Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………./18.04.2022 г.
гр. София
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав,
в публично съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и
първа година, в следния състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
с
участието на секретаря Павлинка Славова, като разгледа т.д. № 1645 по
описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Н.П.“
ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:*** – П.,
представлявано от С.К.С., с която се иска осъждането на ответника „А.“ ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П.Ц.С., да
заплати както следва: на основание чл. 266, ал.1 ЗЗД
сумата от 43 317.19 лв. с ДДС – възнаграждение по договор от 01.02.2016г за
инкубиране на разплодени яйца и фактури №№ **********/08.05.2016 г,
**********/13.05.2016 г, **********/19.05.2016 г,
**********/27.05.2016 г, **********/07.06.2016 г и **********/10.06.2016 г, на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 5 426.68 лв. – мораторна лихва
считано от 31.12.2018 г. до 02.04.2020 г и законна лихва считано от 03.04.2020
г до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника са страни по договор за услуга
от 01.02.16 г по силата на който, последния му възлага да организира и извърши
инкубация и любен на разплодени и предоставени му от възложителя яйца срещу
насрещното задължение да се заплати възнаграждение. Ищецът твърди, че работата
по договора е изпълнена и приета, за което са съставени приемо-предавателни
протоколи и са издадени фактури за дължимото се възнаграждение в общ размер на
сумата от 55 538,57 лева, което задължение е частично погасено чрез
прихващане съгласно споразумения от 29.12.17г, 31.12.2018 г сключени
извънсъдебно между ищеца, ответника и трети лица. След отчитане на погасителния
ефект на прихващанията остава непогасена разлика в размер на 43 317.19 лева.
За вредите от забавеното изпълнение на задължението да се плати главницата
ответникът дължи и законна лихва в размер на 5426,68 лв, формирана в периода
31.12.2018 г – 02.04.2020 г. По изложените съображения иска осъждането на
ответника да заплати общо сумата от 48 743,84 лв. (главница и лихва),
както и разноските в исковото и обезпечителното производства.
Ответникът оспорва сключването на договора и приемане на
изпълнението по него, като оспорва авторството на всички документи приложени
към исковата молба.
Съдът като се запозна с доводите на страните и събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Съгласно представения към исковата молба договор от
01.02.2016г, и Анексите към него от 01.03.2016, 02.03.2016 и 12.03.16 г. се
установява, че „А.“ ООД в качеството му на възложител възлага на ищеца, а
последния приема да изпълни срещу възнаграждение, платимо при условията на
договора, да организира и извърши инкубация и люпене на доставените от
възложителя разплодени яйца и да предаде излюпените патета след приключване на
процеса. За изпълнението на услугата възложителя приема да заплати на
изпълнителя възнаграждение в размер на 0.14 евро без ДДС на брой заложено за
инкубиране яйце, променено в последствие с анекса от 01.03.16 г на 0,18 евро.
Възнаграждението е уговорено да се заплаща на две части 60% аванс за всяка
партида и 40% при изтегляне на партидата, а съгласно анекса от 02.03.2016г, ако
аванса не е платен до излюпване на партидата, цялото възнаграждение е дължимо с
окончателната фактура за услугата. Доставката на разплодените яйца и
експедицията на излюпените патета се осъществява в каси и/или палети PVC (наречени амбалаж), собственост на възложителя и
предоставени от него на изпълнителя, а съгласно анекс от 12.03.2016г, ако
амбалажът е собственост на изпълнителя, възложителя заплаща за дезинфекцията му
сумата от 0,20 лева без ДДС на всеки брой касета.
Ответникът
оспорва сключването на договора като оспорва подписа положен за него в
договора, като твърди, че същия не е положен от управителя на дружеството.
Съдът не е изследвал автентичността на подписа под договора, тъй като счита
същото за неотносимо към спора. В случая приложени намира разпоредбата на чл.
301 ТЗ, съгласно която, дори и да се приеме, че е налице действие без представителна
власт за търговеца, те го обвързват, освен ако последния не се противопоставил
веднага. „Веднага“ означава в първия възможен момент, в който действията станат
известни на мнимо представлявания търговец, на неговите ръководни органи. От
заключението на ССЕ се установява, че издадените фактури, касаещи
възнаграждението по договора са осчетоводени в ответното дружество и последното
е ползвало данъчен кредит по тях, които действия изключват възможността
ответникът да не знае и да не е приел, да не се е съгласил, с извършените от
негово име и за негова сметка действия от трети лица. Косвено в подкрепа на
извода за постигнатото съгласие и желанието на ответника да се обвърже с
правата и задълженията по договора са и останалите представени по делото писмени
доказателства като стокови разписки, товарителници, приемо-предавателни
протоколи, ветеринарномедицински свидетелства, които касаят процесните
отношения и не са оспорени с отговора на исковата молба. От последните
доказателства се установява приемането и предаването на яйцата и патетата,
количеството готова продукция, нейното транспортиране по зададените съгласно
договора дестинации, вида на използвания за транспортирането амбалаж. Всички те
недвусмислено налагат извода, че облигационните отношения са породени със
знанието и съгласието на ответника.
От правата и задълженията на страните по договора, съдът
приема, че той е договор за услуга, който е разновидност на договора за
изработка уреден с
разпоредбите на чл.258-269 ЗЗД, тъй като с него ищецът приема да изработи съобразно поръчката на другата
страна в срок, без отклонение от нея и без недостатъци уговорената работа и да
я предаде на възложителя, а последния да я прегледа, приеме/одобри/ и да
заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя.
Съгласно чл. 266,
ал. 1 ЗЗД възложителят дължи възнаграждение на изработващия за приетата работа.
Следователно ищецът следва да докаже приемането на работата от ответника. Приемането
като правно действие представлява: 1) фактическо
получаване на изработеното, и 2) признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно,
приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от
изричното или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че счита работата за
извършена, съобразно уговореното в договора. Приемане означава одобряване. Именно,
за да може да даде на приемането значение на одобряване, законът предписва на
поръчващия при приемане на работата да я прегледа и да направи всички
възражения за неправилното й изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или
се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести
изпълнителя веднага след откриването им. Ако не направи такива възражения, работата
се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл.264, ал.3 ЗЗД необорима презумпция.
Събраните по делото доказателства установяват
предаването и приемането на изпълнението на възложената работа от ответника без
възражения, поради което за нея е възникнало задължението да я заплати. Изводът
следва както от заключените на ССЕ, че процесните фактури са осчетоводени и за
тях е ползван данъчен кредит от ответника, така и от стоковите разписки, товарителниците,
приемо-предавателните протоколи, ветеринарномедицинските свидетелства, които
касаят процесните отношения и не са оспорени с отговора на исковата молба, които действия ответника не би търпял освен
ако не счита, работата за приета. С приема на изпълнението ответникът дължи
заплащане а уговореното възнаграждение, чиито размер съгласно фактурите възлиза
на 55 538,57
лева.
В тежест на ответника е да докаже способ за погасяване на
задължението. Последния не твърди и не доказва плащане. Оспорва и твърденията в
исковата молба за частично погасяване чрез прихващане с насрещни задължения въз
основа на споразуменията от 29.12.17г и 31.12.2018 г сключени извънсъдебно
между ищеца, ответника и трети лица. Предвид, че прихващането е средство за
защита, то не може да бъде наложено на страната, която не желае да се ползва от
него. Други способи за погасяване на задължението не са релевирани и съдът не
ги обсъжда.
Следователно искът за главницата е доказан по основание и
размер и следва бъде уважен изцяло.
За вредите от забавеното изпълнение на задължението да се плати
главницата ответникът дължи на ищеца и обезщетение в размер на законната лихва.
Задължението става изискуемо и длъжникът изпада в забава след приемане на
изработеното, освен ако не е уговорено друго. Приемането е извършено най-късно
на дата на осчетоводяване на фактурите от 2016г. Съгласно заключението на ССЕ
законната лихва по процесните фактури за периода от 31.12.2018 г. до 02.04.2020
г. е в размер на 5 522.94 лева.
Следователно и искът за акцесорното вземане е доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото ответникът следва да се осъди да
заплати на ищеца и разноските за настоящото производство в общ размер на
3949,80 лева съгласно представения списък.
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„А.“ ООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление *** да
заплати на „Н.П.“ ЕООД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:*** – П., както
следва: на основание чл. 266, ал.1 ЗЗД сумата от 43 317.19 лв. с ДДС –
възнаграждение по договор от 01.02.2016г за инкубиране на разплодени яйца и
фактури №№ **********/08.05.2016 г, **********/13.05.2016 г, **********/19.05.2016 г,
**********/27.05.2016 г, **********/07.06.2016 г и **********/10.06.2016 г, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 5
426.68 лв. – мораторна лихва считано от 31.12.2018 г. до 02.04.2020 г,
ведно със законната лихва считано от 03.04.2020 г до окончателното й изплащане, а на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от
3949,80 лева – разноски за производството.
Решението може
да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: