№ 384
гр. Бургас, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря * АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120200741 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба от М. АН. К. с ЕГН: **********, с
посочен адрес: гр. Бургас, *, срещу Наказателно постановление № 21-0769-
005529/10.01.2022 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-
Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като се
посочва, че К. не е знаел, че регистрацията на автомобила е била служебно прекратена и не е
бил уведомяван за това нито от собственика (баща му), нито от КАТ. Изтъква се, че в АУАН
е посочен само един свидетел, без да е уточнено неговото качество, което според
жалбоподателя е съществено нарушение на процедурните правила. Застъпва се, че
неправилно е посочено мястото на нарушението, като не е уточнено до кой номер на бул.
„Тодор Александров“ е било извършено деянието. Счита се, че е връчен нечетлив АУАН,
което е затруднило К. да упражни правото си на защита, както и че не е налице пълна
дерегистрация на МПС, доколкото то е било с поставени регистрационни табели.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. * - БАК, който
поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Още веднъж посочва, че нито собственикът,
нито водачът, е бил уведомен за служебната дерегистрация на автомобила, поради което и
липсва субективната страна на нарушението. С оглед горното моли за отмяна на
наказателното постановление изцяло.
Административнонаказващият орган – Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към
1
ОДМВР-Бургас, надлежно призован, не изпраща представител. В писмото, с което
преписката се изпраща в съда се изразява становище за законосъобразност на
производството и правилност на издаденото НП, поради което и се иска неговото
потвърждаване изцяло.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакцията). Това е така, защото видно от приложената
разписка (л. 5 гръб) НП е връчено на жалбоподателя на 07.02.2022 г., а жалбата е депозирана
на 16.02.2022 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 06.10.2021 г., около 19.55 часа св. С.Р. – мл.автоконтрольор към Сектор „ПП“ –
Бургас изпълнявал служебните си задължения в гр. Бургас. На бул. „Тодор Александров“
той спрял за проверка лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № *, управляван от
жалбоподателя, който се движел в посока към ул. „Цар Калоян“. В хода на проверката св. Р.
констатирал, че автомобилът не е собственост на водача, както и че е със служебно
прекратена на 03.08.2021 г. регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
За констатираното на място Р. съставил АУАН № 095059/06.10.2021 г., като посочил,
че автомобилът не е регистриран на територията на страната (с прекратена регистрация),
квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен
на водача, който го подписал и в писмено сведение посочил, че не е знаел, че автомобилът е
с прекратена регистрация. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН допълнителни писмени възражения
не били депозирани.
За случая била образувана преписка, като резултатът бил докладван в РП-Бургас. С
постановление от 04.01.2022 г. (л. 9) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице
данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, поради което и отказал да образува
досъдебно производство.
Въз основа на АУАН на 10.01.2022 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган взел предвид фактите, установени от проверката по случая и решил, че с действията
си К. е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в
размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло
2
не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е управлявал процесния автомобил,
но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14 ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – Началник Група
в Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 10.01.2022 г. е била оправомощена да
издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на
жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя
страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017 г.) – служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да пререгистрира
автомобила на свое име.
В конкретния случай покупко-продажбата е извършена на 01.06.2021 г. (видно от
справката на л. 11) като собствеността върху автомобила е преминала от * към * К. (баща на
жалбоподателя) още на същия ден и от тази дата той е станал собственик на автомобила,
като съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП - регистрацията служебно се прекратява в двумесечен
срок от прехвърлянето, т.е. регистрацията правилно е прекратена служебно (макар че това е
следвало да стане на 01.08.2021 г., а не на 03.08.2021 г., но това в случая е ирелевантно).
За да е налице административно нарушение обаче от субективна страна, следва
деянието да е било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно
с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било
3
то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния
случай АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към
датата на управление на МПС - 06.10.2021 г. жалбоподателят е бил наясно с това, че
регистрацията на предоставения му от баща му автомобил е била служебно прекратена от
Пътна полиция на 03.08.2021 г. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с регистрационни
табели, със сключена Застраховка „ГО“, талон за преминат ГТП, ключове и Свидетелство за
регистрация. Собственикът не е информирал жалбоподателя, че регистрацията на
автомобила е прекратена (видно от необорените изявления на жалбоподателя пред
контролните органи, обективирани и в писмените му сведения). При тези факти не остава
никакво съмнение, че реално жалбоподателят не само, че не е знаел за служебната
дерегистрация, а и обективно не е имал възможност да разбере за това, доколкото не
съществува обществено достъпна база данни, в която да извърши проверка, преди на
пристъпи към управление на автомобила. Следва да се подчертае, че са възможни
множество хипотези, при които един автомобил съвсем правомерно се ползва от едно лице
(юридическо или физическо), а е собственост на друго – лизинг, заем и т.н., поради което и
само това, че в документите за собственост е било посочено друго лице, а не бащата на
жалбоподателя, няма как да се тълкува в смисъл, че водачът обезателно е знаел или поне е
предполагал за евентуалната дерегистрация (в комбинация с липсата на система, в която да
провери чия собственост реално е автомобила, дали е дерегистриран и т.н.). Всичко това
обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там извършеното от
него не съставлява административно нарушение.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор принципно разноски се дължат в полза
на жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът няма
как служебно да му присъди такива.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-005529/10.01.2022 г., издадено от
4
Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на М. АН. К. с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5