П Р И С Ъ Д А

 

№ ……………………

гр. София, 16.05.2018 г.

 

 

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в отрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

                                         СЪДЕБНИ  ЗАСЕДАТЕЛИ : 1. В. ГУСЕВА

                                                                                         2. А.П.

 

            при секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора Св. Шопова, като разгледа НОХД  № 2782/2017 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото,

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ И.Й.Т., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, шофьор, с постоянен адрес ***, ж. к. „***********, живущ ***, ж. к. „***********“  № ***********, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 08.08.2016 г., около 21.45 ч., в гр. София, на ул. „Гео Милев”, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „С 550”, ДК  № ******, като се движел с посока на движение от бул. „Ситняково” към ул. „Слатинска”, в района на кръстовището, образувано с ул. „Елисавета Багряна”, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно :

            чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен : 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.“ ;

            чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“,

            като водачът на лекия автомобил И.Т. не съобразил скоростта си на движение с атмосферните условия (дъждовно време), със състоянието на пътя (мокра пътна настилка) и конкретните условия на видимост (тъмната част на денонощието и намалена видимост от дъжд, който валял по това време, независимо от уличното осветление), като не спрял и реализирал пътно - транспортно произшествие (ПТП) с уязвимият участник в движението - пешеходеца Т.Е.П., който пресичал пътното платно на ул. „Гео Милев“, в посока отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил и по непредпазливост причинил смъртта на Т.Е.П., починал на 23.08.2016 г., като настъпилата смърт е в пряка и непрекъсната причинно - следствена връзка с травматичните увреждания, получени при настъпилото ПТП, а именно тежката черепно - мозъчна травма, довела до протрахирано коматозно състояние, генерализиран оток на мозъка и последвала сърдечно - съдова и дихателна недостатъчност, въпреки изпълнената в пълен обем хирургична, терапевтична и реанимационна схема, като деецът И.Й.Т. след деянието направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия при пътно - транспортното произшествие - Т.Е.П. - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 54 от НК го ОСЪЖДА и му определя наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

            ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на така определеното наказание от две години и шест месеца „лишаване от свобода“, за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

            НАЛАГА на И.Й.Т., на основание чл. 343г, вр. чл. 343а от НК, наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

            ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, И.Й.Т. да заплати разноските по делото, в размер на 9 676.54 лв. (девет хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки), от които 891.88 лв. (осемстотин деветдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки) в полза на държавата, по сметка на СДВР, а 8 784.66 лв. (осем хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки) – в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, по 5 (пет) лева държавна такса за издаване на всеки един брой изпълнителен лист, по сметка на Софийски градски съд.

 

            ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране в петнадесет дневен срок от днес, пред Апелативен съд - София.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : …………………………..

 

 

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1. ……………………….

 

                                                                                               2. ……………………….

 

Мотиви към присъда по НОХД  № 2782/2017 г. на СГС – НО, 20-ти състав

 

 

            Софийска градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство  № ЗМ 11356/2016 г. по описа на С „РТП“ – ОР – СДВР, пр. пр.  № 401/2017 г. по описа на СГП, срещу И.Й.Т. за това, че на 08.08.2016 г., около 21.45 ч., в гр. София, на ул. „Гео Милев”, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „С 550”, с ДК  № *******, като се движел с посока на движение от бул. „Ситняково” към ул. „Слатинска”, в района на кръстовището, образувано с ул. „Елисавета Багряна”, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно :

            чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен : 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.“ ;

            чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“,

            като водачът на лекия автомобил И.Т. не съобразил скоростта си на движение с атмосферните условия (дъждовно време), със състоянието на пътя (мокра пътна настилка) и конкретните условия на видимост (тъмната част на денонощието и намалена видимост от дъжд, който валял по това време, независимо от уличното осветление), като не спрял и реализирал пътно – транспортно произшествие (ПТП) с уязвимият участник в движението – пешеходеца Т.Е.П., който пресичал пътното платно на ул. „Гео Милев“, в посока отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил, и по непредпазливост причинил смъртта на Т.Е.П., починал на 23.08.2016 г., като настъпилата смърт е в пряка и непрекъсната причинно – следствена връзка с травматичните увреждания, получени при настъпилото ПТП, а именно тежката черепно – мозъчна травма, довела до протрахирано коматозно състояние, генерализиран оток на мозъка и последвала сърдечно – съдова и дихателна недостатъчност, въпреки изпълнената в пълен обем хирургична, терапевтична и реанимационна схема – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

            С разпореждането на съдията – докладчик от 07.07.2017 г., по чл. 252 от НПК, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, по реда на глава двадесета от НПК.

            На наследника на починалото лице своевременно е съобщено за образуването на съдебното производство, датата на съдебното заседание и възможността да се конституира като частен обвинител и/или да предяви граждански иск. Наследникът на починалия - Г.В.П. – майка на същия, е направила искане за конституирането и като частен обвинител, като не е предявила гражданска претенция. С оглед на изрично направеното искане и поради обстоятелството, че то е депозирано своевременно и отговаря на изискванията на чл. 76 от НПК, на основание чл. 271, ал. 6 (отм. ДВ, бр. 63/2017 г., в сила от 05.11.20017 г.), вр. чл. 76 от НПК, съдът я конституира като частен обвинител с протоколно определение от 26.10.2017 г. Същата се представлява от упълномощен повереник – адв. Е.Б., САК.

            Подсъдимото лице се защитава от упълномощен защитник – адв. Ю.Н., САК.

            В хода на съдебното следствие, подс. Т. даде пред съда обяснения, в които подробно излага обстоятелства по фактическата обстановка и изразява съжаление за случилото си, без да взима отношение по въпроса за вината.

            В съдебното заседание, прокурорът поддържа обвинението, така както е формулирано с обвинителния акт. Твърди, че от събраните по делото доказателства се доказва по несъмнен и категоричен начин авторството и вината на подсъдимия по вменения му престъпен състав. Посочва, че на 08.08.2016 г., около 21.45 ч., в гр. София, по ул. „Гео Милев“, подсъдимият управлявал лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С 550“, с ДК  № *******, с посока на движение от бул. „Ситняково“ към ул. „Слатинска“, като в района на кръстовището, образувано с ул. „Елисавета Багряна“, скоростта на управлявания от него автомобил била около 40 км./ч. Изтъква, че в този момент пешеходецът Т.П.предприел пресичане на платното за движение от дясно на ляво спрямо посоката за движение на автомобила, след пешеходната пътека. В този момент, подсъдимият не е имал техническа възможност да спре, поради което последвал удар с предната броня, в дясната ѝ зона, с вътрешната страна на дясната подбедрица на пешеходеца, като горната част на тялото му била изнесена по посока на движението на автомобила, поради което последвал втори удар на дясната колонка на автомобила в главата на пострадалия. Излага, че на тялото на П.бил придаден въртящ се момент над масовия център на тялото му по посока на движение на автомобила и тялото му паднало на терена с глава по посока на движението на автомобила отзад и вдясно от него. Навежда доводи, че при управлението на автомобила, подс. Т. нарушил правилата за движение по пътищата, закрепени в чл. 5, ал. 2 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в резултат на което, по непредпазливост, причинил смъртта на Т.Е.П., починал на 23.08.2016 г. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение, като предлага да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от три години, изтърпяването на което да бъде отложено, по реда на чл. **, ал. 1 от НК, като бъде определен изпитателен срок, в размер от пет години.

            Повереникът на частния обвинител (ЧО) излага позицията, че пътно – транспортното произшествие е настъпило в района на пешеходната пътека, тип „зебра“ – или в зоната на очертанията, или в зоната на продължението на тротоарите или между двете зони, между които се образува разстояние от един метър, което обстоятелство, при липса на изменение на обвинението, пледира да се отчете като отегчаващо отговорността на подсъдимия. Посочва, че механизмът на настъпване на пътно – транспортното произшествие не е изяснен, както и посоката на движение на пешеходеца. Прави подробен анализ на назначените по делото експертни заключения, като изтъква противоречия помежду им. Излага мнение, че подсъдимият се е движел с по-висока скорост от изчислената, а именно с около 70 км./ч., което също предлага да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство. Желае подсъдимият да бъде признат за виновен за движение с несъобразена скорост, предвид лошите метеорологични условия, мократа пътна настилка, работещите чистачки на автомобила, което допълнително е ограничавало видимостта, и обстоятелството, че подсъдимият многократно е преминавал по този път, поради което е бил наясно с наличието на пешеходна пътека. Посочва, че дори да се приеме наличието на съпричиняване от страна на пешеходеца, това обстоятелство не оневинява водача на преводното средство. Предлага на съда да признае подс. Т. за виновен по повдигнатото му обвинение и да у наложи справедливо наказание. Пледира, при индивидуализацията на отговорността му, да бъдат отчетени обстоятелството, че макар и реабилитиран, подсъдимият е осъждан за управление на МПС, след употреба на алкохол.

            Частният обвинител Г.В.П., редовно уведомена, не се явява и не изразява становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на обвинението.

            Защитата на подсъдимия обосновава тезата, че пътно – транспортното произшествие между автомобила, управляван от подзащитния му, и тялото на пострадалия, настъпило на инкриминираните дата, час и място, е реализирано след пешеходната пътека. Изтъква, че по делото е безспорно доказано, че водачът Т. е управлявал автомобила със скорост на движение от около 40 км./ч., а пешеходецът се е придвижвал с по-голяма крачка, не със спокоен ход, което допълнително е затруднило водача да реагира, за да предотврати удара. Намира, че следва да бъде отчетен фактът, че подсъдимият е управлявал автомобила със скорост, която е била в рамките на разрешената за движение в населено място и каквито и действия да е бил предприел, ударът за него е бил непредотвратим. Предлага да се отчете и фактът, че пострадалият е бил употребил алкохол, което, според защитата, води до съпричиняване на вредоносния резултат. Пледира за оправдаване на подзащитния му, а алтернативно – за преквалифициране на деянието му по по-леко наказуемия състав на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ от НК, предвид оказаната помощ на пострадалия, изразяваща се в отИ.ето му до пострадалия, държането на главата му, подлагане на яке под главата му, отправяне на молба към свидетел да позвъни на „Бърза помощ“ и оказването на помощ на лекарката с носилката. Предлага подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание „глоба“, по реда на чл. 78а от НК. Желае на подсъдимия да не бъде налагано наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, предвид обстоятелството, че същият се издържа и изхранва семейството си като професионален шофьор.

            В правото си на последна дума, подсъдимото лице изтъква, че се е оказал на неподходящо място, по неподходящо време. Изразява съжаление за случилото се, но сочи, че не се чувства виновен. Моли съда за снизхождение, като заявява, че това е професията му.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи на доказване, съобразявайки доводите и възраженията на страните, обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за установено следното :

 

            От фактическа страна :

 

            На 08.08.2016 г., около 21.45 ч., подс. Т. управлявал лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „С 550”, с ДК  № *******, собственост на „Б.А.К.– **“ ЕООД, в гр. София, по ул. „Гео Милев”, с посока на движение от кръстовището с бул. „Ситняково” към кръстовището с ул. „Слатинска”, като наближавал кръстовището, образувано с ул. „Елисавета Багряна”.

            Пътното платно, по което се движел подсъдимият – по ул. „Гео Милев“, било покрито с дребнозърнест асфалт, мокър, без неравности и наклони, без дупки и посипаности, предназначено за двупосочно движение на пътни превозни средства, с по една лента за движение във всяка посока, разделени една от друга с пътна маркировка „М-1“ от ЗДвП (единична непрекъсната линия), преминаваща в района на кръстовището в маркировка „М-3“ от ЗДвП (единична прекъсната линия). Широчината на всяка от пътните ленти била 4.5 м. На 3 м. преди ориентира (приет ъгъла, сключен от мисленото продължение на десния бордюр на ул. „Гео Милев“, по посока на огледа, и първия бордюр на ул. „Елисавета Багряна“, вдясно по посока на огледа , като за посока на огледа е приета посоката на движение на автомобила) се намирала разположена пътна маркировка „М-8.1“ от ЗДвП (пешеходна пътека), с широчина 4 м. От двете страни на платното за движение били разположени тротоарни площи, всяка с широчина 3.50 м. На 7,1 м. преди ориентира и на 0.5 м. в дясно от десния край на платното за движение, считано по посока на движение на автомобила, бил поставен пътен знак „Д-17“ от ЗДвП (пешеходна пътека).

            Подсъдимият управлявал автомобила в тъмната част на денонощието. Времето било дъждовно, пътното платно било мокро. Видимостта била добра, като се осигурявала от работещо електрическо улично осветление. Автомобилът, управляван от подсъдимия, бил технически изправен, като кормилната, спирачната и светлинната системи функционирали нормално. Водачът не бил употребил алкохол.

            В района на кръстовището, образувано между ул. „Гео Милев“ и ул. „Елисавета Багряна“, подс. Т. управлявал автомобила със скорост на движение от около 40 км./ч., при което опасната му зона за спиране била около 28 м. Избраната от подсъдимия скорост не била съобразена с атмосферните условия (дъждовно време), със състоянието на пътя (мокра пътна настилка) и конкретните условия на видимост (тъмната част на денонощието и намалена видимост от дъжд, който валял по това време, независимо от уличното осветление), като същата би се явила съобразена, в случай, че водачът е управлявал автомобила със скорост до около 25 км/ч.

            В автомобила, управляван от подсъдимия, на задната седалка, в дясната част, пътувал св. Д.Б., който четял вестник.

            По същото време, по което подс. Т., с управлявания от него автомобил, приближавал към кръстовището, образувано от ул. „Гео Милев“ и ул. „Елисавета Багряна“, на тротоара вдясно от дясната пътна лента, по която се движел подсъдимия, се намирал пешеходецът Т.Е.П., 57 г. Същият се придвижвал от неустановено по делото място към дома си. Носел найлонова пазарска чанта с покупки. Бил употребил алкохол. Т.П.страдал от лека умствена изостаналост, със значително нарушение на поведението, изискващи грижи и лечение.

            Когато достигнал до пътното платно на ул. „Гео Милев“, по което подс. Т. осъществявал движение с управлявания от него лек автомобил, пешеходецът Т.П., без да се огледа, предприел пресичане на пътното платно, от дясно на ляво, спрямо посоката на движение на автомобила, като навлязъл на пътното платно на около 1 м. от края на обособената пешеходна пътека. Движел се с бърза крачка. В момента, в който пешеходецът навлязъл на платното за движение, по което се движел подсъдимия с управлявания от него лек автомобил, същият отстоял на около 16 м. преди удара – разстояние, по-малко от опасната му зона за спиране.

            Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, „Водачът на пътно превозно средство е длъжен : 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“, а съгласно чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“.

            Подс. Т. не съобразил своето поведение със задълженията си, произтичащи от горецитираните норми на ЗДвП, и поради движението му с несъобразена с атмосферните условия (дъждовно време), със състоянието на пътя (мокра пътна настилка) и конкретните условия на видимост (тъмната част на денонощието и намалена видимост от дъжд, който валял по това време, независимо от уличното осветление) скорост, не могъл да намали своевременно и достатъчно скоростта си на движение (същият задействал спирачната система на автомобила на около 11.96 м. от мястото на окончателно спиране), за да пропусне пешеходеца Т.П., който се движел по това време на около 1 м. след очертанията на пешеходната пътека, от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, вследствие на което, на около 1 - 2 м. вляво от десния край на платното за движение и на 2 – 3 м. преди ориентира, считано по посока на огледа, настъпил удар между управлявания от подсъдимия лек автомобил и пешеходеца. Ударът настъпил между предната броня на управлявания от подсъдимия автомобил, в дясната му зона, и вътрешната страна на дясната подбедрица на пешеходеца (т.нар. „бампер фрактура“), който в този момент бил изнесъл напред десния си долен крайник, явяващ се опорен, с посока на движение на удрящата повърхност отвътре навън. Предвид удара под масовия център на тялото на пешеходеца, долната му част била изнесена по посока на движение на автомобила, при което последвал втори удар на дясната колонка на автомобила в главата на пешеходеца, на тялото му бил придаден въртящ момент, но над масовия център на тялото, който изнесъл горната част на тялото по посоката на движение на автомобила и тялото на пешеходеца паднало на терена, с глава по посока на движението на автомобила отзад и вдясно от него.

            Причина за настъпилото произшествие се явило субективното поведение на подс. Т. като водач на лекия автомобил, който в зоната на пешеходната пътека се е движел със скорост, която не му е позволила при възникналата необходимост да спре, както и субективните действия на пострадалия пешеходец, който е предприел пресичане на платното за движение, без да вземе мерки за безопасността си, навлизайки в опасната зона за спиране на автомобила. Водачът е имал възможност да предотврати удара, при своевременно възприемане на пешеходеца и адекватна реакция със спиране, при движение със скорост не по-висока от 25 км./ч. Пешеходецът е могъл да предотврати произшествието, като преди на навлезе на платното за движение се съобрази с разстоянието до приближаващия се лек автомобил и с неговата скорост на движение.

            Подсъдимият Т. и св. Б. усетили удара на пешеходеца в дясната колонка на автомобила и подсъдимият веднага преустановил движението на управлявания от него автомобил, непосредствено след кръстовището с ул. „Елисавета Багряна“, в неговото платно за движение, в близост до бордюра.

            След преустановяване движението на автомобила, подс. Т. излязъл от вътрешността на автомобила и се насочил към тялото на пешеходеца, което било останало да лежи на пътното платно, с глава по посока на движението на автомобила, отзад и вдясно от него. Подсъдимият поставил яке, което взел от вътрешността на автомобила, под главата на пострадалия и я задържал неподвижна, като отправил молба към преминаващия оттам пешеходец – св. Р.М., да се обади на единен телефонен номер за спешни повиквания „112“. Свидетелят М. позвънил на телефон „112“, като в 21.45 ч. подал сигнал за настъпило пътно – транспортно произшествие и съобщил за ударен човек с кръвоизлив в областта на главата. На място на произшествието дошла и св. Н.М. – съпруга на св. Р.М.. Преди пристигането им. на местопроизшествието, двамата се придвижвали по ул. „Елисавета Багряна“, с посока на движение към кръстовището с ул. „Гео Милев“, и възприели звука от удара.

            Докато св. Р.М. разговарял с оператора на единния телефон „112“ - Дирекция „Национална система 112“ – РЦ 112 – София, той и съпругата му възприели приближаването на екип на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП), който се придвижвал с автомобил на ЦСМП по ул. „Елисавета Багряна“, към приет адрес. Свидетелите започнали да махат на екипа на ЦСМП, в състав свидетелите д-р Е.Т. и шофьор Е.Ф.Е., в резултат на което последният преустановил движение и заедно с д-р Т. слезли от автомобила и отишли по посока на групата лица, подаваща сигнала. Свидетелката Т. установила, че пострадалият е в кома, с тежка рана на главата и взела решение да бъде откаран до УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД. Подсъдимият и св. Е. натоварили пострадалия на носилка, а след това и в автомобила на ЦСМП и в 21.57 ч. П.бил отведен в болничното заведение, където бил приет за лечение.

            По времето, в което св. Е. и подсъдимият качвали пострадалия в линейката, на мястото на инцидента пристигнал и св. М.У., който също позвънил на единен телефонен номер „112“, с искане да бъде изпратена дежурна оперативна група от О „ПП“ – СДВР. По сигнала, на мястото на инцидента пристигнали свидетелите К.С., Б.Б.и А.Г.– служители на ООР - 02 взвод на 01 РУ – СДВР, които запазили местопроизшествието, до пристигане на дежурната оперативна група ОР – РТП – СДВР.

Вследствие на удара и последващото падане на пътното платно, пешеходецът Т.П.получил разкъсно – контузна рана и охлузвания на главата в дясно ; околоочен хематом вдясно ; мозъчна контузия ; линейно счупване на черепа в дясно слепоочно теменно ; травматичен субдурален хематом вдясно – челно – слепоочно – теменно ; охлузвания на лявото рамо ; кръвонасядане на дясната гръдна област ; счупване на леви ребра ; кръвонасядане на дясната мишница ; охлузване и кръвонасядане на дясната подбедрица ; счупване на дясната подбедрица („бампер – фрактура“).

            В резултат на получените увреждания, на 23.08.2016 г. настъпила смъртта на П.. Непосредствена причина за смъртта му се явила тежката и несъвместима с живота черепно – мозъчна травма, довела до протрахирано коматозно състояние, генерализиран оток на мозъка и последвала сърдечно – съдова и дихателна недостатъчност, въпреки изпълнената в пълен обем хирургична, терапевтична и реанимационна схема.

            Починалият П.живеел с майка си – ЧО Г.П.,***, като двамата били много близки и полагали грижи един за друг. Често домът им бил посещаван и от дъщерята на П. и сестра на починалия – св. А.С.. П.оставил като единствен свой наследник ЧО Г.П..

            В резултат на удара, при автомобила било установено напукване на боята на 0.29 м. от терена и на 0.33 – 0.43 м. вляво от десния габарит на автомобила, характерно при натиск върху бронята в посока срещу посоката на автомобила, както и деформация на предна дясна колонка.

            Подс. И.Й.Т. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование, шофьор, с постоянен адрес ***, ж. к. „***********, живущ ***, ж. к. „***********“  № ***********, ЕГН **********.

            Същият е неосъждан (реабилитиран) и е правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за управление на МПС  № *********, категория „BМ“, валидно до 03.11.2020 г.

 

            По доказателствата

 

            Така изложената фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, закрепени в гласните, писмени и веществени доказателствени средства, писмените и веществените доказателства, както и способи на доказване - експертизи, а именно : показанията на свидетелите Д.К.Б. (л. 59 – л. 65/гръб от съдебното производство, включително и приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), А.Е.С.(л. 67/гръб – л. 69/гръб от съдебното производство), Е.С.Т. (л. 70 – л. 72 от съдебното производство, включително и приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), М.И.У. (л. 72 – л. 73/гръб от съдебното производство, включително и приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК), Р.В.М. (л. 74 - л. 77 от съдебното производство, включително и приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК), Г.В.П. (л. 137/гръб – л. 139 от съдебното производство), Е.Ф. Е.(л. 139/гръб от съдебното производство), Н.Д.М. (л. 140 – л. 142 от съдебното производство), К.И.С. (л. 142 – л. 142/гръб от съдебното производство), Б.А.Б.(л. 143 – л. 143/гръб от съдебното производство), А.А.Г.(л. 143/гръб – л. 144 от съдебното производство), Д.Д.Г. – П. (л. 384/гръб – л. 386 и л. 451 от съдебното производство), обясненията на подс. Т. (л. 144/гръб – л. 146 от съдебното производство) ; писмени доказателствени средства и писмени доказателства – констативен протокол  № К-679/08.08.2016 г. (л. 6 от досъдебното производство), протокол за оглед на местопроизшествие (л. 7 – л. 8 от досъдебното производство), справка от МЗ – ЦСМП (л. 44 от досъдебното производство), заедно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия на отчетни карТ.и фиш за спешна медицинска помощ (л. 45 – л. 46 от досъдебното производство), справка от Дирекция „Национална система 112“ – РЦ 112 – София (л. 49 от досъдебното производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на препис – извлечение от акт за смърт (л. 52 от досъдебното производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на удостоверение за наследници (л. 53 от досъдебното производство), справка картон на водача Т. (л. 84 от досъдебното производство), писмо от НЗОК до СГС, изх.  № 07-01-112/15.11.2017 г. (л. 115 от съдебното производство), писмо от НОИ, ТП – София град до СГС, изх.  № 1029-40-15133/1/14.11.2017 г. (л. 117 от съдебното производство), писмо от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ до СГС, изх.  № 983/14.11.2017 г. (л. 118 – л. 119 от съдебното производство), писмо от МБАЛНП „Свети Наум“ до СГС, изх.  № 2233/25.11.2017 г. (л. 121 от съдебното производство), писмо от ДПБ „Св. Иван Рилски“ до СГС, изх.  № 745/17.11.2017 г., ведно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия на медицинска документация по отношение на Т.П.(л. 123 – л. 130 от съдебното производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на експертно решение  № 1042/14.04.2008 г., по отношение на Т.П., издадено от ОДПЗСС – София град (л. 132 от съдебното производство), заверено електрофотографско (ксерографско) копие на свидетелство за специализация, издадено на Т.П.(л. 133 от съдебното производство), писмо от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД до СГС, изх.  № 1186/14.11.2017 г., ведно със заверени електрофотографски (ксерографски) копия на медицинска документация по отношение на Т.П.(л. 176 – л. 130 от съдебното производство), писмо от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД до СГС, изх.  № 1186/18.12.2017 г. (л. 290 от съдебното производство), писмо от Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112 – София до СГС, изх.  № 400/13.12.2017 г. (л. 293 от съдебното производство), писмо от Столична община до СГС, изх.  № СОА17-ДИ04-3251/05.01.2018 г. (л. 308 от съдебното производство), писма от „Банка ДСК“ ЕАД до СГС, с изх.  № 01-ИСК-1**79/1/18.12.2017 г. и изх.  № 01-ИСК-1**79/3/22.01.2018 г. (л. 310 и л. 313 от съдебното производство), документи, относно пациента Т.П., изготвени от „Д-р Д.Г. – АИППМП 2011“ ЕООД (л. 373 – л. 382 от съдебното производство), справка за съдимост и бюлетин за съдимост на подс. И.Т. (л. 17 – л. 19 от съдебното производство) ; материали по ЧД  № 8896/2010 г. по описа на СРС, 110-ти състав ; веществени доказателствени средства – скица към протокол за оглед на местопроизшествие (л. 9 от досъдебното производство), снимки (фотоалбум) към протокол за оглед на местопроизшествие (л. 10 – л. 12 от досъдебното производство), фотоснимка към медицинска документация от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД (л 372 от съдебното производство) ; веществени доказателства – дигитални носители – 8 броя компактдискове – приложение към писмо от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД до СГС, изх.  № 1186/18.12.2017 г. (л. 291 от съдебното производство) и 2 броя компактдискове – приложение към писмо от Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112 – София до СГС, изх.  № 400/13.12.2017 г. (л. 325 от съдебното производство) ; способи на доказване – заключения на съдебномедицинска експертиза на труп  № 03/2016 г., Н – 255/2016 г. (л. 33 – л. 42 от досъдебното производство), заключението на изготвената комплексна медико – автотехническа експертиза (КМАТЕ) (л. 70 – 82 от досъдебното производство), аудиотехническа експертиза  № 18/ИДИ – 21 (л. 330 – л. 341 от съдебното производство), допълнителна петорна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (ДКСМАТЕ) (л. 342 – л. 3** от съдебното производство) и допълнителна шесторна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (ДКСМАТЕ) (л. 418 – л. 443 от съдебното производство).

            В посочената доказателствена съвкупност не фигурират писмени и веществени доказателства, гласни, писмени и веществени доказателствени средства и способи на доказване, които да не са относими към предмета на доказване по наказателното производство.

            Събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства, изводими от посочените по-горе гласни, писмени и веществени доказателствени средства и писмени и веществени доказателства, включително и приобщените по предвидения за това процесуален ред от досъдебната фаза на процеса, както и способи на доказване - експертизи, подкрепят безспорно изложената фактическа обстановка.

            Същата, така, както е приета за установена от съда, по съществото си съответства с описаната в обвинителния акт, най-вече досежно инкриминираните с обвинителния акт факти. Не са възведени нови съставомерни такива, които да съставляват съществено изменение на обвинението. Направените от съда конкретизации по никакъв начин не засягат съставомерните за съответните инкриминирани деяния, приети за доказани фактически твърдения на прокуратурата.

            Съдът намира, че всички гласни, писмени и веществени доказателствени средства (снимки и скица), веществени доказателства и писмени доказателства и способи на доказване (съдебномедицинска и комплексни съдебномедицински и автотехнически експертизи) по делото са в основни линии еднопосочни (с изключение на заключенията на основната и допълнителните КМАТЕ по отношение на механизма на настъпване на произшествието) и в пълнота изясняват фактическата обстановка по делото. Същите са принципно взаимоподкрепящи се и безпротиворечиви в пресъздаването на обстоятелствата от значение за предмета на доказване в настоящото наказателно производство. Не са налице основания за игнорирането им, тъй като те кореспондират както едно с друго, така и всяко едно, отнесено към останалите събрани по делото доказателствени източници. Въз основа на тях се установяват с категоричност фактите, свързани с времето, мястото и механизма на осъществяване на инкриминираното деяние. Не се установиха съществени противоречия в тази насока, както и такива, които не биха могли да се обяснят с индивидуалните възможности за възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на всеки един от свидетелите, специално за гласните доказателствени средства.

            В основата на фактическите си изводи съдът положи, като главен доказателствен източник в това производство, обясненията на подс. Т. и показанията на св. Б. – очевидец на инцидента, както и заключенията на допълнителните комплексни медико - автотехнически експертизи, назначени в хода на съдебното производство по делото, както и веществените доказателствени средства – фотоалбум и скица на местопроизшествие – неразделна част от огледния протокол.

            По делото са налице две групи фактически обстоятелства, относими към предмета на доказване по настоящото наказателно производство. Първите от тях са безспорни не само за съда, а и за страните, и се установяват на практика еднопосочно и безпротиворечиво от всички събрани и проверени по делото доказателствени източници – гласни - свидетелски показания и обяснения на подсъдимия, както и писмени – писмени доказателствени средства и писмени доказателства, а също и способи на доказване – съдебно - медицинска експертиза. Тях съдът обособява условно като първа група. Другите, върху които по същество се концентрира спора между страните, които са оспорвани и непризнати от повереника на ЧО, се извличат и установяват чрез внимателна преценка и изследване на всеки един от горепосочените доказателствени източници и прецизното му съпоставяне с останалите.

            Към условно обозначена като първа група фактически обстоятелства, които са безспорно доказани за съда и страните и същевременно значими за целите на настоящия наказателен процес, съдът отнася времето и мястото на инкриминираното деяние, часа на настъпване на пътно – транспортното произшествие, правоспособността на водач на моторно - превозно средство на подс. Т., посоката му на движение с управляваното от него моторно - превозно средство, обстоятелството, че в автомобила е пътувал св. Б., характеристиките на пътното платно, нараняванията на Т.П., причинени от процесното пътно - транспортно произшествие, последвалия летален изход и конкретните медицински причини за него.

            Във втората условно формирана група фактически обстоятелства, по които има спор, най-съществените са три - къде точно на пътя е реализирано пътно - транспортното произшествие, дали на пешеходната пътека или извън нея ; какъв е механизма на настъпване на произшествието и с каква скорост подсъдимият е управлявал процесния лек автомобил.

            Въз основа на писменото доказателствено средство - констативен протокол № К-679/08.08.2016 г. (л. 6 от досъдебното производство), безспорно се установи, че към инкриминираната дата подс. Т. е бил правоспособен водач на моторно - превозно средство, притежаващ свидетелство за управление на МПС  № *********, категория „BМ“, валидно до 03.11.2020 г.

            За съда е безспорно установено – въз основа на показанията на св. Б. и обясненията на подсъдимия, които изцяло следва да се кредитират по отношение на обсъжданото обстоятелство, като напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви, че на процесната дата именно подсъдимият е управлявал лекия автомобил, марка „Мерцедес”, модел „С 550”, с ДК  № *******, собственост на „Б.А.К.– **“ ЕООД, в гр. София, по ул. „Гео Милев”, с посока на движение от кръстовището с бул. „Ситняково” към кръстовището с ул. „Слатинска”, като наближавал кръстовището, образувано с ул. „Елисавета Багряна”. В тази насока са и показанията на св. М., която сочи, че пред нея подсъдимият заявил : „Аз бутнах човека, елате да помогнете!“.

            По делото няма спор, че в района на местопроизшествието пътното платно е с широчина девет метра, предназначено е за двупосочно движение, като във всяка посока има по една пътна лента, разделени една от друга с пътна маркировка „М-1“ от ЗДвП (единична непрекъсната линия), преминаваща в района на кръстовището в маркировка „М-3“ от ЗДвП (единична прекъсната линия). Безспорно е по делото, също така, че пътната настилка в участъка на инцидента е била мокра, покрита с дребнозърнест асфалт, без неравности и наклони, без дупки и посипаности. Установено е, че на 3 м. преди ориентира се намирала разположена пътна маркировка „М-8.1“ от ЗДвП (пешеходна пътека) с широчина 4 м., обозначена с пътен знак „Д-17“ от ЗДвП (пешеходна пътека). В тази насока са както отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от 08.08.2016 г., така и обясненията на подсъдимия и свидетелските показания – на свидетелите У., М. и М., които съдът няма основание да не кредитира, като съобрази, че са напълно еднопосочни и взаимнодопълващи се. По-конкретно, настоящата инстанция намира, че протоколът за оглед на местопроизшествие е изготвен от компетентен орган, напълно изряден е, откъм външна, формална страна, а именно съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно императивната разпоредба на чл. 129 от НПК и поради това е годно писмено доказателствено средство, относно извършеното действие по разследването и резултатите от същото. Този протокол послужи на съда като сигурен доказателствен източник за обстановката в района на местопроизшествието. Въз основа на същия и показанията на всички разпитани по делото свидетели, били на местопроизшествието, които са в състояние да възпроизведат възприятията си към датата на произшествието (свидетелите Б., М., М., У., Богданов, Г. и Т.) се установява, че е било тъмно, дъждовно, но е имало добра видимост, осигурена от улично осветление.

            За да прецени скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия към момента на настъпване на произшествието, респективно опасната му зона за спиране, съдът се довери на заключенията на основната и допълнителните КСМАТЕ, които сам назначи, като прецени, от една страна, че кореспондират по несъмнен и категоричен начин както помежду си, така и с гласните доказателствени средства – обясненията на подсъдимия и показанията на св. Б.. Последните безпротиворечиво сочат, от една страна, че подсъдимият е управлявал автомобила с невисока скорост, тъй като имало движение, предстояло преминаване през пешеходна пътека и приближаване към кръстовище, регулирано със светофарна уредба. От друга – добре обясняват инициалния удар между предната дясна част на автомобила, управляван от подсъдимия (предна броня, в дясната ѝ част) и вътрешна част на дясната подбедрица на пешеходеца П., липсата на по-сериозни повреди по предната част на лекия автомобил и последващото изнасяне на тялото на пострадалия по посока на движение на автомобила, при което последвал втори удар на дясната колонка на автомобила в главата на пешеходеца, вместо качването му върху предния капак. Въз основа на тази съвкупност от доказателствени източници, настоящата инстанция намери за безспорно установено, че подсъдимият е управлявал превозното средство със скорост на движение от около 40 км./ч., съгласно и еднопосочните и изцяло безпротиворечиви заключения на горепосочените комплексни експертизи, а възражението на защитата за движението му с по-висока скорост, съдът намери за необосновано и неподкрепено по никакъв начин от наличния по делото, събран и проверен доказателствен обем.

            Също по категоричен и несъмнен начин се установи датата, часът и мястото на процесното пътно - транспортно произшествие. В този смисъл, показанията на разпитаните свидетели са напълно еднопосочни, а от съставените писмени доказателствени средства – горепосочения констативен протокол за пътно - транспортно произшествие и протокол за оглед на местопроизшествие, е видно, че същото е настъпило на 08.08.2016 г., около 21.45 часа, в района на ул. „Гео Милев“, малко преди кръстовището с ул. „Елисавета Багряна“. Повереникът на ЧО възразява, че ударът между автомобила, управляван от подсъдимия, и пострадалият П.е настъпил на пешеходната пътека, установена на ул. „Гео Милев“, завършваща на 3 м. преди ориентира, считано по посока на движение на подсъдимия, с широчина 4 м. И това възражение на повереника настоящата инстанция намира за неоснователни, по съображения, че и от обясненията на подсъдимия, и от показанията на свидетелите М. и М. – последните двама напълно незаинтересовани от изхода на делото и равно отдалечени от всяка от страните свидетели, се установява, че след удара тялото на пострадалия е останало да лежи на пътното платно на ул. „Гео Милев“, в близост до кръстовището с ул. „Елисавета Багряна“, след пешеходната пътека. Тези гласни доказателствени средства кореспондират напълно със заключенията на допълнителните КСМАТЕ, назначени в хода на съдебното производство, по отношение на механизма на настъпване на произшествието, изключващ отхвърляне на пешеходеца далеч напред пред автомобила. Въз основа на обсъдените взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду си доказателствени източници (гласни и способи на доказване – експертизи), съдът прецени, че следва да се довери на вещите лица, изготвили допълнителните КСМАТЕ, че инициалният удар е настъпил на около 1 – 2 м. вляво от десния край на платното за движение и на 2 – 3 м. преди ориентира, считано по посока на огледа.

             С оглед позоваването на свидетелските показания, съдът намира за необходимо да уточни, че при изграждане на фактическите си изводи по делото се довери на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели. Като цяло, те са еднопосочни и безпротиворечиви, пресъздаващи обстоятелства от значение за предмета на доказване в настоящото наказателно производство. Не са налице основания за некредитирането им,  тъй като цялостно те кореспондират както помежду си, така и с останалите събрани и приложени по делото доказателствени източници. Въз основа на тях, категорично се установяват фактите, свързани с времето и мястото на осъществяване на инкриминираното деяние, както и поведението на водача след настъпване на произшествието, като не се установиха съществени противоречия в тази насока.

            Както вече бе посочено по-горе, в основата на фактическите си изводи съдът постави от гласните доказателствени средства показанията на св. Д.Б.. Това съдебният състав не стори произволно, а съобразявайки обстоятелството, че този свидетел е единственият очевидец на инкриминираното деяние, както и отчитайки пълната кореспонденция на показанията му с обясненията на подсъдимото лице и с писмените доказателствени средства, писмени доказателства, заключенията на извършените по делото експертизи и веществените доказателствени средства, в частите на тези доказателствени източници, относими към изнасяните от свидетеля обстоятелства. Показанията на св. Б. се отличават в основни линии с логичност, яснота, пълна запазеност на спомена, подробност и висока информативност за съществените за изхода на настоящия процес обстоятелства. Съдът оцени същите като обективни, добросъвестни и безпристрастно дадени, въпреки познанството му с подсъдимия. От значение за доказателствената оценка на съда на показанията на св. Т. бе и обстоятелството, че в тях не се идентифицира никакво надграждане, в полза на обвинителната или оправдателната теза. Вярно е, че пред съда св. Б. не успя да възпроизведе напълно ясно, пълно и точно възприетите от него факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, което наложи приобщаване на показанията му, депозирани в хода на досъдебното производство, към доказателствената съвкупност, по надлежния процесуален ред, но това добре се обяснява, от една страна, с изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата, интересуващи производството, и тази на разпита му пред съда, а от друга – с внезапно и неочаквано развилата се негативна ситуация, която не му е позволила да възприеме в пълнота и детайли релевантните факти и обстоятелства. Показанията на този свидетел послужиха на съда да възприеме насочеността на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, пътната обстановка в района на местопроизшествието, ударът на пешеходеца в дясната колонка на автомобила (св. Б. не е възприел инициалния удар между превозното средство и тялото на пострадалия), както и поведението на подсъдимия след преустановяване движението на управлявания от него лек автомобил.

            При формиране на изводите си по фактите, съдът се довери и на показанията на свидетелите М.У., Р.М. и Н.М., пристигнали на местопроизшествието непосредствено след настъпване на пътно – транспортното произшествие, а свидетелите М. и М. – и преди пристигане на екипа за спешна медицинска помощ. При изграждане на преценката си за пълна кредитируемост на посочените свидетелски показания, съдебният състав съобрази, че въпреки изминалия период от време от датата на възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства, същите депозират в основни линии напълно единни, еднопосочни, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се показания. Тези показания намират и сигурна доказателствена опора в обясненията на подсъдимия и в показанията на св. Т., поради което и за съда не възникна съмнение, че посочените свидетели депозират обективно, безпристрастно и добросъвестно показанията си. Въз основа на същите, съдът установи поведението на подсъдимия непосредствено след настъпване на пътно - транспортното произшествие, подаването на сигнал на телефон „112“ и действията по оказване на спешна помощ на пострадалия. Във връзка с показанията на св. У., настоящият състав намира за нужно да отбележи, че по отношение на твърденията му, досежно начина на установяване на процесното МПС след удара, кредитира показанията му, снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред (в които сочи, че автомобилът е бил спрял с насочена към пешеходната пътека задна част), а не тези на съдебната фаза (в които сочи, че автомобилът е бил спрял с насочена към пешеходната пътека предна част), тъй като в тази им честа те противоречат с всички събрани по делото доказателства, в т.ч. и с отразеното в огледния протокол. Като причина за констатираното противоречие, съдът съобрази изминалия продължителен период от време он датата на възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства до датата на разпита на свидетеля пред съда.

            Съдът се довери изцяло и на показанията на св. Е.Т.. Намира и тях за обективни, последователни и безпристрастно дадени. Вярно е, че с оглед изминалия период от време, съдът констатира липса на спомен по отношение на някои обстоятелства, за които свидетелката е дала показания по време на досъдебното производство, но същата е преодоляна, посредством процесуалния способ на приобщаване на казаното от нея в хода на разследването. Въпреки че свидетелката не е пряк очевидец на самия механизъм на настъпване на произшествието, информацията, която възпроизвежда, има особено значение за изясняване на обективната истина, с оглед преценка на състоянието на пострадалия след произшествието.

            За съда носител на косвена правно – значима за делото информация се явяват и показанията на ЧО - св. Г.П. и на св. А.С. – дъщеря на ЧО и сестра на починалия. Същите не са очевидци на пътния инцидент, но въз основа на показанията им се установят факти и обстоятелства от значение за личността и динамичния стереотип на починалия, а на базата на показанията на св. Стаменкова – и начина му на придвижване. Показанията на тези свидетели, досежно здравословното състояние на пострадалия, кореспондират както помежду си, така и с писмените доказателствени средства, събрани в тази насока в хода на съдебното следствие, поради което и съдът ги кредитира, като намира, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, при това - независимо от процесуалната позиция на св. П. като страна в процеса и близкото родство между починалия и св. Стаменкова.

            За изграждане на фактическите си изводи съдът използва и показанията на свидетелите К.С., Б.Б.и А.Г.. Същите, в качеството си на полицейски служители, отишли на мястото на катастрофата, за да окажат съдействие и запазят местопроизшествието, докато служителите на КАТ поемат случая. Показанията на тези лица са логични, ясни и непротиворечащи помежду си. Свидетелите Б.и Г., по-конкретно, изнасят информация относно датата на настъпване на произшествието, обстановката в района на местопроизшествието и местонахождението на водача и инкриминирания лек автомобил, като уточняват, че същият е бил преустановил движението си след пешеходната пътека на ул. „Гео Милев“.

            По отношение показанията на свидетелите Е.Е. и Д.Г., следва да се отбележи, че същите, макар и преценени от настоящият съдебен състав като достоверни и добросъвестни, не са високо информативни, по отношение на фактите и обстоятелствата, подлежащи на доказване. Това е така, тъй като предвид изминалия период от време и естеството на работата на тези лица, свързана с много подобни случаи, те не могат да си спомнят конкретните детайли относно възприетото от тях.

            Настоящата инстанция в основни линии кредитира и обясненията на подсъдимото лице, като съобрази, че същите кореспондират с останалите, събрани по делото, гласни доказателствени източници – обсъдените показания на свидетелите, и писмените и веществени доказателствени средства, по отношение на датата и мястото на настъпване на произшествието, пътната обстановка в района на произшествието, състоянието на пострадалия след удара и предприетите от подсъдимия действия по оказване помощ на същия. Съдът се довери на обясненията на подсъдимия, че е усетил страничен удар между управлявания от него автомобил и тялото на пострадалия (в какъвто смисъл са и показанията на св. Б.), въпреки безспорно установеното от ДКСМАТЕ в насока, че инициалния удар е настъпил между предната броня на управлявания от подсъдимия автомобил, в дясната и зона, и вътрешната страна на дясната подбедрица на пешеходеца, по съображения, че при инициалния удар не са настъпили значителни повреди за управлявания от подсъдимия автомобил, поради което е житейски убедително да се приеме, че е възможно водачът да не е възприел момента, в който е осъществен инициалния удар. В останалите си части, обясненията на подс. Т. не противоречат на другите събрани и проверени по делото доказателствени източници, логични и последователни са, поради което бяха приети от съда за годен гласен доказателствен източник, като обективно дадени, респективно достоверни, поради което и са кредитирани. Съдът намира за необходимо да отбележи изрично, че се доверява на твърдяното от подсъдимото лице, че се е движел с ниска скорост, в порядъка от около 40 км/ч.. В тази връзка, от значение за доказателствения извод на съда е и подкрепата, която получават обясненията на подсъдимия, в частта си за скоростта на движение на управлявания от нея автомобила, от показанията на св. Б. в същия смисъл и от заключението на приетите по делото ДСКМАТЕ. За последните е важно да се посочи, че са подробни и изчерпателни при описване на способите и пътя, по който са достигнали до съответните заключения, че в хода им са съобразени всички обективни обстоятелства по делото, изготвени са от компетентни в съответната област на науката лица и отговарят в пълнота на поставените им въпроси. Освен това, при защитата им в съдебно заседание за съда не възникнаха каквито и да е съмнения в тяхната обективност, пълнота и правилност. Въз основа на тях се установява, че констатираните увреждания на пешеходеца и щети по автомобила, дават основание да се приеме именно тази скорост на движение, която приема съдът. Не намират основания възраженията на повереника на ЧО, че автомобилът се е движел с по-висока скорост от установената от вещите лица, а именно от около 70 км/ч. (повереника изтъква в подкрепа на този довод, че са налице следи от удар на главата на пострадалия в предното стъкло на автомобила), по съображения, че видно от обясненията на подсъдимия и разясненията на вещите лица в съдебно заседание, следите по предното стъкло на автомобила, управляван от Т., се дължат не на удар с главата на починалия, а не удар от камъче.

            Писмените доказателствени средства и писмените доказателства, приети в хода на съдебното следствие, съдът кредитира изцяло, като прецени, че същите кореспондират по категоричен начин с останалите доказателствени източници.

            По аналогични на вече изтъкнатите по-горе съображения, досежно заключението на извършените по делото КМАТЕ (основна и допълнителни), съдът се довери и кредитира изцяло и заключението на съдебно - медицинската експертиза. От заключението ѝ и тези на КМАТЕ по категоричен начин се доказва, че причината за смъртта на П.е тежката и несъвместима с живота черепно – мозъчна травма, довела до протрахирано коматозно състояние, генерализиран оток на мозъка и последвала сърдечно – съдова и дихателна недостатъчност, която, въпреки изпълнената в пълен обем хирургична, терапевтична и реанимационна схема, е довела до настъпване на неблагоприятния, съставомерен летален изход. Вещите лица, извършили съдебно - медицинската експертиза, заключват, че е налице пряка причинно - следствена връзка между установените травматични увреждания и пътно - транспортното произшествие. Те, също така, обосновават убедително извода си, че между получените травми от пътния инцидент на 08.08.2016 г. и настъпването на смъртта на П.на 23.08.2016 г., има пряка и непрекъсваща се връзка.

            Изводите за скоростта на движение на процесният автомобил преди катастрофата, опасната му зона на спиране, конкретното място на настъпилия удар, механизма на пътно - транспортното произшествие и техническите причини за него, както и възможността за предотвратяването му, съдът базира преимуществено върху заключенията на изготвените допълнителни СКМАТЕ, които настоящият съдебен състав възприе като пълни, ясни и обосновани и не намери основание да се съмнява в тяхната правилност и обективност, при направената им защита в съдебно заседание. Същите са изготвени от висококвалифицирани експерти, чиято професионална подготовка, компетентност и добросъвестност не бе поставена под въпрос. Именно въз основа на тези експертизи, изводими от получените увреждания на пострадалия, щети по автомобила, мястото на удара, конкретната пътна обстановка, се доказа безспорно скоростта на управлявания от подсъдимия лек автомобил, в порядъка от около 40 км./ч.

            Отново въз основа на заключенията на ДКСМАТЕ се доказа несъмнено, че мястото на удара между управлявания от подсъдимия лек автомобил и пешеходецът П., настъпил на около 1 – 2 м. вляво от десния край на платното за движение и на 2 – 3 м. преди ориентира, считано по посока на огледа. Ударът, настъпил между предната броня на управлявания от подсъдимия автомобил, в дясната и зона, и вътрешната страна на дясната подбедрица на пешеходеца (т. н. „бампер фрактура“), който в този момент бил изнесъл напред десния си долен крайник, явяващ се опорен, с посока на движение на удрящата повърхност отвътре навън. Предвид удара под масовия център на тялото на пешеходеца, долната му част била изнесена по посока на движение на автомобила, при което последвал втори удар на дясната колонка на автомобила в главата на пешеходеца, на тялото му бил придаден въртящ момент, но над масовия център на тялото, който изнесъл горната част на тялото по посоката на движение на автомобила и тялото на пешеходеца паднало на терена с глава по посока на движението на автомобила отзад и вдясно от него. Вещите лица са установили, чрез съответните научни способи, и опасната зона за спиране на процесния лек автомобил, която при определена скорост на движение от около 40 км./ч. е 28 м. Поради тези съображения, съдебният състав прие за доказано и че преди настъпване на пътно - транспортното произшествие подсъдимият е имал възможност да възприеме пострадалия на около 16 м. преди мястото на удара, като е предприел аварийно спиране на около 12 м. преди мястото на окончателното му спиране. Поради липса на основания за каквото ѝ да е съмнение в правилността на така дадените експертни заключения, съдът ги възприе изцяло. Възраженията на повереника, че механизма за настъпване на ПТП не е установен, съдът намери за изцяло несъстоятелно, предвид категоричното заключение и на петорната, и на шесторна КСМАТЕ в тази насока.

            Настоящата инстанция намира за нужно да отбележи, че преценява и заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство основна КМАТЕ, като обективно, компетентно, ясно и пълно и относимо към предмета на доказване. Заключението на тази експертиза, относно скоростта на движението на процесния автомобил, опасната му зона за спиране, както и медико - биологичните характеристика на уврежданията, получени от пострадалия и причината за смъртта му, кореспондират изцяло със заключенията на допълнителните КСМАТЕ. Съдът не ползва основната КМАТЕ единствено по отношение на заключението на вещите лица, досежно механизма на настъпване на произшествието, а именно удар на тялото на пострадалия странично на лекия автомобил, като съобрази, че същото не кореспондира с безспорно установената, получена при произшествието „бампер – фрактура“ от пострадалия, която би могла да се получи единствено по посочения от вещите лица, изготвили ДКСМАТЕ, начин. Конкретно, при удар между предната броня на управлявания от подсъдимия автомобил и вътрешната страна на дясната подбедрица на пешеходеца, с посока на движение на удрящата повърхност отвътре навън.

            СГС, в този си състав, изцяло кредитира и заключението на назначената и изготвена аудио – техническа експертиза, като прецени, че същото е пълно, ясно и обосновано и не намери основание да се съмнява в нейната правилност и обективност при направената ѝ защита в съдебно заседание. Въз основа на заключението на тази експертиза, което кореспондира по несъмнен начин и със съобщеното от свидетелите М. и М., съдът прецени съдържанието на разговора между св. М. и операторът на единния национален телефон „112“.

            Съдът формира фактическите си изводи за необремененото съдебно минало на подсъдимото лице въз основа на приобщената по делото справка за съдимост.

            С оглед дотук изложеното, съдът намира, че установената от него фактическа обстановка се доказва безпрекословно от направения анализ на гласните, писмените и веществените доказателствени средства, писмените доказателства и веществените такива и способите на доказване – най-вече от съдебно - медицинската и комплексните (основна и две допълнителни) медицински и автотехнически експертизи. Тази фактическа обстановка съответства напълно на описаната в обвинителния акт и, по посочените по-горе аргументи и съображения, съдът намери, че именно въз основа на нея следва да гради правните си изводи.

 

            От правна страна

 

            При така установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка по делото, съдът намери, че подс. И.Т. е осъществил, от обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК. На инкриминираните време и място, при управляване на процесното моторно - превозно средство, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, като не пропуснал пресичащия от дясно на ляво, спрямо посоката му на движение, пешеходец Т.Е.П., и по непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на 23.08.2016 г., като след деянието е направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалия.

            Нормата на чл. 343 от НК е бланкетна и съдържанието ѝ се допълва от конкретно нормативно установени правила за движение по пътищата, които се съдържат най-вече в ЗДвП и правилника за приложението му. Според обвинението, както е повдигнато, тези правила са именно чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. С деянието си, подсъдимият е нарушил горепосочените норми, с което е осъществил, от обективна страна, състава на престъплението, в което е обвинен.

            В разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, се установява задължение за водача на пътно превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. В конкретния по делото случай, водачът Т., поради движението си с несъобразена скорост, се е поставил в невъзможност да намали скоростта си на движение или да спре при поява на опасност за движението – навлизането на уязвим участник в движението –  пешеходецът Т.П.на неразрешено за целта място – след очертанията на пешеходната пътека, и да го пропусне да премине.

            Водачът Т. е нарушил и императивното законово задължение, визирано в разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, задължаваща водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. За да мотивира горния извод, настоящата съдебна инстанция прецени, че в конкретния случай, подс. Т. е управлявал лекия автомобил със скорост от около 40 км./ч, която е била несъобразена с атмосферните условия (дъждовно време), със състоянието на пътя (мокра пътна настилка) и конкретните условия на видимост (тъмната част на денонощието и намалена видимост от дъжд, който валял по това време, независимо от уличното осветление), като специфичната пътна обстановка в района на произшествието е задължавала водача да се движи с по-ниска от разрешената и избрана от него скорост – около 25 км./ч., тъй като последната би се явила съобразена с пътната обстановка. В тази насока е необходимо да се посочи, че в ЗДвП са регламентирани два вида скорост на движение – разрешена (тази по чл. 21 от ЗДвП) и съобразена (тази по чл. 20 от ЗДвП). На водачите е забранено да превишават разрешената, но и при движението си с такава скорост те не се освобождават от наказателна отговорност, в случай че тя се явява несъобразена с особеностите на пътя, т.е. водачите са длъжни да се движат със съобразена скорост, ако тя е по-ниска от разрешената и с разрешена такава, ако тя е по-ниска от съобразената. В конкретния случай, водачът не е съобразил избора си на скорост на движение с горепосочените особености на пътната обстановка в района на произшествието, поради което закономерно и логично е последвал удар между управлявания от него автомобил и пострадалия П..

            В резултат на удара, пострадалият П.получил разкъсно – контузна рана и охлузвания на главата в дясно ; околоочен хематом вдясно ; мозъчна контузия ; линейно счупване на черепа в дясно слепоочно теменно ; травматичен субдурален хематом вдясно – челно – слепоочно – теменно ; охлузвания на лявото рамо ; кръвонасядане на дясната гръдна област ; счупване на леви ребра ; кръвонасядане на дясната мишница ; охлузване и кръвонасядане на дясната подбедрица ; счупване на дясната подбедрица („бампер – фрактура“). В резултат на получените увреждания е настъпила смъртта на Т.П.- на 23.08.2016 г. Непосредствена причина за смъртта му се явява тежката и несъвместима с живота черепно – мозъчна травма, довела до протрахирано коматозно състояние, генерализиран оток на мозъка и последвала сърдечно – съдова и дихателна недостатъчност, въпреки изпълнената в пълен обем хирургична, терапевтична и реанимационна схема. Установява се, че е налице пряка и непрекъсваща причинно - следствена връзка между получените от П.травматични увреждания, при удара между управлявания от подсъдимия автомобил и пешеходеца, и смъртта на последния. Доколкото по делото не се установява друга причина за настъпване на съставомерния резултат - смъртта на П., то следва да се приеме, че същата се намира в пряка причинно - следствена връзка с допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата, довели до настъпване на ПТП (решение  № 176 от 11.05.1987 г. на ВКС, III н. о.).

            От обективна страна, възприетото от подс. Т. поведение след настъпване на пътно – транспортното произшествие е основание за ангажиране на отговорността му по привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. „б” НК. Безспорно се установява, че след деянието, подсъдимият е оказал помощ на пострадалия П., като поставил якето си под главата на пострадалия и я задържал неподвижна и отправил молба към преминаващия оттам    пешеходец – св. Р.М., да се обади в на единен телефонен номер за спешни повиквания „112“. При идването на екипа на спешна помощ, подсъдимият помогнал за поставяне на пострадалия на носилката, за да бъде откаран в ИСУЛ. Помощта е била необходима по отношение на пострадалия, доколкото същият е бил все още жив. Наред с това, помощта, оказана от подсъдимия, е била от такъв характер, че субективно и обективно е била насочена към спасяване живота на пострадалия в резултат на пътно – транспортното произшествие. Действително, от водачите на МПС не може да се очаква по-интензивна намеса по отношение на пострадалия от тази да му бъде оказана спешна и неотложна медицинска помощ. В конкретния случай, доколкото състоянието на пострадалия е давало възможност същият да бъде транспортиран до най-близкото здравно заведение, то следва да се приеме, че подсъдимият му е оказал помощ във възможно най-пълен обем, предвид което, следва да се приеме, че от обективна страна, подс. Т. е осъществил елемента от състава на разпоредбата на чл. 343а, ал. 1, б. „б” НК, което съществено понижава обществената опасност на деянието и е визирано в закона (в този смисъл е и константната съдебна практика : решение  № 140/1980 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 276/1972 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 579/1975 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 486/1969 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 162/1970 г. на ВС, ІІІ н. о., решение № 597/1971 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 373/1972 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 229/1986 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 1269/1976 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 195/1973 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 39/1982 г. на ВС, ОСНК и други). Обстоятелството, че за оказване помощ на пострадалия са допринесли и други лица, не изключва приложението на привилегирования състав на разпоредбата на чл. 343а, ал. 1, б. „б” НК и в този смисъл е и константната съдебна практика (решение  № 276/1972 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 9/1985 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 1042/1970 г. на ВС, ІІІ н.о. и други).

            От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост, при форма на вина „небрежност“ – подс. Т. не е предвиждал настъпването на вредните последици и не ги е желаел, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди и предотврати, което задължение произтича и от задължението му, съгласно специалния ЗДвП, да спазва правилата за движение. Подс. Т. не е предвиждал възможната поява на другия участник в движението на платното за движение пред него, но е бил длъжен да го предвиди, още повече, че е наближавал пешеходна пътека и е имал пълна, невъзпрепятствана от нищо техническа възможност да забележи навлизането на пешеходеца на пътното платно (видно от предприетото от него задействане на спирачния механизъм), както и вероятността да настъпи сблъсък с него, именно заради обстоятелството, че пешеходецът е предприел пресичане на платното от дясно на ляво по посоката на движение на автомобила, към който е имал видимост. Подсъдимият е бил длъжен да предвиди произтичащите от гореописаните обстоятелства вредни последици, а също и не е имало обективни пречки за предотвратяване на вредоносния резултат, чрез предприемане на съответните действия, адекватни на правилата за движение по пътищата – намаляване скоростта на движение на автомобила до съобразената, чрез навременно задействане на спирачната система. Предприемайки описаните отклонения и обстоятелството, че се намира пред пешеходна пътека, подсъдимият е следвало да прояви по-голяма бдителност, да съобрази скоростта на движението с всички фактори на конкретната пътна обстановка, да се огледа добре, преди да предприеме преминаване, независимо че към момента на наближаването му на пешеходната пътека е нямало пешеходци.

            Настоящият съдебен състав прецени, че в конкретния случай и поведението на пострадалия П.се намира в пряка причинно - следствена връзка със съставомерния резултат. В този смисъл, налице е съпричиняване на общественоопасните последици от деянието. Така, разпоредбата на чл. 165 ППЗДвП указва, че при пресичане пешеходците са длъжни да използват пешеходна пътека (каквато е имало в непосредствена близост), а в случай, че наблизо няма такава, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се превозни средства и със скоростта им на движение. Това пострадалият не е сторил, поради което и следва да се приеме, че с поведението си е допринесъл за настъпване на общественоопасните последици от деянието, като е нарушил разпоредбите на чл. 165 ППЗДвП. Посоченото обстоятелство, обаче, не изключва отговорността на подсъдимия, по отношение на инкриминираното деяние, тъй като сам той е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, което стои в пряка причинно - следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.

            В този смисъл, настоящият съдебен състав прецени, че не са налице основанията за освобождаване на подс. Т. от наказателна отговорност, на основание чл. 15 от НК, поради следните съображения. Опасната зона за спиране на МПС е оневинително основание за водача на МПС при кумулативното наличие на три елемента - опасността за движението да се е появила неочаквано за водача, без да са съществували обективни условия на конкретната пътна обстановка, които да правят напълно възможно появата на едно внезапно препятствие ; посоченото препятствие да се е появило в опасната зона за спиране и невъзможността за избягване на удар да не се дължи на предшестващо неправомерно поведение на водача на МПС.

            В конкретния случай, действително опасността за движението – наличието на пешеходец на пътното платно, се е появила неочаквано за водача Т. ; за същия не е съществувало нормативно задължение за установяване на скорост, гарантираща безопасността за движението на пешеходците – мястото, на което пострадалият е предприел прекосяване на пътното платно не е било специално предвидено за целта ; по делото не се установява наличието на спиращо или потеглящо ППС на градския транспорт в непосредствена близост до мястото на настъпване на ПТП ; пешеходецът се е появил на пътното платно в рамките на опасната зона за спиране на управлявания от подсъдимия лек автомобил, при което ударът между същите е бил непредотвратим от техническа гледна точка.

            Не е налице, обаче, последният, кумулативно изискуем компонент, за да се приеме, че настъпването на ПТП е „случайно деяние“, за което водачът на МПС не следва да носи отговорност, тъй като, както вече се посочи, непосредствено преди инцидента подсъдимият е допуснал да се движи с несъобразена с пътните условия скорост, или още нарушил е разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и константната съдебна практика (решение  № 657 от 13.06.1967 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 23 от 27.01.1987 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 162 от 20.04.1987 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 245 от 08.03.1975 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 1257 от 07.12.1976 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 250/24.06.1986 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 562 от 13.05.1977 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 841/21.07.1977 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 1204 от 31.10.1974 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 1061 от 30.08.1972 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 964 от 19.08.1977 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 71 от 22.02.1983 г. на ВС, ІІІ н. о., решение  № 94 от 27.01.1975 г. на ВС, ІІІ н. о. и други).

            По така изложените съображения, съдът призна подс. И.Й.Т. за виновен в това, че на 08.08.2016 г., около 21.45 ч., в гр. София, на ул. „Гео Милев”, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „С 550”, ДК  № *******, като се движел с посока на движение от бул. „Ситняково” към ул. „Слатинска”, в района на кръстовището, образувано с ул. „Елисавета Багряна”, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно :

            чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен : 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.“ ;

            чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“,

като не съобразил скоростта си на движение с атмосферните условия (дъждовно време), със състоянието на пътя (мокра пътна настилка) и конкретните условия на видимост (тъмната част на денонощието и намалена видимост от дъжд, който валял по това време, независимо от уличното осветление), като не спрял и реализирал пътно – транспортно произшествие (ПТП) с уязвимият участник в движението – пешеходеца Т.Е.П., който пресичал пътното платно на ул. „Гео Милев“, в посока отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил и по непредпазливост причинил смъртта на Т.Е.П., починал на 23.08.2016 г., като настъпилата смърт е в пряка и непрекъсната причинно – следствена връзка с травматичните увреждания, получени при настъпилото ПТП, а именно тежката черепно – мозъчна травма, довела до протрахирано коматозно състояние, генерализиран оток на мозъка и последвала сърдечно – съдова и дихателна недостатъчност, въпреки изпълнената в пълен обем хирургична, терапевтична и реанимационна схема, като след деянието направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия при пътно - транспортното произшествие – Т.Е.П. – престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

 

            По наказанието

 

            Настоящата инстанция намира, че в конкретния по делото случай не са налице предпоставките за освобождаване на подс. Т. от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, в какъвто смисъл е искането на защитата. Това е така, тъй като, въпреки извършената от съда преквалификация на деянието на подсъдимото лице по привилегирования състав на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ от НК, наказуем с наказание „лишаване от свобода“ за срок до четири години, т.е. във визирания в чл. 78а, ал. 1, б. „а“ от НК размер, е налице една от отрицателните предпоставки за приложение на този институт, визирани в чл. 78а, ал. 7 от НК, а именно причиненото увреждане е смърт на пострадалия. Ето защо, съдът съобрази, че са налице предпоставките за упражняване в пълнота на първото правомощие на държавата по наказателното правоотношение, а именно да осъди дееца, като му наложи наказание.

            При определяне на вида и размера на наказанието за подс. И.Й.Т., съдът не установи наличието на изключително или многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, по смисъла на чл. 55 от НК, обуславящи приложението на тази материално - правна разпоредба. Цитираната разпоредба се прилага по отношение на всички видове престъпления — както на визираните в общите състави, така и при осъществен специален състав. Тя предвижда три възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко, като реакция срещу дадено конкретно престъпление - определяне наказанието под най-ниския предел ; замяна на предвиденото наказание с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“. Основание за използване на посочените възможности е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под „изключително обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за приложението на чл. 55 от НК е достатъчно и наличието само на едно, изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство. Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в съвкупност значително намаляват обществената опасност на престъплението.

            В конкретиката на настоящия случай, при анализа на всички горепосочени обстоятелства, може да се направи обоснования извод, че не са налице многобройни или поне едно изключително смекчаващо отговорността на подс. Т. обстоятелство, при което и най-лекото наказание, предвидено за извършеното престъпление, да се яви несъразмерно тежко, респ. да обуслови приложението на чл. 55 от НК. Поради това, съдът индивидуализира наказанието за подсъдимия при условията на общата разпоредба на чл. 54 от НК.

            За престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК“ от НК, за което подс. Т. е признат за виновен, санкционната част на материално – правната наказателна норма предвижда наказание „лишаване от свобода” до четири години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, като съдът може да постанови и лишаване от право по т. 6.

            Индивидуализирайки конкретното наказание, съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства необремененото съдебно минало на подсъдимия (същият е реабилитиран), фактът, че инцидентът е настъпил със скорост, значително по-ниска от максимално разрешената, изразеното искрено съжаление за извършеното, липсата на каквито и да е негативни за личността му данни, обстоятелството, че деянието е извършено при по-малко укоримата форма на вина, а именно „небрежност“.

            В съответствие с тълкувателно решение  № 2 от 22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, като самостоятелно смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и неправомерното, съобразно императивните правила на ЗДвП, пътно поведение и на пешеходеца Т.П.. Същият е предприел прекосяване на пътното платно извън очертанията на пешеходната пътека, като е навлязъл внезапно и неочаквано на платното за движение, в опасната зона за спиране на автомобила, без да вземе мерки за безопасността си, с оглед на което е съпричинил вредоносния резултат.

            Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът отчете нарушаването на две самостоятелни императивни правила за   движение – по чл. 5, ал. 2, т. 1 и по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, при управлението на процесното МПС, причинените на пострадалия множество телесни увреждания, довели до настъпването на смъртта му, както и това, че същият не е намалил скоростта си на движение при приближаване на пешеходна пътека, с което се е поставил в обективна невъзможност да избегне удара с навлезлия на платното за движение непосредствено след очертанията на пешеходната пътека пешеходец Т.П..

            Настоящата инстанция не споделя доводите на повереника на ЧО, че като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да се отчита предходното му осъждане за управление на МПС с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, а именно 2 на хиляда, въпреки настъпилата реабилитация. Това е така, тъй като с настъпването на абсолютната реабилитация по право, осъденият се освобождава окончателно от всички наказателни и извъннаказателни правни последици, следващи от факта на осъждането, в т.ч. и възможността предходното осъждане да се цени при индивидуализацията на наказателната му отговорност за последващо престъпление.

            Като цяло, обществената опасност на деянието като престъпление, отнесена към общата престъпност, се отчита като висока, но в конкретния случай не е особено завишена, с оглед начина на извършване на престъплението и причините за това.

            Поради така установеното, съдът прецени, че наказанието „лишаване от свобода“, което се следва на подс. Т., следва да се отмери при лек превес на отегчаващите отговорността му обстоятелства и в размер малко над средния, предвиден в санкционната част на конкретната материално – правна наказателна норма размер. Именно в такъв размер наказанието би се явило подходящо и справедливо, според настоящия съд. С оглед така изложените съображения, съдът определи за изтърпяване от подсъдимия наказанието „лишаване от свобода“, в размер на 2 (две) години и 6 (шест) месеца. Такъв размер на наказанието се явява адекватен на степента на обществена опасност на деянието и на дееца.

            Съдът прецени, че в конкретния случай са налице и материално - правните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. **, ал. 1 от НК. Чистото съдебно минало на дееца и размерът на наложеното наказание (ненадвишаващо три години) очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. За поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание „лишаване от свобода“. За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция в този случай, не е необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на подсъдимия в място за лишаване от свобода, което би се явило решение, несъобразено с личността на подсъдимия и небалансирано с интересите му и тези на обществото. Това, заедно с изложеното по-горе, обосновава извод, че за постигането на целите на наказанието и предимно за поправянето на подсъдимото лице не е необходимо то да изтърпи ефективно наложеното му наказание, което обуславя прилагането на института на условното осъждане, като законосъобразно и справедливо решение, още повече, че ефективно изтърпяване на определеното наказание „лишаване от свобода“ е законосъобразно само при положение, че в противен случай не биха се постигнали цените на наказанието. В този смисъл, съдът прецени, че ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, в конкретиката на настоящия случай, не би обслужило целите на закрепените в нормата на чл. 36, ал. 1 от НК желани последици на наказанието, а по-скоро би било проява на излишна и прекомерна строгост, която не би допринесло за реализиране на целения от законодателя ефект от налагането на наказанието. Визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието сочат, че същото следва да осигури, по възможно най-балансиран, ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. В конкретния случай, според становището на съда, изолирането на подсъдимия от обществото в местата за лишаване от свобода и откъсването му не само от обичайната му социална среда не се налага по никакъв начин от общественият интерес, а и личността на самото подсъдимо лице не оправдават такова разрешение, насочено към отделянето му и социалната му дезинтеграция. Както бе посочено и по-горе, евентуално такова би се явило непропорционално на извършеното престъпление и би излязло извън законноустановените цели на наказанието, като би ги надхвърлило и изопачило. Съдът намира за необходимо да отбележи, че настоящата инкриминирана проява е с инцидентен характер за подс. Т.. При подсъдимия не са формирани престъпни навици (чисто съдебно минало). С оглед личността му (със средно образование, без наличие на противообществени прояви, трудово зает), законноустановените цели на наказателната репресия са постижими и без ефективното изтърпяване на наказанието. В тази връзка е необходимо да се отчете, че самият факт на обвинението и на провеждания наказателен процес, на осъждането му и на налагането на наказание, е от естество да окаже върху подсъдимия и върху останалите граждани достатъчно интензивно репресивно и възпитателно - поправително въздействие. При това, предоставеният изпитателен срок на условно осъждане, притежава и силно възпиращо - превантивна функция, изразяваща се в латентната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание, в случай, че подсъдимият в рамките на определения му изпитателният срок извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото и законосъобразно поведение, в аспекта и на необходимостта от спазването на законите.

            Воден от изложените до тук съображения, съдът отложи, на основание чл. **, ал. 1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателния срок, съдът съобрази преимуществено личностовите данни на подсъдимия, като едновременно с това отчете обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия, като въз основа на това прие, че именно такъв размер отлагателен срок, близък до максималния, ще окаже в най-голяма степен поправително и продължително възпитателно - превантивно въздействие върху подсъдимото лице и останалите членове на обществото.

            Вземайки предвид всички посочени по-горе обстоятелства, съдът намира, че така определеното наказание е справедливо и съответно на обществената опасност на конкретните деяние и деец, отговаря в най-пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на принципите на българското наказателно законодателство, както и в пълна степен би изпълнило визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална превенция. Същевременно се явява достатъчно за осигуряване поправянето на подсъдимия и оказване на предупредително въздействие върху него и върху останалите членове на обществото.

            Съобразно разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът наложи на подсъдимия и задължителното, кумулативно предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно – превозно средство. При определяне на размера на лишаването от това право, съобразно нормата на чл. 49, ал. 2 от НК, имайки предвид и определения изпитателен срок, съдът намери за справедливо да определи срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Именно такъв срок съдът прецени за достатъчен подсъдимото лице да осъзнае не само законовата, а и житейски обусловената необходимост от стриктно спазване на всички задължения на водача на моторно – превозно средство при движението му по пътищата, особено засиленото внимание към несравнимо по-малко защитените, в сравнение с шофьорите и пътниците в пътните – превозни средства, пешеходци. Същевременно, този срок, според съда, не се явява по никакъв начин прекомерен и ненужно затрудняващ нормалния житейски ритъм на подсъдимия, и се явява достатъчен,       с оглед целите на наказателната репресия, закрепени в чл. 36, ал. 1 от НК. От този срок не следва да се приспада време на задържане на свидетелството по административен ред, тъй като по делото няма данни за предприето такова.

            Настоящата инстанция прецени като неоснователно искането на защитата на подсъдимия за неналагане на наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК по отношение на подс. Т., като прецени, от една страна, че този вид наказание е предвиден в кумулативност с наказанието „лишаване от свобода“ и съдът е в правото си да не го наложи единствено в хипотезата на чл. 55, ал. 3 от НК, предпоставки за приложение на която, в настоящия случай, не се установяват, видно от изложеното по-горе. От друга страна – налагането на този вид наказание спрямо подсъдимото лице, освен предписано от закона, е и необходимо за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Вярно е, че по делото е установено, че подсъдимият полага труд именно като водач на МПС, но това обстоятелство завишава изискванията към него да съблюдава стриктно правилата за движение по пътищата и не е основание да не му бъде наложено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

            Съдът прецени да не наложи на подсъдимия алтернативно кумулативно предвиденото в чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК наказание „лишаване от право да заема определена държавна или обществена длъжност, тъй като не установи деянието да е извършено във връзка с изпълнявана от Т. такава длъжност.

 

            По разноските

 

            С оглед признаването на подсъдимия за виновен, същият е осъден да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, направените по делото разноски, в размер на 9 676.54 лв. (девет хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки), от които 891.88 лв. (осемстотин деветдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки) в полза на държавата, по сметка на СДВР, тъй като представляват сторени в хода на досъдебното производство разноски а 8 784.** лв. (осем хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки) – в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд, тъй като това са направените в хода на първоинстанционното съдебно производство разноски. Също така, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, подсъдимият е осъден да заплати и по 5 (пет) лева за служебно издаване на всеки един брой изпълнителен лист, по сметка на Софийски градски съд, в случай на липса на доброволно изпълнение и необходимост от образуване на принудително такова.

 

            Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ......................................