№ 48
гр. Варна, 20.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000006 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от СТ. Р. Б., чрез процесуален
представител адв. Ж.Г. от ВАК против Определение № 1457/05.11.2021 год.,
постановено по т.д.№ 429/2021 год. по описа на ВОС, с което по реда на чл.
248 ГПК е допълнено Определение № 1216/21.09.2021 год. в частта за
разноските и страната е осъдена да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД сумата от
2 520 лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.
78, ал.4 ГПК.
В частната жалба се излага, че по делото липсват доказателства за
действително сторени разноски, липсва и списък по чл. 80 ГПК.
Производството е прекратено преди първото съдебно заседание, респ.
ответникът не е осъществил в пълнота процесуални действия по делото. В
съотношение на евентуалност се поддържа, че размерът на присъдените
разноски следва да бъде редуциран в съответствие с минималния обем на
осъществени процесуални действия. Възнаграждението е прекомерно по
смисъла на чл. 78, ал.5 ГПК.
Основателността на предявената частна жалба се оспорва в писмен
отговор на насрещната страна - ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
1
Производството по т.д.№ 429/21 год. по описа на ВОС е образувано по
искова молба от СТ. Р. Б., ЕГН **********, от гр. Варна, с която спрямо ЗД
„Бул Инс” АД, ЕИК *, седалище гр. София, са били предявени в условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1
от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), съответно чл.429, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от
КЗ и чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
При започналата размяна на книжата между страните по реда на чл.367
и сл. ГПК, след подаване на допълнителната искова молба, с молба от
01.09.2021г. ищцата е заявила, че оттегля исковата си молба. С оглед на това
и на основание чл.232 ГПК с определение №1216/21.09.2021г. съдът е
прекратил производството по делото. Междувременно на 17.09.2021г.
ответникът е подал допълнителен отговор. В срока по чл.275 ГПК за
обжалване на прекратителното определение ответникът е депозирал молба за
допълване на определението с присъждане на сторените разноски за
производството.
ВОС е съобразил, че с отговора на исковата молба ответникът е
направил искане за присъждане на сторените разноски. Допълнително на
26.08.2021 год. е представил доказателства за сторени разноски в размер на
2 520 лева с ДДС, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
заплатено в брой. Фактическото заплащане е удостоверено в текста на
представения договор за правна защита и съдействие. В съответствие с
изложеното ВОС е приел, че прекратителното определение
№1216/21.09.2021г. следва да се допълни като в полза на ответника се
присъдят сторените от него разноски в размер на 2 520 лева, на основание
чл.248, във вр. с чл.252, чл.232 и чл.78, ал.4 ГПК.
Определението е правилно.
Разноските са присъдени в съответствие с правилото на чл. 81 ГПК вр.
чл. 78, ал.4 ГПК, според което ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото.
Размерът и основанието за сторените разноски са обективирани в
списък по чл. 80 ГПК, инкорпориран като част от съдържанието на молба –
л.80 от делото, депозирана преди изявлението за оттегляне и преди
прекратяването на производството. Представен е още договор за правна
2
защита и съдействие, обективиращ заплащането на адвокатско
възнаграждение в брой и имащ доказателствената сила на разписка по
смисъла на чл. 77, ал.1 ЗЗД.
В предявената частна жалба е наведено възражение за намаляване на
присъденото адвокатско възнаграждение поради предприетото оттегляне на
иска. Поддържа се, че ответникът не е реализирал защита за цялата съдебна
инстанция и отговорността за разноски следва да се определи според
действително извършените процесуални действия. В хипотеза на отказ или
оттегляне на иск и при заплатен от ответника преди прекратяване на делото
адвокатски хонорар за представителство по делото, преценката по чл. 78, ал. 5
ГПК не може да се основава на факта, че пълномощникът на ответника не
може да извърши други действия по делото. Това е така, тъй като тази
невъзможност е следствие на извършени от насрещната страна действия по
десезирането на съда. Противното би означавало да се приеме, че въз основа
на собствените си действия страната може да ограничи обема на
отговорността си за вече направени от насрещната страна разноски, което е
недопустимо / Определение № 498 от 19.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №
1586/2019 г., II т. о., ТК/. ГПК не предвижда възможност за пълно или
частично освобождаване на ищеца от отговорност за разноски при
прекратяване извън случая по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Затова, ако договорът
между ответника и неговия довереник е сключен за процесуално
представителство до приключване на съдебното производство, като е
заплатен пълният размер на уговореното възнаграждение, ищецът ще трябва
да заплати на ответника пълния му размер, независимо от това, че не са се
сбъднали очакванията за продължителност и обем на процесуалните
действия. При осъществяване на отговорността по чл. 78, ал. 4 от ГПК
ищецът не може да иска тя да се ограничи само до възнаграждение за
извършените от адвоката до момента на прекратяването на производството
действия. Оттеглянето или отказът от иска са действия на ищеца, които се
извършват по негова преценка, затова не може да се изисква от ответника при
подготовката на защитата си да се съобразява с тях, още повече че
настъпването им не е сигурно. В този смисъл и Определение № 670 от
19.10.2015. г. на ВКС по ч. гр. д. № 3982/2015 г., IV г. о., ГК.
Липсват и основания за намаляване на договореното и заплатено
възнаграждение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК. Правната и фактическа сложност
3
на делото е различна за всеки конкретен случай и се преценява с оглед на
наведените от страните релевантни за спора факти и връзките между тях,
възможностите за тяхното доказване, а също така и предвид свързаните с
фактите правни твърдения и дейността, която трябва да се извърши за
установяване на действителните отношения между страните. Правната и
фактическа сложност на делото се преценява с оглед на въведените в спора
факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, а не с оглед на
конкретно извършените от страните процесуални действия. Поради това,
само по себе си, обстоятелството, че производството по делото е прекратено
поради оттеглянето или отказ от иска, не представлява самостоятелно
основание за намаляването на заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Такова обстоятелство не
представлява и фактът, че производството е приключило без спора да бъде
разрешен по същество и не са извършени всички предвидени в закона
процесуални действия на съда и страните. Правната и фактическа сложност
на делото не са поставени в пряка зависимост от броя на фактически
извършените процесуални действия.
Настоящият състав съобрази, че делото е образувано по обективно
кумулативно съединени претенции с обща цена от 51 074, 77 лева, респ.
заплатеният адвокатски хонорар без ДДС според изчисленията на съда не
надхвърля минималния такъв, предвиден в чл.7, ал.2, т.4 Наредба 1/2004 год.
На основание § 2 а от ДР на Наредбата върху договорения хонорар следва да
бъде начислен ДДС.
В заключение, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1457/05.11.2021 год., постановено
по т.д.№ 429/2021 год. по описа на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5