№ 1019
гр. Плевен, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20234430104018 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от „***“ ЕАД против К. Х. Д., по реда на чл. 422 от
ГПК с цена на иска: 13 958.07 лева, от които: 13 179.28 лева - главница;
627.38 лв. - договорна лихва за периода от *** г. до ****** г.
31.41 лв. - лихвена надбавка за забава за периода от *** г. до ****** г.
-120 лева - дължима такса изискуемост.
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА СА СЛЕДНИТЕ:
На *** г. между „***“ ЕАД като кредитор и К. Х. Д. като кредитополучател е
сключен Договор за кредит за текущо потребление /наричан по-нататък „Договорът“).
Предоставен е кредит в размер на 14 000 лева, при лихвен процент на редовната
(възнаградителна) лихва в размер на 6.85 % годишно към датата на сключване на Договора,
като преференциалният процент на лихвата се прилага при изпълнение на Условията по
Програма *** *** (неразделна част от Договора за кредит). При нарушаване на Условията
Кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изпяло или частично и
ПРИЛОЖИМИЯТ лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката съгласно
Условията.
Кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка в „***“ ЕАД с титуляр ответникът.
Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца. Падежната дата за издължаване на
месечните вноски е 20-то число на месеца.
Срокът за погасяване на задължението изтича на 16.12.2026г., както е видно и от
погасителния план, неразделна част от Договора за кредит.
1
Неразделна част от Договора са и Общите условия по договори за кредит за текущо
потребление, и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които „***“ ЕАД
прилага по извършвани услуги на клиента, които кредитополучателят е приел и получил при
сключването на Договора.
Съгласно чл. 18 от Общите условия към Договора за кредит от
*** г. при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни
настъпват обективните предпоставки за предсрочна изискуемост на целия непогасен остатък
от главницата, който започва да се олихвява с лихвена надбавка за забава в размер на 10
(десет) процентни пункта.
Поради преустановяване на погасяването на задължението за заплащане на
месечните вноски по Договора за кредит, считано от месечна вноска с падеж *** г. и при
наличие на предпоставките по чл. 18 ал. 2 от Общите условия, „***“ ЕАД е обявила
предсрочната изискуемост на кредитополучателя, чрез писмо - уведомление с обратна
разписка, изпратено по пощата, връчено по реда на чл. 46 от ГПК на Е. К. Д. на 21.03.***г.,
по настоящия адрес на К. Д. в с. Д., ***, видно от обратната разписка
Въз основа на подаденото от „***“ ЕАД заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК е образувано ч. гр. дело № ****/***г. на PC
Плевен. По посоченото дело са издадени Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист, описани по-горе, за следните суми:
-13 179.28 лева - главница, заедно със законната лихва върху нея, считано от *** г.
до изплащането на вземането
- 627.38 лева - договорна лихва за периода от *** г. до ****** г.
- 31.41 лева - лихвена надбавка за забава за периода от
*** г. до ****** г.
-120 лева - дължима такса изискуемост
- 279.16 лева - Държавна такса
- 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение
На основание издадените по ч. гр. д. № ****/***г. по описа на PC Плевен
изпълнителни титули по молба на „***“ ЕАД против *** К. Х. Д. е образувано
изпълнително дело № ***/***г. по описа на *** П. П.в с per. № *** на К***, район на
действие ОС Плевен, което впоследствие е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК.
След прекратяване на изпълнително дело № ***/*** г. по описа на *** П. П.в на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по молба на „***“ ЕАД е образувано отново
изпълнително дело против него под №**/2021 г. по описа на *** П. П.в с pec № *** на К***.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна.
Направено е възражение за погасяване по давност на вземането за главницата и за
2
лихвата, тъй като на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД: с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземания за лихви, а съгласно чл. 110 от ЗЗД: с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания.
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ В ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР СА СЛЕДНИТЕ:
От представено по делото копие от договор за кредит за текущо потребление, като
кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя и погасителен план
към него се установява, че на *** г. между дружеството "***" ЕАД, с ЕИК: ********* като
кредитор и ответника като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен
кредит при следните параметри: размер на кредита: 14 000 лева, с 120 бр. погасителни
вноски, с падеж на първа вноска *** г. и с падеж на последна вноска: ****., годишен
процент на разходите /ГПР/ 8,09 % и променлив лихвен процент /ПЛП/ 6.85 % годишно.
(ПЛП 6.85% или 0.02% на ден сформиран на стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.331%,
който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална
надбавка в размер на 6.519%, при изпълнение на Условията по програмата на *** „***“).
При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 19 997.45 лева при
ежемесечна погасителна вноска в размер на 162,12 лева, съгласно погасителният план.
Общото задължение по кредита включва: главница, лихва, такса, месечна вноска, съгласно
погасителният план. Съгл. чл. 15 от договора и чл. 8 от ОУ към договора: кредитополучателя
заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които *** прилага по
извършвани услуги на клиента, без да е посочен конкретен размер на съответната такса. От
погасителния план, в графата такси е видно, че: 1- та такса от *** г. е в размер на 131.55лв.
за всеки месец от януари до ноември на съответната година е по 0.65 лв, за 12я месец е 61.55
лв., така общата сума за такси от общата сума по кредита възлиза на 757.00лв
За да се уважи подадената искова претенция, следва да са налице следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор
за заем с уговорка за настъпване на предсрочна изискуемост при наличие на определени
предпоставки; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж
за вноските, при неплащането на които е уговорено правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем; 4. липса на плащане от страна на заемателя; 5. упражняване на
правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. 6. уведомяване на ***, че
кредитът е предсрочно изискуем по предвидения в договора начин.
В случая безспорно от представените доказателства с ИМ не се установява
предаване на заетата сума по договора за кредит за текущо потребление, респ. усвоена ли е
цялата сума или част от нея, респ. как е станало това от ответника. В чл. 18 от ОУ към
договора за кредит е упоменато при забава на плащанията, кога настъпва предсрочна
изискуемост, вкл. начина на олихвяване, а в чл. 19 на ОУ към договора: са изброени
различни възможности на кредитодателя: кога има право да превърне кредита в предсрочно
изискуем. Ведно с това с ИМ е представено уведомление относно: обявяване на кредита за
предсрочно изискуем от „***“ до К. Д., което от една страна не е получено от К. Д., видно
от обратната разписка, а от друга не е посочено в него основанието за това обявяване и за
3
каква сума става въпрос: цялата неплатена или частична такава.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора. Датата на
настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен
юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от *** г. по т. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
кредиторът следва да е уведомил *** за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Ето защо, за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на
***, за да може договорното изменение да прояви действието си. В този смисъл е
разрешението на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от *** г. по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното, не е налице уведомяване на *** за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като уведомлението за настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита не е било лично връчено на ответника на 21.03.*** г.
Безспорно е, че на ответника К. Д. са му изплатили цялата сума или че кредита е
усвоен в пълен размер по разплащателна сметка по сключения договор за кредит за текущо
потребление от *** г.
В тежест на ищеца е да докаже претендираното вземане по основание и размер,
както и че е изправната страна по договора.
В тежест на ответната страна е да докаже наличието на факти, погасяващи или
изключващи претендираното от ищеца вземане.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и
фактическа страна следното:
Предявеният от „***“ АД - *** установителен иск е за парично задължение по
Договор за кредит за текущо потребление от *** г. на обща стойност: 13 958.07лв., от които:
13 179.28лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от *** г. до изплащане
на вземането; 627.38лв.-договорна лихва от *** г. до ****** г.; 31.41 лв. - лихвена надбавка
за забава за периода от *** г. до ****** г. и 120.00лв. - такса изискуемост.
Исковата молба е депозирана в Районен съд-Плевен преди изтичане на 1 -месечния
срок за връчване на уведомлението за наличие на предпоставките по чл. 415, ал.1, т.2 от
ГПК.
Спазени са процедурните правила по чл. 47, ал. 5 по ГПК за връчване на заповедта
за изпълнение и ПДИ. Връчването й е извършено чрез залепване на уведомление, поради
фактическа невъзможност *** да бъде призован на постоянен адрес /съгласно справка за
адресна регистрация/ и след като не са установени данни за неговата месторабота, видно от
справка от ***.
Предвид всички гореописани и релевантни юридически факти, исковата молба е
4
процесуално допустима.
Предявеният иск по същество е неоснователен и недоказан, както по основание, така
и по размер, по следните съображения:
От представено по делото копие от договор за кредит за текущо потребление, като
кредита се усвоява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя и погасителен план
към него, се установява, че на *** г. между дружеството "***" ЕАД, ЕИК: *********, като
кредитор и ответника като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен
кредит при следните параметри: размер на кредита: 14 000 лева, с 120 бр. погасителни
вноски, с падеж на първа вноска *** г. и с падеж на последна вноска: ****., годишен
процент на разходите /ГПР/ 8,09 % и променлив лихвен процент /ПЛП/ 6.85 % годишно.
(ПЛП 6.85% или 0.02% на ден сформиран на стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.331%,
който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална
надбавка в размер на 6.519%, при изпълнение на Условията по програмата на *** „***“).
При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 19 997.45 лева при
ежемесечна погасителна вноска в размер на 162,12 лева, съгласно погасителният план.
Общото задължение по кредита включва: главница, лихва, такса, месечна вноска, съгласно
погасителният план. Съгл. чл. 15 от договора и чл. 8 от ОУ към договора: кредитополучателя
заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които *** прилага по
извършвани услуги на клиента, без да е посочен конкретен размер на съответната такса. От
погасителния план, в графата такси е видно, че: 1-та такса от *** г. е в размер на 131.55лв. за
всеки месец от януари до ноември на съответната година е по 0.65 лв, за 12я месец е 61.55
лв., така общата сума за такси от общата сума по кредита възлиза на 757 лв.
За да се уважи подадената искова претенция следва да са налице следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор
за заем с уговорка за настъпване на предсрочна изискуемост при наличие на определени
предпоставки; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж
за вноските, при неплащането на които е уговорено правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем; 4. липса на плащане от страна на заемателя; 5. упражняване на
правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. 6. уведомяване на ***, че
кредитът е предсрочно изискуем по предвидения в договора начин.
В случая безспорно от представените доказателства с ИМ не се установява предаване
на заетата сума по договора за кредит за текущо потребление, респ. усвоена ли е цялата сума
или част от нея, респ. как е станало това от ответника. В чл. 18 от ОУ към договора за
кредит е упоменато при забава на плащанията, кога настъпва предсрочна изискуемост, вкл.
начина на олихвяване, а в чл. 19 на ОУ към договора: са изброени различни възможности на
кредитодателя: кога има право да превърне кредита в предсрочно изискуем. Ведно с това с
ИМ е представено уведомление относно: обявяване на кредита за предсрочно изискуем от
„***“ до К. Д., което от една страна не е получено от К. Д., видно от обратната разписка, а от
друга не е посочено в него основанието за това обявяване и за каква сума става въпрос:
цялата неплатена или частична такава.
5
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора. Датата на
настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен
юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от *** г. по т. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
кредиторът следва да е уведомил *** за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Ето защо, за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на
***, за да може договорното изменение да прояви действието си. В този смисъл е
разрешението на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от *** г. по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното, не е налице уведомяване на *** за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като уведомлението за настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита не е било лично връчено на ответника на 21.03.*** г. Несъмнено
при това положение е, че предсрочната изискуемост не е настъпила на 21.03.*** г, тъй като
към този момент са се осъществили всички предпоставки предвидени в чл. 60, ал. 2 ЗКИ-
неплащането на погасителна вноска за срок от съответната дата на дължимото плащане,
упражняването на едностранното право на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем, и не е уведомен *** за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. По
делото не са представени доказателства от които да е видно, че *** е бил уведомен
предсрочно изискуемия кредит ,т.е. уведомяването не се е състояло.
На следващо място, следва да се има предвид, че съгласно чл. 11, ал.1, т. 3 от Закона
за потребителския кредит: в договора се посочват името, единният граждански номер (личен
номер или личен номер за чужденец), постоянният и настоящият адрес на потребителя. В
представения сключен договор на *** г. Договор за кредит за текущо потребление в
графата: „постоянен адрес“ е посочен: ***, а в графата „настоящ адрес“ не е попълнено
нищо. В представеното уведомление до ответника, с която банка „***“ ЕАД твърди, че е
обявена предсрочна изискуемост на кредита, е посочен друг адрес: с. Д., ***. Адресът в
договора е различен от адреса, посочен в уведомлението. Съгласно чл.13, т.5 от Общите
условия, към договора за кредит, Кредитополучателят е задължен да уведоми Кредитора при
промяна местоработата си, местоживеене или при пенсиониране. По делото не са
представени доказателства в тази насока. С оглед последното, връчването на уведомлението
на различен адрес от този, посочен в договора и обявяването на предсрочната изискуемост
на кредита по договора се явяват опорочени и недействителни.
При положение, че изискването за връчването на уведомлението за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем на ответника не е било изпълнено към датата на подаване
на исковата молба-*** г., то предсрочната изискуемост не е породила действие спрямо ***
към същия момент, а предявеният установителен иск се явява неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
Безспорно предявеният установителен иск е недопустим и неоснователен, тъй като от
една страна е липсата на надлежно уведомяване на кредитополучателя относно предсрочна
6
изискуемост, от друга- връчването на исковата молба на особения представител няма
обвързващо действия спрямо последния. Видно е, че в случая уведомлението за обявяване
на предсрочната изискуемост, приложено към исковата молба, не е връчено на ответника-
кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на назначения му на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Представителната власт на особения
представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по
конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител
отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени
действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото - арг. от чл. 29, ал. 5 вр.
чл. 34, ал. 3 от ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение. При
така създадената фактическа обстановка, получаването от страна на особения представител
на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение,
като обявяване предсрочна изискуемост, няма да произведе този ефект.
Ответникът не следва да се счита за редовно уведомен за предсрочната изискуемост с
връчването на исковата молба и приложенията на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК, доколкото в
случая липсва както лично уведомяване на ***, така и уведомяване чрез упълномощен
лично от него пълномощник. Исковата молба и приложенията към нея са връчени на
назначения на ответника особен представител, а това връчване не може да се приравни на
връчването на ответника или на упълномощен адвокат, защото представителната власт на
особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който е
назначен той. Приложение намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, която
пък се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 от ГПК и е ограничена по арг. от чл. 29, ал.
5 от ГПК. Следователно, особеният представител не притежава пасивна представителна
власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение.
Съгласно чл.29, ал.5 от ГПК, особеният представител може да извършва действия, за които
се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото. Т.е.
за да бъде съобщена предсрочната изискуемост на особен представител са необходими две
неща - изрично съгласие на особения представител да приеме това съобщаване /което ще е с
оглед възможността на особения представител да доведе реално до знанието на ***
извършената цесия/ и одобрение на съда. Нито един от тези два факта не е налице.
Приложимостта на правилата на чл.29 от ГПК към процесуалното представителство по
чл.47, ал.6 от ГПК е приета и с т.6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по
тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК.
С оглед изложените съображения не следва да се приеме, че е обявена предсрочната
изискуемост на кредита, чрез връчване на препис на исковата молба на ответника, защото от
една страна преди завеждане на исковата молба кредитополучателя не е уведомен надлежно,
от друга: хипотезата за обявяване на предсрочна изискуемост чрез връчване на исковата
молба, не следва да се взема предвид съобразно особения статут на „особеното
представителство“ и изразените по-горе обстоятелства в тази насока. Предявеният
7
установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен само на това
основание.
Безспорно ответникът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни
ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или
професионална дейност.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Същият е сключен на *** г., поради което са приложими разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.
11, ал. 1 от ЗПК, който е приложим в настоящия случай, договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които - общият
размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвеният процент по кредита,
условията за прилагането му (т. 9); годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит
(т. 10), условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (т. 11).
Представеният договор за потребителски кредит е НИЩОЖЕН, тъй като при
сключването му са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 7, 8, 10 и 11 от Закона за
потребителския кредит.
Предвид съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между "***"
ЕАД и К. Д. в настоящия случай не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 10, 11 от
ЗПК, а именно: В договора не е посочено как се формира главницата по същия. В тази
връзка в исковата молба се уточнява, че главницата била в размер на общо 13 179.28 лева.
Не се посочва изрично в договора дали в тази сума се включва и сумата от 757.00 лв.,
съставляваща такса и колко всъщност е преведената по банковата сметка на ответника
главница по договора, ако сумата е преведена. Начина на формиране на главницата може
единствено да се предполага, тъй като никъде в договора не е уговорено изрично, че
главницата се формира от заетата сума и такса, или как е формирана.
В процесния договор е посочен променлив лихвения процент - 6.85 %, като липсват
каквито и да било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване за годишен лихвен
процент ли се касае или такъв за друг срок. Липсва уточнение за базата, върху която се
начислява лихвеният процент - дали върху общата заета сума реално преведена по банковата
сметка на ответника, целия размер на кредита /общата заета сума и такса/ или върху
остатъчната главница, разбирана било като главница или като главница и такса.
В процесния договор не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи
проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
кредитодателя. Следователно, в договора не е посочен размер на възнаградителната лихва в
8
лева, както и начинът на изчислението й, което води до извод за недействителност на
договора.
В процесния договор е посочена абсолютна стойност на ГПР, без да е посочено кои
са компонентите включени в него и каква е стойността им. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Действително, в текста на договора е посочено, че ГПР е 8,09 %. Липсва обаче, каквото и да
било уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент - напр. не става ясно
дали в посочения ГПР е включена т. нар. такса. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Единствено посочването с цифрово изражение на ГПР, при неясни лихви
и други компоненти на договора не е достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
С оглед горното, на практика в процесния договор липсва погасителен план,
съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и разбираема
информация относно каква част от погасителната вноска погасява отделните компоненти от
задължението: главница, лихва, такси и др. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
не е ясен размерът на главницата, като основа за изчисляване на възнаградителната лихва, не
е ясен размера и основата на лихвата, а освен това в договора е предвидена и такса, без
посочване на размера й. В тази връзка и единствено от посочване на размера на месечната
вноска, не може да се установи каква част от задълженията по договора се погасяват с всяка
вноска. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 от ЗПК реквизити
на договора за кредит води до недействителност на същия, като в закона не е предвидена
възможност тези реквизити да са определяеми. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит
е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК, а именно изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Изискването за заплащане на такса е нарушение на
императивното изискване на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което същата не се дължи. Съгласно
тази разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
9
Освен това установената съдебна практика на ВКС (Р № 23/07.07.2016 г. по т. дело №
3686/2014 г. на ВКС, Гг.о. и др.) приема, че за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед горното не е доказана по безспорен начин дължимостта на главницата,
поради което неоснователен се явява искът в частта му за признаване дължимост на
договорна лихва и лихвена надбавка за забава, за посочения в исковата молба период,
включително дължима такса изискуемост.
На основание гореизложеното, установителният иск следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен. При този изход на делото, разноските се възлагат на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК с правно основание чл. 415 от ГПК, от „***“
ЕАД против К. Х. Д., за признаване за установено, че по отношение на К. Х. Д.,
ЕГН **********, с адрес: с. Д., ***, съществуват вземания на „***“ АД, вписано в
Търговския регистър към *** с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. *** 1000, ***, за които са издадени Заповед № ****/***.***г. за изпълнение на
парично задължение и Изпълнителен лист от 02.04.*** г. по ч. гр. д. № ****/*** г. по
описа на Районен съд Плевен, произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит за
текущо потребление от *** г. и включващи: 13 179.28 лева - главница, заедно със
законната лихва върху нея, считано от *** г. до изплащането на вземането; 627.38 лева
- договорна лихва за периода от *** г. до ****** г.; 31.41 лева - лихвена надбавка за
забава за периода от *** г. до ****** г.; 120 лева - дължима такса изискуемост, КАТО
НЕОСНОВЕТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10