№ 62
гр. Харманли, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20225630100147 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване
съществуване на вземане, намиращи правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 т.1 от
Гражданско процесуален кодекс вр.чл.138 вр. чл.79 ал.1вр. чл. 99 и чл. 86 ал.1 от Закон за
задълженията и договорите.
В исковата молба се твърди, че на 08.ІХ.2016г. между „Кредисимо“ ЕАД (като
кредитодател) и Н. С. Н. (като кредитополучател) бил сключен договор за потребителски
кредит с № 731196. Съгласно договора Кредитодателят се е задължил да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит, а Кредитополучателят от своя страна се
задължил при условията и сроковете на договора да усвои и върне усвоената сума, като
заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.
Твърди се, че между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение
между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и
„Кредисимо“ ЕАД бил сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителя
се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски
кредит № 731196. В тази връзка и на основание сключения договор за предоставяне на
поръчителство, ответника Н. дължал на „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение, което не се
претендирало от ищеца.
В исковата молба изрично е посочено, че договорът за потребителски кредит,
договорът за предоставяне на поръчителство и договорът за поръчителство са сключени по
реда на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), в който
нормативен акт била регламентирана възможността за предоставяне на парични кредити от
разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат по електронен път.
Твърди се, че поради неизпълнение на задължението си по договора за
потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото било изпълнено от
солидарно отговорния длъжник - „Ай Тръст“ ЕООД.
На 17.ХІІ.2020г. било подписано Приложение 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.ХІІ.2020г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и
1
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземането на „Ай Тръст“
ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.ХІІ.2016г., било
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. С
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/731196 от дата 18.І.2021г., изпратено с
известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството
й на пълномощник на це дента.
Сочи се, че „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД упълномощили изрично
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - в качеството му на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 17.ХІІ.2020г., да уведоми длъжниците за извършената цесия.
По реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от името на „Ай
Тръст“ ЕООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, уведомително писмо с изх.
УПЦ-П-КРС-АТ/731196/ 12.І.2021г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие
за доставяне, което писмо се върнало, видно от известието за доставяне на Български пощи
ЕАД – като непотърсена пратка.
Към искова молба проц. представител на ищеца представя заверено копие от
уведомлението за извършената цесия с Изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/731196 / 12.І.2021г. и моли
съда да връчи същото на ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея.
Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/
16.ІV.2014г. по т. д. № 1711/2013г. на I т.о. и Решение № 123/24.VІ.2009г. по т. д. № 12/
2009г. на II т.о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от
съда, като факт от значение за спорното право.
В исковата молба се твърди, че заемополучателят не е възстановил платената
сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред. В
деловодството на РС Харманли било входирано Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Н. С. Н., съгласно което
се претендирало от ответника, в качеството му на страна по договор за предоставяне на
поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД и Кредитополучател по договор за
потребителски кредит № 31196, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, да заплати непогасените суми
до датата на подаване на Заявлението в съда, а именно: сума в размер на 2 234.45лв., от
които 1 115.08лв., представляваща главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за
потребителски кредит № 731196; 205.03лв.- възнаградителна лихва и 914.34лв. -
обезщетение за забава.
По депозираното заявление съдът образувал ч. гр. д. № 1212/21г. по описа на РС
Харманли и издал е Заповед за изпълнение и е връчил същата на длъжника съгласно
разпоредбите на ГПК. На 13.І.2021г. ищцовото дружество получило съобщение с указание
на съда, в съответствие с чл. 415 ал.1 от ГПК, че може да предяви иск за установяване на
вземането си, в резултат на което подава настоящата искова молба срещу ответника.
Моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че
ответникът Н. С. Н., дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД , ЕИК *********,
следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 1212/21г. по описа на РС Харманли, а именно: 1115.08лв. -
представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за
потребителски кредит № 731196; 205.03лв.- възнаградителна лихва по договора за
потребителски кредит за периода 20.Х.2016г. - 20.ІХ.2017г., във връзка с договор за
потребителски кредит № 731196; 914.34лв. -обезщетение за забава по договор за
потребителски кредит, начислено за периода 17.ХІІ.2020г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на пода‐
ване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окон‐
чателно погасяване на дълга.
Претендира се присъждане на разноски както по исковото, така и по
заповедното производство на основание чл.78 ал. 8 ГПК.
2
В срока по чл.131 от ГПК, ответника Н. С. Н. е депозирал отговор на исковата
молба, в който е оспорил изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.
С отговора са оспорени изложените в исковата молба твърдения, че ответника
има подписан договор за паричен заем и за предоставяне на поръчителство. Н. нямал и
договорни отношения с ищеца „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. Твърди, че не е
уведомяван за цедираното вземане, поради което не дължи суми на „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД и същото не му било кредитор.
С отговора е направено възражение за изтекла погасителна давност - на
основание чл.111 б. „б“ и „в“ ЗЗД . Счита , че 3годишната погасителна давност на
претендираните суми (главница и лихви и обезщетение за забава), била изтекла до датата на
подаване на настоящата искова молба - 01.ХІІ.2021г.- заявление по което било образувано ч.
гр. д. №1212/ 2021г. на РС - Харманли, тъй като паричните задължения били с периодично
/месечно/ плащане, лихва и обезщетение за забава. Вземането станало изискуемо към 2017г.
, а заявлението по което било образувано ч.гр.д. №1212/2021 г. на ХРС било подадено на
01.ХІІ.2021г.
С отговора на основание чл. 193 от ГПК, се оспорва истинността на
представените с исковата молба доказателства (частни документи), а именно: Договор за
паричен заем и Договор за предоставяне на поръчителство от 08.ІХ.2016г. - по отношение на
съдържание и подписи.
Моли съда да постанови решение с което да отхвърли предявените искова като
неоснователни и недоказани .
Претендира присъждане на разноски.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено:
От приобщеното по делото г.гр.дело № 1212 по описа на РС харманли за 2021г.
се установява, че то е образувано изпратено по подсъдност от Районен съд Благоевград по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД гр. София, ЕИК *********, против длъжник Н. С. Н. (
ответника в настоящото производство) за издаване на заповед за изпълнение за следните
суми: 1115.08лв.- главница, 205.03лв. – възнаградителна лихва за периода 20.Х.2016г. –
20.ІХ.2017г., 914.34лв. – обезщетение за забава за периода 17.ХІІ.2020г. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 25.Х.2021г. до окончателното й изплащане. В
заявлението си, заявителят е посочил, че паричното вземане представлява неплатени суми
по Договор за потребителски кредит № 731196 / 08.ІХ.2016г., сключен между „Кредисимо“
АД и длъжника, както и по Договор за предоставяне на поръчителство от същата дата,
сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени с
Приложение № 1/17.ХІІ.2020 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 17.ХІІ.2020 г. от „Ай Тръст“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
РС Харманли е уважил предявеното заявление като е издал за всички претендирани суми
заповед № 489 от 16.ХІІ.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от
ГПК. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът Н. е депозирал възражение.
В настоящото производство ищцовата страна ангежира като доказателства:
Договор за потребителски кредит 731196 / 08.ІХ.2016г., и приложение № 1 към същия,
сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответника, по който „Кредисимо“ АД се е задължил да
предостави на кредитополучателя Н. Н. потребителски кредит въз основа на приложени към
него Общия условия и заявлението от него, представляващи цялостно и единно
споразумение между страните. В приложение № 1 към този договор от същата дата е видно,
че кредитът е потребителски : за сумата от 1 200.00лв., със срок на кредита - 12 месеца, брой
погасителни вноски - 12. Общият размер на всички плащания – 1440.12лв. , при лихвен
процент по кредита - 35.09%.
Към договора също така е представен стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗКП и
Общи условия /ОУ/ за предоставяне на кредити. Не е представено по делото заявление,
изходящо от кредитоискателя, съдържащо изявление, че желае да предостави обезпечение.
3
Представен е и договор за предоставяне на поръчителство от 08.ІХ.2016г.,
сключен между „Ай Тръст“ ЕООД в качеството на поръчител и Н. Н. в качеството на
потребител, по който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо“ АД, по силата на който да отговоря пред „Кредисимо“ АД солидарно с
потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по същия договор. За поемане на тези задължения,
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение 1 към договора
– 120.01лв. на месец за периода на действие на договора за кредит. Този договор за
поръчителство е сключен от ответника Н. с „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно задължението му
по договора за кредит /чл. 4, ал. 1 от договор за потребителски кредит № 731196 /
08.ІХ.2016г. да предостави обезпечение на кредита във вид на банкова гаранция в срок от
десет дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с поръчител в срок до 48часа от подаване на заявлението. Съгласно чл. 3 ал.
1 от Договора за предоставяне на поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено
поискване от страна на „Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения на
потребителя, а според ал. 2 поръчителят е длъжен да уведоми потребителя по електронната
поща за постъпило от кредитора искане за плащане най – късно в деня, следващ
постъпването на искането, както и да му предостави получената от „Кредисимо“
информация за общия размер на задълженията и съответно за размера на задължението по
пера. Поръчителят е длъжен да уведоми потребителя и за извършеното от него плащане и да
му представи информация за същото.
Въз основа на този договор е сключен договор за поръчителство от 08.ІХ.2016г.
и между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно който поръчителят се е задължил
да отговоря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит. Съгласно чл.4 ал. 1 от
Договора за предоставяне на поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване
от страна на „Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения на потребителя.
Като писмени доказателства към исковата молба са представени разпечатки от
уведомления до Н. Н. от „Ай Тръст“ ЕООД, изпратени на електронна поща
*************@***.** от дати : 09.ХІІ.20219г. и 14.ХІІ.2020г., съгласно които „Ай тръст“
ЕООД уведомява ответника, че на 09.ХІІ.2020г. е заплатил просрочените му задължения към
„Кредисимо“ ЕАД по договор за потребителски кредит, а именно: главница: 1115.08лв.;
договорна лихва: 205.03лв. и наказателна лихва за забава 408.63лв.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на
17.ХІІ.2020г. между „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД и ищцовото дружество „Ай
Тръст“ ЕООД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вкл. и вземането,
произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 08.ІХ.2016г., ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Според
извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от същата дата процесните вземания
спрямо ответника са прехвърлени на ищеца.
С писма към същия договор съответно „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ са
потвърдили извършената цесия съгласно горепосочения договор. С пълномощни двете
дружества са упълномощили „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, да уведоми от тяхно
име всички длъжници по всички вземания, които дружествата са цедирали (прехвърлили),
съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 17.ХІІ.2020г.
и във връзка с изпълнение на законовото задължение на упълномощителя по смисъла на чл.
99 ал.3 от Закон за задълженията и договорите.
По делото е представено и Уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания /цесия/ с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/731196 до Н. С. Н. от „Ай Тръст“ ЕООД, чрез
ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с дата 12.І.2021 г. до ответника, с което го
уведомяват, че „Ай Тръст“ ЕООД е встъпило в правата на „Кредисимо“ ЕАД, произтичащо
от Договор за паричен заем №731196 / 08.ІХ.2016г., както и за сключения договор за цесия
от 17.ХІІ.2020г., както и Известие за доставяне с получател Н. Н. , което по никакъв начин
не е оформено.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира напълно като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява,
4
че съобразно счетоводните записвания при кредитора „Кредисимо“ ЕАД по Договор за
потребителски кредит №731196 / 08.ІХ.2016г. на 23.ХІ.2016г. е постълило едно плащане в
размер на 121.84лв. , от което са погасени : 84.92лв. -главница, 35.09лв.- договорна лихва и
1.83лв. погасителни разходи за събиране на вземането. Според вещото лице на 14.ХІІ.2020г.
„Ай Тръст“ ЕООД е заплатило на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 1800.74лв. по сключения
договор за поръчителства
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 т.1 от Гражданско процесуален кодекс вр.чл.138
вр. чл.79 ал.1вр. чл. 99 и чл. 86 ал.1 от Закон за задълженията и договорите, които са
процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител, по образувано заповедно
производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от
страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесните
вземания.
Разгледани по същество, исковете са изцяло неоснователни поради следните
съображения:
По делото не се спори, че на 08.ІХ.2016г. между „Кредисимо“ АД (като
кредитодател) и ответника Н. С. Н. (като кредитополучател) е сключен договор за
потребителски кредит №731196,както и че на същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и
ответника е сключен договор за предоставяне на поръчителство. Съдържанието на договора
за кредит е подробно регламентирано в представените договор за потребителски кредит №
731196, погасителен план към него, инкорпориран в Приложение № 1 към него и Общите
условия за предоставяне на кредити. Ето защо следва да се приеме, че той е породил
уговорените с него правни последици, а именно дружеството му е отпуснало кредит в
размер на 1200лв., който е трябвало да погаси чрез изплащането на определени вноски в
предвидените срокове и размери. Тук следва да се отбележи и че същият отговаря на
установените в закона изисквания за форма и съдържание на този вид договор. На следващо
място, няма спор между страните, а и от кредитираното заключение на вещото лице С. Д. се
установяват както размера на непогасения остатък на дължимите от него вноски, така и
извършеното плащане. По делото не се твърди, а и не са ангажирани доказателства за
изплащането им и до момента. Следва да се има предвид и че те са били възникнали и
изискуеми към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
тъй като уговореният падеж за изпълнение вече е бил настъпил.
Преценявайки съществуването на претендираните от ищеца вземания, съдът
намира, че следва да се занимае на първо място с валидността на договорните клаузи. При
претенцията за реалното им изпълнение, за да прецени основателността й, съдът следва да
извърши първо преценка относно съществуването на задълженията. Тази преценка
неминуемо включва обсъждане действителността на клаузите, пораждащи задължението,
чието изпълнение се претендира (в този смисъл е и утвърдената съдебната практика в
частност- Решение № 229 / 21.І.2013г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., II т. о.). Установено е
по делото, че страните са регламентирали фиксиран годишен лихвен размер на
възнаградителната лихва от 35.09%, при което за целия срок на договора същата възлиза на
240.12лв. Съобразявайки срока на договора, размера на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и риска от сделката, който носи
кредитора, както и автономията на волята, съдът приема, че регламентиращата задължение
за възнаградителна лихва клауза не противоречи на добрите нрави. Установено е още, че на
датата на сключване на договора за кредит е бил подписан и договор за предоставяне на
поръчителство между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който последното е поело
задължението да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, а длъжникът - да му
заплати възнаграждение. При това уговореното възнаграждение за поръчителя е следвало да
се заплаща по посочена сметка, която е на кредитодателя – „Кредисимо“ АД и е идентична с
посочената в договора за кредит, като такава за изпълнение на задълженията, произтичащи
от него.
Съдът намира, че чрез предвиждане на обезпечение под формата на
поръчителство, за което се дължи възнаграждение, се цели заобикаляне на императивната
5
разпоредба на чл.19 ал.4 от Закон за потребителски кредит, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита, с оглед на което ответните
възражения в тази връзка се явяват изцяло основателни. При справка в Търговски регистър
се установява, че „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД се явяват свързани лица по смисъла
на §1 т.5 от допълнителни разпоредби на ТЗ, тъй като едноличен собственик на капитала на
„Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД. Така чрез формално незабранени от закона средства
– обезпечаване на задълженията на кредитополучателя от свързано с кредитора лице, чийто
капитал е 100 % собствен на същия този кредитор, е нарушено изискването за
добросъвестност, тъй като е постигнато заобикаляне на нормата на чл.19 ал.1 от ЗПК,
установяваща формирането на ГПР. Разпоредбата на ал.4 от цитираната норма, ограничава
ГПР до пет пъти размера на законната лихва, а посредством договора за предоставяне на
поръчителство ще се получи плащане, което като финансов резултат ще е в полза на
кредитора по договора за кредит и което плащане не е включено в ГПР. Това плащане в
същото време надхвърля размера на кредитната сума – при предоставена в заем сума от
1200лв. се предвижда възнаграждение на поръчител в размер на 84.46лв. на месец или
общо- 1013.52лв. за периода на договора.
В случая не може да се приеме, че е налице и индивидуално договаряне по
договора за кредит на клаузата за предоставяне на поръчителство, тъй като според договора
за кредит условие за възникването на задължението на кредитодателя „Кредисимо“ АД да
предостави искания от потребителя кредит, е или при кандидатстване за кредит без
обезпечение кредиторът да извърши одобрение на заявлението в 14 дневен срок, или при
кандидатстване на кредит с обезпечение, длъжникът в кратък срок - до 48 часа, да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ АД юридическо лице,
или да предостави банкова гаранция. По този начин е нарушена разпоредбата на чл.16 от
ЗПК, съгласно която доставчикът на финансовата услуга има задължение да извърши оценка
на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за потребителски
кредит. В случая предоставената възможност на потребителя за избор - дали да сключи
договор за кредит без обезпечение или с избрано от него обезпечение, е привидна и
представлява злоупотреба с лошото му финансово състояние, тъй като потребителят
очевидно има нужда от средствата, за които кандидатства пред доставчика на финансова
услуга. Липсата при кандидатстването за отпускане на кредит на достъпна за потребителя
информация относно предварително одобрените от „Кредисимо“ АД юридически лица, с
които дружеството би сключило договор за поръчителство и предвиждането на банкова
гаранция като единствен друг допустим метод на обезпечаване, е индиция за осъществявана
върху потребителя скрита икономическа принуда да се сключи договор именно с посочен от
кредитора поръчител, представляващ свързано с него юридическо лице, чийто основен
предмет на дейност е сключване на гаранционни сделки.
Поради всичко изложено следва да се приеме, че клаузата за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е неравноправна, не е
уговорена индивидуално, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител.
Отделно от горното следва да се посочи, че Договора за предоставяне на
поръчителство от 08.ІХ.2016г. изначално е лишен от основание, тъй като по силата на
посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „Кредисимо“ АД, за което цялото
възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят изпълни и
погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на
платеното. Тоест, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство,
което е в общ размер на 1 013.52лв. се доближава до размера на предоставения кредит,
потребителят не е получил каквато и да било услуга. Ето защо, съдът приема, че като
основано на нищожна клауза, възнаграждението за поръчител, уговорено в договора за
предоставяне на поръчителство не е било дължимо от потребителя.
Относно действителността на задължението, за което „Ай Тръст“ ЕООД е
сключило договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД и договор за предоставяне на
поръчителство с ответника Н. Н., съдът приема, че такава не е налице, тъй като този договор
е нищожен и е сключен в противоречие с добрите нрави, за което и по аргумент на чл. 7 ал.3
от Гражданско процесуален кодекс съдът следва да следи и служебно.
6
При това положение, съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е бил обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия. В този смисъл, ищецът като
цесионер може да се легитимира като носител на материалното право единствено за
неизплатената главница по цедираното му вземане, доколкото само съществуващи вземания
могат да се прехвърлят и сред тях не са вземанията за възнаградителна лихва и за
обезщетение за забава.
По отношение на договор за поръчителство от 08.ІХ.2016г. следва да се посочи,
че съгласно разпоредбата на чл. 138 ал.1 от Закон за зъдалженията и договорите, с договора
за поръчителство, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за
изпълнение на неговото задължение, а според ал. 2 поръчителството може да съществува
само за действително задължение, включително за бъдещо и за условно задължение. В
настоящия случай претенцията на ищеца се основава на цедирано от страна на „Ай Тръст“
ЕООД вземане, основаващо се на сключен между дружеството и ответника договор за
предоставяне на поръчителство, по което дружеството е поело задължение да сключи
договор за поръчителство с „Кредисимо“ и да отговоря пред него солидарно с потребителя
за изпълнение на задълженията му. Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗД поръчителят,
който е изпълнил задължението може да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.
Известни данни за изплащането на задълженията от страна на поръчителя, включително и
техния размер са налични в заключението по назначената съдебно – икономическа
експертиза, както и в уведомленията до ответника от страна на „Ай тръст“ ЕООД, но
категорични и конкретни данни за изплащането на задълженията от страна на поръчителя
към кредитора, включително и техния размер, не се съдържат в останалите приети по делото
писмени доказателства. Такива биха били единствено банковите платежни и счетоводни
документи, каквито по делото липсват, поради което и искът следва да се отхвърли в
неговата цялост.
На самостоятелно основание исковете следва да се отхвърлят още и поради
твърдението на ищеца, че основание на претендираните вземания е договор за
поръчителство, сключен на 08.ІХ.2016г. между „Ай тръст“ ЕООД и ответника Н..
С оглед изложеното съдът счита, че претенцията на ищеца е изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като същият не успя да установи по
несъмнен начин в настоящото производство, че поръчителят е изплатил задълженията на
ответника по договора за кредит към „Кредисимо“ АД, респективно че именно това вземане
му е било прехвърлено с договора за цесия, тоест че му е прехвърлено съществуващо такова.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл. 99ал.4 от
ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от
предишния кредитор. Така установеното задължение на цедента има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на
вземането. Няма пречка, обаче цедентът да упълномощи цесионера да изпрати съобщението
до длъжника, тъй като не се касае за лично и незаместимо действие, а и съгласно чл. 36 ал.2
от ЗЗД последиците от това действие възникват направо за представлявания. Доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в хода на образуваното съдебно производство по
предявен иск за прехвърленото вземане, както е и в настоящия случай, не може да бъде
игнорирано, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл. 235
ал.3 от ГПК. Ето защо следва да се приеме, че договорът за цесия би имал действие спрямо
длъжника – ответник, тъй като същият не твърди да е извършил плащане на прехвърлената
сума, и цесионерът – ищец, би бил носител на спорните вземания, но доколкото в случая не
бе установено наличието на вземане, което да е валидно прехвърлено, то тези разсъждения,
само допълват настоящото изложение.
В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява по безспорен
начин възникването, респ. съществуването на паричното вземане в претендираните размери,
за което вземане в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по
развилото се заповедно производството по ч. гр. д. № 1212 по описа на РС Харманли за
2021г. По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло
7
като неоснователен и недоказан.
С оглед приетото ТР № 4/18.VІ.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК
съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422 ал.1 от
ГПК, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ответникът не е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като
към този момент, вземането на ищеца не е било изискуемо. Ето защо не следва да бъде
ангажирана и отговорността му за сторените от ищеца разноски по 1212 по описа на РС
Харманли за 2021г.
С оглед изхода на настоящото производство и че ответникът претендира
разноски, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, единствено на същия следва да се присъдят
такива в размер общо 500.00лв.- адвокатско възнаграждение, съобразно представения
Договор за правна помощ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.
София, ЕИК *********, против Н. С. Н. ЕГН ********** от гр. Х., обективно кумулативно
съединени искове за установяване съществуване на вземане, намиращи правно основание
чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 т.1 от Гражданско процесуален кодекс вр. чл.138 вр. чл.79 ал.1вр.
чл. 99и чл. 86 ал.1 от Закон за задълженията и договорите, за признаване за установено, че
Н. С. Н. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, сумите : 1115.08лв.
- представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за
потребителски кредит № 731196 от 08.ІХ.2016г.; 205.03лв.- възнаградителна лихва по
договора за потребителски кредит за периода 20.Х.2016г. - 20.ІХ.2017г., във връзка с
договор за потребителски кредит № 731196; 914.34лв. -обезщетение за забава по договор за
потребителски кредит, начислено за периода 17.ХІІ.2020г. до датата на подаване на
заявлението в съда - представляващи задължение по договор за предоставяне на
поръчителство от от 08.ІХ.2016г., сключен между длъжника Н. С. Н. и „Ай Тръст“ ЕООД
ЕИК *********, по повод договор за потребителски кредит № 731196 от 08.ІХ.2016г.,
сключен между „Кредисимо“ ЕАД ЕИК ********* и длъжника; като вземанията по
договора за предоставяне на поръчителство са прехвърлени от поръчителя на кредитора, по
силата на приложение № 1/17.ХІІ.2020 г. към договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 17.ХІІ.2020г., ведно със законна лихва върху главницата считано от
датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение 26.Х.2021г. до
окончателно изплащане , за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 489/16.ХІІ.2021г. по ч.гр.д.№ 1212 по описа на РС Харманли за 2021г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ .
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
„Лабиринт“ ет. 2 офис 4, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, да заплати на Н. С. Н. ЕГН
********** от гр. Х., сумата в размер на 500.00лв., представляваща направени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Хасковския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8