Решение по дело №913/2020 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№       961                                28.07.2020 година                                      гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на осми юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря Галина Драганова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 913 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по повод жалбата на Д.К.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед № 20-0769-000766 от 23.04.2020 г., издадена от Росица Тодорова Паязова, началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, за налагане на принудителна административна мярка- изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на заповедта. Претендира разноски.

Ответникът- началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Представя преписката по издаване на оспорения акт, като в съпроводителното писмо заявява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е депозирана от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С оспорената Заповед № 20-0769-000766 от 23.04.2020 г. е отнето на основание чл.171, т.4 от ЗДвП свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя Д.К.И., поради отнемане на всички контролни точки. В заповедта се сочи, че контролните точки са отнети с влезли в сила наказателни постановления, както следва: 1) с НП № 5050 от 10.10.2001 г.- 3 контролни точки; 2) с НП № 1901 от 31.03.2003 г.- 6 контролни точки; 3) с НП № 1056 от 23.02.2004 г.- 9 контролни точки; 4) с НП № 3021 от 16.06.2004 г.- 10 контролни точки; 5) с НП № 7495 от 08.10.2004 г.- 16 контролни точки.

От приложената в преписката справка- картон на водача се установява, че жалбоподателят Д.К.И. е придобил правоспособност да управлява МПС, считано от 21.04.2000 г., когато е издадено свидетелство за управление на МПС № *********. Към 01.01.2000 г. същият има 39 контролни точки. В справката са отразени влезли в сила НП № 5050 от 10.10.2001 г., НП № 3230/16.07.2002 г., НП № 1901 от 31.03.2003 г., НП № 1056 от 23.02.2004 г., НП № 3021 от 16.06.2004 г. и НП № 7495 от 08.10.2004 г., с които са отнети на И. контролни точки. На 08.10.2006 г. е отбелязано възстановяване на 39 контролни точки и последващо отнемане на такива с четири наказателни постановления за периода от 21.02.2007 г. до 04.09.2008 г. На 12.05.2010 г. е отразено издаване на ново СУМПС № *********, валидно до 2020 г., с оставащи 39 точки. С НП № 961/2011 г. са отнети 5 точки, възстановени на 28.06.2013 г., след което не са отнемани контролни точки.

По делото са приложени наказателни постановления, издадени срещу жалбоподателя, както следва: 1) НП № 5050 от 10.10.2001 г., издадено от началника на сектор „КАТ“ при РДВР- Сливен, с което са отнети 3 контролни точки; 2) НП № 1901 от 31.03.2003 г., издадено от началника на сектор „КАТ“- Велико Търново, с което са отнети 6 контролни точки; 3) НП № 1056 от 23.02.2004 г., издадено от началника на сектор „КАТ“- Велико Търново, с което са отнети 9 контролни точки; 4) НП № 3021 от 16.06.2004 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“- Хасково, с което са отнети 10 контролни точки; 5) НП № 7495 от 08.10.2004 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“- Велико Търново, с което са отнети 16 контролни точки. Наказателните постановления са връчени на нарушителя и съдържат отбелязване за влизането им в сила.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, овластен със заповед № 251з-269 от 18.01.2017 г. на директора на ОДМВР- Бургас (на л. 17 от делото), в обема на правомощията му. Издадена е в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактически и правни основания за издаването и́, изложени в съобразителната и́ част и в приложената справка.

Изземването на свидетелството за управление на МПС е принудителна административна мярка с преустановителен характер и се налага с цел да бъде преустановено управлението на моторно превозно средство от водач без правоспособност. Предпоставка за изземване на свидетелството по реда на чл. 171, т.4 от ЗДвП е неизпълнението от страна на водача на задължението му по чл. 157, ал. 4 от същия закон да върне свидетелството в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, след отнемане на всички контролни точки.

В приложимите нормативни актове- Наредба №І-139/16.09.2002 г. (отм.) и Наредба №Із-1959 от 27.12.2007 г. е предвиден максимален брой от 39 контролни точки и ред за тяхното отнемане- с влязло в сила наказателно постановление, при определени нарушения на правилата за движение по пътищата. Отнетите контролни точки могат да бъдат възстановени съгласно нормата на чл. 158 от ЗДвП, а загубената от лицето правоспособност да управлява моторно превозно средство може да бъде възстановена по реда на чл. 157, ал. 5 ЗДвП.

От данните в приложената справка картон на водача е видно, че след 01.12.2004 г. (датата на влизане в сила на НП № 7495 от 08.10.2004 г., когато според административния орган е загубена правоспособността) са възстановени на водача контролни точки- на 08.10.2006 г., на 27.08.2010 г. и на 28.06.2013 г. е отразено възстановяване на всички 39 контролни точки, а на 12.05.2010 г. е вписано издаване на ново СУМПС № *********. Към момента на издаване на обжалваната заповед няма отнети контролни точки и следователно към правнорелевантния момент жалбоподателят не е неправоспособен и за него не съществува задължение да върне СУМПС. Не е изпълнен фактическият състав на приложимата разпоредба, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон. Отпаднала е и целта, преследвана с прилагане на принудителната административна мярка, предвид настъпилите след 01.12.2004 г. нови обстоятелства. Ето защо съдът приема, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което заповедта следва да се отмени.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 310 лева, от които 10 лева държавна такса за производството и 300 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 20-0769-000766 от 23.04.2020 г., издадена от Росица Тодорова Паязова, началник на група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, за налагане на принудителна административна мярка- изземване на свидетелство за управление на Д.К.И. с ЕГН **********, поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на Д.К.И. с ЕГН ********** сумата от 310.00 (триста и десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

СЪДИЯ: