на
дължимото обезщетение. Законът се интересува от стойността на вредите по средната им
пазарна стойност към момента на настъпването им. Обемът на отговорността при деликт се
определя от закона – той е в размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/,
а обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да
възстанови предхождащото увреждането състояние. Следователно меродавни са средните
пазарни цени, по които това възстановяване може да се извърши.
Съгласно САТЕ, налице е тотална щета. Действителната стойност на МПС е 26550
лв. При 20 % запазени части, размерът на обезщетението възлиза на 21240 лв. Вещото лице,
в проведеното съдебно заседание, изрично посочва, че не може да определи какъв е размерът
на запазените части в конкретния случай, тъй като същите не са били описани от
застрахователя.
Съобразно чл.499, ал.2 от КЗ обезщетението за имуществени вреди на МПС по
застраховка “Гражданска отговорност“ се определя в съответствие с методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, приета в съответствие с чл.504 от КЗ, като не може
да надвишава действителната стойност на причинената вреда, но съвкупното тълкуване на
всички алинеи на посочената правна норма, сочи, че въпросните наредба и методика,
фиксират минималните възможни размери на обезщетенията и са приложими само в
случаите, в които липсват други данни въз основа, на които да се определи обезщетението.
Съгласно чл.429, ал.1 от КЗ във вр. с чл.400, ал.1 и ал.2 от КЗ, обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество към датата на
увреждането, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество, т.е. обезщетението се дължи по пазарната стойност на
увреденото имущество.
Както беше посочено по – горе, вещото лице посочва, че не може да каже какви са
запазените и годни части, тъй като застрахователите не са посочили и описали същите.
Поради изложеното и поради липса на други данни за вида и размера на запазените части,
съдът намира, че обезщетението следва да бъде определено като от действителната стойност
на МПС се приспадне стойността на запазените части от 20 %, определени от вещото лице.
Съгласно САТЕ, така определен размерът на обезщетението възлиза на 21240 лв.
Ответникът е заплатил доброволно сума в размер на 24602.71 лв., тоест повече от
установеното от вещото лице в размер на 21240 лв.
Ето защо, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Поради неоснователността на главния иск, неоснователен е и акцесорният иск за
лихва.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото в размер
общо на 250 лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „фирма”, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление (град), (адрес) срещу ЗАД „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на
управление (град), (адрес), иск с правно основание чл. 411 от КЗ за сумата от 4196.75 лв.,
представляваща невъзстановена сума по заплатено от ищеца застрахователно обезщетение
по щета № (номер), ведно със законната лихва от 20.07.2022г. – датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и иск с правно основание чл.
86 ЗЗД за сумата от 336.91 лв., представляваща мораторна лихва за период 28.09.2021г. до
19.07.2022г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗАД „фирма”, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град),
(адрес) да заплати на ЗАД „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление
(град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по настоящото дело разноски
в размер общо на 250 лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4