Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 91 24.03.2022
г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, IIІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар: Стефка Христова
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно дело № 791 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4б от ДР на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/
Образувано е по жалба, подадена от И.С.С.,
с адрес ***, против отказ, обективиран в писмо от изх.№ ИЗ-6565 от 10.11.2022
година. на Началника на Затвора Стара Загора, да бъде уважено искането на
лишения от свобода И.С. да получи разрешение, когато поиска и при нужда, друг
затворник - М.Х., да му прочете текст или напише кореспонденция поради проблеми
със зрението. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
отказ по съображения, че е постановен в нарушение на закона, в несъответствие с
целта на закона, при неспазване на изискването на закона за форма и съдържание
на индивидуалния административен акт и при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Жалбоподателят твърди, че от месец януари 2022 година е напълно незрящ.
Поискал от лишения от свобода М.Г.Х. да му окаже помощ и съдействие, като
прочита кореспонденцията му и да изготвя под негова диктовка кореспонденцията,
като последният се съгласил. Това можело да се извършва през времето на престой
на открито и през времето, определено за клубни дейности. Служителите на Затвора
гр. Стара Загора били предупредили Х., че ако върши това вместо него, ще бъде
наказан, поради което Х. бил депозирал изрична молба вх.№ М-120/04.04.2022
година до началника на затвора гр. Стара Загора да му позволят да върши тези
дейности вместо него, но бил постановен отказ. Жалбоподателят бил депозирал изрична молба вх.№ М-527/27.10.2022
година, с която поискал началникът на затвора да издаде ИАА, с който да разреши
изрично на лишения от свобода Х. да прочита и пише кореспонденцията му, но
вместо това му било предложено да се събере с Х. в една килия, за да се реши
проблемът с писането и прочитането на
кореспонденцията му. Релевира доводи, че отказът на началника на Затвора гр.
Стара Загора е издаден в нарушение на чл. 2,т.3 от ЗИНЗС в частта осигуряване
условия за зачитане на правата и достойнството му във връзка с чл. 8, ал.1 от ЕКПЧ.
Моли обжалваният административен акт на
Началника на Затвора Стара Загора да бъде отменен като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата - Началник на Затвора – Стара Загора, в съдебно
заседание и в представеното писмено становище оспорва жалбата като недопустима
и като неоснователна. Поддържа, че случаите, в които за началника на
съответното място за лишаване от свобода възниква задължение за произнасяне с
индивидуален административен акт, са изрично и изчерпателно регламентирани в
ЗИНЗС и в ППЗИНЗС, поради което и при липсата на нормативно предвидено
задължение за Началника на Затвора – Стара Загора да се произнася с изричен акт
по см. на чл.21 от АПК процесното уведомително писмо няма белезите на
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност по реда на АПК. Изложени са и доводи за неоснователност на
жалбата, в случай че същата бъде приета от съда за процесуално допустима.
Направено е искане жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима и
в условията на алтернативност – да бъде отхвърлена като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 27.10.2022 г. жалбоподателят в
настоящото производство – И.С.С., е депозирал молба до Началника на Затвора Стара
Загора, заведена с вх. № М-527 от 27.10.2022 г., с която декларира, че поради
влошено зрение има нужда друг лишен от свобода - М.Г.Х., да му прочита и написва кореспонденцията, която получава,
както и да пише текстове под негова диктовка, за което излага доводи, че няма
вяра на затворническата администрация да върши това и че не може да има доверие на служител на
затвора особено ако пише жалби и сигнали срещу тях.
Началникът на Затвора е разгледал
подадената от л.св. С. молба и на 10.11.2022
г. писмено е разпоредил на инспектор СДВР да бъде уведомен осъденият И.С.С., че
след като е предложено на С. и Х. да помещават общо спално помещение, за да бъде решен проблемът с писането и четенето,
но двамата са отказали, той е оставил без уважение молбата на С..
Не е спорно, че Х. е подал на 04.04.2022 година
молба до началника на Затвора гр. Стара Загора да му разреши да прочита и пише
кореспонденция на С.. Във връзка с тази молба е депозирана докладна записка от
ИСДВР на ІІ ЗПС, че доживотно осъденият С. е с намалено зрение и ползва очила, но не бил сляп и към момента
нямал нужда от придружител или помощник. За всяко действие на доживотно осъдените
за нарушение на чл. 97,т.2 от ЗИНЗС
следвало да бъдат наказани.
Видно е експертно решение № 90566 от 46 от 12.03.2021
година на ТЕЛК към УМБАЛ „Професор доктор Ст. Киркович“ Стара Загора С. страда
от силно намалено зрение без необходимост от чужда помощ и му е определена 90 процента ТНР.
Началникът на Затвора Стара Загора е получил
писмо от Началник отдел СДВРП в ГДИН, който се изразява съгласие за асистирането
на С. от друг лишен от свобода за изготвяне
на кореспонденцията му.
По
делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.Х., от
които се установява, че познава С. повече от 25 години, а от 20 години те
пребивават в Затвора гр. Стара Загора Той безвъзмездно, тъй като С. имал проблеми
със зрението от началото на 2022 година, приел да му върши услугата да прочита
кореспонденцията му, да пише писма до негови близки и до институции.Това той го
вършел по време на престоя на открито и по време на клубните дейности. Но
служители от затворническата администрация го предупредили, че ако върши тази услуга
на С., ще бъде наказан. Бил написал молба до началника на Затвора гр. Стара
Загора да му разреши да помага на С., но бил получил отказ. Началникът на
Затвора гр. Стара Загора се опитал да разреши проблема, като ги постави в едно
общо спално помещение, но той изрично отказал, тъй като С. пушел много. И. не
искал затворническата администрация да чете кореспонденцията му, особено
личната.
По допустимостта на жалбата:
По аргумент от нормата на чл.159, т.1 от АПК една от
предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, от категорията на
абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на
съдебно оспорване по реда на АПК. Подлежащи на съдебно обжалване са
административните актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/,
доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК, респ. с
изрична нормативна разпоредба по отношение на тях не е установено изключение от
общия принцип за съдебен контрол за законосъобразност на административната
дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване актове.
За извършването на преценка дали един акт представлява
индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК, от значение е от кой
орган и в какво качество е направено обективираното в акта волеизявление;
съдържанието и характера на това волеизявление; насочеността на правния ефект и
следващите се от акта правни последици. В този смисъл обстоятелството, че оспореният
акт е формулиран като уведомление, адресирано до инспектор СДВР на ЗПС ІІ, е
ирелевантно за определянето на правната същност на акта. В случая без съмнение обективираното в
обжалвания акт волеизявление на Началника на Затвора – Стара Загора, че молбата на осъдения С. не може да бъде
удовлетворена, тъй като Х. и С. са отказали да помещават общо спално помещение,
представлява волеизявление на административен орган по см. на §1, т.1 от ДР на
АПК, при упражняване на властнически административни правомощия /по чл.15,
ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл.15, ал.1, т.6 във вр. с чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС - за
спазването на законността в затвора и за осигуряване на условия за реализиране
и упражняване правата на осъдените/. Независимо че правото по чл.86, ал.1т.3 от ЗИНС възниква по силата на закона, то
упражняването му е обусловено от постановяването на акт /вкл. и под формата на
резолюция/ от Началника на Затвора или от оправомощено от него длъжностно лице
за признаване на това право като условие за неговото реализиране.
В този смисъл, доколкото с оспорения акт на Началника на
Затвора – Стара Загора е отречено правото на С. да реализира правото си на
кореспонденция, по същество този акт обективира волеизявление за отказ да бъде
уважено искането на лишения от свобода. Без съмнение отказът на Началника на
затвора засяга и ограничава претендирано
от лишения от свобода право, което определя това волеизявление като
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност по реда на АПК.
Действително в ЗИНЗС/ППЗИНЗС не е предвидено изрично
задължение за началника на МЛС за произнасяне с индивидуален административен
акт в хипотезата на чл.86, ал.1 т.3 от ЗИНЗС, в какъвто смисъл са неведените от
пълномощника на ответника доводи, но
това не означава, че органът не дължи произнасяне при заявено от
лишеното от свобода лице право, когато упражняването на това право е обусловено
от неговото признаване. Аргумент за това, че не всички случаи на издаване на
индивидуални административни актове от специализираните органи по изпълнение на
наказанията са изрично регламентирани в ЗИНЗС/ППЗИНЗС, е и разпоредбата на §4б
от ДР на ЗИНЗС. В този смисъл всеки акт на началника на МЛС, който има
характеристиките на индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК,
подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
С оглед на което оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
приема, че разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Обжалваният административен
акт е издаден от материално компетентен орган - Началника на Затвора
Стара Загора, при упражняване на нормативно регламентирани правомощия по чл.15,
ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл.15, ал.1, т.6 във вр. с чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС.
Относно правилното приложение на материалния закон, съдът
съобрази следното:
С разпоредбата на чл.
2, т. 3 от ЗИНЗС във вр. с чл.
40, ал. 2, т. 4 от ЗИНЗС е въведено задължение на затворническата
администрация при изпълнение на
наказанието, респ. на мярката задържане под стража, да осигури условия за
поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените /задържаните/, в това число зачитане на
правата и достойнството им. С
разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ се предвижда, че
лишените от свобода имат право на кореспонденция, а съгласно ал. 3 на
посочената разпоредба кореспонденцията на лишените от свобода не подлежи на
контрол на писменото съдържание, освен когато това се налага за разкриване и
предотвратяване на тежки престъпления. Според нормата на чл.
75, ал. 1 от ППЗИНЗС осъдените на лишаване от свобода имат право на
кореспонденция без ограничение в броя на писмата, които изпращат или получават.
Съгласно чл.
75, ал. 2 от ППЗИНЗС получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените
от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване
извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и
вещества. Писменото съдържание на кореспонденцията не подлежи на проверка. В
ал. 3 на същата норма е предвидено, че писмата на и до лишените от свобода се
изпращат и получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа,
като пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че
не съдържа неразрешени вещи. Съгласно чл. 76
ППЗИНЗС кореспонденцията на лишените от свобода, освен с частни лица, може
без ограничение да бъде и с органите на съда, прокуратурата, Президентството,
Народното събрание, министерствата, политическите партии в страната,
представителни органи, дружества, обществени организации и средства за масово
осведомяване, като молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждат в
специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и изпращането,
името на затворника, органът, до който са адресирани, предметът и полученият
отговор (чл.
77, ал. 1 от ЗИНЗС). Отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до
лишените от свобода или до тях чрез администрацията, им се предават, а
съдържащите се в писма до затвора им се съобщават срещу подпис, съгласно
нормата на чл.
78 от ППЗИНЗС. Анализът на законодателната уредба на правото на
кореспонденция на лишените от свобода, респ. задълженията на специализираните
органи единствено във връзка с приемането и придвижването й, показва, че на С.
следва да се създадат условия да реализира това свое право без намеса на
затворническата администрация.
Настоящият състав счита, че възможността
да се пишат и получават писма понякога е единствената и основна връзка на
лишените от свобода с външния свят.
В редица свои дела Европейският съд по
правата на човека /ЕСПЧ/ сочи, че дори в условията на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода правата на лишените от свобода по чл.
8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намеса
от страна на властите в упражняването на дейността им не може да бъде оправдана
с други причини освен тези по чл.
8, § 2 на ЕКПЧ.
След като се установи по делото, че С. е с
влошено зрение и не може да упражни даденото му от закона право на
кореспонденция, както и че служителите на затворническата администрация нямат
право да се запознават със съдържанието на кореспонденцията му, то тогава
началникът на Затвора гр. Стара Загора следва да позволи на друго лице, с което
С. е в доверителна връзка, да чете писмата му и пише съответните документи,
така както е поискал С.. С. е посочил като такова доверено лице Х.. Вярно е възражението
на ответника, че при постановяване на
административния си акт следва да има предвид режима, при който С. и Х. изтърпяват
присъдата си – „ специален“. Но по делото се събраха доказателства, че такава
помощ на С. може да му бъде оказвана по време на престоя на открито и по
време на клубните занимания.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че оспореният отказ, обективиран в
уведомление от 10.11.2022 година, е незаконосъобразен. Същият следва да бъде
отменен и преписката да се върне на административния орган, който следва да
създаде организация, чрез която С. може да реализира правото си на кореспонденция
чрез подпомагането му от сочения от него лишен от свобода Х..
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
по жалба И.С.С. с адрес ***, отказа,
обективиран в писмо от изх.№ ИЗ-6565 от 10.11.2022 година на Началника на
Затвора Стара Загора, да бъде уважено искането на лишения от свобода И.С. да
получи разрешение при нужда друг затворник М.Х. да му прочете или напише
кореспонденция му.
ВРЪЩА преписката на началника на затвора
гр.. Стара Загора за изпълнение на горните указания по тълкуване и прилагане на
закона.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: