№ ……………………….
…………………………….., Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми март
две хиляди и
осемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Румела Михайлова и с участието на
прокурор Александър А. от Варненска окръжна прокуратура изслуша докладваното от
съдията административно дело № 2414/2017 г.
Производство е по реда на чл. 226 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/,
във връзка с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с Глава единадесета от АПК, във
връзка със Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
С решение № 10506/16.08.2017 г. на Върховния
административен съд /ВАС/ на Република България /РБ/, постановено по адм. дело
№ 5651/2016г., е отменено решение № 613/21.03.2016 г. на Административен съд –
Варна, постановено по адм. дело № 3427/2015 г., и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав, като е
указано да се дадат конкретни указания за отстраняване на нередовностите на
исковата молба и да се съберат доказателства за наличието на заповед на
началника на Затвора – Варна за обособяването на отделение по чл. 60, ал. 2 от ЗИНЗС, за наличието на издадена от същия орган заповед, с която ищецът е
настанен в такова отделение, както и за здравословния му статус по медицински
документи.
Предмет на делото е исковата молба на Д.Я.А., ЕГН **********,***, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД „ИН“/, с която, и предвид направените с допълнителни писмени молби и в открито
съдебно заседание уточнения, е предявен иск с цена 30 000,00 лева за
претърпени неимуществени вреди за периода от 29.04.2013 г. до 28.04.2015 г.,
през който е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Варна, в резултат
от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от Затвора – Варна, изразяващи
се в неправомерно настаняване в килия и в общ коридор с психично болни,
вследствие на които през посочения период е изпитвал чувство на страх,
несигурност и незащитеност.
В исковата молба се твърди,
че действията на служителите на Затвора – Варна, изразяващи се в настаняването
му в една килия и един коридор с психично болни, са довели до постоянен страх
за физическото здраве на А. от съжителството му с тези лица и от непредвидимите
им действия. В уточнителна молба с вх. № 13802/28.08.2017 г. /л. 6 – л. 7/
ищецът заявява, че настаняването му в помещение за болни е по негово
настояване. Посочва, че съжителството му с шизофренно болни престъпници е
крайно стресиращо и опасно, като е породило у него чувство на страх и
несигурност. В съдебно заседание и в депозирани чрез служебен защитник молба и
писмени бележки ищецът поддържа предявения иск, като изтъква, че поведението на
психично болните, настанени в неговата килия, е довело до неосигуряване на
непрекъснат 8-часов сън, поради което не е изпълнено предписанието на чл. 84,
ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС. Отправено е искане за присъждане на разноски в размер,
определен от съда.
Ответникът – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, в депозирано чрез процесуален представител писмено
становище, оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето му като неоснователен
и недоказан. Счита, че не са събрани доказателства, които да сочат за
незаконосъобразни действия/бездействия на длъжностни лица. Твърди, че по делото
не се установява конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/ на
ищеца, което да е последица от престоя му в Затвора – Варна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност и недоказаност на
иска и пледира за неговото отхвърляне. Намира, че не са налице доказателства за
незаконосъобразни актове и действия на затворническата администрация.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази приложимия към правните отношения закон, намира за
установено следното от
фактическа страна:
Видно от справка рег. № 3872/21.12.2015 г. /л. 27 – л.
28 от преписката по адм. дело № 3427/2015 г. по описа на Административен съд –
Варна/, ищецът Д.Я.А. ***.04.2013 г., като до 29.04.2013 г. е пребивавал в
приемното отделение на Затвора – Варна. На 25.04.2013 г. А. е депозирал молба
/л. 70/ да бъде разпределен в коридор 1а /за болни/, където счита, че му е
мястото, тъй като е трудноподвижен – инвалид с 64 % нетрудоспособност. Молбата
е удовлетворена и на 29.04.2013 г. ищецът е разпределен в І-ва група, като е
настанен в 8-мо спално помещение.
От представената от ответника медицинска документация
за Д.Я.А. /л. 26 – л. 28/ се установява, че същият има заболяване – коксартроза
на дясна тазобедрена става, като с експертно решение № 2068 от 03.06.2010 г. на
ТЕЛК за Общи болести I-ви състав МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД –
Варна е определена оценка на работоспособността: 64,000 %. В приложените на л.
47 – л. 51 от делото базов доклад, текущ доклад и първоначален доклад за л. св.
Д.Я.А. е посочено, че същият е съобщил за наличие на заболявания – язва на
стомаха и коксартроза на дясна тазобедрена става.
На 17.10.2014 г., на основание чл. 60, ал. 2 от ЗИНЗС,
в Затвора – гр.Варна е извършена реорганизация на групите, като Д.А. е
преразпределен в VІ-та група и настанен в 41-во спално помещение. Със Заповед
на Началника на Затвора – Варна № 289/13.12.2014 г. /л. 114 – л.115/, издадена
на основание чл. 60, ал. 2 от ЗИНЗС, е обособена VІ-та група, II етап, е II „В“ коридор
в корпуса на затвора за отделение, в което се настаняват лишени от свобода с
висока степен на обществена опасност, страдащи от алкохолизъм или наркомания,
лица с психически разстройства или уязвими лица с оглед на тяхната безопасност.
На 13.01.2015 г. е издадена заповед № 47 на Началника на Затвора – гр. Варна
/л. 116/, с която А. е настанен в обособено отделение поради данни за
здравословни проблеми, която не е обжалвана в определения в нея срок. На
17.02.2015 г., по негова молба /л. 117/, ищецът е преместен от 41-во в 40-то
спално помещение. В справка рег. № 3872/21.12.2015 г. е посочено, че в групата,
в която е бил разпределен ищецът, са настанявани лишени от свобода със
здравословни проблеми, аналогични на здравния статус на А..
Съгласно справка № 175/13/05.02.2018 г. /л. 135 – л.
136/ в групата за болни са разпределяни лишени от свобода с хронични
заболявания от всички групи в затвора, като капацитетът на групата е бил
ограничен максимално поради големия брой лишени от свобода, имащи необходимост
от пребиваване в група за болни, и малкото спални помещения, където да бъдат
настанявани. Посочено е, че независимо от ограничения капацитет на първа група,
към Д.А. са отправяни предложения от ИЗДВР за преместване в други спални
помещения, които А. е отказвал.
С молба № 2510/10.10.2014 г. /л. 148 – л. 149/ до
Началника на Затвора – Варна А. е изразил желание да остане в спално помещение №
8, като същата не е удовлетворена.
При първото разглеждане на делото от Административен
съд – Варна са представени справки от началника на Затвора – Варна /л. 44 – л.
48 от преписката по адм. дело № 3427/2015 г. по описа на Административен съд –
Варна/ и медицинска справка /л. 49 от преписката по адм. дело № 3427/2015 г. по
описа на Административен съд – Варна/, от които е видно, че част от лишените от
свобода, които са били настанени в отделението, в което е пребивавал ищецът, са
страдали от личностно разстройство, а двама от тях са били с диагноза
„Параноидна шизофрения“, както и че лишените от свобода М. С. Б. и С Л Д ,
които също са били разпределени в VІ група, през процесния период са били
настанявани в Затвора – Ловеч за лечение.
Съгласно представените в хода на настоящото съдебно
производство медицински справки /л. 137 и л. 138/ част от лишените от свобода,
настанени в групата, в която е бил ищецът, страдат от различни видове
разстройства на личността и лека степен на умствена изостаналост. Към
затворническото досие на Д.Я.А. са приложени жалби и сведение от ищеца срещу някои
от неговите съкилийници /л. 76, л. 77 – л.78, л. 80/.
От протокол от открито съдебно заседание, проведено на
деветнадесети януари 2016 година, по адм. дело 3203/2015 година по описа на
Административен съд – Варна /л. 142 – л. 147/ се установява, че Д.А., в
качеството си на свидетел предупреден за носенето на наказателна отговорност по
чл.290 от НК, е заявил, че от г-жа Ангелова – служител на Затвора – Варна, му е
предлагано да бъде преместен, но той е отказвал.
По делото са разпитани свидетелите Д.Й.Д. и Н. Г. А.,
които заявяват, че са били настанени в една килия с А., който е бил притеснен и
стресиран от това, че му се налага да живее в един коридор с лишени от свобода,
които са с психични заболявания. Свид. Д. посочва, че на 10 октомври 2014 година
пребиваващите в коридор 1а лишени от свобода, между които и ищецът, са
изместени в коридор 2в поради извършван ремонт на коридор 1а, че извън 1а
коридор не е имало психично болни, както и че ищецът му е споделял, че иска да
бъде преместен в друг коридор, но не го местят. Според показанията на свид.
Ангелов психично болните са били само в коридор 1а, но имало и по другите коридори,
които били по желание. Същият свидетелства, че Д.А. не е подавал молба до
началника на затвора да бъде преместен в друг коридор, като през процесния
период затворът е бил пълен и не е имало свободна килия в друг коридор, където
ищецът да бъде преместен. Посочва, че не е запознат с молбите и жалбите,
подавани от ищеца и в целия коридор 1а.
Въз основа на установената фактическа обстановка във
връзка с предявения иск, съдът прави следните правни изводи:
В депозирана писмена молба, в открито съдебно
заседание и в представени писмени бележки определеният служебен защитник на
ищеца заявява, че твърдението е за претърпени неимуществени вреди в размер на общо
30 000,00 лева за процесния период, но предявеният иск е частичен – за
сумата от 12 500,00 лева. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ГПК, приложим в
настоящото производство на основание чл. 144 от АПК, за сключване на спогодба,
за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на
другата страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за
действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо
изрично пълномощно. Предвид цитираната разпоредба и доколкото по делото не са
налице данни за изрично упълномощаване от страна на ищеца, съдът намира, че изявленията
на служебния му защитник, касаещи намаляване на иска, нямат обвързващо
действие. По гореизложените съображения настоящата инстанция преценява, че
цената на предявения иск е тази, заявена от ответника в исковата молба, и е в
размер на 30 000,00 лева.
На основание чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК и по аргумент
от чл. 132, ал.1 и ал. 2 от АПК предявеният иск е подведомствен и родово
подсъден на административните съдилища. Според чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС искът по чл.284, ал. 1 от същия
закон се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по
настоящия адрес на увредения. Изхождайки от цитираните правни разпоредби и
съобразно обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, следва, че
родово и местно компетентен да се произнесе по тях е Административен съд – Варна.
Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби се осъществява от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
юридическо лице към министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а
затворите, поправителните домове и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Дейността на администрацията на затвора е дейност по
осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията
„лишаване от свобода“ и по своя характер представлява административна дейност
на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни правомощия.
В чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС е разписано, че искът се предявява срещу органите по
чл. 284, ал. 1 от същия закон, от чиито актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са „специализираните
органи по изпълнение на наказанията“. Доколкото нито в ЗИНЗС, нито в друг
закон, нито в мотивите към законопроекта за приемане на ЗИН на ЗИНЗС (ДВ, бр.
13/2017 г.), когато е въведено понятието, се дава определение кои са
„специализираните“ органи по изпълнение на наказанията и каква е отликата в
техните правомощия спрямо общите „органи по изпълнение на наказанията“, и
отчитайки, че забраната по чл. 3 от ЗИНЗС е обща и спазването ѝ е пряко
задължение, както за административните органи по изпълнение на наказанията,
така и за длъжностите лице /служителите/ към местата за лишаване от свобода,
съдът намира, че под понятието „специализирани органи“ от част VІІ на ЗИНЗС
следва да се разбира всеки административен орган или длъжностно лице, чийто
правомощия, служебни или трудови задължения са свързани пряко с изпълнението на
наказанията и постигането на неговите цели, описани в чл. 2 от ЗИНЗС.
При така направеното тълкуване на понятието „специализирани
органи“ и предвид обстоятелството, че нормата на чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, макар
и въведена през 2017 г., е аналогична като използвана законодателна техника
спрямо нормата на чл. 7 от ЗОДОВ /ред. ДВ, бр. 60/1988 г./, предвиждаща, че
„искът за обезщетение се предявява … …срещу органите по чл. 1 и 2, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите“, и доколкото
по въпроса за пасивната процесуална легитимация по искове за обезщетение за
вреди по чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ е налице значителна и последователна съдебна
практика на ВАС, настоящата инстанция счита, че чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС,
определящ ответника по иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, макар като по-нов и
специален закон спрямо общите процесуални правила, уредени в глава ХІ на АПК
„Производства за обезщетения“, напълно съвпада със смисъла на чл. 205 от АПК,
според който искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
От изложеното следва, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието – гр. София притежава пасивна процесуална легитимация по
предявения иск.
Налага се извод, че искът с правно основание чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС е редовно предявен и допустим, поради което се дължи
разглеждането му по същество.
На основание чл. чл. 203,
ал. 1 от Глава единадесета на АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени
на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда
на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената
отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража. Според чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. Съгласно чл.3, ал. 1 от ЗИНЗС /в относимата към процесния период, за
който се претендират вредите, редакция на нормата – Обн. – ДВ, бр. 25 от 2009
г., в сила от 1.06.2009 г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко или нечовешко отношение, като в ал. 2 на същия член /същата
редакция/ е посочено, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се
смятат: 1. всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна
физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на
употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2. умишлено поставяне в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване
от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност. Член 3, ал. 3 от ЗИЗНС /редакцията Обн. – ДВ, бр.
25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г./ регламентира, че за изтезания, жестоко
или нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал. 2,
извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или
подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
От изложената правна регламентация се налага извод, че
отговорността на държавата по чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС възниква при наличието на следните предпоставки: 1. допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, които да са при или по повод изпълнение на наказание
„лишаване от свобода“; 2. претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 3.
причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно. Липсата на който и
да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото
на обезщетение за претърпени вреди, препятства възможността да се реализира
отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС в исково производство по чл. 203 и следващите
от АПК.
В конкретния случай с предявения иск се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като съгласно обстоятелствената
част на подадената от Д.А. искова молба, и предвид направените с уточнителна
молба и в съдебно заседание уточнения, релевираното като основание на исковата
претенция нарушение на чл. 3, ал. 1 във връзка с ал.2 от ЗИНЗС, се изразява в настаняването му в една килия и един коридор
с психично болни лишени от свобода, което е крайно стресиращо и опасно, като е
довело до постоянен страх за физическото му здраве и е породило у него чувство
на страх и несигурност. Следва да бъде отбелязано, че под „незаконосъобразни
действия“ законът има предвид фактически действия, отграничавайки ги от
действията по чл. 21, ал. 3 и ал.4 от АПК, които кодексът приравнява на
индивидуални административни актове. Незаконосъобразно е всяко действие на
орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материално-правна или
процесуалноправна норма.
В хода на настоящото производство не се доказаха
твърдените от ищеца незаконосъобразни действия от страна на затворническата
администрация. От събраните по делото доказателства не се установява
незаконосъобразност на настаняването на А. на първи етаж, коридор 1а в Затвора
– Варна за периода от 29.04.2013 г. до
28.04.2015 година. Между страните не се спори, че за посочения период, през
който ищецът е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от свобода“, същият
е бил настанен в коридор 1а на Затвора – Варна, като видно от депозираната на
25.04.2013 г. до началника на Затвора – Варна молба А. е изявил желание да бъде
настанен именно в група с лишени от свобода, които също като него са със
здравословни проблеми. Удовлетворявайки желанието на ищеца, затворническата
администрация го е разпределила в І-ва група, където е настанен в 8-мо спално
помещение.
С разпоредбата на чл. 60,
ал. 2 от ЗИНЗС /в относимата към настоящия казус редакция изм. – ДВ, бр. 103 от
2012 г./ е регламентирана възможност за обособяване на отделения за настаняване
на лишени от свобода с висока степен на обществена опасност, страдащи от
алкохолизъм или наркомания, лица с психически разстройства или уязвими лица с
оглед на тяхната безопасност, като е посочено, че това става със заповед на
началника на затвора. Със заповед № 289/13.12.2014 г. началникът на Затвора –
Варна се е възползвал от предоставеното му правомощие, и е обособил такова
помещение – VІ-та група, II
етап, е II „В“ коридор в корпуса на
затвора, в което по силата на заповед № 47/13.01.2015 г. на началника на
Затвора – Варна е настанен и ищецът. Следователно, до издаването на заповед №
289/13.12.2014 г. в Затвора – Варна не е имало обособено помещение по смисъла
на чл. 60, ал. 2 от ЗИЗНС /редакцията изм. – ДВ, бр. 103 от 2012 г./, като за
периода от 29.04.2013 г. до 13.01.2015г. Д.А. е бил разпределен в І-ва група,
коридор 1а, 8-мо спално помещение, а от 13.01.2015 г. ищецът е настанен в
обособеното отделение поради данни за здравословни проблеми. Видно от
представените по делото справки ищецът е разпределен в група, в която са
настанявани лишени от свобода с аналогичен на неговия здравен статус.
Противно на твърдяното в исковата
молба, извършените действия по настаняване на А. от служителите на Затвора –
Варна, съдът намира за законосъобразни. Нито в ЗИНЗС, нито в друг нормативен
акт, се съдържа забрана за настаняване в едно отделение на лишени от свобода с
хронични заболявания и на такива с психични разстройства. Освен това от
събраните по делото доказателства се установява, че повечето от пребиваващите в
едно помещение с ищеца лишени от свобода лица са страдали от лично
разстройство, което според медицината не представлява патологично състояние, а
трайно абнормно състояние. Само двама от тях са били с диагноза „Параноидна
шизофрения“, като са налице данни, че при проява на болестта същите периодично
са били настанявани в Затвора – Ловеч за лечение. Последното
обстоятелство се потвърждава и от показанията на разпитани по делото свидетели.
Съдът не кредитира свидетелските показания в частта им относно подаването на
жалби за преместване от страна на ищеца и във връзка с това къде са били
настанявани болните, доколкото в посочените части тези доказателствени
източници са неясни и противоречиви и не допринасят за изясняване на
обективната истина за релевантните по делото факти и обстоятелства. Свид. Д. не
е бил пряк очевидец на подаване на молби от Д.А., с които иска да бъде
преместен, а твърди, че последното единствено му е споделено от ищеца, т.е.
представлява твърдение на последния. В показанията си свид. Ангелов заявява, че
А. не е подавал молба за преместване в друг коридор, а впоследствие заявява, че
не е запознат с молбите, подавани от ищеца. Противоречиви са и възприятията на
този свидетел относно това къде са били настанени психично болните лишени от
свобода.
По делото от една страна не
са налице данни за подаване на молби за преместване, а от друга е установена
липса на желание от страна на ищеца да бъде преместен в друго помещение. За
последното свидетелстват дадените под страх от наказателна отговорност за
лъжесвидетелстване показания в процесуалното качество на свидетел в открито
съдебно заседание от деветнадесети януари 2016 година по адм. дело 3203/2015
година по описа на Административен съд – Варна, му е предлагано да бъде
преместен, но той е отказвал. Единствената неуважена молба на А. е тази от
10.10.2014 г., с която ищецът е поискал да остане в спално помещение № 8, като
същата не е удовлетворена, поради обективна невъзможност за това – извършване
на ремонтни дейности в коридора, където се намира помещението, което
обстоятелство се установява и от показанията на свид. Д..
Голословно е и наведеното от
служебния защитник на ищеца твърдение, че поведението на психично болните,
настанени в неговата килия, е довело до неосигуряване на непрекъснат 8-часов
сън, поради което не е изпълнено предписанието на чл. 84, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС.
По силата на цитираната разпоредба лишените от свобода имат право на
непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие. От страна на
ищеца, чиято е доказателствената тежест за установяване на нарушаването на
регламентираното в посочената материално-правна норма право, не са ангажирани
никакви доказателства в тази насока, поради което като недоказан този факт
следва да се приеме от съда за неосъществен.
Гореизложеното, обуславя
извод за липса на незаконосъобразни действия или бездействия от страна на
затворническата администрация по отношение на ищеца, а още по-малко на такива,
които да са довели до унизително отношение, пораждащо чувство на страх и
незащитеност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИЗНС, поради което съдът счита, че
не е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата
по чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Недоказани останаха и твърденията на ищеца за
претърпени от него неимуществени вреди. Релевираното в исковата молба чувство
на страх, несигурност и незащитеност не се установи от събраните по делото
доказателствени източници. Във връзка с доказване на положителния факт на
настъпване на вредите от ищеца бяха ангажирани единствено свидетелски
показания, които обаче не допринесоха за изясняване в необходимата степен на
категоричност на твърдяното обстоятелство. Свидетелите описват поведението на
част от лишените от свобода, настанени в един коридор и в едно спално помещение
с ищеца, като посочват, че А. им е споделял за изпитаните от него отрицателни емоции.
Последните обаче могат да бъдат породени не само от лицата, с които е
пребивавал ищецът, но и от самата институция, в която е настанен, и от статута
му на изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“. По делото не са налице други
доказателствени източници, подкрепящи доводите на ищеца за изпитаните от него
отрицателни чувства, като напр. писмени доказателства за психическото състояние
на ищеца преди и след престоя му в Затвора – Варна и др. подобни.
От изложеното се налага извод за липса претърпени неимуществени
вреди от Д.А., а още по-малко пряка и непосредствена причинна връзка между
вредите и незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата
администрация.
Предвид горните съображения съдът намира, че ищецът не
установи, че е претърпял неимуществени вреди в периода от 29.04.2013 г. до 28.04.2015 г., които да са пряка и
непосредствена последица от твърдяно увреждане в резултат от незаконосъобразни
действия на длъжностни лица от Затвора – Варна, както и не доказа
причинно-следствена връзка между тях.
Следователно предявеният от Д.Я.А. иск е недоказан по
основание и размер, поради което е неоснователен и следва да се отхвърли.
Въпреки изхода на правния спор претенцията на
ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва
да бъде уважена, защото съгласно чл. 8
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при административни дела с материален интерес такова се
присъжда само за процесуално представителство, защита и съдействие. По делото са
представени становища от процесуален представител на ответника, но последният
нито веднъж не е бил процесуално представляван в съдебно заседание от
юрисконсулт, т.е. не е налице реално
осъществено процесуално представителство, поради което ответникът няма право на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.
203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с 284, ал. 1
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Я.А., ЕГН **********,***,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 30 000,00 лева, претендирано обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 29.04.2013г. до 28.04.2015 г., в резултат от
незаконосъобразни действия на длъжностни лица от Затвора – Варна, изразяващи се
в неправомерно настаняване в килия и в общ коридор с психично болни.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: