Решение по дело №374/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от Х. А. К., гражданин на [държава], ЛНЧ *************, с адрес - [населено място], [жк], срещу Решение № 5200 от 05.04.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците.

В жалбата се излага следното: С обжалваното решение административният орган е отказал предоставяне на международна закрила. В мотивите си е посочил, че Х. К. напуснал разрешения му адрес на територията на РПЦ – Харманли. Признава се, че това е истина, но К. не е целял да изостави мястото, а просто гостувал на свои приятели в София. Не може да се завърне в държавата си по произход, защото рискът за неговия живот не е отминал.

Ответната страна е изложила становище по подадената жалба в следния смисъл: Жалбата е неоснователна. Органът е спазил разпоредбите за законосъобразност на административния акт и ЗУБ. Не са налице изискванията на закона за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на лицето.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково пледира за отхвърляне на жалбата.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

На жалбоподателя Х. А. К. му е била издадена регистрационна карта от ДАБ при МС на 04.10.2023г.

Видно от Решение с № 5200 от 05.04.2024г., М. Т. – председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, е отказала да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. А. К.. В решението е описана споделената от търсещото закрила лице бежанска история и в тази връзка се излага следното: Х. К. напуснал Сирия на 30.08.2023г. и заминал нелегално за Турция. Останал там 15 дни. От Турция, през зелена граница, на 13.09.2023г., влязъл в България. На 18.09.2023г. дошъл до РПЦ – Харманли, за да подаде молба за закрила. Посочил, че молбата за закрила била подадена поради водещата се война в Сирия. Заявил, че от началото на военните действия не е бил подложен на преследване от никоя групировка и не е имал проблеми с официалните власти. Не е бил арестуван и не е участвал в политически партии и организации. Административният орган е посочил, че няма предпоставки, които да водят до необходимост от предоставяне на статут на бежанец на лицето. Посочил е още, че в случая спрямо К. са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на осн. чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ – тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен конфликт или вътрешен конфликт. Налагал се изводът, че лицето е било принудено да напусне страната си по произход, тъй като там е бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу неговия живот, поради наличие на съществуващия въоръжен конфликт. Въпреки това обаче чужденецът напуснал без разрешение мястото, където бил настанен – РПЦ – Харманли. Налице били сериозни основания да се счита, че кандидатът негласно оттеглил молбата си или негласно се е отказал от нея. С оглед на това не можело да се счита, че лицето се намирало извън страната си по произход и че продължава да се отказва от нейната закрила. Предвид дезинтересираността на лицето от производството по предоставяне на международна закрила, АНО е приел, че е налице отказ от право да се получи международна закрила.

Административният акт е връчен на лицето на 17.04.2024г.

Приложено е становище от И. У. – мл. експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, което съдържа предложението й към Председателя на ДАБ при МС да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

По делото е приложена справка вх. № ЦУ-1982/12.12.23г., относно Сирийска арабска република, от която се установява какво е общото положение в страната и актуалната обществено-политическа обстановка.

Приложена е докладна записка от Я. Р. от 01.03.2024г. (л. 23 от делото), от която се установява, че с Х. К. е било проведено интервю на 13.11.2023г., в хода на което чужденецът е представил всички факти и доказателства, мотивиращи молбата му за международна закрила. Чуждият гражданин самоволно напуснал РПЦ – Харманли на 17.01.2024г. С предложение от 27.02.2024г. младши експерт в РПЦ – Харманли е предложил производството за закрила да бъде прекратено. Следователно по своята същност действията на К. представлявали мълчалив отказ от молбата за закрила. В тази връзка е предложено да се изготви проект за решение, с което да се откаже статут на бежанец и хуманитарен статут.

На осн. чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗДАНС е постъпило становище на Директор на специализирана дирекция „М“ – ДАНС, видно от която агенцията не възразява да бъде предоставена закрила на лицето Х. К..

Установява се от протокол от проведено интервю с Х. К., че същият е напуснало нелегално Сирия и е заминал за Турция. В Турция останал 15 дни. В България влязъл на 13.09.2023г. нелегално, през зелена граница. За първи път подавал молба за закрила. Не е бил арестуван и не е бил осъждан в държавата си произход. Нямал е проблеми с принадлежността си към етническата си група, нито проблеми заради религията, която изповядвал. Напуснал Сирия заради войната и военните действия. Икономическото положение било много лошо. Нямало достатъчно работа. Нямало ток и вода. Върху лицето не било оказвано насилие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, доколкото решението, което се обжалва, е било връчено на страната на 17.04.2024г., а жалбата е подадена пред административния орган, постановил акта на същата дата - 17.04.2024г. Подадена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, от активно легитимирано лице – адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него. Следователно жалбата е редовна.

По същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

В чл.146 АПК са посочени изчерпателно основанията за оспорване на административните актове. Това са липсата на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Оспореното Решение с № 5200 от 05.04.2024г. е издадено от компетентен административен орган – председател на ДАБ при МС, на основание чл. 75, ал. 1 ЗУБ, който сочи, че в срок до 6 месеца от образуване на производството за предоставяне на международна закрила, председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което: 1. предоставя статут на бежанец; 2. отказва статут на бежанец; 3. предоставя хуманитарен статут; 4. отказва хуманитарен статут.

В постановения атакуван административен акт административният орган е спазил напълно разпоредбата на чл. 59 АПК. Актът е съставен в писмена форма, носи наименованието на органа, който го издава, посочен е коректно адресатът на акта, посочени са фактическите и правните основания за издаване на акта, посочено е пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван, както и съдържа дата и подпис на лицето, издало акта.

Липсва нарушение на административнопроизводствените правила.

В случая актът е издаден на основание чл. 75, ал. 1 ЗУБ вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Решение е било връчено на чужденеца на 17.04.2024г., за което обстоятелство самият той се е подписал, посочвайки, че е запознат със съдържанието на акта на език, който разбира. Така е спазена и разпоредбата на чл. 76 ЗУБ. Нормата на чл. 58, ал. 10 ЗУБ урежда, че при получаване на молба за предоставяне на закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност“, което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че такова становище е изискано, а Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочила, че не възразява да се предостави закрила на лицето, ако са налице законовите изисквания за това.

На следващо място е необходимо съдът да провери дали издаденият административен акт влиза в противоречие с материалноправните разпоредби.

Текстът на чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗУБ урежда, че молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване или някое от останалите, изчерпателно изброени в съответната разпоредба основания.

Компетентният орган в случая, за да постанови своя акт, е извършил преценка на всички факти, сочени като съществени от молителя. В чл. 8 от ЗУБ се сочи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

В конкретния случай жалбоподателят е посочил, че молбата за закрила била подадена поради водещата се война в Сирия. Заявил, че от началото на военните действия не е бил подложен на преследване от никоя групировка и не е имал проблеми с официалните власти. Не е бил арестуван и не е участвал в политически партии и организации. Предвид горното и с оглед данните по делото и информацията за актуалното състояние в Сирия, съдът намира, че жалбоподателят не е обект на преследване в държавата си по произход по изложените от него причини.

Спрямо молителя не се установява да има посегателства, представляващи преследване по чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ.

За да се приеме, че е налице преследване, следва в държавата по произход на съответното лице да съществува нарушаване на основните права на човека или да се извършва съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Такива действия на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление. В случая не се констатира наличие на нито едно от изброените.

Чл. 9 ЗУБ обаче сочи, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В случая самият административен орган посочва в решението си, че спрямо К. са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на осн. чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ – тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен конфликт или вътрешен конфликт. Налагал се изводът, че лицето е било принудено да напусне страната си по произход, тъй като там е бил изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу неговия живот, поради наличие на съществуващия въоръжен конфликт. Безспорен факт е, а и е ноторно известно, че в Сирия се води вътрешна война от над десетилетие, която е превърнала страната в място на разруха, на недоимък, на бедствия, на лишаване на жителите й от демократични устои, от улеснен достъп до здравни услуги, до социални услуги, а и до труд. Кръвопролитната война се води на няколко фронта, а в нея участват и повече от две страни. Правилно е приел органът, че съществуват изначално опасения за живота и здравето на жалбоподателя, поради този конфликт. Въпреки този си извод обаче, Председателят на ДАБ при МС е отказал да предостави хуманитарен статут на Х. К., като е мотивирал отказа си с поведението на лицето. Установи се, че К. напуснал РПЦ – Харманли без разрешение на 17.01.2024г. Това напускане се е случило след проведеното с него интервю, но преди компетентният орган да постанови своя акт. Поведението на Х. К. е било прието като мълчалив отказ от подадената молба за международна закрила, но вместо производството да се прекрати, органът е постановил акт по същество. Чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗУБ сочи, че производството за предоставяне на международна закрила се прекратява, когато чужденецът промени адреса си, без да уведоми Държавната агенция за бежанците и в срок от 30 дни не посочи обективни причини за това. Ал. 2 на чл. 15 ЗУБ сочи, че в случаите по ал. 1, т. 1 - 5, при наличие на достатъчно доказателства за неоснователност на молбата за международна закрила, същата се разглежда по реда на чл. 75. В настоящия случай административният орган е пристъпил към разглеждане на молбата за международна закрила по реда на чл. 75 ЗУБ. Следва да се посочи, че при наличие на предпоставки за прекратяване на производството, решение по същество може да бъде постановено, само ако са налице достатъчно доказателства за неоснователност на молбата. По делото обаче се установи, че такива доказателства липсват при приложението на чл. 9 ЗУБ, тъй като и самият орган е посочил, че спрямо К. са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на осн. чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ – тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен конфликт или вътрешен конфликт.

Налице е постановен административен акт в нарушение на материалния закон. Органът неправилно е преминал към издаване на акт по същество, доколкото е приел, че са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, но предвид самоволното му напускане на РПЦ – Харманли е бил длъжен единствено да прекрати производството. Чл. 77 ЗУБ сочи, че когато са налице основанията по чл. 15, ал. 1, председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение за прекратяване на производството за предоставяне на международна закрила. В този случай производство, прекратено на някое от основанията по чл. 15, ал. 1, т. 1 - 4, ще се смята за възобновено, ако чужденецът се яви в рамките на 9 месеца от прекратяването и пожелае молбата му за закрила да бъде разгледана. Като не е прекратил производството, въпреки че са били налице основанията за това, административният орган е нарушил и правото на чужденеца да получи закрила, като в законовия срок се яви и пожелае молбата му да бъде разгледана.

Атакуваното решение не е в съответствие и с целта на закона, доколкото целта на ЗУБ е да гарантира възможността на чуждестранни граждани да получат международна закрила в Република България, когато са налице данни, водещи до опасения за здравето и живота им. В случая е отнета възможността на лицето да получи хуманитарен статут, предвид военните действия в Сирия, тъй като производството не е било прекратено, както изисква законът, с възможност в 9-месечен срок след това да се възобнови, а е постановен краен акт по същество, с който е отказано предоставянето на международна закрила, въпреки, че самият орган е приел, че има основания да се предостави хуманитарен статут на Х. К..

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а решението на административния орган е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени. Преписката следва да бъде върната на органа за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението.

 

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение с номер 5200 от 05.04.2024г., издадено от М. Т. – Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. А. К., гражданин на [държава], ЛНЧ *************.

 

ВРЪЩА преписката на административния орган - Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за ново произнасяне в едномесечен срок от получаване на съобщението, съобразно мотивите на съдебното решение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от получаване на съобщението, чрез Административен съд – Хасково.

 

Препис от решенето да се изпрати на страните по делото.