РЕШЕНИЕ
№ 1636
гр. Варна, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Лазар К. Василев
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Гражданско дело №
20213110106076 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Образувано е по предявени от „***" АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. *** срещу Н. П. Н. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ***, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр.
чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: 506,20 лева, от които 420,03 /четиристотин и двадесет лева и три стотинки/ -
незаплатена към датата на депозиране на исковата молба предсрочно изискуема главница;
75,92 /седемдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/ - лихва за просрочена главница за
периода от 22.06.2019г. до 24.01.2021 г. вкл. и законна лихва в размер на 10,43 /десет лева и
четиридесет и три стотинки/ за периода от 25.01.2021 г. до 23.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 10.05.2018г. между страните е сключен Договор № *** за
кредитна карта за физически лица, по силата на който ищецът е предоставил на
кредитополучателя и оправомощен картодържател Н.Н. банков кредит до размера на 500
/петстотин/ лева. Банката е открила на името на клиента картова сметка и е издала кредитна
карта Visa Classic. Н.Н. се е задължил да ползва картата, като усвоява в рамките на периода
и възстановява ползваните суми от кредитния лимит, или поне минимална погасителна
вноска по т. 3.1. Минималната погасителна вноска, съгл. т. 3.1 е уговорена в размер на сума,
равна на 3.00% /три процента/ от кредитния лимит или 15.00 /петнадесет/ лева. Периодът за
издължаване е фиксиран от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец, следващ периода на
клиентски плащания. Срокът на ползване на разрешения кредитен лимит е до 31.05.2020г.,
съгл. чл. 3.5 от договора или 24 месеца, считано от датата на сключване на договора, съгл.
чл. 3.4.
1
Твърди, че кредитната карта е издадена въз основа на Искане за издаване на кредитна
карта на физически лица от 10.05.2018г. Усвояването и погасяването на сумата по
разрешения кредитен лимит се извършва по сметка ***, като сумата в размер на 500 лева е
предоставена на същата дата. Усвояването на суми от кредитния лимит започва от
20.05.2018г.
Ищецът сочи, че поради забава от страна на картодържателя за заплащане на две
изискуеми вноски по договорната и възнаградителната лихва в периода от 16.04.2019г. до
16.05.2019г., задължението е обявено от кредитора за изцяло предсрочно изискуемо,
считано от 22.06.2019г. на основание 10.1.1 във вр. чл. 10.3.5 от договора. След датата на
предсрочна изискуемост, Н.Н. е извършил две плащания, както следва: на 16.08.2019г. -
50лв. и на 16.04.2021 г. – 100 лв.
Ищецът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което е
изпратил на 28.01.2020г. уведомление до длъжника по постоянния му адрес в гр. ***, което
се е върнало в цялост като непотърсено. Впоследствие връчването на уведомлението е
възложено на ЧСИ *** на КЧСИ, тъй като настоящият адрес на лицето е в гр. ***. Сочи, че
след като заповедният съд е преценил, че уведомлението не е надлежно връчено на
длъжника и на това основание е отхвърлил заявление с вх. № *** г., ищецът е отправил нова
молба до ЧСИ *** да извърши връчване на уведомлението съгл. указанията за съда.
Уведомлението е връчено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 05.04.2021 г.
Предвид изложеното намира, че ответникът е неизправна страна в договорното
правоотношение, поради което моли същият да бъде осъден да заплати процесните суми.
Уточнява, че претендираната към датата на завеждане на иска главница в размер 420,03 лева
представлява предсрочно изискуема главница. Сочи, че към датата на завеждане на исковата
молба няма незаплатени вноски по главницата /начислени преди датата на предсрочна
изискуемост/, тъй като същите са погасени с част от сумата, внесена от Н.Н. на 16.04.2021 г.
Уточнява, че претендираната към датата на завеждане на иска лихва в размер на
86,17 лева, представлява сборът от: 75,92 /седемдесет и пет лева и деветдесет и две
стотинки/ - лихва за просрочена главница за периода 22.06.2019г. -24.01.2021г. вкл.,
начислена: за периода 12.08.2019г.-16.08.2019г. /4дни/ върху главница 489,39лв. х
12%=0,65лв. за периода 16.08.2019г.-13.03.2020г. /210 дни/ върху главница 448,03лв. х
12%=31,36лв.; за периода 06.04.2019г.-14.05.2020г. /38 дни/ върху главница 448,03лв. х
12%=5,68лв.; за периода 14.05.2020г.-25.01.2021г. /256 дни/ върху главница 448,03лв. х
12%=38,23лв. и законна лихва в размер на 10,43 лева /десет лева и четиридесет и три
стотинки/, начислена: за периода 25.01.2021 г.-16.04.2021 г. /81 дни/ върху главница
448,03лв. х 10%=10,08лв. и за периода 16.04.2021 г.-19.04.2021 г. /3 дни/ върху главница
420,03 лева х 10%=0,35лв
Моли в случай, че са налице предпоставките на чл. 238,ал.1 от ГПК, да бъде
постановено неприсъствено решение.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника.
В първото по делото заседание, проведено на 29.10.2021 г., редовно призованият
ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът от своя страна, чрез процесуалния си представител, е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа (Разпореждане от 31.05.2021г. връчено на
ответника на 18.08.2021г. – лист 105 гръб), на ответника са били указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на
претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът е представил писмени
2
доказателства, съобразно разпределената по делото доказателствена тежест, които
съответстват на твърденията за ликвидно и изискуемо парично притезание спрямо
ответника, произтичащо от договор за кредитна карта.
Преценени в тяхната съвкупност и предвид липсата на възражение от ответника,
доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.
Воден от горното, настоящият състав на Районен съд Варна счита, че са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, а именно 1.
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, 2. ответникът не се е явил в
първото заседание по делото, въпреки че е бил редовно уведомен за същото и не е направил
искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване
на неприсъствено решение, 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове
и неявяване в заседание, 5. искът е вероятно основателен.
Предвид гореизложените констатации, съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло, като на
основание чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не следва да се мотивира по същество.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищцовото дружество следва да се присъдят сторените
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно приложения по делото списък по чл.
80 от ГПК, а именно 125 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение за
исковото производство.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. П. Н. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ***, ап. 38, да заплати на
„***" АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 506,20 лв.
/петстотин и шест лева и двадесет стотинки/, от които 420,03 /четиристотин и двадесет
лева и три стотинки/ - незаплатена към датата на депозиране на исковата молба предсрочно
изискуема главница; 75,92 /седемдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/ - лихва за
просрочена главница за периода 22.06.2019г. -24.01.2021 г. вкл. и законна лихва в размер на
10,43 /десет лева и четиридесет и три стотинки/ за периода 25.01.2021 г.-23.04.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба,
до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл.
430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
ОСЪЖДА Н. П. Н. с ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ***, ап. 38, ДА
ЗАПЛАТИ на „***" АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. ***сумата от
485 лв. (четиристотин осемдесет и пет лева), от които 125 лв. държавна такса и 360 лв.
адвокатско възнаграждение, представляваща сторени съдебни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3