Решение по дело №301/2025 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 148
Дата: 4 юни 2025 г.
Съдия: Христина Янева Костадинова - Чолакова
Дело: 20252230200301
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. Сливен, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -

Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20252230200301 по описа за 2025
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от М. С. Д., чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, против Наказателно постановление
№ 810771-F806599/05.02.2025г. на Началник на отдел „Оперативни
дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез
фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС му е
наложено на основание чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС административно
наказание „глоба“ в размер на 800 (осемстотин) лева.
В жалбата се навеждат доводи, че атакуваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което
жалбоподателят моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и
с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли
издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неоснователно.
Алтернативно моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който счита
наказателното постановление за законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено. Претендират се разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
При извършена проверка на 08.01.2025г. в 13:30 ч. на търговски обект по
смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС-офис за ремонт на телефони, находящ се в
гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“, № 3в, стопанисван от М. С. Д. се
установило, че при извършена на същата дата в 13.20 часа контролна покупка
на услуга-подмяна на заден капак на мобилен телефон „Samsung S9“ на
стойност 25 лв., заплатени в брой от св. Д. Г. на длъжност „инспектор по
приходите“ в НАП при ЦУ, след приемане на парите и предаване на мобилния
телефон от М. С. Д. не бил издаден фискален касов бон, нито ръчна касова
бележка от кочан. След легитимация на проверяващия екип и извършване на
проверка, се установило, че в търговския обект няма монтирано, въведено в
експлоатация и свързано дистанционно с НАП, работещо към момента на
проверката фискално устройство. За извършената проверка бил съставен
Протокол за извършена проверка серия АА № 0179623/08.01.2025г., в който
жалбоподателят не вписал възражения. На същата дата той дал обяснения,
приложени на л. 24 от делото.
На 17.01.2025г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № F806599 за нарушение на чл. 7, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл.
118, ал. 4 от ЗДДС. Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя на
17.01.2025г., който подал възражение против него в законоустановения срок в
което било посочено, че помещението, посочено в акта не било търговски
обект и не се извършвала търговска дейност. Същото се ползвало от
жалбоподателя в свободното му време като поправял безвъзмездно и
непрофесионално всякакви електронни устройства на познати и приятели,
като при необходимост закупувал компоненти от интернет платформа.
Въз основа на съставения акт било издадено наказателно постановление
№ 810771-F806599/05.02.2025г. от Началник на отдел „Оперативни дейности“-
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което
на основание чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС на жалбоподателя е наложено
2
административно наказание „глоба” в размер на 800 лева, за нарушение на чл.
7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на
продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във
вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Наказателното постановление било връчено лично
на жалбоподателя на 14.02.2025г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетелите,
присъствали при съставянето на акта, тъй като те са безпротиворечиви,
логични, последователни и относими към предмета на делото. Съдът не
кредитира показанията на свидетелите Ч. и К., разпитани по инициатива на
жалбоподателя, т.к. същите си противоречат-така според св. Ч. през почивните
дни жалбоподателят като хоби обичал да поправя телефони, телевизори и др.
на колеги и приятели, като за услугата не вземал пари. Според показанията на
св. К. след ковида жалбоподателят започнал работа в „Общинска охрана“ и
сега не извършвал ремонти, а процесното помещение ползвал за склад. Преди
това в помещението извършвал ремонти на телефони, за което му било
заплащано.
Съдът кредитира писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по съответния процесуален ред.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице.
АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица
по закон. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени
изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са
констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да опорочават административнонаказателното производство или да
нарушават правата на нарушителя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения:
С разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на
Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните
устройства. На това основание от министъра на финансите е издадена Наредба
3
№ Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски
обекти чрез фискални устройства. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата
предвижда, че лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация
и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на
дейността на обекта. В чл. 3, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на
платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла
на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез
пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен
вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и
8.
От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин,
че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 1 от Наредбата,
т.к. в проверявания обект е нямало монтирано, въведено в експлоатация и
свързано с НАП фискално устройство.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя и
процесуалния му представител, че процесното помещение не било търговски
обект, а представлявало част от общите части на стълбището на бл. № 3, вх. В
на бул. „Цар Освободител“, че за него нямало договор за наем, а се ползвало
безвъзмездно от жалбоподателя в свободното му време, както и че в него не се
извършвала търговска дейност, а жалбоподателят поправял всякакви
електронни устройства непрофесионално и безвъзмездно на познати и
приятели, което логично поставя въпроса как тогава е приел да предостави
услуга – подмяна на заден капак на проверяващото лице, за което не се
установи да е от кръга на приятелите и познатите му. Съдът счита, че
провереният обект има характеристиките на търговски. Търговски обект по
смисъла на пар. 1, т. 41 ДР на ЗДДС "търговски обект" е всяко място,
помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на
открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или
услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи
същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни),
4
да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или
други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което
се извършват продажби. Не бе оборена констатацията, че при извършваната на
08.01.2025г. проверка е осъществена продажба на услуга – подмяна на заден
капак на мобилен телефон „Samsung S9“ на стойност 25 лв., нито пък се
установи проверяващия инспектор да е от кръга на приятелите и познатите на
жалбоподателя. Така установеното налага извода, че жалбоподателят е бил
длъжен да въведе в експлоатация и да регистрира в НАП фискално
устройство, съгласно законовите изисквания, поради осъществяваната от него
търговска дейност, но не е сторил това, което е нарушение на разпоредбата на
чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. За това нарушение наказващият
орган е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС,
която предвижва, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. В
изречение второ от цитираната разпоредба е предвидено, когато нарушението
не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно:
глоба за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 1000 до 4000 лв. В случая както в акта, така и в НП наказващият
орган не е въвел твърдение, че нарушението води до неотразяване на приходи
и в какъв размер, а само при обсъждане размера на наказанието в НП
формално е посочил, че осъществяването на търговска дейност без фискално
устройство било индиция за укриване на приходи. След като наказващият
орган не е констатирал, че вследствие на установеното нарушение е настъпило
неотразяване на приходи, то е следвало да бъде приложена санкционна норма
на чл. 185, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, като по-
благоприятна за нарушителя. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. второ от
ЗДДС се явява привилегирован състав на санкционната разпоредба по чл.
185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС, предвид по-ниския размер на предвидената
санкция за извършеното нарушение. С оглед изложеното, съдът счита, че НП
следва да бъде изменено в частта относно приложимата санкционна
разпоредба като я преквалифицира в чл. 185, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС като намали размера на наложеното наказание глоба. При
определяне размера на административното наказание съдът отчете тежестта
на нарушението, ниската стойност на покупката-предоставената услуга, както
5
и наличието на смекчаващи обстоятелства-липсата на данни за други
извършени нарушения, в резултат на което съдът счита, че следва да бъде
наложена „глоба“ в размер от 200 лева на осн. чл. 185, ал. 2, изр. второ, във вр.
с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.
С оглед изложеното по-горе съдът не приема, че се касае за "маловажен
случай" на административно нарушение, т.к. нарушението не се отличава от
типичните нарушения от този вид. Поради това не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски.
При наличието на изменено НП, разноските следва да се разпределят по
съразмерност. Жалбоподателят претендира разноски като същият е направил
такива в размер на 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Следва да
му се присъдят разноски, съразмерно на отменената част от НП, а именно 75
лв. Наказващият орган претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 80 лв. на осн. Наредбата за
заплащането на правната помощ, в частност чл. 27е от наредбата, вр. чл. 63д,
ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН. Следователно следва да му се присъдят разноски,
съразмерно на потвърдената част от НП, а именно 26. 67 лв.
Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 810771-F806599/05.02.2025г.
на Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на М. С. Д., ЕГН ********** от
гр. Сливен, ул. „Асен Златаров“ № 17а за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2,
изр. първо от ЗДДС е наложено наказание „глоба“ в размер на 800
(осемстотин) лева в частта относно приложимата санкционна разпоредба като
я ПРЕКВАЛИФИЦИРА в чл. 185, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС и НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“ от 800
(осемстотин) лева на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА М. С. Д., ЕГН ********** от гр. Сливен да заплати в полза на
Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер
на 26.67 (двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), съразмерно на
6
потвърдената част на наказателното постановление.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на М. С. Д.,
ЕГН ********** от гр. Сливен разноски в размер на 75 (седемдесет и пет)
лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отменената част на наказателното постановление.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Сливен в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.




Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7