Решение по дело №132/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 303
Дата: 2 април 2020 г.
Съдия: Весела Любомирова Сахатчиева
Дело: 20204400500132
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта

              Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

№…………                                 02.04.2020г.                   ГР. П Л Е В Е Н

 

 

    

 ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД    въззивен  граждански  състав,

на      четвърти      март           две     хиляди и двадесета година,

в открито заседание,  в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                              КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

        

Секретар: ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА

В.ГР.Д.  132 по описа за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

                              

          

         Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

 

   С Решение №7/16.01.2020 г., Районен съд –Л.по гр. дело №931/2019г. по описа на същия съд ,е отхвърлил молбата на Ц.И.Р.-А.,ЕГН**********,гр.Л.за издаване на Заповед за защита и постановяване на мерки за защита по реда на чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН и чл.5,ал.1,т.3 от ЗЗДН срещу Б.Г. А.,ЕГН**********,***.Т., като неоснователна.

На осн.чл.11,ал.3 от ЗЗДН е осъдил Ц.И.Р.-А.,ЕГН********** да заплати ДТ в размер на 25лв.

 Осъдил е молителката да заплати на ответника направените деловодни разноски по делото в размер на 400лв.

 Постъпила е въззивна жалба от  Ц.И.Р.-А.,ЕГН**********,чрез пълномощника й адв.Р.Р. ***  против горепосоченото решение на РС-Л.,като в жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност.Твърди се,че в хода на съдебното дирене пред РС не са събрани убедителни доказателства,чрез  които  да се оборва  представената с молбата  декларация от молителката по чл.9,ал.3 от ЗЗДН за извършеното спрямо нея насилие, както е приел РС-Л..Върху ответника пада доказателствената тежест за оборване на изложените факти в Декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН,което той не е сторил успешно.Моли да бъде отменено решението на РС-Л.,като вместо него и по съществото на правния спор бъде уважена подадената молба и издадена Заповед  за защита със законните от това последици.Претендират се съдебни разноски.

   Не е постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна Б.Г. А.,ЕГН**********.

         В съдебно заседание пред въззивната инстанция пълномощникът на въззиваемия адв.П. е взел становище,че жалбата е неоснователна и решението на РС-Л.като правилно, следва да бъде оставено в сила.

     Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

       Въззивната жалба е неоснователна.

      Решението на РС-Л.е правилно и законосъобразно.

       Пред РС-Л.Ц.Р.-А. е подала молба по реда на чл.8 вр.чл.9 от ЗЗДН против ответника Б.Г. А.,нейн съпруг,с когото са във фактическа раздяла.Твърди,че на 20.12.2019г. ответникът е отишъл на работното й място-магазин „***“ в гр.Л.и вдигнал скандал,като я заплашил,че ако не му прехвърли частта от автомобила им,която тя притежава,ще й се случи нещо много лошо и да внимава в картинката.С такова съдържание е  и представената  Декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН от молителката аз извършеното насилие.

       Ответникът е оспорил изцяло твърденията в молбата за извършено спрямо молителката от негова страна психическо насилие-заплахи,като в тази връзка са представени  и събрани гласни доказателства в хода на съдебното дирене пред РС.

    За да отхвърли подадената молба от Ц.И.Р.-А.,ЕГН**********,гр.Л.за издаване на Заповед за защита и постановяване на мерки за защита по реда на чл.5,ал.1,т.1 от ЗЗДН и чл.5,ал.1,т.3 от ЗЗДН срещу Б.Г. А., ЕГН**********, като неоснователна,РС-Л.е приел,че   не е установено по несъмнен начин на 20.12.2019г. ответникът да е упражнил психическо насилие спрямо Ц.Р.-А. ,като никой от разпитаните свидетели не е чул отправени заплахи от страна на ответника,тъй като двамата съпрузи са излезли да разговарят пред магазина.Не са установени твърденията в молбата за вдигане на скандал на работното място на молителката от страна на ответника,нито описаните заплахи.Налице е и разминаване в твърденията от страна на молителката относно съдържанието на конкретните заплахи-в Декларацията е посочила,че се касае за психическо насилие,упражнено спрямо нея относно прехвърляне на дял от семейния автомобил,а пред съда молителката е дала обяснения,че ответникът е й е предоставил документи във връзка с изтеглен кредит от банка  и неговото заплащане,каквито твърдения не се съдържат в Декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН.

     Тези изводи РС е направил въз основа на събраните гласни доказателства по делото.Въззивната инстанция споделя изложените правни изводи от първоинстанционния съд.Действително съгласно ЗЗДН и спецификата на отношенията между пострадал от домашно насилие и извършител на такова,жертвата на домашно насилие може да доказва факта на това насилие само с Декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН,но ЗЗДН изрично предвижда провеждането на  спорно съдебно производство съгласно чл.12,ал.1 и чл.15,ал.1 от ЗЗДН ,с възможност за събиране на  доказателства.Допустими са доказателствените средства по ГПК,както и другите,посочени в чл.13 от ЗЗДН.Когато няма други доказателства ,съдът издава Заповед за защита само на основание приложената Декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН.По този начин е охранено и правото на защита на ответника в производството,който има възможността да опровергае доказателствената стойност на Декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН ,като представи съответните доказателства.В конкретния случай са  събрани и други доказателства,които  в своята съвкупност не водят до правния извод за осъществен спрямо молителката акт на домашно насилие. Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗДН предполага установяване на съвкупност от факти и обстоятелства,които да водят до извода за осъществен акт на домашно насилие,а именно наличие на морално укоримо поведение от страна на ответника по отношение на пострадалото лице,което да се квалифицира като акт на домашно насилие по чл.2 от ЗЗДН,същото да е извършено от посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата и място на извършване.

        Окръжният съд намира,че по конкретния казус не са налице предпоставките  за издаване Заповед за защита в полза на молителката спрямо ответника Б.Г. А., ЕГН**********. 

      Предвид изложеното подадената въззивна жалба се явява неоснователна ,като обжалваното решение на РС-Л., като правилно следва да бъде оставено в сила.

        При този изход на делото и на осн.чл.11,ал.3 от ЗЗДН вр.чл.17,ал.2 от ЗЗДН въззивната страна следва да заплати ДТ за въззивно обжалване в размер на 12,50лв.

       Водим от горното,съдът

                                              

                                               Р  Е  Ш  И  :

         ОСТАВЯ В СИЛА  на основание чл.17,ал.5 от ЗЗДН  Решение №7/ 16.01.2020г. на Районен съд –гр.Л.,постановено по гр.д. №931/2019г. по описа на същия съд .

        ОСЪЖДА на осн.чл.11,ал.3 от ЗЗДН вр.чл.17,ал.2 от ЗЗДН Ц.И.Р.-А.,ЕГН**********,гр.Л.ДА ЗАПЛАТИ  държавна такса за въззивно обжалване в размер на 12,50лв.

      РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на  касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.17,ал.6 от ЗЗДН.

                                                    

                                              

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  

                                                        ЧЛЕНОВЕ: