Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ - 24 22.03.2018
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На тринадесети март
година 2018
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена
Лазарова
2. Таня Евтимова
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 194 по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба вх.№ 47725/18.12.2017г. на БРС от „СИЛА ГРУП ХОЛДИНГ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Химик“ № 9,
представлявано от Т.Атанасов, чрез адв.Д.Захариева, служебен адрес: гр.Пловдив,
ул.“Пролет“ № 2, ет.2 против решение № 1850/15.11.17г. по гр.д.№ 3951/17г. БРС,
в частите, с които съдът е уважил предявените против дружеството искове по
чл.226, ал.2 КТ и чл.350, ал.1 КТ и го е осъдил да
заплати в полза на въззиваемия Н. направените съдебно-деловодни разноски
съобразно уважената част от претенциите. Твърди, че постановеното решение не е
правилно. Въвежда аргументи. Моли да бъде отменено в обжалваните части и
предявените искове – отхвърлени изцяло. Има
доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемият Т.Д.Н., ЕГН: **********, с
адрес: гр.Б., ж.к.“М. р.“ бл.**, вх.*, ет.*, представляван от адв.М.Попова,
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 25 оспорва жалбата. Моли решението да бъде
потвърдено в обжалваните части и му бъдат присъдени направените разноски. Също моли за допускане на гласни доказателства
във връзка с новите твърдения на въззивната страна.
Пред настоящата инстанция са допуснати
гласни доказателства, ангажирани от въззивната страна.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК
от легитимирано лице и е допустима.
Предявените искове, висящи пред настоящия съд, са с
правно основание чл.226, ал.2 КТ и чл.350, ал.1 КТ.
Съдът, като взе предвид приложените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по
искова молба от Т.Д.Н. против „СИЛА ГРУП ХОЛДИНГ” ЕООД. Въззиваемият е твърдял,
че е сключил трудов договор с въззивника, прекратен през
м.април, 2017г. Заявил е, че работодателят
останал задължен за изплащането на: договореното трудово възнаграждение за
посочения в исковата молба период; на обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, съразмерно на отработеното в дружеството време; на обезщетение за
незаконно задържане на трудовата му книжка, считано от датата на прекратяване
на трудовото правоотношение до окончателното й предаване. С твърдението, че
трудовата книжка е задържана от въззивника, Н. е молил да бъде постановено
осъдително решение за връщането й, както и за заплащане на горните суми, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от завеждане на исковата молба,
до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.
Ангажирал е доказателства.
С допълнителни молби вх.№ 23103/16.06.17г.
и вх.№ 30891/11.08.2017г. на БРС са уточнени исковете.
Въззивното дружество е оспорило исковете
относно тяхната основателност. Подробни аргументи е изложило в депозирания по
реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. Не оспорва наличието на
сключен между страните трудов договор и прекратяването му, а твърдението, че дължи трудови възнаграждения и
обезщетения. Оспорило е незаконното задържане на трудовата книжка. Заявило е,
че тя е депозирана в счетоводството на дружеството и работникът е уведомен, че
може да я получи, но бездейства. Молило е за отхвърляне на претенциите и
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Също е ангажирало
доказателства.
Както бе изложено по-горе, пред
настоящия съд са висящи споровете с правно основание чл.350, ал.1 КТ – за предаване на трудовата книжка на
работника и с правно основание чл.226, ал.2 КТ – за заплащане на обезщетение за
незаконното й задържане за периода от прекратяване на трудовия договор до
предаването й.
Безспорно е, че страните са сключили
трудово правоотношение, прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ – по
взаимно съгласие, считано от 08.04.2017г.
В исковата молба въззиваемият Н. е
твърдял, че работодателят задържа незаконно трудовата му книжка. В подкрепа на
твърдението е приложен сигнал от работника до ИА „ГИТ“, Дирекция „ИТ“- Бургас –
стр.7 по гр.д.№ 3951/17г. БРС с изложено оплакване за задържане на трудовата му
книжка. В приложения от Дирекцията отговор – стр.8 по с.дело, са отразени
дадени на работодателя задължителни предписания за предаване на оформената
трудова книжка на работника в срок до 31.05.2017г. Отговорът носи дата
19.05.2017г., което, според настоящия състав е индиция в подкрепа на
твърдението на въззиваемия, че работодателят към тази дата не е предал надлежно
оформена трудовата книжка.
От прочита на отговора срещу исковата
молба и писмената защита, депозирани от въззивника, се установява, че към
приключване на устните състезания трудовата книжка не е предадена на работника,
а се намира в счетоводството на дружеството, както твърди работодателят – на
разпореждане на работника да я получи.
Пред настоящата инстанция са ангажирани
гласни доказателства относно предаването на трудовата книжка. От разпита на св.
Г. се установява, че след приключване на трудовото правоотношение работникът е
поканен устно – по телефона да се яви, за да получи трудовата си книжка.
В тази връзка съдът взе предвид
разпоредбата на чл.6, ал.2 и ал.3 НТКТС: „При прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи трудовата книжка
на работодателя, който да отрази необходимите данни и да я върне незабавно
срещу подпис на работника или служителя. Датата на предаване на трудовата
книжка от работодателя на работника или служителя се отбелязва в дневника за
издаване на трудови книжки по приложение № 1.
Когато трудовата книжка не бъде получена
от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна
разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде изпратена по
пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има писмено
съгласие.“
Безспорно е, че трудовата книжка не е
предадена на работника, надлежно оформена след прекратяване на трудовото
правоотношение и работодателят не е изпращал до работника писмо с обратна
разписка, за да се яви и да я получи. Ето защо той не може да бъде освободен от
забавата, в която е изпаднал, като не я е оформил и предал незабавно - Решение
№ 553 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 206/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Борислав Белазелков.
По изложената причина дружеството дължи
обезщетение на работника по реда на чл.226, ал.2 и ал.3 КТ в размер на БТВ за
времето от прекратяване на трудовия договор – 08.04.2017г. до предаването на
трудовата книжка.
При определяне на периода, за който се
дължи обезщетението, съдът се съобрази с факта, че както в отговора срещу
исковата молба, така и в писмената защита, депозирана на 14.11.2017г.,
процесуалният представител на въззивната страна е твърдял, че трудовата книжка
е на разположение на работника в счетоводството на дружеството и работникът може
да я получи. Настоящият състав приема, че изложените твърдения представляват
признание на факта, че тя не е в държане на работника към горната дата.
Ето защо, като зачете законовия текст на
чл.226, ал.3 КТ: „…Обезщетението по ал. 2 е в размер на брутното му трудово
възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до
предаване на трудовата книжка на работника или служителя“, при съобразяване с
разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК: „Съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право“, намира, че
на работника се следва обезщетение за периода от прекратяване на трудовото
правоотношение до приключване на устните състезания по делото - Решение № 863
от 7.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2302/2005 г., I г. о., докладчик съдията
Жива Декова.
Налага се заключение, че в тази част
обжалваното решение на БРС е правилно и съобразено със закона и съдебната
практика и следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до втория предявен и висящ
пред настоящата инстанция спор – относно предаването на трудовата книжка по
реда на чл.350, ал.1 КТ: от събраните гласни доказателства – св.Гочева се
установява, че тя е получена от работника, макар и по-късно. Ето защо, като
отново зачита приложението на чл.235, ал.3 ГПК, съдът приема, че към
приключване на устните състезания пред настоящата инстанция трудовата книжка е
предадена на работника, обстоятелство, което не бе оспорено в проведеното на
13.03.2018г. съдебно заседание. Затова в тази част решението на БРС следва да
бъде отменено и искът – отхвърлен като неоснователен.
Понеже към постановяване на решението на
БРС трудовата книжка не е била в държане на работника, БОС приема, че то не
следва да бъде изменено в частта по разноските.
Що се отнася до направените пред
настоящата инстанция такива, съдът намира, че с оглед изхода на спора, те
следва да останат за страните така, както са извършени.
Водим от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 1850/15.11.17г. по гр.д.№ 3951/17г.
БРС, в частта, с която „СИЛА ГРУП ХОЛДИНГ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Химик“ № 9,
представлявано от Т.Атанасов, е осъдено
да предаде на Т.Д.Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ж.к.“М. р.“ бл.**,
вх.*, ет.*, надлежно оформена трудовата
му книжка, съхранявана при работодателя и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Т.Д.Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.Б., ж.к.“М. р.“ бл.**, вх.*,
ет.* срещу „СИЛА ГРУП ХОЛДИНГ” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Химик“ № 9,
представлявано от Т.Атанасов за предаване на надлежно оформената му трудова книжка, съхранявана при
работодателя.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана
част.
ПОСТАНОВЯВА
разноските за настоящата инстанция да
останат за страните така, както са извършени.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: