РЕШЕНИЕ
№ 1553
гр. Плевен, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20234430101844 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр. София,
в която се твърди, че между ищцовото дружество и ответника Н. Х. Д. от ***
в качеството му на съкредитополучател е бил сключен договор за
потребителски кредит № ***/ *** год., по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателите потребителски кредит в размер на ***
лв. за текущи нужди, а кредитополучателите са се задължили да върнат
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на
договора за кредит. Твърди се, че страните са се съгласили, че предвидените в
чл. 5 от договора за кредит такси, платими към датата на усвояване на
кредита, са за сметка на отпуснатия кредит, като се удържа служебно от
банката при усвояване на кредита по реда и при условията посочени в
договора за кредит. Твърди се, че съгласно чл. 1 ал. 4 от договора за кредит за
връщането на кредита и за другите задължения по договора, лицата
подписали договора като кредитополучатели отговарят солидарно. Твърди се,
1
че съгласно чл. 2 ал. 2 от договора за кредит освен таксите, посочени в чл. 5
от договора за кредит, кредитополучателите дължат също и такси и
комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции от
разплащателната смета съгласно общите условия за откриване, водене и
закриване на сметки за физически лица и тарифата на банката, в сила към
момента на извършване на съответната операция по сметката. Твърди се, че
съгласно чл. 3 ал. 1 от договора за усвоения кредит кредитополучателите
дължат на банката лихва, както следва: 1/ за първите дванадесет месеца от
срока на издължаване на кредита кредитополучателите дължат на банката
лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 5, 600 %; 2/ от тринадесетия месец до крайния срок на издължаване
на кредита кредитополучателите дължат на банката лихва при прилагане на
променлив годишен лихвен процент в размер на 5, 600 %, който представлява
сбор от референтен лихвен процент (РЛП) плюс фиксирана договорна
надбавка. Твърди се, че за референтен лихвен процент по договора за кредит
се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България" АД
за необезпечени кредити в лева, приложим за съответния период на
начисляване на лихвата. Твърди се, че в случай, че обявената стойност на
ПРАЙМ е отрицателна, то при определяне на годишния лихвен процент по
кредита за съответния период от срока на договора, през който това
обстоятелство е налице, референтния лихвен процент ще се приема и прилага
със стойност 0 %. Твърди се, че годишният процент на разходите (ГПР) по
отпуснатия кредит е 6. 69 %, а общата сума, дължима от
кредитополучателите, е *** лв., изчислени към момента на сключване на
договора. Твърди се, че подписвайки договора за кредит,
кредитополучателите декларират, че са запознати с обстоятелството, че по
договора за кредит ползва преференциални лихвени условия спрямо
стандартните лихвени условия на банката приложими към момента на
сключването на договора, при наличието на посочените условия в чл. 3 ал. 10
т. 1- 2. Твърди се, че съгласно чл. 5 от договора за кредит
кредитополучателите дължат на банката следните такси и комисионни: 1/
такса за разглеждане на искане за кредит в размер на 200 лв.; 2/ месечна такса
за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит в
размер на 3, 50 лв. Твърди се, че съгласно чл. 6 от договора, крайният срок за
погасяване на кредита е последната падежна дата посочена в погасителния
2
план- 04. 08. 2028 год.- като кредитополучателят погасява кредита на равни
месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и
падежна дата в погасителния план, неразделна част от договора за кредит.
Твърди се, че съгласно чл. 9 от договора за кредит при просрочие на
дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата
върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Твърди се, че
съгласно чл. 14 от договора за кредит, при непогасяване в уговорения срок на
една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за
изцяло или частично предсрочно изискуем. Твърди се, че с покана до
ответника Н. Х. Д., връчена на *** год., по реда на чл. 45 от ГПК от ***, peг.
№ *** на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд- ***,
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е уведомила длъжника за формираните
просрочия и неизпълнението на условията по договора за кредита. Твърди се,
че с поканата „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е поканила длъжника в
седмодневен срок от получаването им да погаси изцяло задълженията си към
банката и го уведоми, че в противен случай банката ще предприеме действия,
като упражни правата си по договора. Твърди се, че с покана до ***,
солидарен длъжник по договора, връчена на *** год. по реда на чл. 46 от
ГПК, от ***, peг. № *** на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен
съд- ***, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е уведомила длъжника за
формираните просрочия и неизпълнението на условията по договора за
кредита. Твърди се, че с поканата „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е поканила
длъжника в седмодневен срок от получаването им да погаси изцяло
задълженията си към банката и го уведоми, че в противен случай банката ще
предприеме действия, като упражни правата си по договора. Твърди се, че
след датата на обявяване на предсрочната изискуемост не са постъпили
никакви плащания, както и не е бил осъществен контакт от страна на
длъжниците, поради което за „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е възникнал
правния интерес от образуване на заповедно производство срещу длъжника
на основание чл. 417 т. 2 от ГПК пред Районен съд- ***. Твърди се, че към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
непогасените вноски са както следва- 13 непогасени вноски за главница,
считано от 02. 10. 2020 год. и 13 непогасени вноски за лихва, считано от 02.
10. 2020 год. като общото задължение на длъжника възлиза на *** лв.
3
съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към *** год., от които
*** лв.- главница за периода от 02. 10. 2020 год. до 01. 12. 2021 год.; *** лв.
възнаградителна лихва за периода от 02. 10. 2020 год. до 26. 09. 2021 год.; ***
лв.- наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени
плащания) за периода от 02. 11. 2020 год. до 01. 12. 2021 год.; 104,50 лв.-
такси за периода от 05. 10. 2020 год. до 01. 12. 2021 год.; 172, 80 лв.- разходи
по уведомяване за периода от 05. 10. 2020 год. до 01. 12. 2021 год. Твърди се,
че е било образувано ч. гр. дело № ***/ 20*** год. и е бил издаден
изпълнителен лист за сумата от общо *** лв. Твърди се, че след получаване
на заповед за изпълнение № *** год. и препис от разпореждане от 10. 12.
2021 год. по ч. гр. дело № ***/ 20*** год. е било установено наличието на
очевидна фактическа грешка в заповедта и с молба, изпратена на 13. 01. 2022
год. ищцовото дружество е поискала поправката й. Твърди се, че грешката се
изразява в неправилното посочване на сумата на претендираната държавна
такса. Твърди се, че с определение № *** год. на РС- ***, *** гр. състав, е
било констатирано, че в заповедта за изпълнение е налице явна фактическа
граешка и по тази причина на основание чл. 247 от ГПК съдът е допуснал
поправката й като постановява вместо сумата от 462, 68 лв. за платена
държавна такса, за която е представено платежно нареждане при подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Твърди
се, че заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са издадени
законосъобразно. Твърди се, че основанието за издаване на същите е
извлечение от счетоводните книги, с които се установяват задължения към
банките по кредитна сделка № ***, издадено към 01. 12. 2021 год. Твърди се,
че съгласно разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ извлечението следва да
съдържа най-малко следната информация: 1/ броят на вноските, които не са
издължени на договорените дати за плащани или са частично погасени и
общия размер на просрочената сума; 2/ общият размер на непогасената част
от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и
непогасената договорена лихва; 3/ размера на обезщетението за забава за
просрочените плащания. Твърди се, че в извлечението са посочени освен
изискуемите от закона реквизити, посочени по-горе, още и имената на
длъжниците, договора за кредит, размера на задължението, датата на падежа,
датата на предсрочната изискуемост, количеството и размера на неплатените
вноски по пера, срока на просрочието, периодите на неплащане, движение по
4
сметката. Твърди се, че въз основа на издадените заповед за изпълнение от
*** год., изпълнителен лист от *** год. и определението от *** год. на РС-
*** е образувано изп. дело № ***/ 20*** год. по описа на ***, рег.№ *** в
регистъра на Камарата на ЧСИ. Твърди се, че със съобщение от *** год.,
ведно с определение № *** год. получени на 08. 03. 2023 год., ищецът е бил
уведомен, че на длъжника по издадената заповед за изпълнение, а именно Н.
Х. Д. поканата за доброволно изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от
ГПК и това поражда за ищеца правния интерес от предявяване на настоящия
иск. Твърди се, че поканата за доброволно изпълнение е била връчена на
съдлъжника ***, същият не е депозирал възражение в установения от закона
едномесечен срок, поради което заповедта за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист по отношение на него са влезли в сила и за ищеца не
съществува правен интерес да завежда установителен иск срещу него. В
заключение ищецът моли съда да признае за установено спрямо ответника, че
последният му дължи следните суми:
-сумата от *** лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ***/ *** год.;
-сумата от *** лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва
за периода от 02. 10. 2020 год. до 26. 09. 2021 год.;
-сумата от *** лв., представляваща наказателна лихва за просрочие за
периода от 02. 11. 2020 год. до 01. 12. 2021 год.;
-сумата от 104, 50 лв., представляваща такси за периода от 05. 10. 2020
год. до 01. 12. 2021 год., и
-сумата от 172, 80 лв., представляваща разходи по уведомяване за
периода от 05. 10. 2020 год. до 01. 12. 2021 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /09.
12. 2021 год./ до окончателното изплащане на вземането. Претендира и
присъждане на направените в хода на заповедното и настоящото
производство деловодни разноски.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е частично основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
5
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 20*** год. по описа на
*** районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение
от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск
е основателен.
Вземането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД гр. София произтича от
договор за потребителски кредит № ***/ *** год. По силата на последния
ответникът Н. Х. Д. /заедно с другия кредитополучател ***/ е усвоил
потребителски кредит в размер на *** лв., който се е задължил да върне до
04. 08. 2028 год. Видно е, че поради неизпълнение на задълженията на
кредитополучателите кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 26.
09. 2021 год. От заключението на назначената съдебно- счетоводна
експертиза се установява, че непогасено остава задължение на ответника за
сумата от общо *** лв., в която е включена главница, договорна лихва,
наказателна лихва, такси и разходи по уведомяване. Изчисленията на вещото
лице по отделните пера напълно съвпадат с претенцията на ищцовото
дружество.
Възраженията на особения представител на ответника, намерили
отражение в отговора на исковата молба, са неоснователни. Съпоставката на
размера на договорната /възнаградителната/ лихва и наказателната лихва с
размера на общото задължение по кредита не обосновават извод за
прекомерност на лихвите и оттам за недействителност на клаузите, с които те
са уговорени. При подписването на договора съгласно разпоредбата на чл. 22
двамата кредитополучатели са потвърдили, че са запознати с всички условия
по кредита и са заявили съгласието си със същите. Не се констатира
наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, които да са
6
нищожни и да не са породили своето правно действие между страните.
Неоснователно е и позоваването от страна на особения представител на
ответника на постановките на т. 2 на тълкувателно решение от 27. 03. 2019
год. по тълк. дело № 3/ 2017 год., ОСГТК на ВКС на РБ. От приложените по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице се установи, че
до настъпването на предсрочната изискуемост на вземането ищецът е
начислил дължимата се договорна /възнаградителна/ лихва и наказателната
лихва за просрочените погасителни вноски. След обявяването на
предсрочната изискуемост е начислена единствено наказателна лихва за
просрочие. Следователно липсва приетото в цитираното по- горе
тълкувателно решение недопустимо кумулиране на договорна лихва и
обезщетение за забава за един и същи период от време.
В заключение може да се обобщи, че в полза на ищеца е налице вземане
срещу ответника в размер на сумата от общо *** лв., поради което
предявеният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
заповедното производство в размер на 1 572, 09 лв., както и направените
деловодни разноски в исковото производство в размер на 3 558, 45 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н. Х. Д.
от ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, представлявано от
*** и ***, следните суми:
-сумата от *** лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ***/ *** год.;
-сумата от *** лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва
за периода от 02. 10. 2020 год. до 26. 09. 2021 год.;
-сумата от *** лв., представляваща наказателна лихва за просрочие за
7
периода от 02. 11. 2020 год. до 01. 12. 2021 год.;
-сумата от 104, 50 лв., представляваща такси за периода от 05. 10. 2020
год. до 01. 12. 2021 год., и
-сумата от 172, 80 лв., представляваща разходи по уведомяване за
периода от 05. 10. 2020 год. до 01. 12. 2021 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /09.
12. 2021 год./ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Н. Х. Д. от ***, ЕГН **********, да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Витоша”, ул. „Околовръстен път” № 260, представлявано от
*** и ***, сумата от 1 572, 09 лв., представляваща деловодни разноски в
заповедното производство, и сумата от 3 558, 45 лв., представляваща
деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8