Определение по дело №477/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №46/17.04.2014 год., постановена по Н.ч.х.дело № 1110/2013 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимата Н. Ф. Д., от с.К., О.Ч.,за невиновна в това, че на 14.07.2013г. в с.К., О.Ч., в съучастие като извършител с Е. Ф. О. Сюд, причинила на З. Ю. Я. от с.К., О.Ч. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, а именно кръвонасядане и охлузване на кожата на главата, лицето и крайниците- престъпление по чл.130 ал.2 във вр.с чл.20 ал.2 от НК, като на основание чл.304 от НПК, я е оправдал по така повдигнатото обвинение. Признал е подсъдимата Е. Ф. О. Сюд, от с.К., О.Ч., за невиновна в това, че на 14.07.2013г. в с.К., О.Ч. в съучастие като извършител с Н. Ф. Д. причинила на З. Ю. Я. от с.К., О.Ч. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и стрÓдание без разстройство на здравето, а именно кръвонасядане и охлузване на кожата на главата, лицето и крайниците- престъпление по чл.130 ал.2 във вр.с чл.20 ал.2 от НК, като на основание чл.304 от НПК, я е оправдал по така повдигнатото обвинение.

Отхвърлил е гражданският иск предявен от З. Ю. Я., против подсъдимите Н. Ф. Д. и Е. Ф. О. Сюд, за сумата от 3500.00лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от извършеното на 14.07.2013г. престъпление, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2013г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан, и е осъдил З. Ю. Я. да заплати на подсъдимата Н. Ф. Д., направените по делото разноски в размер на 250.00лв. за адвокатско възнаграждение.

Недоволна от така постановената присъда е останала частната тъжителка З. Я., която обжалва същата, като необоснована и незаконосъобразна.Твърди,че приетите за установени обстоятелства не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал.Моли съда, да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваната присъда и да осъди двете подсъдими за посочените в тъжбата деяния, или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.В съдебно заседание жалбодателката не се явява, като новият й повереник-А.В.П., поддържа жалбата и настоява за осъдителна присъда и присъждане на обезщетение съобразно нанесени увреждания.

Ответницата по жалбата – подсъдимата Н. Ф. Д., лично и чрез защитника си А.Н.М., оспорват жалбата като неоснователна и молят съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Ответницата по жалбата – подсъдимата Е. Ф. О. Сюд, лично и чрез защитника си А.Н.М., оспорват жалбата като неоснователна и молят съда да потвърди първоинстанционната присъда.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед оплакванията и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Двете подсъдими са сестри, а тъжителката е тяхна роднина по сватовство, като е омъжена за техния брат. Пострадалата живеела в къща на два етажа в с.К.. Първият етаж се ползвал от майката на двете подсъдими, а вторият- от тъжителката. На 14.07.2013г. подсъдимите били на гости на майка си в с.К., и сутринта двете пили кафе, заедно с пострадалата З. Я.. Последната ги помолила да върнат в магазините подаръците, които били подарили на сина й, по повод сватбата му, тъй като той живеел в чужбина и не можел да ги пренесе, и да му дадат парите от тях. Те се съгласили с предложението и поискали да ги вземат, но тъжителката Я. им отговорила, че те се намирали в апартамента й в Г.К.. Това станало повод за скандал между трите жени, при което пострадалата се прибрала в дома си на втория етаж, а двете сестри започнали да си приготвят багажа, за да се прибират в Г.К.. Преди да си тръгнат около 14ч. същия ден, двете подсъдими Н. Д. и Е. О.- С. почукали на вратата на тъжителката Я. на втория етаж, за да се уговорят за взимането на подаръци. Тя им отворила вратата и отново започнали да се карат помежду си. След това ядосана, пострадалата се прибрала в дома си и потърсила помощ от полиция и Бърза помощ. Тогава двете подсъдими слезли на първия етаж при майка си. Петнайсет минути по- късно пристигнала линейка и непосредствено след това на место дошли и полицейските служители- свидетелите Т. Л. и Д. Д. Последните видели първо тъжителката З. Я., с която разговаряли. От нея разбрали, че тя и двете подсъдими се скарали по повод на подаръците на подсъдимите, за сватбата на сина на пострадалата. Двамата полицаи не видели по никоя от трите жени, някакви наранявания или скъсани дрехи. След това тъжителката З. Я. се качила в дошлата линейка, като казала на полицаите, че тя била потърсила медицинска помощ, тъй като не била добре с нервите и не се чувствала добре психически. От там била откарана в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” Г.К., където била прегледана и й била извършена рентгенография. Двамата полицейскÞ служители- свидетелите Д. и Л., останали на место в с.К., където снели обяснения и от двете подсъдими, в резултат на което взели отношение по случая като съставили протоколи за предупреждение и на трите жени, както и акт за установяване на административно нарушение срещу Е. Ф. О.- С..

От Съдебно медицинско удостоверение № 149/ 2013г. е видно, че при извършен преглед на тъжителката на датата 16.07.2013г. се установило: кръвонасядане и охлузвания на кожата по главата, лицето и крайниците. Като описаните увреждания били получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин било възможно да са възникнали така, както съобщавала освидетелстваната. Било причинено болка и страдание. Тези факти се потвърждават и от назначената съдебно- медицинска експертиза, която дава заключение, че периодът на възстановяване при такива увреждания е около 7- 10 дни.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция.

Логично и обосновано, първоинстанционния съд е обсъдил свидетелските показания на Т. Л. и Д. Д., както и обясненията на подсъдимата Н. Д.. Всички те изграждат една последователна и логична житейска картина, в която обаче по никакъв начин не можа да се установи двете подсъдими да са нанасяли удари, в резултат на които тъжителката да е получила лека телесна. Що се отнася до свидетелските показания на Ф. М., които съдът не е кредитирал, същият е изложил съображения, че е невъзможно тя да е видяла, че двете подсъдими бият нейната комшийка, но въпреки това се е прибрала в дома си и не е сигнализирала никъде за случилото се, а от друга страна -съдебно медицинското удостоверение, респективно експертизата, която потвърждава нейните констатации, не е достатъчно, за да се приеме, че е имало удари от страна на подсъдимите върху пострадалата, от които да са настъпили вреди.Показанията на тази свидетелка са изключително противоречиви, както относно мястото на което е била,така и относно случилото се.От една страна заявява,че е видяла подсъдимите да удрят тъжителката с юмруци,но не видяла по кои части на тялото.Твърди,че на мястото е имало и друг свидетел-Д.Салиф, което не се установява от никой друг.Заявя,че „..те се биеха”,но също така и „..не видях З. да удря някой”. Никой от разпитаните свидетели не установява да е видял, чул или разбрал за нанесени удари от страна на подсъдимите на тъжителката З. Я., още повече, че тя е повикала полиция и на никой от дошлите там полицаи, тя не е споделила, че е била бита. Абсурдно е двама полицаи,свидетели на безброй скандали и сбивания, да не забележат двете, описани в експертизата увреждания, по лицето на пострадалата.Самата пострадала е заявила на св.Д.,че лично тя е извикала линейка, не защото е бита, а защото не се чувствала психически добре.

На практика, първоинстанционния съд е направил цялостен и задълбочен анализ на всички доказателства по делото, като е изложил аргументирани и обосновани съждения относно приемането и неприемането на определени факти и обстоятелства, като е стигнал до единствения правилен и законосъобразен извод – подсъдимите, от обективна и субективна страна, не са осъществили състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК. Това е така, защото не се установи те да са причинили каквито и да било увреждания на тъжителката З. Я..Понеже, предявеното обвинение по чл.130 ал.2 във вр.с чл.20 ал.2 от НК не е доказано по несъмнен начин, на основание чл.304 от НПК, съдът правилно,обосновано и законосъобразно е признал подсъдимите за невиновни и ги е оправдал за това, че на 14.07.2013г. в с.К., О.Ч., в съучастие като извършители са причинили на З. Ю. Я. от с.К., О.Ч. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, а именно кръвонасядане и охлузване на кожата на главата, лицето и крайниците.

С оглед крайния резултат по делото, а именно липса на извършено от подсъдимите престъпление по посочените текстове на наказателния закон, първоинстанционния съд обосновано е приел, че гражданския иск срещу тях,следва да бъдат отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на делото, следва З. Ю. Я. да заплати на подсъдимите Н. Д. и Е. О. С., направените по делото разноски пред тази инстанция, в размер на 600лв. за адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №46/17.04.2014 год., постановена по Н.ч.х.дело № 1110/2013 год., Кърджалийският районен съд.

ОСЪЖДА З. Ю. Я.,със снета по делото самоличност да заплати на подсъдимите Н. Ф. Д. и Е. Ф. О. Сюд и двете със снета по делото самоличност, направените по делото разноски пред тази инстанция, в размер на 600лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.