РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. Пловдив, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Анг. Стефанова
Членове:Светлана Анг. Станева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20225300500586 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство К. Г. П.,
чрез адв. Б.П., против решение № 16 от 04.01.2022 г. по гр.дело № 3856/2021 г. по описа на
РС-Пловдив, с което са отхвърлени предявените от К. Г. П. обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за
признаване прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно и отмяна на заповед
№ 95/08.01.2021 г. на З. И.Т., управител на „*** ЕООД и за възстановяване на преди
заеманата длъжност "***", като неоснователни и недоказани.
Жалбоподателят счита постановеното решение за неправило и незаконосъобразно и моли
същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.
Излага подробни съображения, като сочи, че на жалбоподателката са връчени две
длъжностни характеристики – едната на 10.08.2018 г., а другата на 11.01.2021 г., т.е. три дни
след издаването на уволнителната заповед от 08.01.2021 г. В последната длъжностна
характеристика сочи, че се съдържат нови функции и задължения, които липсват в
първоначалната. Счита, че новите функции са съществени и се касае за друга длъжност, а не
за промяна в изискванията на предишната. Счита, че е налице евентуално съкращаване на
щата и създаване на нова длъжност със същото наименование. На това основание счита
заповедта за незаконосъобразна. По отношение на този довод първоинстанционният съд не
1
прави никакви коментари в решението си. Посочва, че промяната в изискванията касае
квалификационната степен, но не и насочеността на придобитото образование – техническо,
икономическо, което не е било налице към датата на сключване на трудовия договор от
10.08.2018 г. Посочва, че фактът, че жалбоподателката няма такава насоченост е известен на
работодателя още при сключване на трудовия договор, поради което покъсното
прекратяване на трудовото правоотношение на това основание е незаконосъобразно. Цитира
съдебна практика в подкрепа на твърденията си. Счита, че работодателят е променил
изискванията за длъжността именно с цел да прекрати трудовото правоотношение, като
оспорва доводите на първоинстанционния съд, че презумпцията за добросъвестност не е
била оборена, тъй като нямало достатъчно доказателства за това. Моли да се приеме, че
спрямо нея се е действало напълно тенденциозно с намерение задължителното и
освобождаване от работа. На основание изложените съображения моли да се уважат
предявените искове, като се претендират разноски, както за първа, така и за въззивна
инстанция.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „***“ ЕООД, с който се оспорва
депозираната жалба като неоснователна. Сочи се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и се моли същото да се потвърди. Възприемат се доводите на
първоинстанционния съд, че уволнението е извършено на законово основание, с акт на
компетентния орган на работодателя, издаден в предвидената от закона форма, при спазване
на изискванията на материалния закон и формални процедурни правила. Твърди се, че
правилно и законосъобразно трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328,
ал.1, т. 6 от КТ, доколкото жалбоподателката не притежава необходимото образование за
изпълняваната работа. В тази връзка сочи, че изискванията за заемане на длъжността на
търговски агент са били изменени от работодателя по целесъобразност. Оспорват се
твърденията, че не са променени задълженията по длъжностна характеристика за
длъжността търговски агент, като се излагат подробни доводи в тази насока. Посочва се, че
от писмените доказателства се установява, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение служителката не е отговаряла на това изискване, като не е представила на
работодателя доказателства за притежаване на необходимото и изискуемо образование –
като степен и като насоченост. Сочи се, че е налице основанието по чл. 328, ал.1, т.6 от КТ
за прекратяване на трудовото правоотношение, като същото е обективно и формално
основание. Цитира се съдебна практика и се моли да се потвърди решението. Претендират
се разноски за въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след преценка твърденията и доводите на страните
и на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от оправомощена страна и срещу съдебен акт, подлежащ
на обжалване, с оглед на което се явява процесуално допустима, поради което следва
жалбата да се разгледа по същество.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от К. Г.
2
П., ЕГН ********** срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 от КТ.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово
правоотношение по силата на Трудов договор № 389/ 10.08.2018г. като ищцата е заемала
длъжността „***“ при ответното дружество. Сочи се, че трудовото правоотношение между
страните вече е било прекратявано от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, но с
Решение № 4143/ 30.10.2019г., по гр.д. № 19728/ 2018г. , по описа РСПловдив, XI- ти гр. с-в,
влязло в законна сила на 04.09.20г., ищцата била възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност. Въпреки това, със Заповед № 95/ 08.01.2021г., работодателят отново
прекратил трудовото правоотношение между страните, но този път на основание чл. 328, ал.
1, т. 6 КТ. Сочи се, че работодателят действително е изменил длъжностната характеристика
на заеманата от ищцата позиция, но се твърди това да се сторено единствено с цел да
прекрати едностранно трудовото правоотношение. Ищцата сочи ,че новата й длъжностна
характеристика и уволнителната заповед са й връчени в един и същи ден, което
обстоятелство ясно демонстрира желанието на работодателя да прекрати колкото се може
по- бързо правоотношението с ищцата. Изтъква и че променените изисквания не са
съществени за длъжността и за изпълняваните трудови функции. Ищцата поддържа и че
винаги е отговаряла на изискването за образование за заеманата длъжност- дори и след
изменението тя покрива изискването, доколкото притежава висше образование. Сочи, че не
отговаря на изискването за насоченост на образованието ( техническо или икономическо ),
но това работодателят е знаел още към 2018г. и въпреки това не е имал възражения. Именно
предвид това, ищцата почти три години е работила на длъжност „***“ и работодателят в
нито един момент не е поставял като проблем факта, че ищцата притежава висше
образование „математика и информатика“. Предвид това, поддържа се, че работодателят е
злоупотребил с права и чрез законни средства се стреми да постигне незаконосъобразен
резултат.
Моли се съдът да признае за незаконно уволнението и като такова да го отмени, като
ищцата да бъде възстановена на длъжност „***“. Претендира се и ответното дружество да
бъде осъдено да заплати на ищцата сума в размер от 4 638 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 11.01.2021г.-
11.07.2021г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от подаване на
исковата молба в съда / 26.02.2021г./ до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове
се оспорват като неоснователни. Твърди се, че длъжностната характеристика на заеманата от
ищцата позиция е променена не с цел злоупотреба с права, а защото ответното дружество се
стреми да повиши качеството и ефективността на предоставяните услуги. В тази връзка, то
се оспорва твърдението на ищцата, че длъжностната характеристика не е променена чрез
въвеждането на нови задължения. Сочи се, че промяната в длъжностната характеристика е
3
прерогатив на работодателя, като необходимостта от тази промяна не подлежи на съдебен
контрол. След промяната в изискванията към длъжността, ищцата не отговаря на тях и
поради това трудовото правоотношение между страните е било прекратено.
Поддържа се и че фактът на предходно прекратяване на трудовото правоотношение и
последващо възстановяване на работника, не може да бъде аргумент в насока злоупотреба с
права от страна на работодателя. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че ищцата е
била в трудово правоотношение с ответника, по силата на сключен трудов договор № 389 от
10.08.2018г., като е заемала длъжност „***“. На датата на сключване на трудовия договор
на ищцата е връчена длъжностна характеристика за длъжността „***“, в която е отразено
следното описание на длъжността „доставки по маршрут, събиране на плащания,
възстановяване на суми по кредитни известия; раздаване на флаери и рекламни материали;
събиране, съхранение и/или отчитане на парични средства, стоки и материални ценности,
предоставяни и/или получавани от страна на служителя във връзка с изпълнение на
трудовите му функции; работи в определен район, информира клиентите за продуктовата
гама, новите продукти и кампании и услуги и представлява компанията в определения
район“. В т. 4 от длъжностната характеристика са предвидени следните средства за работа:
фирмен автомобил, карта за гориво, мобилен телефон, персонален компютър, принтер при
необходимост. В длъжностната характеристика са предвидени следните изисквания за
квалификация: средно образование с насоченост на придобитото образование – „техническо,
икономическо“.
Не се спори и от приетото по делото като писмено доказателство влязло в сила решение се
установява, че трудовото правоотношение между страните е било прекратявано от
работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, но с Решение № 4143/ 30.10.2019г., по гр.д.
№ 19728/ 2018г. , по описа РС- Пловдив, XI- ти гр. с-в, влязло в законна сила на 04.09.20г.,
ищцата била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
След възстановяването й на работа със Заповед № 171/01.12.2020 г. на работодателя ***
ЕООД е променена длъжностната характеристика за длъжността „***“, като са
конкретизирани по – детайлно трудовите функции и задължения и са включени
допълнителни такива. В предходната длъжностна характеристика е предвидено в трудовите
функции – представителство на компанията в определен район и информиране на
клиентите за продуктовата гама, новите продукти и кампании и услуги, докато в новата
длъжностна характеристика е конкретизирано в какво се изразява това представителство и
консултиране, а именно: „посредничество при осъществяване на продажби на продукти,
предлагани от работодателя на други клиенти; консултиране с клиентите за
характеристиките на предлаганите продукти“. Относно отчитането на средствата,
предвидено, като задължение и в предходната длъжностна характеристика в новата такава е
предвидено изрично, че се изготвя ежедневен отчет за дейността. Грижата за клиентите е
предвидена като отговорност и в предходната длъжностна характеристика, като в новата
4
такава е допълнено и полагане на максимални усилия за разширяване на клиентелата в
района. Събирането на дължими плащания и даването на предложения за необходимото
отложено плащане на фактурите е предвидено в правата и отговорностите и на предходната
длъжностна характеристика, като в новата е предвидено и че могат да се дават при
необходимост и предложения пред работодателя за разсрочени и/или отложени плащания,
следят се настъпването на падежите на плащанията и се уведомяват клиентите за
настъпилите падежи. Въведени са нови изисквания за образование и квалификация, като е
предвидено, че се изисква – висше образование с образователно – квалификационна степен
„бакалавър“ или „магистър“, при запазване на насочеността на придобитото образование,
предвидена в длъжностната характеристика за длъжността – техническо, икономическо.
По отношение на соченото допълване на трудовите функции, жалбоподателят е направил
възражение, че е налице съществено изменение, което обуславя извод за създаване на нова
длъжност със същото наименование. Настоящият съдебен състав счита този довод за
неоснователен, доколкото както се посочи по – горе се касае за детайлизиране на вече
възложени трудови функции, права и отговорности, а не за пълна промяна на трудовите
функции на длъжността „***“.
На 11.01.2021 г. на ищцата – жалбоподател е връчена новата длъжностна характеристика.
На същата дата е връчена и процесната Заповед № 95/ 08.01.2021г. за прекратяване на
трудовото правоотношение. Вписаното в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение е чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В заповедта са посочени фактическите причини за
прекратяване на трудовото правоотношение; мотивирана е, изложените фактически
обстоятелства отговарят на посоченото правно основание. Работодателят е посочил, че
ищцата не отговора на изискванията за назначаване на заеманата от нея длъжност, съгласно
новата длъжностна характеристика, а именно: няма придобито висше образование с
образователно – квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ с насоченост на
придобитото образование „техническо“ или „икономическо“.
Приети са като писмени доказателства диплома за средно и за висше образование, от които
се установява, че средното образование на ищцата е с професионална квалификация –
продавач – консултант и касиер промишлени стоки, като същата има висше образование
след завършен 4 годишен курс на обучение (1988/1989 г. – 1992/1993 г.) по специалност
математика и информатика с призната квалификация учител по математика и информатика.
Ищцата се е дипломирала преди приемането на новия Закон за висшето образование - обн.,
ДВ, бр. 112/27.ХII.1995 г., като по действащия по време на дипломирането й закон, а според
параграф 6 от Преходните и заключителни разпоредби на закона, дипломите за висше
образование, издадени от висшите училища до влизането на този закон в сила, дават правата
на завършили образователна степен "магистър". В този смисъл е и Решение № 3394 от
21.IV.1997 г. на ВАС.
Предвид така изложеното настоящият съдебен състав счита, че не е налице едно от сочените
основания за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, а именно: липса
на образователно квалификационна степен – бакалавър или магистър.
5
Следва да се разгледат възраженията на жалбоподателя, че не е налице основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, т. 6 КТ в случай, ако работникът или
служителят не притежава необходимите образование или професионална квалификация за
изпълнение на длъжността, когато при сключване на трудовия договор изискванията за
образование или професионална квалификация са били въведени от работодателя и същият
се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или
квалификация не представлява обективна причина за изпълнение на трудовата функция, но
впоследствие е прекратил правоотношението на това основание.
Не се оспорва и от приетите по делото писмени доказателства – заповед за утвърждаване на
нова длъжностна характеристика и съответно нова и предходна длъжностна характеристика
се установява, че към датата на сключване на трудовия договор – 10.08.2018 г. е
съществувало изискването за насоченост на придобитото образование – техническо,
икономическо. Не се спори, че към тази дата ищцата не е притежавала тази насоченост на
придобитото образование, но въпреки това работодателят е сключил с нея трудов договор за
длъжността „***“.
В т. 1а от Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК
е прието, че не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия
договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от
работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната
работа. В мотивите е посочено, че в случай, че работодателят се е съгласил, че
притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не
представлява обективна причина за изпълнението на трудовата функция при сключване на
трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради липсата
им за заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност ще се позовава на
въведените от него изисквания при приемане на работа, за които самият той е приел, че не са
били пречка да се изпълнява трудовия договор. Позоваването от работодателя, в тези
случаи, на основанието за прекратяване на индивидуалния трудов договор по чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ, за липса на изискуемите образование и/или професионална квалификация, ще
противоречи на общия принцип, установен в чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република
България, да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява
права и законни интереси на другите”, поради което следва да бъде отречено. В този смисъл
са и Решение № 207 от 2.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2355/2014 г., III г. о., ГК, Решение
№ 60269/30.12.2021 г. по дело № 548/2018 г. на ВКС и др., в които е прието, че ако при
сключване на трудов договор работникът или служителят не отговаря на въведените от
работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена
длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначава на работа, а впоследствие
го уволнява на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, уволнението може да бъде признато за
незаконно само в хипотеза, когато изискванията не са нормативно определени.
Доколкото по делото се установява, че ищцата не е притежавала съответната насоченост на
образованието и към датата на сключване на трудовия договор, то на основание цитираното
6
тълкувателно решение и съдебна практика, следва да се приеме, че не е налице соченото от
работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение, поради и което
същото е прекратено незаконосъобразно и решението, с което искът за отмяна на заповедта
е отхвърлен следва да се отмени, а предявените искове по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ да се
уважат.
Освен горните доводи за незаконосъобразност на заповедта ищцата е сочила, като
основание и нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. В тази връзка са представени и приети писмени
доказателства длъжностните характеристики, щатно разписание и др. и са събрани гласни
доказателства. От разпита на свидетеля Б.З. се установява, че същият познава К. от личен
разговор с нея, на който й е било предложено да прекрати трудовото правоотношение по
взаимно съгласие. Това предложение е отправено октомври месец 2020 г. т.е. преди
изменението на длъжностната характеристика от св. З. в качеството му на директор на
фирмата в рамките на правомощията, които има от собствениците. Свидетелят е заявил пред
ищцата, че за тях е важно да се разделят, като сочи, че от оценката на нейното представяне
във фирмата за тях е било без значение дали ще работи или не. Свидетелят посочва, че след
няколкото дни, в които е идвала на работа, ищцата е започнала платени и неплатени отпуски
и болнични, но не се представят доказателства в тази насока. Показанията на св. К. касаят
период преди процесния поради и което въз основа на тях не може да се формират изводи
относно прекратяването на трудовото правоотношение, предмет на настоящото
производство. Относно исковия период неговите показания не отразяват непосредствени
впечатления, а представляват преразказ на заявени от ищцата обстоятелства. Същите следва
да се кредитират в частта, в която съответстват на показанията на св. З., който признава, че
на ищцата не е предоставен служебен автомобил, което е предвидено, като средство за
работа, както в предходната, така и в последващата длъжностна характеристика за
длъжността „***“.
При довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка дали изменението в
изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата, респективно
дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ. В случая
липсват доказателства, че новото изискване за образование, каквото ищцата се установява,
че има, е в пряка връзка с характера на работа и се основава на необходимост, свързана с
трудовия процес - като същевременно са налице доказателства, че процесното уволнение е
второ по ред по отношение на ищеца – предприето е след като веднъж вече трудово му
правоотношение е било прекратено на друго основание /чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради
съкращаване на щата/ и отменено от съда. От събраните гласни доказателства се установява,
че работодателят е имал за цел да прекрати трудовото правоотношение на ищцата, като й е
било предложено това да стане по взаимно съгласие. Не се установява променените
изисквания в длъжностната характеристика да са довели и до други прекратявания на
трудови правоотношения, като от показанията на св. З. се установява тенденциозното
отношение на работодателя. Настоящият съдебен състав счита, че от съвкупната преценка
на събраните писмени и гласни доказателства може да се направи извод, че е оборена
7
презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ. Налице е трайна съдебна практика, че когато промените са
произволни и не са свързани с нуждите на производството – в случая е налице
детайлизиране на трудовите функции, а сочат на злоупотреба с право в нарушение на
изискването за добросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение,
уволнението е незаконно. В настоящия случай се установява, че управителят на ответното
дружество чрез законово допустими средства е постигнал една единствена цел, а именно
прекратяване на трудовия договор с ищеца, което се явява злоупотреба с предоставеното му
право по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради и което заповедта е незаконосъобразна и на това
основание.
С оглед изложените основания за незаконосъобразно упражняване на правото на
уволнение от страна на работодателя, настоящият въззивен състав намира, че обжалваното
решение в частта, в която е отхвърлен иска за признаване на незаконно на уволнението и
акцесорния иск за възстановяване на работа следва да отмени и предявените искове по чл.
344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ да се уважат.
Предвид основателността на предявените искове по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ
следва да се прецени и основателността на иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ.
Не се оспорва и от представената справка от ТД на НАП се установява, че в
шестмесечния период след уволнението ищцата не е започнала работа по трудово
правоотношение, поради и което има право на обезщетение за оставане без работа на
основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ. Относно размера на претенцията е представено и прието
като писмено доказателства удостоверение за последното получено от ищцата брутно
трудово възнаграждение за пълен работен месец преди уволнението, което в размер от 773
лв. (без да се вземат предвид бонусите, които са с непостоянен характер), като
обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ за шест месеца е 4638 лв., каквато е и претенцията на
ищцата. С оглед основателността на предявения иск за главница, то основателно се явява и
искането за присъждане на законна лихва върху нея, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 26.02.2021 г. до окончателното й изплащане.
Предвид гореизложеното обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлен иска
по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ също следва да се отмени, а предявеният иск да се уважи изцяло,
като основателен и доказан.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се
присъдят разноски за първа и въззивна инстанция. Ищцата претендира присъждане на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от по 1200 лв. за първа и
въззивна инстанция. Ответното дружество е направило своевременно възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. В чл. 7, ал. 1,
т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за
страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на
определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Съгласно Постановление № 331 от 26
8
ноември 2020 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната на
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ – от 01.01.2021 г. минималната работна заплата е 650 лв., като
този размер се изменя на 01.04.2022 г. на 710 лв., поради което съдът приема, че
минималният размер, съгласно Наредбата за представителство, както пред първа, така и
пред въззивна инстанция е 650 лв. Освен исковете за отмяна на уволнение и за
възстановяване на работа ищцата е предявила и иск за присъждане на обезщетение в размер
на 4638 лв., за който съгласно чл. 7, ал. 1, т.2 от цитираната наредба минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 554, 66 лв. т.е. минималният размер на
адвокатското възнаграждение по трите предявени иска е 1204, 66 лв., който е с 4 лв. по –
висок от заплатеното в полза на процесуалния представител адвокатско възнаграждение. На
основание така изложените съображения направеното от ответника – въззиваема страна в
настоящото производство възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение е неоснователно, като в полза на ищцата следва да се присъдят разноски и
за двете инстанции в общ размер от 2400 лв.- сбор от адвокатски възнаграждения за
представителство пред първа и въззивна инстанция.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът – въззиваема страна следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт в полза на ПОС и държавна такса върху
всеки от неоценяемите искове по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от по 30 лв. или общо 60 лв., както и
държавна такса върху иска по чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225 КТ в размер от 185,52 лв.
или общо 245, 52 лв., както и държавна такса за въззивно разглеждане на делото в размер на
122,76 лв. Общата сума, която ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ПОС е 368,28 лв.
Предвид горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 16 от 04.01.2022 г. по гр.дело № 3856/2021 г. по описа на РС-
Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението, извършено със Заповед № 95/08.01.2021 г. на
управителя на „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя З.И.Т., с която на основание чл.328, ал.1, т.6 от Кодекса на
труда, считано от 11.01.2021 г., е прекратено трудовото правоотношение с К. Г. П., ЕГН:
**********, от ***, и като такова го ОТМЕНЯ, като ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца К. Г. П.,
ЕГН: **********, от ***, със съдебен адрес: ***, кантора П., на предишната, заемана преди
уволнението, длъжност – „***“ на основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на
К. Г. П., ЕГН: **********, от *** на основание чл.344, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, сумата
от 4638 лв./четири хиляди шестстотин тридесет и осем лева/, представляваща обезщетение
за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението в периода
11.01.2021 г. до 11.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
9
26.02.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от общо 2400 лв.–
разноски за заплатени адвокатски възнаграждения от по 1200 лв. за първа и въззивна
инстанция.
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от общо
368, 28 лв.- сбор от дължимите държавни такси за първа и въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при предпоставките на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок в едномесечен срок от обявената в о. с. з. на 28.03.2022 г. дата, а именно
11.04.2022 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10