№ 295
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000502628 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 262083/20.06.2022 г., постановено по гр. дело № 2465/2021 г. по описа
на СГС, ГО, I-14 състав, е отхвърлен предявеният от Ф. Д., гражданин на Република Италия
срещу С. Н. Ц. кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за
заплащане на сумата от 100530 евро, представляваща дадено при неосъществено правно
основание, ведно със законната мораторна лихва от предявяване на исковата молба –
23.02.2021 г., до окончателното й заплащане.
Срещу така постановеното решение е предявена въззивна жалба от ищеца, в която се
излагат съображения за неправилност на крайния съдебен акт, постановен от СГС.
Въззивникът поддържа, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано, тъй като решаващият съд не
е обсъдил в съвкупност събраните доказателствени средства, респ. при нарушаване на
правилата на логическото мислене е приел за установени правнорелевантни факти, които не
се изясняват от доказателствата по делото – ищецът е предоставил на ответницата
процесната парична сума, за да му съдейства да придобие „изцяло нова, новопостроена
къща” („Това било основанието за преводите към С. Ц.”). В този смисъл, поддържа, че от
събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установявало разместването на
имуществени блага, вследствие на което ответницата се е обогатила при неосъществено
правно основание, респ. ищецът е обеднял с исковата сума, която следва да му бъде
възстановена.
Въззиваемият-ответник в отговора на въззивната жалба поддържа становище за
нейната неоснователност, като счита, че постановеното решение е правилно. Твърди, че в
процеса на доказване категорично е било установено правното основание, въз основа на
което е постъпила исковата сума по банкова сметка на С. Ц. – „Ищецът напълно съзнателно
1
и доброволно, по свое желание е превеждал процесните суми за постигане на исканата от
него цел: да бъде основно преустроена, ремонтирана и обзаведена закупената къща от А. С.
– жена, с която е живял на съпружески начала, за да могат те двамата да … се преместят в
България, където да продължат да живеят заедно като съпрузи в тази къща”.
Въззиваемият-третото лице-помагач на ответника е подал в законоустановения срок
писмен отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната
неоснователност.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, като
разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
СГС, ГО, I-14 състав е бил сезиран с кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 2 ЗЗД.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в процеса на
доказване ищецът не е установил твърдения от него правнорелевантен факт, че той е
възложил на ответницата да закупи – за негова сметка (по действително породено мандатно
правоотношение) имот в с. ***, Република България. От друга страна, СГС е достигнал до
правния извод, че исковата сума е била преведена по банкова сметка на ответницата не за
закупуване на имот, а за ремонт на придобитата по-рано къща в с. *** от А. С. (третото
лице-помагач на ответницата), с която – към този момент, ищецът е живял във фактическо
съжителство, поради което по несъмнен начин е било доказано, че тези средства са били
предоставени на годно правно основание.
Преди въззивният съд да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
трябва да изясни, че е международно компетентен да разгледа правния спор, с който е
сезиран от чужд гражданин на държава-членка на Европейския съюз. Съгласно чл. 4, ал. 1
от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански
и търговски дела искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка,
независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава
членка. Законодателството на съответната държава-членка определя дали едно физическо
лице има местоживеене в съответната държава – арг. чл. 62, т. 1 от Регламента.
Местоживеене в Република България по смисъла на този акт на общностното право
представлява мястото, където лицето фактически преимуществено живее, без значение дали
е извършена и административна регистрация (в този смисъл е и Определение №
543/16.06.2016 по гр. д. № 1754/2016 на ВКС, ГК, IV г.о.). Не е спорно обстоятелството, че
ответницата живее и работи в Република България, поради което българският съд е
2
международно компетентен да се произнесе по предявения пред него материалноправен
спор.
За да възникне претендираното главно спорно материално право, следва в
обективната действителност да са се осъществили следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е
постъпила в имуществения комплекс на ответницата и 3) това разместване на блага от
имуществото на ищеца в патримониума на ответницата да е да е при очаквано, но
неосъществено основание, т.е. при вече възникнало годно правно основание, но без да се
осъществи целеният от страните по облигационното правоотношение правен резултат.
За да обоснове предявеният кондикционен иск, ищецът е изложил следните
правопораждащи материалното право юридически факти: 1) Д. имал намерение да закупи
недвижим имот – дворно място с къща в с. ***, община ***; 2) ищецът превел по банковата
сметка на ответницата Ц. исковата сума с оглед уговорката с нея тя да закупи имота на
„негово име”, респ. „да го представлява при сделката” и 3) ответницата не е закупила за
негова сметка процесния имот.
Следователно, съобразно тези фактически твърдения на ищеца между главните
страни в настоящото исково производство е възникнало мандатно правоотношение (при
пряко или косвено представителство), като в изпълнение на възложената поръчка Ф. Д. е
авансирал цената по изпълнителната сделка (договор за покупко-продажба за закупуване от
С. Ц. за негова сметка на къща в с. ***).
Тъй като предявеното парично вземане се обосновава с неосъществено договорно
основание (закупуване на недвижима вещ в Република България в изпълнение на поръчката
по твърдения мандатен договор), за породените между страните извъндоговорни
правоотношение (по твърдение на ищеца) е приложимо българското обективно материално
право – арг. чл. 10, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на
Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим
II”) - но тъй като всички факти по делото са свързани териториално с Република България,
българското обективно материално право е приложимо и съобразно останалите установени
в чл. 10 от Регламента привръзки.
Ищецът не установи до края на съдебното дирене и пред настоящата съдебна
инстанция правнорелевантното обстоятелство, че между главните страни в настоящото
съдебно производство е породено твърдяното мандатно правоотношение, в чието предметно
съдържание се включва и т. нар. изпълнителна сделка – за придобиване от ответницата за
сметка на ищеца на недвижим имот в с. ***. Както законосъобразно е изяснил и
първоинстанционният съд, за да бъде породено действително облигационно
правоотношение по договор за поръчка за придобиване на имот, той е следвало да бъде
обективиран в писмен акт с нотариална заверка на подписите – арг. чл. 292, ал. 3 ЗЗД. В
този смисъл, необоснован – с оглед на събраните по делото доказателства, се явява правният
довод на въззивника, че „останалото неосъществено намерение на ищеца винаги е било да
придобие изцяло нова, новопостроена къща; това е било основанието за преводите към С.
3
Ц.”. Следователно, само поради недоказаност на този правопораждащ предявеното спорно
материално право юридически факт предявеният кондикционен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Но дори и да се приеме, че осъдителният иск се основава на обстоятелството, че
процесната имуществена облага е получена при начална липса на основание, вкл. и при
нищожен договор за поръчка за придобиване на недвижима вещ (поради неспазване на
установената от закона форма за действителност), от събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът е превел исковата сума по банковата сметка на ответницата на годно
правно основание – уговорка с подпомагащата страна да бъде заверявана сметка на
ответницата за ремонт на придобитата от А. С. къща в с. ***.
Наистина, от предварителен договор на 17.06.2016 г. (л. 71 и сл. от кориците на
първоинстанционното дело) се изяснява, че купувач по това подготвящо окончателния
договор за покупко-продажба на процесния имот облигационно правоотношение не е А. С.,
а нейният брат Н. С., но от всички останали събрани по делото доказателства се установява,
че той е действал като неин доверител (като скрит, косвен пълномощник) по учредено
мандатно правоотношение, като т. нар. изпълнителна сделка (за осъществяване на
уговорената поръчка) представлява релевантният предварителен договор (в този случай не
се изисква специална форма за действителност на договора за поръчка), като във
вътрешните отношения между тях тя е купувач по това облигационно правоотношение (арг.
чл. 292, ал. 2, изр. 2 ЗЗД). Именно третото лице-помагач в настоящото исково производство
е страна по окончателния договор, удостоверен в нотариален акт (л. 78 от кориците на
първоинстанционното дело), по силата на който тя е придобила правото на собственост
върху процесната недвижима вещ.
Тези правнорелевантни факти еднозначно се установяват и от свидетелските
показания, разкриващи действителните отношения между страните (главни и подпомагаща)
в настоящото исково производство.
От показанията на свидетеля Н. С., брат на купувача по релевантната транслативна
възмездна сделка (договора за покупко-продажба на процесния имот), се изяснява, че А. С.,
макар и да живее и работи дълги години във ФРГ, имала намерение да придобие къща в
Република България, за да се пренесат с нейния интимен приятел – ищеца Ф. Д., в България,
поради което възложила на своя брат да намери подходяща къща около гр. София. След като
й бил предложен процесният имот, сестрата на свидетеля му изпратила пари за заплащане на
уговореното капаро по предварителния договор, а впоследствие тя придобила тази
недвижима вещ – с окончателен договор, удостоверен в предписаната от закона нотариална
форма. А за да се осъществи плащането на продажната цена ответницата била открила
банкова сметка, по която купувачът превел дължимата сума („За плащането на капарото по
предварителния договор С. изтегля парите от сметката, дава ми ги и аз заплащам капарото
по предварителния договор”; „Цената на къщата беше платена с банков превод от сметката,
която беше открита от С. и само А. е превеждала пари по тази сметка - тогава. Отидох да си
купя кола от Германия и докарах А. в България и тогава сделката се изповяда”). Тъй като
4
обаче къщата се нуждаела от основен ремонт, за да бъде приведена в годност за обитаване,
сестрата помолила брат си да осъществи ремонтните дейности с нейни средства – „Тя каза,
че непрекъснато ще превежда пари, колкото са нужни”. Ежеседмично той й давал по
телефона отчет както за напредъка на строителните работи, така и за изразходваните
средства, които превеждала по сметка на ответницата и интимна приятелка на свидетеля.
А. С. била изключително настоятелна ремонта да приключи по-бързо, за да могат двамата –
с Ф. Д., да заживеят заедно в България („Ф. вече се пенсионираше в Германия и да дойдат да
живеят тук”). Свидетелства, че ищецът никога не му е заявявал, че иска той да придобие
имот в България, но е имал намерение да живее в къща в страната („При едно от идванията
си с неговата кола – миниван, доста голям, той си докара багаж, колата беше пълна догоре с
багаж… Той е наблюдавал строежа непрекъснато”). Установява, че сумите за ремонта били
изпращани от сестра му, но няколко пъти и от г-н Д. – по сметка на ответницата („По друг
начин - суми на ръка, не са получавани”). По време на осъществяване на ремонтните
дейности ищецът и подпомагащата страна в настоящия процес неколкократно са
посещавали строителния обект, като са наблюдавали етапа, до който е достигнал строежът
(основният ремонт) – „Те спяха в кв. „Сухата река”.
Принципно, тези факти се изясняват и от субективните възприятия на свидетеля Й.
П., собственик на търговското дружество, при което С. Ц. полага труд на длъжността
„касиер” – „С Ф. и с А. се запознах, когато пристигнаха от Германия… и един или два пъти
сме вечеряли. Доколкото разбрах, те имаха едно място в с. *** и помолиха С.… да отвори
една сметка и да изпращат пари от Германия за строежа… Ф. и А. поръчаха строежа на
къщата. Когато дойдоха тук, те бяха едно весело семейство, искаха да строят и да живеят
тук („Чух това, че искат да живеят там, в това село”). С Ф. не можахме да разговаряме, той
говореше английски…, от А. разбрах, че иска да строи къща в това село и да дойдат да
живеят тук след пенсия. Това разбрах… Говорихме с А. и тя превежда, седим на масата и тя
превежда… Аз питах, а тя каза: „След пенсия да дойдем да живеем тук” и превежда”.
Разпитаният от въззивния съд свидетел П. Д. пояснява, че е виждал ищеца няколко
пъти – единия път, в имота, в който била ремонтирана къщата („Ф. и А. си бяха дошли от
чужбина, точно правихме покрива… С багажа бяха последния път, когато ги видях и
разбрах, че Ф. се бил пенсионирал, като искат да се установят в България. Дойдоха с
миниван и вътре имаше багаж…, вътре колата беше с дрехи, чанти, сакове… За последен
път видях Ф. в обща компания, когато бяхме поставили покрива”). Присъствал, когато А. е
разговаряла за къщата с брат си Н. – „Ставаше въпрос за строителство”. Тя имала изискване
към брат си какво да бъде извършено в къщата – „Н. си пазеше отчетни документи за
закупените строителни материали”. Чул разговор по телефона между Н. и А., при който тя
го е молила довършителните работи да приключат по-бързо, защото с ищеца искат да се
приберат в България.
Свидетелските показания, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са правдиви,
достоверни, тъй като те са последователни и житейски логични, като се подкрепят изцяло
както от установените с писмените доказателствени средства правнорелевантни факти, така
5
и от обясненията на страните и техните процесуални представители (в останалата част, в
която те не са анализирани, тези показания не разкриват правнозначими за решаването на
настоящия спор обстоятелства).
Именно от приетата от СГС като компетентно изготвена и неоспорена от страните
ССЕ, изследвала съдържанието на процесните платежни нареждания, с които ищецът е
нареждал на банката да заверява банковата сметка на ответницата с исковата сума (с 5
отделни превода на обща стойност от 100530 евро), се изяснява правнорелевантното
обстоятелство, че г-н Ф. Д. е пояснявал действителното основание (неговото реално
намерение) за извършване на тези безкасови плащания: 1) на 22.08.2016 г. е преведена
сумата от 10010 евро с основание „разходи”; 2) на 09.08.2017 г. е преведена сумата от 50000
евро с основание „личен разход, възстановяване на къща”; 3) на 09.11.2017 г. е преведена
сумата от 5010 евро с основание „разходи”; 4) на 04.06.2018 г. е преведена сумата от 5010
евро с основание „разходи” и 5) на 02.10.2018 г. е преведена сумата от 30500 евро без
основание според вещото лице, но от предметното съдържание на това платежно нареждане
се установява, че в основанието на превода е записано на английски език: „Ф. Д.; липсва
структура” (съгласно превода на български, макар че думата на английски „structure”
притежава значение и на строеж, постройка, т.е. за изграждане на липсваща конструктивна
част, която би могла да бъде покривът на къщата).
Същественото обаче е, че тези парични преводи са постъпвали по сметка на
ответницата не за закупуване на къщата, на който правопораждащ юридически факт ищецът
основава предявеното пред българския съд спорно кондикционно право, а за извършване
на ремонт на вече придобитата от А. С. сграда в с. ***. Тези преводи са осъществявани
именно в период, следващ закупуването на този имот от третото лице-помагач на ответника
в настоящото исково производство (на 07.07.2016 г.), поради което както съобразно
еднозначните свидетелски показания, така и с оглед на интимната близост на ищеца с А. С.
и тяхното намерение за постоянно да се установят в Република България, житейски логично,
а следователно, и правно обосновано е да се приеме, че той вече е знаел, че неговата
интимна приятелка е придобила този имот, поради което той й е съдействал – чрез
превежданите парични суми по банковата сметка на ответницата, тази къща да бъде
ремонтирана, за да бъде приведена в годно за обитаване състояние. Нещо повече, в
посоченото основание на тези платежни нареждания ищецът изрично е разкрил своето
намерение (причината за банковите преводи) – „ремонт и възстановяване на къща”.
Както бе изяснено, именно жената, с която ищецът е имал желание да се установи
трайно в Република България, е възложила на своя брат извършването на този ремонт – за
сметка на А. С., като уговорката между тях е била всички необходими парични средства за
ремонта да се превеждат по банкова сметка на интимната приятелка на нейния брат –
ответницата. В този смисъл, като ищецът е превеждал исковите суми по банковата сметка на
С. Ц., той съзнателно („за ремонт и възстановяване на къща”) е изпълнявал поети правни
задължения на неговата интимна приятелка към нейния брат – за финансиране на процесния
основен ремонт на притежаваната от нея къща, поради което би имал право на регресен иск
6
срещу нея по реда на чл. 73 ЗЗД (тази правна възможност представлява частно проявление
на основния правен принцип в българското частно обективно материално право – забрана за
неоснователно обогатяване), но не и на иск срещу ответницата при т. нар. пряка
кондикционна престация по някои от трите фактически състава, уредени в правната норма
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Съгласно действителната уговорка между брата и сестрата (собственик
на къщата) единствено касовото изпълнение на паричните задължения на А. С. към Н. С. за
осъществяване на възложените от собственика на имота ремонтни дейности е преминавало
през банковата сметка на ответницата, а впоследствие тези суми са били изразходвани за
закупуване на строителни материали и извършването на възложения основен ремонт на
къщата – съобразно изричното намерение на ищеца („за ремонт и възстановяване на къща”).
Следователно, ответницата, на която принадлежи процесуалното задължение
(доказателствената тежест), установи чрез пълно доказване (по несъмнен, безспорен начин),
както предписва правната норма, уредена в чл. 154, ал. 1 ГПК, че исковата сума е
постъпвала по нейната банкова сметка на годно правно основание – финансиране на
ремонтните дейности на къщата, възложени от А. С. на своя брат, като това финансиране ще
бъде осъществено чрез сметката на ответницата –интимна приятелка на изпълнителя по
договора за изработка (за ремонт) – Н. С.. Тези отношения са изцяло в съответствие със
съществуващите към релевантния момент близки родствени и интимни отношения на
всички участници в процеса на закупуване на имота в Република България (с цел ищецът и
неговата интимна приятелка – трето лице-помагач в настоящия исков процес, да се
установят постоянно в България) и за осъществяване на неговия основен ремонт от брата на
собственика (чрез превод на необходимите за това средства по банкова сметка на
ответницата - правно допустим способ за „касовото” изпълнение на поетите задължения на
възложителя по договора за изработка – за ремонт на къщата).
Тъй като в процеса на доказване бе установено от ответницата, че исковата сума е
постъпила в нейния патримониум (вкл. и като посредник във възникналите между брата и
сестрата имуществени отношения по повод извършване на процесния основен ремонт) въз
основа на годен юридически факт – действително договорно правоотношение за „ремонт и
възстановяване” на къщата, получената от С. Ц. материална облага е с правно основание
(тези суми са изразходвани именно за осъществяване на възложените от собственика на
къщата на своя брат ремонтни дейности), поради което не дължи връщане на сумата от
100530 евро. Както бе изяснено, в случай че с исковата сума се е обогатил собственикът на
къщата (чрез изпълнение на негово парично задължение или чрез увеличаване стойността на
имота), ищецът би бил материалноправно легитимиран да предяви кондикционен иск срещу
А. С., а не срещу С. Ц. (чрез нейната банкова сметка единствено е постигнато намерението
на ищеца – да финансира ремонта на къщата, собствена на неговата интимна приятелка, с
която е имал намерение трайно да се установи в Република България).
Следователно, предявеният кондикционен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД е
неоснователен и трябва изцяло да бъде отхвърлен.
Въз основа на тези правни съображения и с оглед на обстоятелството, че правният
7
извод, до който въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните правни
съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение трябва да бъде потвърдено, а
въззивната жалба оставена без уважение.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото въззивно производство,
въззивникът следва да заплати на въззиваемата-ответница на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 3000 лв., представляваща уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред САС (с оглед на
нормативно установения минимум на адвокатските възнаграждения, както и съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, неоснователно се явява
възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на уговореното и
заплатено на процесуалния представител на въззиваемия адвокатско възнаграждение).
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262083/20.06.2022 г., постановено по гр. дело №
2465/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-14 състав.
ОСЪЖДА Ф. Д., гражданин на Република Италия, място и дата на раждане: ***,
********** г., с паспорт № YA***, издаден на 04.04.2013 г., със съдебен адресат – адв. И.
Й.-Т. от САК, с адрес гр. София, ул. „***” № 1, ет. 4 да заплати на С. Н. Ц., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ж. к. „***” № ***, ет.***, ап.*** сумата от 3000 лв.
РЕШЕНИТО е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника С. Н.
Ц. – А. Д. С., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8