№ 1344
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20231100900578 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 74 ТЗ.
Ищецът В. В. С. твърди, че бил съдружник в ответното дружество
„ЛТВ-С“ ООД заедно със съдружника и управител Т. В. С.. На 07.03.2022 г.
по партидата на дружеството в търговския регистър било вписано приемането
на Л.А.Д. като нов съдружник. Ищецът предявил иск за установяване, че
вписаното обстоятелство било несъществуващо, тъй като към заявлението
били представени неавтентични документи, но това действие влошило
отношенията му с Т. С.. На 13.03.2023 ищецът узнал, че в търговския
регистър било заявено за вписване прекратяване на членственото му
правоотношение поради изключването му с решение на общото събрание от
08.03.2023 г. Ищецът не бил получавал покана за такова събрание, не бил
присъствал на такова събрание и счита, че същото не било провеждано.
Изложеното се отнасяло и за посоченото в протокола от 08.03.2023 г.
предходно общо събрание от 16.01.2023 г., за което ищецът също не бил
канен и на което без необходимото мнозинство било взето решение за
отправяне на предупреждение за изключването му. Ищецът отрича да е
получавал такова предупреждение, като наред с това твърди, че според
представения в регистърното производство документ отправеното
предупреждение не съдържало никакви конкретни факти и дори да било
връчено, ищецът не би могъл да съобрази поведението си с него. Неясно било
и описанието на нарушенията, вменени му съгласно протокола от 08.03.2023
г., като не личала връзката между описаните факти и конкретни задължения
на ищеца, а също така били посочени и други нарушения, неописани в
протокола от 16.01.2023 г. По същество ищецът оспорва да е извършил
действията, послужили като основания за изключването му. Ето защо ищецът
моли съда да отмени оспорените решения и да му присъди разноски.
Ответникът „ЛТВ-С“ ООД оспорва исковете. Поддържа, че ищецът
1
бил надлежно поканен да присъства на двете общи събрания, а също така бил
присъствал на тях, но отказал да удостовери това с подписа си. На ищеца
било връчено и предупреждение за изключване и му бил предоставен
подходящ срок за преустановяване на вменените му нарушения. Въз основа
на изложеното ответникът моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
По иска за отмяна на решението от 16.01.2023 г.:
За допустимостта на иска ищецът следва да установи, че е имал
качеството на съдружник в ответното дружество, както и че е спазил
преклузивния срок за предявяване на конститутивния иск.
Съдружническото качество на ищеца се установява от вписването в
търговския регистър по партидата на „ЛТВ-С“ ООД – към 16.01.2023 г. В. С. е
бил съдружник в дружеството и е притежавал 1/3 от дяловете в капитала му.
Съгласно чл. 74, ал. 2 ТЗ искът за отмяна на решение на общото
събрание на дружество с ограничена отговорност следва да се предяви в 14-
дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е
бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването,
но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. Тъй като настоящият
иск е предявен след изтичане на 14 дни от датата на събранието (но в
тримесечния срок), то същият би бил допустим, ако ищецът не е бил
надлежно уведомен за провеждането му или е присъствал на него.
Доказателствената тежест за установяване на тези факти се носи от
ответника, което означава, че същите следва да бъдат доказани от него
главно, а следователно – пълно. В регистърното производство по заявление
А4 № 20230309172610 и в настоящия процес ответникът е представил покана
за общото събрание и обратна разписка от куриер, според която на 06.01.2023
г. ищецът е получил пратка с подател Т. С.. Автентичността на подписа,
положен за получателя, не е оспорена, но в исковата молба ищецът изрично е
заявил твърдение, че е получавал множество пратки, „за които в обратната
разписка е отбелязан определен вид документ, а в самия пощенски плик
фигурира съвсем различен по вид документ“. Това означава, че е оспорено
удостовереното от самия изпращащ съдържание на пратката, обозначено в
случая като „покана за общо събрание“. Доколкото дружеството-куриер не е
овластено с удостоверителна функция относно съдържанието на пратката,
единствено доказателство за последното съставлява изявлението на самия
подател. То обаче е изгодно за него и поради това няма доказателствена
стойност, противопоставима на ищеца. Въпреки указаната с доклада тежест
ответникът не ангажира други доказателства, с които да установи
категорично, че изготвената покана за общото събрание е връчена на ищеца, и
поради непълното доказване съдът е длъжен да приеме факта за неустановен.
Не се доказа и присъствие на ищеца на събранието – видно от представения в
търговския регистър протокол, същият не е подписан от В. С., а по-късно
извършеното удостоверяване на неговия отказ от подписване няма
материална доказателствена сила (извършено е от другите съдружници) и не е
годно без събиране на други доказателства (напр. чрез разпит на някой от
присъствалите съдружници) да докаже, че такъв отказ действително е
направен.
2
Поради изложеното съдът приема, че искът е предявен в срок. Наред с
това за предявяването му е необходимо да е налице правен интерес, какъвто е
обоснован с уточнителната молба от 11.04.2023 г. Ето защо съдът дължи да
разгледа иска по същество.
За да е основателен искът за отмяна на решение на общото събрание, е
необходимо на първо място такова решение да е взето (при нищожност на
решението искът за отмяната му не би могъл да бъде уважен). В случая е
съставен протокол за проведено на 16.01.2023 г. общо събрание на
съдружниците на ответното дружество, според който с гласовете на двама от
съдружниците – Т. С. и Л.Д. (чието вписване като съдружник впоследствие е
обявено за несъществуващо обстоятелство) е взето решение за отправяне на
предупреждение до ищеца за изключването му. Следователно взимането на
решението е факт, обективиран в представения в регистърното производство
протокол, като автентичността на подписите на лицата, за които е посочено,
че са участвали в гласуването, не е оспорена. Ето защо съдът приема, че
такова решение е взето.
Като основание за неговата незаконосъобразност ищецът е релевирал
липсата на редовно връчена до него покана за провеждане на събранието и
взимане на решението без необходимото мнозинство. Както беше посочено
по-горе, ответникът не проведе пълно доказване на факта, че покана за това
събрание е връчена на ищеца, поради което събранието е проведено при
процедурно нарушение на императивна норма на закона и това опорочава
взетото на него решение, независимо от това дали е взето с необходимото
мнозинство. Ето защо решението следва да бъде отменено.
По иска за отмяна на решението от 08.03.2023 г.:
С процесното решение ищецът е изключен като съдружник на
основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ поради системни действия и поведение,
насочени против интересите на дружеството и възпрепятстващи неговата
дейност.
За допустимостта на този иск важат изложените вече предпоставки –
ищецът да е бил съдружник към момента на взимане на оспореното решение
(който факт се установява от вписването в търговския регистър) и искът да е
предявен в преклузивния срок. Последният се явява спазен, дори да е
започнал да тече от датата на събранието (14-дневен), доколкото искът е
предявен чрез изпращане на исковата молба по пощата на 21.03.2023 г.
Като основания за незаконосъобразността на решението за изключване
ищецът е посочил нередовното отправяне на покана, ненадлежното отправяне
на предупреждение за изключване и неизвършване на вменените нарушения.
Както беше посочено по първия иск, отправянето на покана следва да
бъде доказано пълно от ответника, което не беше сторено – същият е
представил обратна разписка, според която на 25.02.2023 г. на ищеца е
връчена пратка, но нейното съдържание остана неустановено въпреки
изричното оспорване на този факт в исковата молба. Едностранното
удостоверяване на съдържанието на пратката, извършено от изпращача, не
може да го ползва, тъй като съставлява изгоден за него факт. Поради това
съдът е длъжен да приеме, че задължението на ответника, произтичащо от
вменената му тежест на доказване, не е изпълнено.
По идентични съображения не се доказва безспорно и връчването на
предупреждение за изключване. Освен това, дори предупреждението да беше
3
връчено, то не би могло да изпълни функцията си, доколкото в същото не са
обективирани никакви конкретни нарушения.
Не се доказа и извършване на вменените с решението за изключване
нарушения – ответникът не ангажира нито едно доказателство в подкрепа на
изложените в оспореното решение факти. Поради тяхната недоказаност съдът
не излага мотиви дали същите биха могли да съставляват основание за
изключване на съдружника.
Въз основа на изложеното и този иск следва да бъде уважен.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер от 1 410 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по предявените от В. В. С., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 74, ал. 1 ТЗ решение на общото събрание на „ЛТВ-С“ ООД,
ЕИК *******, взето на 16.01.2023 г., за отправяне на предупреждение за
изключване на съдружника В. В. С., ЕГН **********, на основание чл. 126,
ал. 3, т. 3 ТЗ и решение на общото събрание на „ЛТВ-С“ ООД, ЕИК *******,
взето на 08.03.2023 г., за изключване на съдружника В. В. С., ЕГН
**********, на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ.
ОСЪЖДА „ЛТВ-С“ ООД, ЕИК *******, да заплати на В. В. С., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 410 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4