Решение по дело №1323/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка чл. 47 Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по жалба от П. М. Г. от [населено място], подадена чрез пълномощник адв. П. К., със съдебен адрес [населено място], [улица], **, против Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/4040#8 от 27.11.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, за кампания 2021 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е намалено финансирането по мярка СМКЮ в размер на 145.64 лв. и ПНДЖ 3 в размер на 13306.68 лв.

В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо е неправилен и незаконосъобразен индивидуален административен акт, издаден при съществени противоречия с материалния закон и в противоречие с Решение № 542/30.06.2023г., постановено по адм. дело № 97/2023г. по описа на Административен съд Хасково, поради което се иска отмяната му. Претендират се направените по делото разноски. В хода на съдебното производство и в представените писмени бележки, процесуалния представител на жалбоподателя поддържа оспорването единствено в частта на намаленото финансиране по мярка ПНДЖ 3 в размер на 13306.68 лв.

Ответникът – зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юрк. В., оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Поддържа становището, че определеният 100 дневен срок за задържане не е спазен, тъй като предвид информацията получена от Информационната система на БАБХ се установява, че животните до дата 19.09.2021г., вкл. не са били регистрирани в обектна за местодомуване на жалбоподателя. Счита, че не са налице допуснати нарушения, поради което моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Хасково, след като взе предвид изложеното в жалбата и становището на ответника, и анализира събраните писмени доказателства и гласни доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е подал заявление за подпомагане за кампания 2021, с УИН 26/0306621/16727, по схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници – СМКЮ, и схемата за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството – ПНДЖ 3 на 06.05.2021г. Към заявлението е приложена и таблица за отглежданите животни за 2021, в животновъден обект № **********/6536-0010/, в която са изброени от т.1 до 105 говеда, от т.106 до 224 кози, и от т.225 до 430 овце.

Във връзка с така подаденото заявление е издадено Уведомително писмо изх.№02-260-6500/4040 от 18.01.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021г., с което зам.изпълнителения директор на ДФЗ уведомява жалбоподателя, че оторизираната субсидия по подаденото от него заявление за подпомагане във връзка с одобрените схеми за обвързано с производството подпомагане за животни и преходна национална помощ за животни, съгласно чл.18, т.1-8 и чл.35, т.3 и т.4 от посочената Наредба, за кампания 2021, е в размер на 8692.35 лв. по схема СМКЮ и 0.00 лв. по схема ПНДЖ 3.

Недоволен от издадения акт жалбоподателят е оспорил същия пред Административен съд Хасково. С Решение №542/30.06.2023г., постановено по адм. дело № 97/2023 по описа на Административен съд Хасково, състав на съда е отменил уведомителното писмо в оспорената му част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от П. Г. заявление за подпомагане за кампания 2021, УИН 26/0306621/16727. В мотивите си съдът е посочил, че от представените по делото допълнителни доказателства се установява извършена справка в Регистър животни и пчелини със зададените детайли за проверка относно движение на животни от обекта на жалбоподателя, но за период от 19.09.2021г. до 23.09.2021г. С последното обаче не се доказвало, че именно към 19.09.2021г. /представляващ съгласно чл.39, ал.1, т.4 от Наредба №3/17.02.2015г. стотния ден след деня, последващ последния ден за подаването на заявление/, а не към друг ден от зададения в проверката период, тези животни не са били отглеждани в стопанството на заявилия подпомагане. Нещо повече – с представеното допълнително извлечение от регистър не можело да бъде установено кога е станало известно на административния орган – дали това е било преди издаване на акта или след издаването на акта, а така не можело да се установи и дали това е действителния мотив за извършеното намаление, доколкото в оспорения акт няма никаква конкретика.

В изпълнение на посоченото по-горе съдебно решение от административния орган е издадено оспореното в настоящото производство Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/4040 от 27.11.2023г., в което по отношение на Схема за преходна национална помощ за овце – майки и кози-майки, обвързана с производството / ПНДЖ 3/ е прието, че жалбоподателя е декларирал брой животни по схемата 324, съответно стопанството е допустимо, а исканата сума е в размер на 13 306.68 лв. Посочено е, че въз основа на извършени административни проверки в животновъдния обект са установени 139 бр. животни, съгласно изискванията на чл.39, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от Наредба № 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания и чл.9, пар.3 от Регламент /ЕО/ №21/2004 от 17.12.2003г., съответно брой животни с несъответствие 185, процент на несъответствие 100, санкциониран брой животни 324, окончателна сума оторизирана по схемата – 0.00 лв. Пояснено е, че съгласно чл.10, ал.3, т.3 от Наредба № 19 от 12.10.2015г. за реда за контрол на изискванията на схемите за преходна национална помощ, ако процентът на несъответствие е 20 на сто, кандидатът не се подпомага за съответната година. Писмото съдържа и списък с ушни марки на 185 бр. животни, които не са включени в оторизацията като допустими за подпомагане и за тях са приложени намаленията, предвидени в чл.31 на Делегиран регламент 604/2014 от 11. Март 2014г. и чл.10, ал.2 и ал.3 / ПНДЖ 3/ от Наредба № 19/12.10.2015г. за реда за контрол на изискванията на схемите за преходна национална помощ / животни с несъответствия/. След таблицата на стр. 8 е посочено, че описаните по-горе животни не са налични към последния ден на задържане в стопанството на кандидата, а именно на 19.09.2021г., вкл. Съгласно едно от изискванията по схемата ПНДЖ 3, описано в чл.39, ал.1, т.4 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, право на подпомагане имат земеделските стопани, които продължават да отглеждат най-малко 80% от заявените овце-майки и/или кози – майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявление за подпомагане. Към момента на извършване на административните проверки за целите на отороизацията по схемата ПНДЖ 3 – 05.11.2021г. във външните регистри на ИСАК, а именно Информационната система на БАБХ е установено, че 185 броя животни не са били в животновъдния обект на кандидата към дата 19.09.2021г.

В съдебното производство са представени – извадка от Регистър „Животни и пчелини“ по ВМС за движение на животните с номера BG **********; BG **********; BG **********; BG **********, от който се установява, че 185 бр. животни с изпращач П. М. Г. в периода от 19.09.2021г. -22.09.2021г. са напуснали местодомуването си в ЖО № 6535-0010 и са пристигнали в животновъден обект № 6492-0051, собственост на К. Н. А. на дата 23.09.2021г. Представени са и самите ВМС / л. 104-107/, както и Уведомление за транспортиране на животни, изготвени от регистриран ветеринарен лекар д-р Б.Х.. Представена е и вносна бележка от 20.09.2021г. с наредител К. А., която е внесла сумата от 11 100 лв. в полза на П. Г. във връзка с покупко-продажба на овце.

По делото за установяване на факта, кога животните са напуснали животновъдния обект са разпитани свидетелите К. Ч. и д-р Б. Х.. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като намира същите за логични, последователни, непротиворечиви и в съотевтствие с представените по делото писмени доказатества.

Свидетелят Челебиева сочи, че както към 2021г., така и към настоящия момент работи в стопанството на жалбоподателя. В момента П. отглеждал крави, но до 2021 г. е имал овце, които решил да продаде, поради липса на работна ръка. П. Г. намерил купувачи, това били К. Н. и съпругът и, като на 20.09.2021г. животните били продадени. Сочи, че ветеринарният лекар Б. Х. издал 4 броя пътни листове на 19.09.2021г., но реално животните на посочената дата все още били в животновъдния обект, за да се спази 100 дневното задържане. Документално животните били продадени на 20.09.2021г., тъй като тогава парите били преведени по банковата сметка на П. Г., но товаренето и изнасянето на животните се случило едва на 21.09.2021г.

Свидетелят д-р Б. Х., личен ветеринарен лекар за стопанството на П. Г. в показанията си сочи, че Г. го оповестил, че иска да се издаде пътен лист за животните на 19.09.2021г. и той го издал. Присъствал и на товаренето на животните с колегата си Р., което се случило на 20.09.2021г., но на посочената дата животните не били взети. Той не е имал информация до коя конкретна дата тези животни не е следвало да напускат обекта. Но след като П. Г. поискал да му се издадат пътните листове на 19.09.2021г. той го направил, тъй като нямало пречка в 3- дневен срок от издаването, т.е. в срока им на валидност животните да бъдат изведени от обекта. По отношение на системата ВетИС сочи, че той въвел данните на 19.09.2021г., но явно самата система е генерирала задна дата, а именно 18.09.2021г. Заявява категорично, че и на 20.09.2021г. животните все още са били в животновъдния обект.

По делото е назначена съдебно – ветеринарномедицинска експертиза, като вещото лице след анализ на доказателствата по делото и начина на функциониране на системата ВетИС дава заключение, че животните са били изведени от обекта на жалбоподателя най –рано на 20.09.2021г. и най – късно на 22.09.2021г. По отношение на системата сочи, че тя има следната особеност с въвеждането на пътните листове с дата 19.09.2021г. или генериране на ВМС тя автоматично прекратявала местодомуването на изброените в него животни от предишния календарен ден, който в случая е 18.09.2021г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, намира от правна страна следното:

Настоящото оспорване е против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/4040 #8 от 27.11.2023г., като правата на заявителя са засегнати от акта в оспорената части. Жалбата е подадена на 11.12.2023г. – в деловодството на съда, при дата на съобщаване на акта на 29.11.2023г., а така е спазен установеният по чл.149, ал.1 от АПК срок. Поради изложеното жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Оспореното в настоящото производство Уведомителното писмо, е издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на когото изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал, на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 5 от ЗПЗП, правомощията си със Заповед № 03-РД/3203 от 14.07.2023г. /л. 25-26 от делото/, съгласно т. 1 от същата "Да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директния плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания". Съобразно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Т. е. компетентният административен орган е делегирал тези свои правомощия на зам. изпълнителния директор на фонда, т. е. зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е действал в рамките на делегираните му от изпълнителния директор на фонда, с посочената по-горе заповед, правомощия и съобразно установената от управителния съвет на фонда ресорна компетентност. Така, при установените данни, а именно, че зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" притежава съответното правомощие, делегирано по предвидения в закона ред, съдът приема, че оспореното уведомително писмо е издадено от материално и териториално компетентен административен орган.

Обжалваният административен акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити, изискуеми се за един индивидуален административен акт, съобразно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Анализът на вписаните в таблиците данни и поясненията към тях, сочат на извода, че на оспорващия по мярка ПНДЖ 3 / Схема за преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производство е била отказана /не е оторизирана/ исканата сума, по подадено заявление за кампания 2021 г., в размер на 13 306.68 лв.

От изложените в оспореното уведомително писмо факти и обстоятелства, ведно с посечените нормативни изисквания, може да се направи извод, че по схема ПНДЖ 3, в която част е оспорено уведомителното писмо е отказана оторизирана сума, т. к. са били установени животни, които не са включени като допустими за подпомагане и за тях са приложени предвидените в посочените норми намаления. От съдържанието на уведомителното писмо и наличните в него таблици може да се установи броя на тези животни по схема НДЖ 3, номерата на ушните им марки, като нередност е посочено, че същите не отговорят на изискванията на чл. 39, ал.1, т.4 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, земеделските стопани, кандидати по схемата, трябва да продължат да отглеждат най –малко 80% от заявените овце майки и/или кози майки най-малко 100 дни от деня следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. Като в конкретния случай се сочи, не в оспорения акт, а в писмо намиращо се на лист 102 от дело №97/2023г. на ХАС, че този период за кампания 2021г. е от 12 юни до 19.09.2021г., вкл. Като предвид извършената административна проверка в Информационната система на БАБХ е установено, че 185 броя животни не са били в животновъдния обект на кандидата към дата 19.09.2021г.

При така установените факти, настоящият съдебен състав намира, на първо място, че предвид посочената от вещото лице особеност на ВетИс, автоматично с издаването на ВМС да генерира прекратяване на местодомуването, в случая е от съществено значение, предвид факта, че точно този един ден е основание да се приеме от административния орган, че заявителят не отговаря на условията за допустимост по чл. 39, ал.1, т.4 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., т. к. 100 ден изтича точно на 19.09.2021г. Тук за пълнота следва да се обърне внимание, че административният орган при изчисляване на този период по всяка вероятност е възприел, че същият не е указаният в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., съобразно който текст заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане. Когато 15 май е неприсъствен ден, срокът за подаване на заявления за подпомагане изтича в първия следващ работен ден, а този който е допълнителен/ удължен по чл. 12, ал. 2 от същата Наредба № 5 от 27.02.2009 г. "Заявление за подпомагане не може да бъде подадено по-късно от 25 календарни дни след изтичане на срока по чл. 4, ал. 1.", което по разбиране на настоящия съдебен състав допълнително удължава срока по чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г.

В настоящия случай съдът намира, че от една страна безспорно от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че при посочената особеност на ВетИс на БАБХ, неправилно и в разрез с доказателствата административният орган е приел, че животните са напуснали животновъдния обект на жалбоподателя на 19.09.2021г. /последния 100 – тен ден/, при съвкупната преценка на всички относими доказателства безспорно по-скоро се установява, че това е станало най –рано на 20.09.2021г., т. е. след 100-тния нормативно регламентиран ден.

От друга страна настоящият съдебен състав намира, че в разпоредбата на чл.39, ал.1, т.4 от Наредба № 3 от 17.02.2015г. законодателят неясно е посочил как се определя този срок „продължат да отглеждат най-малко 80 % от заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане". В цитираната Наредба № 5 от 17.02.2009 г., където срокът е определен в чл. 4, ал. 1, но е дадена допълнителна възможност в чл. 12, ал. 2 от същата, за яснота в по –късно приетата Наредба № 3 от 2015 г., законодателят е следвало ясно да посочи как се определя този срок по чл.39, ал.1, т.4 "най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане", съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № 3 от 2009 г. или следва да се има предвид и удълженият/ допълнителен срок по чл. 12, ал. 2 от тази Наредба № 3 от 2009 г. Липсата на яснота в цитираната разпоредба на чл. 39, ал.1, т.4 от Наредба № 3 от 17.02.2015г. не следва да се тълкува в ущърб на заявителите. Още повече в конкретния случай спорът се отнася за 1 ден, и то след допълнителния срок.

По мнение на настоящия състав на съда, като допълнителен аргумент може да се изтъкне и това, че предвиденият в чл.12, ал.2 от Наредба № 5 от 27.02.2009г. допълнителен срок от 25 календарни дни не следва да бъде добавян към срока по чл.4, ал.1, за да се изчисли 100 дневния срок на задържане предвиден в разпоредбата на чл.39, ал.1, т.4 от Наредба № 3 от 17.02.2015г., тъй като това е свързано с намаляване на подпомагането за всеки ден просрочие от срока за подаване на заявленията, съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. В този смисъл този допълнителен срок не може да се приеме, като част от нормативно определения срок за подаване на заявления за подпомагане, тъй като е свързан със санкциониране на заявителя.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството безспорно е установено, че животните са отглеждани/ местодомували в животновъдния обект на заявителя и на 19.09.2021 г., предвид което дори да приемем, че органът правилно е посочил периода от 12 юни до 19.09.2021 г., изчислен съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., то животните са отглеждани "най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане", т. е заявителя отговоря на условията за допустимост съгласно чл. 39, ал. 1, т.4 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г.

При така безспорно установените факти, които не са отчетени от административния орган при издаване на втория по ред в административното производството акт, съдът намира, че оспореното УП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, постановено при неправилно установени факти и в разрез с материалноправните разпоредби.

Производството в частта, в която не се поддържа оспорването по отношение на извършените с УП намаления в размер на 145.64 лв. по схема СМКЮ следва да бъде прекратено.

На основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане УИН 26/030621/16727 от 06.05.2021 г., по схеми и мерки за подпомагане на земеделски стопани, УРН 596021, в частта относно заявеното от П. М. Г. за кампания 2021 г. финансово подпомагане по Схема за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производство ПНДЖ 3, в 30 дневен срок от влизане в сила на съдебния акт.

При този изход на правния спор и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъден ответника да заплати на оспорващия направените и доказани съдебно деловодни разноски. Съдът намира възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение, за неоснователно. При това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че следва да присъди заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, 10 лева държавна такса, както и 300 лв. възнаграждение за вещо лице

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П. М. Г. от [населено място], против Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/4040#8 от 27.11.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, за кампания 2021г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с което е намалено финансирането по мярка СМКЮ в размер на 145.64 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1323/2023г. по описа на Административен съд Хасково в тази му част.

ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/4040#8 от 27.11.2023г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, за кампания 2021г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с което е намалено финансирането по схема ПНДЖ 3 в размер на 13306.68 лв.

ВРЪЩА преписката на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне по подаденото от П. М. Г. от [населено място] заявление за подпомагане за кампания 2021, УИН 26/0306621/16727, по схема за преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството – ПНДЖ 3, за сумата в размер на 13 306.68 лева.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК 30-дневен срок за издаване на административния акт.

ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие – София, да заплати на П. М. Г. от [населено място], [ЕГН], направените по делото разноски по делото в общ размер 1110.00 / хиляда сто и десет / лева.

Решението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата и е прекратено производството по делото, имащо характер на опредление подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от уведомяването на страните.

Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от уведомяването на страните.