Решение по дело №1128/2023 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 411
Дата: 12 декември 2023 г. (в сила от 12 декември 2023 г.)
Съдия: Андрей Иванов Николов
Дело: 20231230101128
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. П., 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230101128 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „Е. М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Р.
П.-К.“ № 4-6, ЕИК ***, твърди, че между „О. б. б.“ АД (като кредитодател) и
ответницата (като кредитополучател) е бил сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит от 15.11.2016 г. Пояснява, че по силата на този договор
кредитодателят е предал на кредитополучателя сумата от 10 000 лв. – главница, като е
била уговорена и възнаградителна лихва. Поддържа, че на 15.12.2021 г. е сключил
Договор за цесия с кредитодателя (като цедент), въз основа на който е придобил
вземанията към ответницата, произтичащи от описаното правоотношение, за което тя е
била уведомена. Изтъква, че кредитът е трябвало да бъде погасяван чрез месечни
вноски, разписани в нарочен погасителен план, с краен падеж – 16.11.2024 г., но е била
допуснала забава, поради което е била обявена предсрочната му изискуемост. Заявява,
че понастоящем кредитният дълг възлиза на: 9 029,97 лв. – неплатена главница, от
която сега претендира само 4 000 лв.; 881,75 лв. – договорна лихва, отнасяща се за
периода от 16.07.2020 г. до 07.06.2023 г., както и 596,66 лв. – мораторна лихва,
начислена върху претендираната главница, за периода от 16.07.2020 г. до 29.06.2023 г.
Посочва, че тези вземания попадат в обхвата на Заповедта по чл. 410 ГПК с №
497/30.06.2023 г. по ч. гр. д. № 880/23 г. на Районен съд – гр. П., срещу която
ответницата (като длъжник в заповедната процедура) е депозирала бланкетно
1
възражение по чл. 414 ГПК. Иска постановяване на неприсъствено съдебно решение, с
което дължимостта на визираните суми да бъде призната за установена, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение – 29.06.2023 г., до погасяването. Претендира и
съдебни разноски.
Ответницата – Н. Г. М., с настоящ адрес в гр. П., ул. „З.“ № 31, ЕГН
**********, не е взела становище по ищцовите претенции.

Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.
От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова
решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени
предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на
делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е
явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и
4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в
исковата молба, и на представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
На първо място, конкретният казус, който има облигационноправен характер, не
е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института
на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на
такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази насока.
На второ място, на ответницата е бил връчен препис от исковата молба и от
приложенията й, като същата е била и редовно призована за проведеното открито
заседание. Въпреки това, тя не е представила отговор на исковата молба, не е взела
участие в откритото заседание, не е изразила становище и не е направила искане за
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответницата е била
предупредена, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в
откритото заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.
На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и
ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за
уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават
2
основание да се приеме, че те се явяват вероятно основателни по смисъла на чл. 239,
ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени
законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата.

2. По съдебните разноски:
Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски на ищеца, съгласно чл.
78, ал. 1 ГПК.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13
г., ОСГТК на ВКС, е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, дължими за заповедното и за исковото производство.
В този контекст деловодните разходи, полагащи се на ищцовото дружество, са:
- 349,57 лв. – за заповедната процедура, определени на базата на
заплатената държавна такса (109,57 лв.) и на платеното възнаграждение за адвокат (240
лв.), и
- 150,43 лв. – за исковия процес, формирани от внесената държавна такса.
За исковото производство не могат да бъдат присъдени търсените разноски за
адвокатски хонорар (240 лв.). Такива съдебни разноски се присъждат, когато е
доказано реалното им извършване, т. е. нужно е депозирането на документ,
удостоверяващ плащането на адвокатското възнаграждение (съобр. т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/12 г., ОСГТК на ВКС). По този
повод ищцовото дружество не е ангажирало никакви надлежни доказателства.

Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК,
Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Н. Г. М., с
настоящ адрес в гр. П., ул. „З.“ № 31, ЕГН **********, дължи на „Е. М.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Р. П.-К.“ № 4-6, ЕИК ***, следните суми,
които са включени в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с
№ 497/30.06.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 880/23 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
- 4 000 лв. – част от общо дължима главница в размер на 9 029,97 лв., по
Договор за предоставяне на потребителски кредит от 15.11.2016 г., сключен между „О.
б. б.“ АД (като кредитодател) и Н. Г. М. (като кредитополучател), вземанията по които
са били прехвърлени от „О. б. б.“ АД (като цедент) в полза на „Е. М.“ ЕООД (като
цесионер), посредством Договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021 г.,
3
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.06.2023 г., до погасяването;
- 881,75 лв. – договорна лихва по кредита, дължима за периода от
16.07.2020 г. до 07.06.2023 г., и
- 596,66 лв. – мораторна лихва върху претендираната главница, начислена
за периода от 16.07.2020 г. до 29.06.2023 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. Г. М., с настоящ адрес в гр. П., ул.
„З.“ № 31, ЕГН **********, да заплати на„Е. М.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „Р. П.-К.“ № 4-6, ЕИК ***, съдебни разноски, както следва:
- 349,57 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното
производство (ч. гр. д. № 880/23 г. на Районен съд – гр. П.), и
- 150,43 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото
производство (гр. д. № 1128/23 г. на Районен съд – гр. П.).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-
месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да
поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Б.), ако са налице
основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.

ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото и да се
изпрати за прилагане по заповедното производство.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4