Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр.
София, 09.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Б въззивен състав, в закрито заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЛЮБОМИР василев
ЧЛенове: калина
анастасова
мл. съдия светослав спасенов
като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов
ч. гр. д. № 5831 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. на ЧСИ № 20660/12.04.2019 г., подадена от длъжника Г.Ф., с адрес: *** срещу постановление от 04.04.2019
г., с което ЧСИ В.Д.М., с рег. № 860 в КЧСИ е отказал да измени постановлението
си за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 27584/27.03.2019
г. по изпълнително дело № 20198600400591 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 в
КЧСИ, в частта относно адвокатското възнаграждение, както и в частта относно
размера на пропорционалната такса, събирана за изпълнение на парично вземане на
основание т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят, моли да бъде отменено постоновлението, с
което ЧСИ В.М., с рег. № 860 в КЧСИ с района на действие СГС е отказал да
измени постановлението си за разноски в частта относно приетото по
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение, платено от взискателя за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, както
и в частта относно размера на пропорционалната такса, събирана за изпълнение на
парично вземане на основание т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Твърди, че приетото адвокатско възнаграждение е
прекомерно предвид фактическата и правна сложност на конкретното изпълнително
производство, както и че по изпълнителното дело липсват данни процесуалния
представител на взискателя да е извършвал каквито и да е действия по него,
освен подаване на молба за образуване. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
да бъде намален адвокатския хонорар, претендиран от взискателя по
изпълнителното дело до размера от 200 лева, съобразен с Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира разноски в
производството за юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят по изпълнителното дело – П.Д.К., действащ чрез пълномощника си адвокат А.Б.–
САК не е представил писмени възражения срещу подадената жалба в срока по чл.
436, ал. 3, изр. 1 ГПК.
В мотивите си,
депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. В
мотивите на ЧСИ е посочено, че изпълнителното производство е образувано по
молба на взискател с валиден изпълнителен титул, както и че длъжникът в това
производство е бил надлежно уведомен за всяко изпълнително действие, предприето
от съдебния изпълнител. Счита, че заплатеното от взискателя и прието в
изпълнителното производство адвокатско възнаграждение съответства на
действителната правна и фактическа сложност на делото и в никакъв случай не е
прекомерно, тъй като по делото са извършени изпълнителни действия, поискани от
пълномощника на взискателя. Поддържа се, че предвид размера на вземането по
изпълнителното дело, приетите разноски за адвокатско възнаграждение са под
минималния, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Софийски градски
съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
От
представените от съдебния изпълнител материали по изпълнително дело № 20198600400591 по описа на ЧСИ В.М., с рег.
№ 860 в КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че жалбоподателят има
качеството на длъжник в образуваното изпълнително производство за принудително
събиране на присъдени в полза на взискателя парични вземания, т.е. същият е
активно легитимиран да подаде жалба срещу действия на съдебния изпълнител
изразяващи се в отказ на съдебния изпълнител да измени постановление за
разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. №
27584/27.03.2019 г.
Видно
от материалите по делото, с молба с вх. № 18591/03.04.2019 г. по описа на ЧСИ с
рег. № 860, жалбоподателят е поискал от съдебния изпълнител да бъде намалено
приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение, като с постановление
от 04.04.2019 г. ЧСИ е отказал да го намали и съобщението за това е получено от
жалбоподателя на 10.04.2019 г. Жалбата е депозирана в кантората на ЧСИ с рег. №
860 в КЧСИ, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, а именно в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за отказа на съдебния изпълнител да измени
постановлението си за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.
№ 27584/27.03.2019 г. в частта му относно приетия по делото адвокатски хонорар,
платен от взискателя за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнителното дело, както и в частта относно размера на пропорционалната
такса, събирана за изпълнение на парично вземане на основание т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В
разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК изчерпателно са посочени
изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника, като в чл.
435, ал. 2 ГПК е предвидена възможност за длъжника да обжалва и разноските по
изпълнението. В тази връзка следва да бъдат взети предвид разясненията, дадени
с т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г.
по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно които, „постановление за разноски”, следва
да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с
който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението.
Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази
си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските,
които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на
него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по
реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от
възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за
доброволно изпълнение.
Предвид
изложеното съдът приема, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна в
предвидения за това срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е насочена срещу действие на
съдебния изпълнител, което подлежи на обжалване от длъжника на основание чл.
435, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което същата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
На
основание чл. 79 ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника. Изпълнението може да бъде
реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа, като по съществото си
всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се
урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за
всички изпълнителни способи.
В
жалбата са направени възражения, че процесуалният представител на взискателя не
е извършвал, каквито и да е действия по изпълнителното дело, освен подаването
на молба за неговото образуване, поради което жалбоподателят счита, че му се
дължи адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното
производство, но не и за осъществени правна защита и съдействие в същото.
Видно
от представените материали по изпълнително дело № 20198600400591 по описа на
ЧСИ В.М., с молба от 27.03.2019 г. пълномощникът на взискателя адвокат А.Б.е
поискал образуване на изпълнително дело за събиране на сумите, посочени в
приложения към молбата изпълнителен лист.
Видно
от молбата от 27.03.2019 г.,
пълномощникът на взискателя адв. Б.не е посочил изричен способ за събиране на
вземането.
С молба от 01.04.2019 г. пълномощникът на
взискателя адвокат А.Б.е посочил на съдебния изпълнител и способ за изпълнение,
който следва да бъде използван от последния за удовлетворяване вземането на
взискателя, а именно налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в
Уникредит Булбанк АД и „Обединена българска банка“ АД.
Установява
се, че по изпълнителното дело са налице доказателства за заплащане на
претендираното и прието в производството адвокатско възнаграждение. Видно от
приложеното по изпълнително дело пълномощно, взискателят надлежно е упълномощил
адвокат А.Б.– САК да го представлява по изпълнително дело по описа на ЧСИ В.М.,
рег. № 860 КЧСИ за събиране на присъдени суми по гр. д. № 9363/2015 г. по описа
на СГС, ГО, I-5 състав и да предприема
необходимите действия за защита правата на упълномощителя в образуваното
изпълнително производство. По делото е представен и договор за правна помощ и
съдействие, сключен между взискателя в изпълнителното производство П.Д.К. и
адвокат А.Б.с предмет оказване на правна помощ и съдействие по изпълнително
дело за събиране на присъдените суми по гр. д. № 9363/2015 г. по описа на СГС,
ГО, I-5 състав, като от така представения договор за правна помощ и съдействие
се установява, че договореното между страните по него адвокатско възнаграждение
е в размер на 350,00 лева, както и че същото е заплатено от клиента изцяло в
брой към момента на сключване на договора. В този смисъл следва да бъдат взети
предвид разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като
в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.
На
основание чл. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за оказваната от
адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен
договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален
размер за съответния вид помощ, т.е. страните по договора за правна защита и
съдействие свободно определят размера на дължимото възнаграждение, като са
ограничени единствено от минималните размери, предвидени в наредбата и не могат
да договарят възнаграждение по-ниско от посоченото в нея.
При направено
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за
съответствие между размера на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от
страната на упълномощения от нея процесуален представител, и фактическата и
правна сложност на делото, като обаче се съобрази с размерите, определени като
минимални такива за съответния вид работа в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.,
издадена от Висшия адвокатски съвет /ВАС/, под които адвокатското възнаграждение
не може да бъде намалено. В случаите на осъществена защита по изпълнителното
производство, какъвто е настоящия, това са размерите, определени в чл. 10 от
Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. (чл. 10,
т. 1 от Наредбата) и възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания над 1000 лева в размер на 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 2-7 /чл. 10, т. 2 от
Наредбата.
По делото се установи, че упълномощеният от взискателя
представител е осъществил действия по подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство, която се явява нередовна. В тази връзка следва да
бъде посочено, че съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдебният изпълнител
пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която
взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на молбата се
проверява по чл. 129 ГПК. Молба от 27.03.2019 г. на П.Д.К., подадена чрез
адвокат А.Б.е била несъответна на изискването на чл. 426, ал. 2 ГПК, тъй като в
същата не е посочен начин на изпълнение. Действително с подадени непосредствено
след образуването на делото молби адвокат Б.е поискал от съдебния изпълнител
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД и
„Обединена българска банка“ АД, но преценявайки в съвкупност поведението на
пълномощника на взискателя, осъществено в хода на изпълнителното производство,
настоящият съдебен състав намира, че същото е недобросъвестно, доколкото
целенасочено съдебния изпълнител е бил сезиран с нередовна молба за образуване
на изпълнително производство, в която не е посочен способ за изпълнение, а
непосредствено след образуването на производството от страна на пълномощника е
депозирана нова молба за налагане на запор върху вземания на длъжника. Не
следва да бъде пренебрегнат и факта, че длъжникът в изпълнителното производство
е заплатил доброволно сумите по делото в срока за доброволно изпълнение по чл.
428, ал. 1 ГПК.
С оглед горните
съображения и като взе предвид
фактическата и правна сложност на изпълнителното дело, предприетите
обезпечителни и изпълнителни действия по него, както и сравнително краткия
период от време /шест дни/ от образуването на делото до погасяването на
вземанията по същото, приема,
че адвокатското възнаграждение за изпълнителното производство следва да се намали на 200
лева, която и сума длъжникът дължи на взискателя.
По
отношение на възраженията в жалбата, касаещи определянето на размера на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съдът намира следното:
Съгласно
т. 26, б. „г“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума, както следва: от 10 000 до 50 000 лева – 820 лева + 6 на сто за
горницата над 10 000 лева.
Разпоредбата
на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се
събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и
чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по
изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под
„парично вземане“ по смисъла на посочената норма следва да се разбира само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските
по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не следва
да се дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата
при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното
разбиране би било довело до съществено накърняване на правата на длъжника в
изпълнителното производство и до допълнителното натоварване на делото с такси и
разноски. Поради това и пропорционални такси върху претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение не следва да се начисляват и събират.
При
така формирания извод следва, че дължимата от жалбоподателя пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се формира на базата на сумата от 12 452,00 лв.,
представляваща сбор от сумите, за които е издаден изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано производството по изпълнително дело 20198600400591
по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860, с район на действие Софийски градски съд.
Дължимата пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху това парично вземане е
в размер на 967,12 лева без ДДС или 1160,54 лева с ДДС.
Поради
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
постановление за такси, дължими по т. 26 от ТТРЗЧСИ, е незаконосъобразно в
частта за сумата над 967,12 лева без ДДС, респ. 1160,54 лева с ДДС до
определения от ЧСИ размер от 1185,74 лева с ДДС, поради което следва да бъде
отменено в посочената част.
По отношение на разноските:
Жалбоподателят
е направил своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав, счита, че при този изход на производството, жалбоподателят има
право на разноски.
С
оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на
разноските за юрисконсултско възнаграждение, направени в настоящото съдебно
производство, такива се следват на жалбоподателя, като съда ги определя в
размер на 100 лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение в настоящото
производство.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 04.04.2019 г. по изпълнително дело № 20198600400591 по описа на ЧСИ, с рег. № 860 в
КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника Г.Ф., с адрес: *** срещу разноските,
- в частта за сумата над 200,00 лева до 350,00
лева - адвокатското възнаграждение, и
- в частта за сумата над 1160,54 лева с ДДС до 1185,74 лева с ДДС - такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ,
и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за адвокатското
възнаграждение, което длъжникът следва да заплати на взискателя по изпълнително дело № 20198600400591, в размер на 200,00 лева и такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ, която длъжникът следва да заплати по изпълнително
дело № 20198600400591, в размер на 1160,54 лева с ДДС.
ОСЪЖДА П.Д.К., ЕГН ********** със
съдебен адрес: *** да заплати
на Г.Ф., с адрес: гр. София, ул. „********,
сумата от 100,00 лева, представляваща
направени в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.