Решение по дело №154/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Делото е първоначално образувано по жалба на А. Г. И. от с. Дорково, чрез адв. М. – САК против Решение № 1012-12-227#1 от 06.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик и Решение № 1012-12-225#1 от 06.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с които са потвърдени съответно Разпореждане № 122-00-560-5 от 18.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, Разпореждане № 122-00-560-4 от 14.09.2023 г. и Разпореждане № 122-00-560-6 от 26.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик. По жалбата първоначално е образувано адм. д. № 1166/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. С Определение № 369/29.01.2024 г. съдът е разделил производството по делото, като производството по адм. дело № 1166/2023 г. е продължило по жалбата на А. Г. И., чрез пълномощника – адв. М., срещу Решение № 1012-12-225#1 от 06.11.2023., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което са потвърдени Разпореждане № 122-00-560-4 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик и Разпореждане № 122-00-560-6 от 26.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик.

По жалбата на А. Г. И. срещу Решение № 1012-12-227#1 от 06.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик е образувано настоящото адм. д. № 154/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

Предвид горните предмет на настоящото дело е Решение № 1012-12-227#1 от 06.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-560-5 от 18.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което А. Г. И. е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 16.06.2021 г. до 15.04.2022 г. в размер на 14768,81 лв. – главница и 2811,37 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

Решението е оспорено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. По същество в жалбата се твърди, че жалбоподателят е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) през 2021 г. и такова било отпуснато в размер на 74,29 лева на ден. Две години по-късно бил проведен последващ контрол над отпуснатото й обезщетение, когато се установило, че отпуснатото ПОБ е в по-голям размер от нормативно установения, с оглед прекратяване на трудовото правоотношение от нейна страна. Твърди, че не е подавала заявление за напускане на работното си място в Ирландия, с което да е подадена от нейна страна „оставка“.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от юрк. С., която оспорва жалбата. Изразява становище за законосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Претендира разноски.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено Заявление с вх. № Ф-01-306 от 17.06.2021 г. в Дирекция „Бюро по труда“, гр. Велинград от жалбоподателя, за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирала, че последното й правоотношение е с работодател от Ирландия и същото е прекратено, считано от 15.06.2021 г.

По повод подаденото заявление, до жалбоподателя е изпратено уведомително писмо изх. № У-122-00-560-1 от 21.06.2021 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/, лицето е уведомено, че следва да представи следните документи:

- заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004;

- декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕО) №883/2004;

- документи удостоверяващи осигурителен стаж в Ирландия;

- документ, потвърждаващ причината за прекратяване на трудовото й правоотношение.

Във връзка с горното в ТП на НОИ - Пазарджик с вх. № Ц-1019-12-2487 от 28.06.2021 г. от страна на жалбоподателя са представени заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - „изтичане срока на договора”, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 пар. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, осигурителен номер, копия от фишове за заплата - 4 броя и договор за работа от 27.02.2021 г. - 1 страница.

Със заявление с вх. № 1029-12-1618/08.07.2021 г. жалбоподателят е представила в ТП на НОИ – Пазарджик оригинал на преносим документ (ПД) U1, издаден на 25.06.2021 г. от компетентната институция на Ирландия с потвърдени:

- период на осигурена заетост: от 27.02.2021 г. до 15.06.2021 г.;

- причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“;

- доход за периода: от 27.02.2021 г. до 15.06.2021 г. в размер на 1986 евро - месечно.

Предвид това с Разпореждане № 122-00-560-1 от 16.07.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на А. И. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 16.06.2021 г. до 15.04.2022 г. (десет месеца) в размер на 74,29 лв. дневно.

Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица, с писмо с изх. № 1029-12-932 от 27.06.2023 г. жалбоподателят е уведомена за новообразуваното производство на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, както и че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата й дейност считано от 16.06.2021 г.

За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо изх. №1030-12-1351 от 27.06.2023 г. от работодателя „Keelings Retail UC“ е изискано предоставяне на информация за периода на работа и причината за прекратяване на заетостта.

На 03.07.2023 г. с вх. №1029-12-932# 1, жалбоподателят представя декларация за работа от работодателя „Keelings Retail UC“, в която е посочено, че е работила на постоянен договор, но не е уточнена причина за прекратяване на трудовата заетост.

В ТП на НОИ – Пазарджик е получено писмо с вх. №1030-12-1351#1/01.08.2023 г., с което работодателят „Keelings Retail UC“ уведомява, че потвърждава, че А. И. е работила в Keelings Retail като главен оперативен работник на постоянен договор за периода между 27.02.2021 г. и 15.06.2021 г., но е подала оставка от позицията при обстоятелства, при които е напусна преди края на договора си.

С оглед горните, от страна на НОИ е изискано и получаването на СЕД от компетентната институция в Ирландия относно причините за прекратяване на договора.

На 03.08.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за г-жа И. са получени структурирани електронни документи U002 № 706170 и Н002 № 706172 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени:

• период на осигурена заетост: от 27.02.2021 г. до 15.06.2021 г.;

• причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“.

При горните установявания е издадено Разпореждане №122-00-560-4 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Пазарджик, с което е отменено Разпореждане 122-00-560-1 от 16.07.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО.

Предвид горното, с Разпореждане № 122-00-560-6 от 26.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО на А. И. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 16.06.2021 г. до 15.10.2021 г. (четири месеца) в размер на 12.00 лв., като при определяне на периода и размера на паричното обезщетение е взета предвид потвърдената в структурирани електронни документи U002 № 706170 от 03.08.2023 г. и Н002 № 706172 от 03.08.2023 г., причина за прекратяване на последната трудова заетост от 16.06.2021 г. на жалбоподателя - „напускане на служителя“.

Посочените разпореждания са оспорени по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, който ги е потвърдил с Решение № 1012-12-225#1 от 06.11.2023 г. Това решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик (Решение № 1012-12-225#1 от 06.11.2023 г.) е оспорено по съдебен ред, като е образувано адм.д. № 1166/2023 г. С Решение № 2827/17.07.2024 г. постановено по адм.д. № 1166/2023 по описа на Административен съд – Пазарджик жалбата на И. е отхвърлена като неоснователна.

Освен това, ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Пазарджик е издал и оспореното

С оглед получените данни от компетентната институция на Ирландия, по делото е прието и писмо №1052-40-132 от 10.06.2021 г. на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“, изготвено след получена информация от компетентната институция на Ирландия, съгласно което се установява, че институцията в Ирландия не разполага с данни относно причината за прекратяване на трудовите правоотношения на лицата по ирландското законодателство, поради което не е в състояние да я удостовери в издаваните структурирани електронни документи, като освен това в преносим документ U1 причината за прекратяване на заетостта се удостоверява единствено по декларирани от лицето обстоятелства.

По делото по искане на жалбоподателя е разпитан свидетелят Е. Г. П., чиито показания съдът кредитира в пълна степен, като ясни, безпротиворечиви и дадени от лице, което не е заинтересовано от крайния изход на спора.

Свидетелят П. посочва, че двете с жалбоподателя били колежки. Първо са от едно село и също така в момента работят в едно предприятие, оттам се познавали. Решили заедно да заминат за Ирландия през 2021 г., на 27 февруари. Намерили си работа в Ирландия чрез посредник. Човекът бил от гр. Пловдив – К. М., свързали се с него. Той ги попитал за колко време искали да работят, те двете му казали максимум за четири месеца. Той казал „добре“, уредил им документите и те се озовали в Ирландия. Там имало други хора, които ги посрещнали.

Двете с И. не пишели и не говорели на английски език. Когато пристигнали в Ирландия мисли, че подписвали някакви указания за самата работа. Дал им ги човекът, който ги посрещнал в Ирландия. Не знаели дали бил сътрудник на К. (М.) или представител на фирмата. Двете с И. работели три месеца и половина.

След като свършили тези месеци им казали, че А. и Е. си тръгват, причината е прекратяване на договора. Казал им го човекът, който отговарял за тях в Ирландия, в самото предприятие. Той им казал, че те трябва да си тръгнат, че договорът им свършвал. Те го попитали дали нещо трябва да подписват, след като си тръгват, но той им казал, че нищо не трябва да подписват. Казал им, че ще получат документ U1 от К. М..

След като пристигнали те се свързали с този човек и той им казал, че ще им изпрати документа U1 по Еконт срещу 45 лв. Не били подавали данни за издаването на този документ U1, освен тази такса от 45 лв. Според свидетеля, тя не можела да отговори на въпроса по какъв начин са издадени тези документи U1. Получили двата документа U1. Документът U1, който получили бил поради прекратяване на договора.

Според свидетеля в документа U1 на И. пишело прекратяване на договора. Те декларирали пред административния орган при получаване на обезщетението за безработица причина: прекратяване на договора. Даже НОИ изискал оригинала на документа и останал при тях. Свидетелят твърди, че те не били давали никакви данни и явно М. се е снабдил с техните лични данни от хората, които ги поели в Ирландия.

Освен това свидетелят П. изрично заявява, че когато пристигнали в Англия ги посрещнали българи. На български език комуникирали с тях. Те им дали документите за подпис. Всичко, което им дали подписали.

По делото е представено и прието Уведомление с вх. № 1536/17.02.2025 г. от К. И. М., с което уведомява съда, че не е изготвял заявление на А. Г. И. във връзка с положения от нея труд в периода февруари – юни 2021 г., вкл. не е изготвял заявления и за други периоди на трудова заетост. Заявил е, че не е обсъждал с И. дати на начало и край на заетостта, както и причината за приключването на заетостта й.

Въпреки представената декларация, по делото по искане на жалбоподателя е разпитан свидетелят К. И. М., чиито показания съдът кредитира в пълна степен, като ясни, безпротиворечиви и дадени от лице, което не е заинтересовано от крайния изход на спора.

Свидетелят М. посочва, че работи в гр. Пловдив, като представител на „Център за човешки ресурси и лингвистични услуги Ришард Собиеховски“, клон КЧТ (клон на чуждестранен търговец), ЕИК *********. В момента фирмата се занимава и това, което прави е интервюта за работа в Ирландия.

Свидетелят посочва, че когато работниците се завърнат от Ирландия не може да каже как получават преносим документ U1, защото това не го е правил никога, нито фирмата. Доколкото му е известно работниците могат да си го изискат по служебен ред. Не е запознат кой попълва данните.

За случая на И. не е действал като посредник между нея и ирландския работодател, за да получи U1 по куриер. С нея не си спомня да е имал разговори. Свидетелят М. посочва, че са разпределя поща от Ирландия, но той с U1 не се занимава. Не си спомня дали по куриер е изпращал нещо на И., даже не знае за коя година става въпрос. Изрично изтъква, че той никога не е изготвял заявления. Не е съдействал за предоставяне на данните на работниците на работодателя свързани с такова заявление за U1. Това е между работодателя и работниците. Работодателят има данните на работниците. Посочва, че фирмата в която работи прави само интервютата за работа. Тези работници вече са били в Ирландия и работодателят има данните им. Няма за какво да пита него за данни. Свидетелят посочва, че той не знам как се изготвят тези заявления.

С оглед установяване кой е подателят на данните за заявлението за издаване на преносим документ U1, от страна на жалбоподателя е представена Молба с вх. № 3278/04.04.2025 г. с документи под опис, включително разпечатка от разговор от мобилно приложение (чат) (л. 191-193 от делото), между жалбоподателят И. и контакт именуван „Кристиан М.“, съобразно който И. иска съдействие за издаване на преносим документ U1 за себе си и свидетелят П., като посочва техните имена, дата на започване на работа и дата на приключване на работа. Като дата на приключване на работа за жалбоподателя изрично е посочено – 12.06.2021 г. – последен работен ден.

По делото, включително по приложеното за послужване адм.д. № 1166/2023 по описа на Административен съд – Пазарджик, е представен в цялост и сключеният между жалбоподателя и работодателя „Keelings Retail UC“ трудов договор. От съдържанието на същия е видно, че договорът не е срочен. Той има характер на постоянен договор, което съответства и на посоченото от работодателя в писмо вх. № 1030-12-1351# 1/01.08.2023 г. на НОИ, издадено на 31.07.2023 г. В трудовия договор е описан шестмесечен изпитателен срок и различни механизми на прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника или на работодателя, като хипотезите са свързани с представяне на предизвестие. Не е уговорен фиксиран или определяем срок на договора.

Решение № 1012-12-227#1 от 06.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик е редовно връчено на жалбоподателя на 15.11.2023 г. (л. 13 – гръб от делото). Жалбата е подадена на 28.11.2023 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Оспореният акт е издаден от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, за прихващане по чл. 114, ал. 5 и за възстановяване по чл. 115, ал. 2. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

Що се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид гореустановените, настоящият състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Т.е. не се установяват нарушения във формата на акта.

При проверка по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:

Потвърденото с процесното решение Разпореждане касае възстановяване на недобросъвестно получени суми и е издадено от длъжностно лице, чиято компетентност не се оспорва. Като правно основание за постановяване на Разпореждането са посочени нормите на чл. 54ж, ал. 3 и чл. 114, ал. 1 от КСО.

В чл. 54а, ал.1 от КСО е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; т. 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Към момента на подаване на Заявлението жалбоподателят е субект, отговарящ на условията по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Не е спорна регистрацията й в Агенцията по заетостта на 17.06.2021 г., както и, че последната й трудова заетост преди прекратяване на осигуряването е за времето от 27.02.2021 г. до 15.06.2021 г. в Ирландия.

Доколкото жалбоподателят е български гражданин, то тя попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет (аргумент от чл. 288 от ДФЕС).

Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство.

В процесния случай, доколкото българското законодателство е поставило придобиването на правото на обезщетение за безработица, в зависимост от период на осигуряване, компетентните органи са зачели трудовата заетост на жалбоподателя съгласно издаден от друга държава официален свидетелстващ документ.

Спорният въпрос по делото е относно правилното определяне на размера и срока на отпуснатото обезщетение за безработица, съобразно националното законодателство и от там евентуалната дължимост на суми за възстановяване, които са получени недобросъвестно.

Съгласно предвиденото в чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Според ал. 3 на същата норма обаче, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда , чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител , чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

В конкретния случай се установява, че първоначално на жалбоподателя с Разпореждане №122-00-560-1 от 16.07.2021 г. е отпуснато парично обезщетение в размер на 74,29 лева дневно за 4 месеца.

С Разпореждане № 122-00-560-4 от 14.09.2023 г. обаче Разпореждане №122-00-560-1 от 16.07.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица е отменено.

С Разпореждане № 122-00-560-6 от 26.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик г. на А. Г. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 16.06.2021 г. до 15.10.2021 г. (четири месеца) в размер на 12,00 лв. дневно.

Съгласно мотивите на Разпореждане № 122-00-560-6 от 26.09.2023 г., паричното обезщетение на жалбоподателя е отпуснато за срок от четири месеца и в минималния дневен размер съгласно ЗБДОО за 2021 г. от 12,00 лева, поради това, че последното прекратяване на осигуряването е към 16.06.2021 г., с причина „напускане на служителя“.

Правилото, установено в чл. 54б, ал. 3 от КСО представлява изключение от общото правило по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм. дело № 1716/2014 г. на ВАС, VI о.).

В цитираната разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава, с която се прилага международен договор, но с оглед текста „или по други закони“ следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл.54б, ал.3 от КСО не е изчерпателно, и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при което правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради виновното поведение на безработното лице.

От тук следва, че спорът по настоящото дело е обусловен от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в приетата с ПМС №32 от 11.02.2002 г., обн. ДВ бр. 19 от 2002 г., Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 (приложима редакция ДВ, бр. 73 от 2020 г., в сила от 18.08.2020 г.) е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат: т. 1. за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО - акт за прекратяване на правоотношението. (В същия смисъл и редакцията ДВ, бр. 39 от 14.05.2019 г.).

В процесния случай жалбоподателят не е приложила към подаденото от нея Заявление (по образец Приложение №1 към чл.1, ал.1 от Наредбата) Акт за прекратяване на правоотношението си, нито при попълване на заявлението е декларирала основанието от акта за прекратяване на правоотношението. Съгласно представения и приет по делото договор за полагане на труд от страна на жалбоподателя в Ирландия, касаещ процесната година - 2021 г. л. 102-106 от делото, следва, че договорът е безсрочен.

Съгласно представения и приет по делото договор за полагане на труд от страна на жалбоподателя в Ирландия, касаещ процесната година -2021 г., изрично е посочено, че: „При спазване на разпоредбите на клаузата за изпитателен срок по- горе, в случай че Дружеството желае да прекрати трудовото ви правоотношение, след като успешно сте завършили изпитателния срок, Дружеството ще Ви даде предизвестиe съгласно изискванията на Закона за минималните срокове за уведомяване и условията на труд 1973-2001“ (л. 104- гръб). Освен това е уговорен механизъм за прекратяване на трудовото правоотношение и без предизвестие –л. 105 от делото, съобразно който е предвидено, че: „Дружеството може с писмено предизвестие да прекрати незабавно трудовия Ви договор, без предизвестие или обезщетение, (с изключение на дължимите, но неизплатени заплата и обезщетения за отпуск), при някое от следните обстоятелства:…“. Т.е. и в двата случая е предвидено писмено известяване за намерението на работодателя за прекратяване на договора. Такова не се установява да е направено. Не се установява от съдържанието на договора същият да е срочен, доколкото в него липсва фиксиран срок на продължителност. Не е уговорен и определяем срок. От това следва, че договорът е бил с постоянен характер, като уговореният срок на изпитване не може да се бъде приет за срок на договора. Дори и да беше такъв, то тогава шестмесечният срок на изпитване започва от датата на сключване на договора – 27.02.2021 г. и приключва на 27.08.2021 г., а по делото е безспорно установено, че лицето е напуснало работа още на 15.06.2021 г.

От горните следва, че не се установява договорът да е прекратени поради изтичане срока му или по инициатива на работодателя. Предвид това обосновано следва да се приеме, че договорът е прекратен поради напускане на служителя на работата му. Това обстоятелство е посочено и в получените от Ирландия официални свидетелстващи документи, които не са оспорени в случая.

Предвид това обосновано следва да се приеме, че договорът е прекратен поради напускане на служителя на работата му, като не се установяват или твърдят каквито и да е непредвидими или форсмажорни обстоятелства, които да са принудили работника да напусне работното си място преди изтичане срока на договора. Не се установява или твърди и работодателят да е инициирал прекратяването на трудовия договор. Обстоятелството на напускане на служителя е посочено и в получените от Ирландия официални свидетелстващи документи. Последните в случая не са оспорени и имат доказателствена сила.

Административният орган е спазил разписаната в чл. 1, ал. 6 от Наредбата процедура, според която при прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ уведомява лицето в 7-дневен срок от приемането на заявлението, като му дава необходимите указания за отстраняване на нередностите, като уведомлението е редовно връчено чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес, съобразно изискванията на същата норма. В хипотезата на чл. 1, ал. 8 от Наредбата, след като липсващите документи не са представени в териториалното поделение на НОИ в указания срок, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО.

По реда на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата са изискани документи за удостоверяване на осигурителния стаж и доход на лицето по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

В представените пред осигурителните органи документи, се посочва, че договорът с ирландския работодател е прекратен поради напускане на служителя. Доколкото липсват данни за иницииране на прекратяването от страна на работодателя и след като от лицето не са представени изисканите необходими документи за удостоверяване на причината за прекратяване, което според сключения договор следва да е или предизвестие или писмено известие, следва да се приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото правоотношение е напускане на служителя, поради което размерът и срокът на обезщетението за безработица правилно са определени по чл. 54б, ал. 3 от КСО. В настоящата хипотеза същите са определени въз основа на наличните официални документи, а възраженията на жалбоподателя за неправилното им определяне са неоснователни.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че СЕД U002 и СЕД H002 са официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред и същите съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Като официални документи същите не са оспорени от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство и притежават формална доказателствена сила.

От това следва, че правилно административният орган е приел, че на жалбоподателя се следва обезщетение за безработица в по-малък размер, а именно за период от четири месеца в дневен размер от 12 лева.

Предвид това са издадени и с Разпореждане № 122-00-560-4 от 14.09.2023 г. и Разпореждане № 122-00-560-6 от 26.09.2023 г. на ръководителя по осигуряването и безработицата в ТП на НОИ – Пазарджик, които както се установи от събраните по делото доказателства са оспорени по административен ред и са потвърдени с нарочно решение от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Решението е оспорено по съдебен ред, но с Решение № 2827/17.07.2024 г., постановено по адм.д. № 1166/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, жалбата е отхвърлена като неоснователна.

В този контекст, за изчерпателност следва да се посочи, че изменението на влязъл в сила административния акт в хипотезата на чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2 от КСО може да стане извън сроковете по чл. 102, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 99, т. 2 от АПК. Кодексът за социално осигуряване е специален по отношение на АПК, което води до извода, че следва да се съобразяват сроковете посочени в първия. Установения в КСО и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/ ред за преразглеждане на влезли в сила разпореждания се явява специален спрямо общия, установен в АПК. Няма и изискване разпореждането за отмяна на отпуснато парично обезщетение за безработица да е влязло в сила, за да бъде извършена нова преценка на правото по подаденото заявление за отпускане на такова обезщетение. В този смисъл Решение № 3288 от 28.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8617/2022 г., VI отд. на ВАС.

От всичко гореизложено следва, че с влезли в законна сила разпореждания от 14.09.2023 г. и 26.09.2023 г., на жалбоподателя е определено обезщетение за безработица за период от 4 месеца, в размер на 12 лева дневно (считано от 16.06.2021 г.), като преди това й е било изплатено такова обезщетение в значително по-голям размер - по 74.29 лв. дневно, за периода от 16.06.2021 г. до 15.04.2022 г.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Очевидно, за да възникне задължението за възстановяване на изплатени без основание суми за осигурителни плащания, те трябва да са получени недобросъвестно от съответното лице. В ал. 2, т. 2 на същата разпоредба е посочено, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността е необходимо да бъде безспорно установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт.

Съгласно чл. 54ж, ал. 3 от КСО, длъжностното лице издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

С оспореното Разпореждане № 122-00-560-5 от 18.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, А. Г. И. е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 16.06.2021 г. до 15.04.2022 г. в размер на 14768,81 лв. – главница и 2811,37 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

В този контекст следва да се отбележи, че между страните не е спорен размерът на сумата подлежаща на възстановяване, а основанието за възстановяване.

Посочено е, че е отпуснато обезщетение в размер на 74,29 лв. дневно по получен преносим документ U1, в който е удостоверена причина за прекратяване на последната осигурена заетост поради изтичане срока на договора. Впоследствие е постъпила информация от работодателя и нов структуриран електронен документ U002 № 706170 от 03.08.2023 г. и Н002 № 706172 от 03.08.2023 г., с който компетентната институция на Ирландия е удостоверила причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“, считано от 16.06.2021 г.

В случая не е приложима разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, тъй като от представения по делото трудов договор, с който страните са се уговорили жалбоподателят да бъде нает на работа, се установява, че заетостта е била безсрочна. Оттук следва извода, че не може напускането на служителя към 16.06.2021 г. да е по причина „изтичане срока на договора“. Това обстоятелство, преценено в съвкупност със сведенията от изменения СЕД U002 сочи, че трудовото правоотношение между оспорващия и дружеството е прекратено по инициатива на работника, преди изтичане на договора, доколкото правоотношението е безсрочно, а и не са представени документи, установяващи прекратяване на договора от страна на работодателя.

С оглед на гореизложеното, данните по делото налагат несъмнения извод, че както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, жалбоподателят е знаела, че трудовото й правоотношение е безсрочно, като не е представила документ за предсрочното му прекратяване, поради което не може да се приеме, че е действала добросъвестно. В горния смисъл Решение № 13048 от 03.12.2024 г., постановено по адм.д. № 8380/2024 по описа на Върховния административен съд.

В този смисъл, следва изрично да се посочи, че от представените с Молба вх. № 3278/04.04.2025 г. от жалбоподателя писмени доказателства, се установява, че именно същата е поискала подаването на заявление за издаване на преносим документ U1 с посочен край на заетостта 12.06.2021 г., макар и да не е установено от кое конкретно лице го е поискала, с оглед показанията на свидетеля Митев.

От писмените доказателства, представени със същата молба, се установява, че е получена и пратка от свидетеля П. от подател „М консулт 2020“ ЕООД. Не става ясно обаче нито какво е било съдържанието на пратката, нито ако въобще в нея се е съдържало удостоверение U1 за кого е било предназначено и какво е било съдържанието му, още по – малко пък кой е подателят на заявлението за издаване на преносим документ U1 на жалбоподателя И.. В този смисъл, следва извод, че именно жалбоподателят е лицето инициирало издаването на преносим документ U1 със заявена крайна дата на заетостта 12.06.2021 г., въпреки че по делото безспорно се установи, че трудовият й договор е бил безсрочен и липсват доказателства за прекратяването му от страна на работодателя. Независимо от това жалбоподателят се е ползвала от издадения преносим документ U1.

В този контекст следва да се посочи, че в действащото законодателство няма легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурително плащане от лицето, но в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Изложените по-горе обстоятелства сочат, че жалбоподателят е била недобросъвестна при получаване на паричните обезщетения от държавното обществено осигуряване, които не й се дължат, тъй като е установено, че същата е знаела, че е наета по безсрочно трудово правоотношение и е напуснала работа преди изтичане на срока на договора. В този смисъл и Решение № 12068/11.11.2024 г., постановено по адм. д. № 8216/2024 по описа на Върховния административен съд.

Поради изложеното, съдът намира, че Решение № 1012-12-227#1 от 06.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-560-5 от 18.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик са законосъобразни, издадени при правилно приложение на материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена.

В горния смисъл и Решение № 13048 от 03.12.2024 г., постановено по адм.д. № 8380/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Решение № 139 от 08.01.2025 г., постановено по адм.д. № 5939/2024 г. по описа на Върховния административен съд и Решение № 941 от 06.02.2025 г., постановено по адм.д. № 11254/2024 г. по описа на Върховния административен.

Предвид изхода на делото и съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Г. И. срещу Решение № 1012-12-227#1 от 06.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-560-5 от 18.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което А. Г. И. е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 16.06.2021 г. до 15.04.2022 г. в размер на 14768,81 лв. – главница и 2811,37 лева – дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

ОСЪЖДА А. Г. И. да заплати на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.