М
О Т И
В И
към присъда № 32/25.02.2016 г., по НЧХД № 292/2015 г. на РРС:
С частна тъжба К.М.Б.,***, с ЕГН:**********,
е повдигнал обвинение по чл.130, ал.1 НК, против
С.В.И., живущ ***, и настоящ адрес:***, ЕГН:**********, за това, че на 04.07.2015 г., около 20,50 часа в гр.Р., на паркинга на магазин „П.-м.“,
причинил на К.М.Б.,***, с ЕГН:**********,
чрез удар с юмрук, лека телесна повреда, изразяваща се в субконюнктивален кръвоизлив на лявото око, кръвонасядания по клепачите на лявото око, по носа и в
лявата слепоочна област на главата.
За съвместно разглеждане в наказателното производство
е приет предявения от частния тъжител, конституиран и като граждански ищец,
срещу подсъдимия, граждански иск за сумата от 5 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от същия в резултат на деянието неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата,
смятано от датата на извършване на деянието- 04.07.2015 година, до
окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание процесуалният
представител на частния тъжител и граждански ищец- адв.В.Б.,***,
поддържа обвинението, като по изложените съображения моли съда да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.130, ал.1 НК, като му
бъде наложено съответното наказание и бъде изцяло уважен предявеният граждански
иск.
Подсъдимият С.В.И. не се признава за
виновен и моли съда да постанови оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия– адв.К.И.,*** по изложените на фазата на съдебното следствие
съображения, моли съда да постанови оправдателна присъда.
При дадената последна дума подсъдимият
не е добавил нови обстоятелства по съществото на делото.
Радомирският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
На 04.07.2015 г., около 20,50 часа частният
тъжител и граждански ищец К.М.Б. се видял със свидетеля Веселин Михайлов Б. пред заведението „О.“ в
гр.Р., което се намирало в близост до магазин „П. М.“. Б. отишъл до паркинга на
магазина, където бил паркиран автомобилът
му, за да си вземе цигари, след което възнамерявал с Б. да изпият по една бира
в заведението.. В близост до автомолиба на частния
тъжител и граждански ищец спрял автомобил, в който пътували подсъдимият С.В.И.
и свидетелят М. И.И., като последният управлявал автомобила. Последвали
пререкания между подсъдимия С.И. и пострадалия К.Б., като подсъдимият нанесъл
на пострадалия удар с юмрук, който попаднал в областта на главата. Пострадалият
залитнал и се ударил в автомол5била си.
Свидетелят Д.Л.Д. също станал
свидетел на част от случката. Минавайки в последствие покрай мястото той видял
пострадалия, който му казал, че е бил бит. Подсъдимият И., след като бил
запитан от свидетеля дали той го е бил, отговорил: „Аз съм го бил, какво?“. Били
уведомени органите на полицията, тъй като по твърдения на свидетеля М.И.
пострадалият щял да причини ПТП, като имало опасност да удари управлявания от
него автомобил. На място се отзовал екип, в които били и свидетелите С.С. и Р.В.,
към онзи момент на длъжност „мл.автоконтрольор“
сектор “ПП“ към РУП- Р.. Служителите установили, че едното от лицата имало
видими наранявания в областта на лицето. За случая било докладвано на дежурния
в РУП- Р. и бил уведомен екип на ФСМП- Радомир, който пристигнал своевременно.
Пострадалият бил прегледан на място, след което бил съпроводен до ФСМП- Р. за
да му бъдат направени допълнителни изследвания, включително и рентгенова
снимка. Пострадалият се оплаквал от главоболие и световъртеж, болки в областта
на лява перорбитална област, без видими нарушения на подл. тъкан. Бил издаден лист за преглед на пациент в
Спешно отделение № ./04.07.2015 г., в който била отразена следната диагноза:
„Травматичен Церебрален едем“. Било предписано
домашно амбулаторно лечение. Издадени били в последствие болничен лист № ./06.07.2015
г., болничен лист № ./06.07.2015 г., лист за преглед на пациент В 406.2,
болничен лист № Е., за отпуск общо в размер на 10 дни. Пострадалият бил тестван
за употреба на алкохол, като проверката дала положителен резултат. След преглед
при съдебен лекар в СМО при МБАЛ “Р. А.“, гр.П., било издадено съдебно-
медицинско удостоверение № ЖЛ ./2015 г., на д-р К.Ч., от което е видно
следното: по конюнктива на лявото око личи субконюктивален кръвоизлив с тъмночервен цвят, обхващащ
около 2/3 от повърхността й. По горен и долен клепач на ляво око се установява
лек оток на меките тъкани и кръвонасядане на площ 2/3
см.. В лявата слепоочна област в окосмената част на главата се установява кръвонасядане с бледомораво-
синкав цвят и зеленикав оттенък с площ 6/5 см. Според лекаря нанесените
увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
като в резултат на мозъчно сътресение е изпаднал в пълно мозъчно безсъзнание за
минути, непосредствено след удара, което е причинило разстройство на здравето
временно опасно за живота.
От изготвената съдебномедицинска
експертиза на вещото лице д-р К.Ч. е видно, че на пострадалия са били причинени
следните увреждания: субконюнктивален кръвоизлив на
лявото око, кръвонасядания по клепачите на лявото
око, по носа и в лявата слепоочна област на главата. Според експерта, тези
увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, не
опасно за живота. По отношение на загубата на съзнание се прави извод
единствено от анамнезата и експертът е дал заключение, че евентуално би се
касаело за краткотрайно такова и не е налице състояние на комоционна
кома /при сътресения протекли без загуба на съзнание, със степенно разстройство
на съзнанието от типа на зашеметяване, замъгленост, сънливост, дълбок сън и
др./ и няма реална опасност от настъпване на смъртен резултат и мозъчното
сътресение се квалифицира като временно разстройство на здравето,
Продължение по М
О Т И В И
към присъда № 32/25.02.2016 г., по НЧХД № 292/2015
г. на РРС, /л.2/:
не опасно за живота. Според експерта уврежданията са могли
да бъдат нанесени по начин, по който съобщава пострадалия.
Подсъдимият е осъждан, както следва: 1. с решение от
14.07.2010 г., по НАХД № ./2010 г., на Софийски районен съд- за престъпление по
чл.325, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр.
с ал.1 от НК е признат за виновен, като на основание чл.78а от НК е освободен
от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лв.; 2. с присъда № 439/25.11.2013 г., по дело №
365/2013 г. на Районен съд- Р.- за престъпление по чл.146, ал.1 от НК, като му
е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.и 3. с присъда № ./07.11.2013
г., по дело № ./2013 г. на Районен съд- Радомир- за две престъпления по чл.146,
ал.1 от НК и две престъпления по чл.130, ал.2, вр. с
ал.1 от НК, като са му наложени наказания- по 1 000 лв.- за всяко едно от престъпленията
по чл.146, ал.1 от НК и „лишаване от свобода“ за срок от три месеца- за всяко
едно от престъпленията по чл.130, ал.2, вр. с ал.1 от
НК. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо наказание за
тези престъпления в размер на три години „лишаване от свобода“, чието
изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК. С решение № ./03.02.2014
г., по ВЧНД № ./2013 г. на Пернишки окръжен съд е изменена присъдата, като
вместо наказания „лишаване от свобода“ са наложени наказания „пробация“ със следните пробационни
мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти
седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ и двете за срок от шест месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК съдът
е определил едно общо наказание за тези престъпления. „пробация“
със следните пробационни мерки „задължителна
регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ и двете за
срок от шест месеца.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена като взе предвид всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства, а именно: показанията на свидетелите:С.С., Р.В., В. Б., М. И.,
съдебномедицинско удостоверение ЖЛ № ./2015 г. за пред съда, на д-р К.Ч.,
болничен лист № ./06.07.2015 г., болничен лист № .06.07.2015 г., лист за
преглед на пациент В 406.2, болничен лист № Е., съдебномедицинска експертиза на
д-р К.Ч., копие от дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания на
РУП- Р., справка за съдимост, както и от обясненията на подсъдимия.
Така събраните доказателства си кореспондират и взаимно се допълват. В
този смисъл, съдът не дава вяра едонствано на
показанията на свидетеля М. И., в частта им, в която твърди, че подсъдимият
само е бутнал пострадалия. Това негово твърдение е изолирано от останалия
доказателствен материол- показанията на свидетеля В.
Б., който ясно е възприел удара, нанесен от подсъдимия, както и от медицинската
документация и най- вече от заключението на приетата по делото
съдебномедицинска експертиза на д-р К.Ч., според което уврежданията могат да
бъдат получени по начин и време, както се съобщава от пострадалия. Съдът не
дава вяра и на пообясненията на подсъдимия в частта
им, в която твърди, че пострадалият е тръгнал да се саморазправя с него. Същите
не кореспондират с останалия доказателствен материал. Подсъдимият също твърди,
че пострадалият сам е паднал но очи. Това категорично не се потвърждава от
медицинската документация и най- вече от съдебномедицинската експертиза, тъй
като от същите е ясно, че уврежданията са получени по начин, съобщаван от
пострадалия. Най- вече твърдението за за падане без
намеса на подсъдимия категорично се опровергава от показанията на свидетеля Боснешки, който е възприел ясно нанасянето на удара.
Ирелевантно за настоящия казус се явява
обстоятелството, че пострадалият е бил с положителна проба за употребана алкохол, тъй като същото не е от решаващо значение
при решаване на основния спор- дали е налице нанесена лека телесна повреда от
подсъдимия на частния тъжител.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият С.В.И., с деянието си, описано по- горе е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 НК, тъй като на
04.07.2015 г., около 20,50 часа в гр.Р.,
на паркинга на магазин „П.-м.“, причинил на К.М.Б.,***, с ЕГН:**********, чрез удар с юмрук, лека телесна повреда,
изразяваща се в субконюнктивален кръвоизлив на лявото
око, кръвонасядания по клепачите на лявото око, по
носа и в лявата слепоочна област на главата.
От обективна страна деянието е извършено чрез действия– нанасяне на
удар с ръка по главата на пострадалия.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите обещственоопасни
последици и е искал настъпването им.
Причини за извършване на деянието–
незачитане телесната неприкосновеност на личността, утвърдени престъпни навици,
свързани със склонност към саморазправа.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства- няма.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства– минали осъждания, свързани именно с подобен род деяния- по
чл.130 и чл.146 от НК.
Съдът, след като призна подсъдимия за виновен по
чл.130, ал.1 НК, намери, че единственото подходящо наказание, с оглед
специалната и генералната превенция на закона, визирани в чл.36 от НК, е
„Лишаване от свобода“. Това е така най- вече с оглед обстоятелството, че
подсъдимият е бил осъждан за подобни деяния, а именно- по чл.325, ал.1 от НК,
за което е бил освободен от наказателна отговорност и по чл.130 и чл.146 от НК
и което навежда на извода, че у него има трайно формирана склонност към
саморазправа. Съдът определи размера на наказанието „Лишаване от свобода“ три
месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК, предвид това, че размерът е под
три години, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер и най- вече, като намери, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за
поправянето
на подсъдимия не е наложително да се изтърпи наказанието, отложи изпълнението
му за срок от три години.
Продължение по М О Т
И В И
към присъда № 32/25.02.2016 г., по НЧХД №
292/2015 г. на РРС, /л.3/:
По гражданския иск. Съдът, след като призна
подсъдимия за виновен и се съобрази с установеното по делото от фактическа
страна и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, прие, че сумата от 2 500 лв. ще обезщети
пострадалия за претърпените в резултат на деянието по чл.130, ал.1 от НК,
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Съдът постанови, че
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати законната лихва от датата на
увреждането- 04.07.2015 година, до окончателното изплащане на сумата. В
останалата част до 5 000 лв. съдът намери искът за неоснователен и
недоказан, поради което го отхвърли като такъв.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия С.В.И. да заплати частния
тъжител и граждански ищец на К.М.Б., сумата от 762 лв.- направени по делото
разноски, от които 600 лв.- за адвокатско възнаграждение, 12 лв.- внесена
държавна такса и 150 лв.- внесен депозит за вещо лице..
С оглед размера на уважената част на
гражданския иск съдът осъди подсъдимия С.В.И.
да заплати по сметка на РРС сумата от 100 лв., представляваща държавна такса- 4
% върху уважената част на иска.
С оглед размера на отхвърлената част
на гражданския иск съдът осъди гражданският ищец К.М.Б. да заплати по сметка на
РРС сумата от 100 лв., представляваща държавна такса- 4 % върху отхвърлената
част на иска.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови диспозитива на присъдата си.
Районен съдия: