О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 2243 16.11.2018
град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..………………граждански състав …………..
на
шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
Членове:
като
разгледа докладваното от Д.Динкова …………………………….
гражданско
дело №1093 по описа за 2018 година.
Производството по
настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на А.Е.Р., гражданка
на Финландия, род. на *** год. , чрез пълномощника ѝ адв.Е.Н., против С.Х.В.
с ЕГН **********, Н. Стоянов Д. с ЕГН **********, З.Я.Р. с ЕГН **********, Е.Я.С.
с ЕГН ********** и М.К.С. с ЕГН **********, за осъждане на ответниците да
заплатят на ищцата сумата от 30 000 лв., частично от общо дължима им сума
в размер на левовата равностойност на 120 681,67 евро, поради отпадане на
основанието, на което е била получена – разваляне на предварителен договор за
покупко-продажба, считано от 18.10.2015 год., както и законна лихва за забава
върху частично предявената сума, от датата на завеждане на исковата молба до
погасяване на задължението.
Ищцата твърди, че на 14.08.2008 год. между страните бил сключен писмен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ нива
с площ от 3 554 кв.м. с идентификатор 81178.1.237, находаща се в м.“Атия“
в землището на Черноморец, от които 2 665,5 кв.м. са собственост на
ответниците.
Заявява се, че общата уговорена цена на нивата била
284 320 евро, а цената на собствената на ответниците част от имота от
2 665,5 кв.м. била 213 240 евро, изчислена на база 80 евро на кв.м.
Твърди се, че като купувач по договора ищцата заплатила на ответниците сумите
от 15 502,07 евро – задатък, 97 379,60 евро – по разписка от
29.09.2008 год. и 12 800 евро по разписка от 23.09.2008 год., или общо
120 681,67 евро. Заявява се, че останала неплатена част от договорената
цена в размер на 92 558,33 евро.
Ищцата твърди, че на 28.09.2015 год. получила от
ответниците отговор по повод на нейно предложение за разрешаване на спора със
споразумение. С този отговор ответниците ѝ отправили предизвестие от 20
дни, в които да заплати остатъка от 92 558,33 евро, след който срок ще
считат договора за развален. Сочи се, че с отговора ответниците отказали да
върнат получената сума от 120 681,67 евро.
Ищцата се позовава на чл.55 ал.1 предл.трето от ЗЗД и
твърди, че от момента на изтичане на срока по предизвестието ответниците
ѝ дължат връщане на получената сума от 120 681,67 евро в левова
равностойност. Позовава се на обратното действие на развалянето на договора,
доколкото процесния договор не е за продължително или периодично изпълнение.
Сочи, че обвързаността на страните отпада с обратна сила и на това основание те
си дължат разменените престации. Заявява се, че отпадането на основанието за
даване на престацията по договора не е обусловено от вината за неговото
неизпълнение, ето защо обратното действие на развалянето настъпва, без значение
по чия инициатива договора е развален. Сочи се, че вината за неизпълението е от
значение за упражняване правото на разваляне, но не и за отпадане на основанието
да се задържи получената вече престация. Твърди се, че погасителната давност не
е изтекла, тъй като тя започва да тече от уведомлението за разваляне, което е
произвело действие на 18.10.2015 год.
Заявява се от ищцата, че от обещаната нива с площ от
3554 кв.м. ответниците са собственици само на 2 665,5 кв.м. Твърди се, че
предварителния договор е незаконосъобразен, тъй като площта на обещаните от
ответниците части е 2 665,5 кв.м., което е под определения от закона
минимум за сделки с ниви. Сочи се, че действалият като пълномощник на
ответниците Митко Д. също е съсобственик на имота, но не е подписал
предварителния договор в лично качество.
Ищцата заявява, че действителната площ на имота,
собственост на продавачите, е по-малка от посочената в предварителния договор с
1/10 ид.ч., поради което за нея е възникнало правото да се откаже от договора
на основание чл.210 ал.1 от ЗЗД и да иска връщане на авансово платените суми.
Заявява се, че след сключване на договора нейни представители извършили
проверки и установили, че имотът граничи със залива Вромос, който е
радиоактивно замърсен и забранен за ползване за летен отдих и туризъм. Сочи се,
че ответниците са знаели за това или са били длъжни да го установят, но не са
уведомили ищцата, която живее извън България и няма как да узнае това
обстоятелство. Сочи се, че продавачът
отговаря, ако вещта има недостатъци, които съществено намаляват нейната годност
за обикновеното или за предвиденото в договора предназначение. Ищцата заявява, че нейното неизпълнение на договора
се дължи на обстоятелства, за които ответниците са били длъжни да я информират
преди подписването на договора, като ѝ предоставят цялата публична
информация за скритите недостатъци на имота – наличие на радиоактивно
замърсяване в района. Сочи се, че според чл.81 от ЗЗД ищцата не носи
отговорност за неизпълнението на договора, по причина, която не може да ѝ
се вмени във вина, а именно наличието на радиоактивно замърсяване, правещо
имота неизползваем.
По повод указания на съда, ищцата заявява в молба
вх.№11023/30.07.2018 год., че не желае солидарно осъждане на ответниците, а
разделно, според притежаваните от тях
квоти в имота, които не е в състояние да посочи. Моли ответниците да бъдат
задължени да представят доказателства за притежаваните от тях ид.части от имота
и за получените от всеки суми по предварителния договор.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответниците, с който се оспорва изцяло предявения иск.
Ответниците не оспорват фактическите и
правни твърдения на ищцата относно сключването на предварителния договор и
получаването на суми.
Оспорват довода на ищцата, че договорът
е развален, тъй като на първо място са били готови да изпълнят задълженията си
незабавно и на второ – поради погасяване по давност на възможността за това. В
отговора се отправя предложение до ищцата за финализиране на предварителния
договор, с изявление, че ответниците са готови да прехвърлят собствеността след
като ищцата направи последното дължимо плащане.
Заявява се, че договорът не е развален и
обвързаността не е премахната, освен ако ищцата желае да развали договора с
предявяване на исковата молба или изрично заявява, че се отказва от него.
Ответниците правят възражение за погасяване по давност на правото за разваляне
на договора.
Оспорва се твърдението за
незаконосъобразност на предварителния договор. Сочи се, че не съществува пречка
за сключване на подобен договор, по същество за идеална част от имота, още
повече, че в него точно е посочено каква част ще се продаде, за каква цена и
каква е сумата, която следва да се заплати от купувача. Заявява се, че
задълженията на ответниците като продавачи са били при финализиране на сделката
да набавят съответното съгласие по чл.33 от ЗС на неучаствалия и неподписал
предварителния договор съсобственик, а до този момент въобще не се е стигнало
поради виновно неизпълнение от страна на ищцата. Оспорват се като неоснователни
твърденията, че е била налице разлика от 1/10 ид.ч. между обещаната и
действителната част от имота. Твърди се, че такава разлика не е налице и
ответниците са готови да изпълнят задължението си да прехвърлят собствените им
идеални части – 2665,50 кв.м. от нивата, като отново потвърждават, че никога не
е съществувал проблем да бъдат прехвърлени и останалите идеални части.
Ответниците желаят ищцата да уточни
предявява ли претенция по чл.210 от ЗЗД, отказва ли се от договора или го
разваля и дали такива претенции са съединени с иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Ответниците оспорват твърдението, че са
знаели или са били длъжни да знаят, че поземления имот е непригоден, тъй като
се намира в непосредствена близост до радиоактивно замърсения залив. Сочи се,
че действително ищцата е чужденка, но тя е действала чрез пълномощници и
представители, публичната информация е била общодостъпна за всеки и не е могла да
бъде скрита от никого. Освен това се заявява, че предмет на договора е
земеделска земя, а не плажна ивица, поради което е необосновано и недоказано
твърдението за непригодност. Оспорва се верността на твърдението за наличие на радиоактивно замърсяване, доколко забраната
за ползване на плажната ивица е наложителна и необходима и реално се спазва
през летния туристически сезон.
Ответниците възразяват против искането
за солидарно осъждане, като заявяват, че подобна отговорност не е договорена,
нито е предвидена в закона.
Правят евентуално възражение за
прихващане с получената от тях предплата, а именно левовата равностойност на
120 681,67 евро във връзка с разпоредбата на чл.3.6 и чл.5.5 от договора,
ведно с дължимата лихва върху нея от деня на забавата на паричното задължение,
или в условията на евентуалност и съгласно чл.2.1 от договора с вземане в
размер на 10 502,07 евро – заплатен задатък, ведно с дължимата лихва върху
нея от деня на забавата на паричното задължение, като се позовават на вина на
ищцата за неизпълнение на договора, респективно отказ от договора.
Твърди се, че след сключването на
договора ищцата лично или чрез представителите си е инициирала процедура пред
Община Созопол по одобряване на ПУП – регулация и застрояване, действайки от
името и за сметка на ответниците, без да е имала това право.
С оглед на гореизложеното съдът намира,
че книжата по делото са разменени
редовно.
По
предварителните въпроси, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
намира следното:
Ищцата излага противоречиви твърдения –
за това, че счита договора за развален и едновременно, че са налице основания
да се откаже от договора и за пороци в предварителния договор.
За да бъде дадена от съда квалификация
на предявените субективно, кумулативно съединени искове, необходимо е ищцата да
заяви изрично по реда на чл.145 ал.1 и 2 от ГПК счита ли предварителния договор
за развален и ако да – от осъществяване на какви факти е настъпило това.
Ищцата не е в състояние да посочи
притежаваните от ответниците идеални части от недвижимия имот. Поради горното,
тя не може да формулира отделен петитум против всеки от тях за разделното им
осъждане. Ответниците следва да бъдат задължени да представят доказателства, от
които да се установи какви части от имота притежават или наследствени квоти от
общия им наследодател Димитър Янев Мишев.
Отправеното от
ответниците възражение за прихващане на основание чл.103 от ЗЗД е едновременно
и материалноправно и процесуално действие, като от гледна точка на първото е
способ за изпълнение на две насрещни задължения до размера на по- малкото от
тях чрез едностранно волеизявление. От гледна точка на второто- несамостоятелно
средство за защита срещу предявен иск. По вземанията, заявени с възражение за
прихващане, се формира сила на пресъдено нещо – чл.298 ал.4 от ГПК,
следователно, за да се осъществи валидно произнасяне на съда е необходимо
ответникът да изложи фактическите си твърдения и да отправи до съда петитум,
съответстващ на тези фактически твърдения, както ако би предявил искова молба.
При липса на яснота какво вземане се предявява с възражението за прихващане, от
осъществяването на какви факти е породено и какъв е неговия размер, съдът не е
в състояние да го разгледа. Затова на ответниците следва да се дадат указания в
горната насока, а именно да заявят от осъществяването на какви факти са
възникнали вземанията им против ищцата, предявени с възражение за прихващане,
от коя дата да станали изискуеми и съответно на това – от коя дата се
претендира лихва за забава върху тях.
Едва след изпълнение
на горните указания, ще бъде дадена квалификация на исковете, на възраженията
на ответниците и ще бъде разпределена доказателствената тежест между страните.
Между страните
е безспорно, че са сключили предварителен договор, по който на ответниците е
заплатена от ищцата общо сумата от 120 681,67 евро.
На основание
чл.146 ал.4 от ГПК следва да бъдат приети представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства. По останалите доказателствени искания на
страните съдът ще се произнесе в съдебното заседание след изслушването им.
Водим от горното, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
за разглеждане предявените от А.Е.Р.,
гражданка на Финландия, род. на *** год., чрез пълномощника ѝ адв.Е.Н.,
против С.Х.В. с ЕГН **********, Н. Стоянов Д. с ЕГН **********, З.Я.Р. с ЕГН **********,
Е.Я.С. с ЕГН ********** и М.К.С. с ЕГН **********, искове за осъждане на ответниците
да заплатят на ищцата сумата от 30 000 лв., частично от общо дължима им
сума в размер на левовата равностойност на 120 681,67 евро, поради
отпадане на основанието, на което е била получена – разваляне на предварителен
договор за покупко-продажба, считано от 18.10.2015 год., както и законна лихва
за забава върху частично предявената сума, от датата на завеждане на исковата
молба до погасяване на задължението.
УКАЗВА
на ищцата в седмичен срок от връчване
на съобщението да посочи банкова сметка ***олба.
УКАЗВА
на ищцата в седмичен срок от връчване
на съобщението да заяви по реда на чл.145 ал.1 и 2 от ГПК, с препис за
насрещната страна, счита ли предварителния договор за развален и ако да – от
осъществяване на какви факти е настъпило това, както и да отправи петитум
против всеки ответник, след като ответниците изпълнят задължението си да
представят документи за притежаваните от тях части от имота или наследствени
квоти от общия им наследодател Димитър Янев Мишев.
УКАЗВА
на ответниците в седмичен срок от
връчване на съобщението да представят документи за притежаваните от тях части
от имота или наследствени квоти от общия им наследодател Димитър Янев Мишев.
УКАЗВА
на ответниците в седмичен срок от
връчване на съобщението да заявят, с
препис за насрещната страна, от осъществяването на какви факти са възникнали
вземанията им против ищцата, предявени с възражение за прихващане, от коя дата
да станали изискуеми и съответно на това – от коя дата се претендира лихва за
забава върху тях.
ОБЯВЯВА
на страните, че след изпълнение на
горните указания, ще бъде дадена квалификация на исковете, на възраженията на
ответника и ще бъде разпределена доказателствената тежест между страните.
ПРИЕМА
писмените доказателства, представени от страните с исковата
молба и отговора.
ОБЯВЯВА на страните, че по останалите доказателствени искания ще се произнесе в
съдебното заседание.
ДОКЛАДВА
на страните гр.дело №1093/2018 год.
съобразно проекта за доклад в мотивната част на настоящото определение.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 18.12.2018 год. от
15.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението да се връчи на страните,
като на ищцата се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: