Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

град Добрич, 13.04.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Добричкият районен съд, наказателно отделение, петнадесети съдебен състав, на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

секретар Милена Александрова,

като разгледа докладваното от Съдия Момчева а.н.д. № 1399 по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р.Г.Б. ЕГН ********** срещу НП № ПИОС - 229/24.10.2019г., издадено от Зам. Кмета на Община град Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 4 ал. 3 т. 4 от Наредба за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич /НОБДДВПСПТ/ на основание чл. 49 ал. 1 и Приложение 12 във вр. с чл. 4 ал. 3 т. 4 от Наредба за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич /НОБДДВПСПТ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба.

Въззиваемата страна изразява становище жалбата е неоснователна, а наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 05.06.2019г. около 10.00 часа в град Д. на паркинг на ул. „***“ Р.Г.Б. е паркирала автомобил марка „*** на място определено за хора с трайни увреждания.

Съобразно разпоредбите на чл. 15 ал. 3 и чл. 8 от ЗНА и чл. 21 от ЗМСМА, местната общинска НОБДДВПСПТ не може да предвижда самостоятелна административнонаказателна компетентност на кмета на общината или на определени от него длъжностни лица за посочения вид нарушения.

Съобразно чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съгласно нормативните актове от по -висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а според чл. 21 ал. 2 от ЗМСМА общинският съвет приема наредби в изпълнение на правомощията му, предвидени в ал. 1 на чл. 21 ЗМСМА, да решава въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи.

От разпоредбите на действащите към процесния период чл. 98 ал. 2 т. 4 от ЗДвП и чл. 178д от ЗДвП е видно, че е налице законово регламентирана административнонаказателна отговорност за водач, който неправомерно е паркирал на място, определено за паркиране на ППС, обслужващо хора с трайни увреждания. Съгласно чл. 98 ал. 2 т. 4 от ЗДвП паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания, е забранено, а съгласно чл. 99а ал. 1 от ЗДвП карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, се издава от кмета на съответната община по образец. Паркирането на автомобил на място, определено за превозни средства, обслужващи хора с увреждания, без водачът да разполага с карта по чл. 99а от ЗДвП за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания, осъществява състава на административно нарушение по чл. 178д от ЗДвП, предвиждащ наказание глоба от 200 лв. за лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

От цитираните разпоредби се налага изводът, че водач, който нарушава правилото за паркиране по чл. 98 ал. 2 т. 4 от ЗДвП, независимо от общината, в която се извършва нарушението, се санкционира при условията и по реда, предвидени в ЗДвП, и от компетентните по ЗДвП длъжностни лица. Действително с разпоредбите на чл. 189 ал. 12 ЗДвП и чл. 167 ал. 2 и, ал. 4 ЗДвП законодателят е възложил компетентност за осъществяването на контрол и налагането на санкции и на кмета на общината и определените от него служби за контрол, но само за посочените в закона административни нарушения. Това изрично е предвидено и в чл. 170 ЗДвП, според която контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от службите, определени в закона, като тези служби налагат предвидените в този закон наказания.

Поради това, следва да се приеме, че приложената с обжалваното НП общинска наредба, възлагаща самостоятелна компетентност на кмета на общината и/или определените от него длъжностни лица да налагат предвидените в нея административни санкции за посочената категория нарушения, е издадена в нарушение на чл. 8 от ЗНА, ЗДвП и чл. 21 ал. 1 т. 23 от ЗМСМА, доколкото процесните отношения са регламентирани изрично в ЗДвП като нормативен акт от по - висока степен и не могат да бъдат преуреждани с общинска наредба от местно значение.

По изложените съображения и на основание чл. 15 ал. 3 от ЗНА предвидената с подзаконов нормативен акт компетентност за налагане на санкции не може да бъде призната от съда и неправилно наказващият орган се е позовал на нея, за да санкционира водача на процесното ППС. Издаването на обжалваното НП въз основа на незаконосъобразна общинска наредба е в нарушение на материалния закон и е още едно основание за неговата отмяна. Така Решение № 245/12.06.2018г. по к.а.н.х.д. № 217/2018г. по описа на Административен съд – гр. Добрич и Решение № 87/11.03.2019г. по к.а.н.х.д. № 7/2019г. по описа на Административен съд – гр. Добрич.

Ето защо, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 400.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено с вписване на направеното плащане в договора за правна защита и съдействие, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013г.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, при липсата на възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът, на основание чл. 63 ал. 4 от ЗАНН, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 400.00 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ НП № ПИОС - 229/24.10.2019г., издадено от Зам. Кмета на Община град Добрич, с което на Р.Г.Б. ЕГН ********** за нарушение по чл. 4 ал. 3 т. 4 от Наредба за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич /НОБДДВПСПТ/ на основание чл. 49 ал. 1 и Приложение 12 във вр. с чл. 4 ал. 3 т. 4 от Наредба за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич /НОБДДВПСПТ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв.

ОСЪЖДА Община град Д. ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 400.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.                                                    

 

Председател:

                                                                             /Мариана Момчева/