Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.11.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На девети октомври година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7079
по описа за 2017 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е пряк иск с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на Г.С.М., с ЕГН:**********, с адрес: гр.София, кв.
„*********, чрез пълномощника адв. П.В.,
с която е предявен иск за осъждане на З. „А.” АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на ищцата обезщетение в размер на 120 000
(сто и двадесет хиляди) лева - главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря и С. И. Й.
настъпила вследствие на ПТП от 20.03.2017г., ведно със законната лихва дължима
по чл.497, ал.1, до окончателното т.1 и т.2 от КЗ.
Твърди се в
исковата молба, че на 20.03.2017г. около 15:05 часа, на път II -64
посока Пловдив – Карлово, 11км. (моста на р.Стряма при с.Баня), водачът А.И.Х.
при управление на л.а. „Фолксваген Поло” с рег.№ *******, застрахован в ответното
дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с полица № BG/11/116002899730,
със срок на валидност до 14.11.2017г., причинил при навлизане в десен завой
процесното ПТП, вследствие на което настъпила смъртта на пешеходеца С. И. Й. ЕГН ********** – дъщеря на ищцата.
Твърди се, че
след настъпилото ПТП, ищцата преживяла силен шок. Тя загубила най –скъпото, което има – детето си.
Живота на ищцата се променил завинаги -
изживявала безмерна скръб, затворила се, не желаела да общува и да се среща с
други хора. Неспособността за справяне със загубата, тревогата и безпокойството
довели до значимо нарушение на социалното й функциониране.
В
срока за отговор по чл.367 ГПК е
постъпил такъв от З. „А.” АД, чрез пълномощника юрк.В. А.. Ответното застрахователно
дружество оспорва иска по основание и размер. Оспорва се отговорността на
водача на процесния лек автомобил по основание и размер. Твърди се, че
поведението на водача на л.а. „Фолксваген Поло” рег.№ *******, не е било виновно и противоправно. Твърди се,
че водачът не е нарушил ЗДП и не е причинил настъпване на произшествието, при
което е пострадала дъщерята на ищцата. Оспорва се механизма на процесното ПТП,
причинно-следствената връзка, като се твърди, че претърпените вреди от ищцата
са следствие поведението на пешеходката С. И. Й., която е пресичала пътното
платно на непредназначено за целта
място. Направено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД. Твърди се, че в нарушение на
чл.108, ал.1 ЗДвП пешеходката не се е движила по тротоара или банкета, както и
на чл.108, ал.2 ЗДвП, като не се е движила по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до дясната му
граница, когато няма банкет или невъзможно те да бъдат използване, в участък от
пътя със завой и по този начин е допринесла
за настъпване на произшествието. При евентуалност, в отговора се твърди,
че в нарушение на чл.113, ал.1 ЗДвП С. И. Й., като пешеходец е пресичала
пътното платно на необозначено място, без да се съобрази с разстоянията на
приближаващите се МПС и тяхната скорост, както и че е излязла внезапно на
пътното платно предприемайки пресичане, с което е нарушила чл.108 от ЗДвП и едновременно с това е съкратила времето за
реакция на водача А.И.Х. до интервал, в който е обективно невъзможно да се
формира волево поведение за предотвратяване на произшествието.
В отговора е
оспорен, като завишен размера на претендираното обезщетение от 120 000лв.
Поддържа се, че същото не е адекватно и съразмерно на вредите.
Ответното
застрахователно дружество не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение за л.а. „Фолксваген Поло”
с рег.№ *******.
В срока по
чл.372 ГПК не е депозирана допълнителна ИМ.
В открито
съдебно заседание ищцата чрез
пълномощника си адв. В. поддържа
предявения иск. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК, като претендира
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
В
съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника си юрк. юрк.Йорданов оспорва предявените искове, като поддържа възраженията
наведени в писмения отговор.
Съдът,
на основание чл.12 ГПК и чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите Удостоверение за
наследници изх.№ 79/22.05.2017г. издадено Община Карлово, се установява, че ищцата Г. С. е майка и
единствен наследник по закон на С. И. Й.
ЕГН
**********,
починала на 20.03.2017 г. /л.9 от делото/
От съвкупната
преценка на представените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №2017-1024-962/
20.03.2017г.; План – схема на ПТП, съставен
при посещение на място от служители на
ОД на МВР Пловдив, РУ Х. и протокол за оглед на местопроизшествие съставен от разследващ полицай при РУ
– МВР гр.Х., се установява, че на 20.03.2017г. около 15:05 часа, на път II -64 посока Пловдив – Карлово, 11км., при изхода от
завой, преди моста на р.Стряма при
с.Баня, в дясното пътно платно настъпило
ПТП л.а. „Фолксваген Поло” с рег.№ *******
с водач А. Ив. Х. и пешеходка С.
И. Й., която се движела по пътно платно, при който сблъсък пешеходката починала на място, а по
автомобила били нанесени щети – счупен десен фар, напукано челно стъкло с
кръгли концентрични напуквания на височина около централната част. /л.7, л.8,
л.60-61 от делото/ В протокола за
ПТП е отразено, че по случая е образувано ДП №ДП 62/2017г. по описа на РУ – МВР гр.Х.. В огледния протокол са отразени състоянието на пътя,
ориентири, местоположението на автомобила, на трупа на пешеходката, както и
предмети изпаднали от пострадалата пешеходка/изпаднали маратонки и шапка/.
Представени са преписи от документи /уведомление
от 20.03.2017г. до ОП-Пловдив, АТЕ, СМЕ, разпити/ по ДП 62/2017г. по описа на РУ – МВР гр.Х., пр.пр.
№4840/2017 по описа на ОП –Пловдив, от които е видно, че същото е образувано
срещу неизвестен извършител, за това, че на 20.03.2017г. около 15:05 часа, на път II -64 посока Пловдив – Карлово, при управление на л.а. „Фолксваген Поло” с рег.№ *******, нарушил правилата за
движение - чл.20 от ЗДвП, като допуснал
ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на С. И. Й. от гр.Баня – престъпление по чл.343,
ал.1, б.”в”, вр. чл.342 ал.1 от НК./л.51-л.145 от
делото/
Към
момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция няма
данни за приключване на наказателното производство.
От приетия фиш за СМП №14784/ 20.03.2017г. издаден от
ЦСМП Пловдив, е видно, че пристигналия на моста на с.Баня- мястото на ПТП
медицински екип е установил, че блъснатата от
лека кола пешеходка С. И. Й. на 71г.
е починала./л.92 /
При извършената
аутопсия на трупа на С. И. Й.., е установено, че причината
за смъртта е тежка несъвместима с живота черепно- мозъчна травма, контузии на тялото от удар с тъп или върху тъп предмет,
получени при ПТП, като пешеходка, блъсната от лек автомобил, възкачане върху
предния капак и удар на главата в предното обзорно стъкло с последващо падане
на пътната настилка. /л.91 от делото/
Видно от приетия препис от решение от 12.12.2001г.
по гр.д.2265/2001г. по описа на ОС Пловдив, влязло в сила на
02.01.2002г., С.
И. Й. ЕГН **********, е поставена под ограничено запрещение,
настанена в ДВУИ – гр.Баня./л.136/ Настаняването на С. И. Й. в Дом за възрастни хора с умствена изостаналост
/ДВУИ/
– гр.Баня, Община Карлово, датира от
17.10.1991г. видно от представена справка.
От
прието ЕР на ТЕЛК №0340/ 21.11.2014г. на ТЕЛК при МБАЛ Пловдив АД, се
установява, че на С. И. Й. ЕГН ********** е призната 75 % ТНР,
поради общо заболяване, с диагноза – емоционално нестабилна личност, трайна
декомпенсация с поведенчески отклонения
и лек интелектуален дефицит./л.137
от делото/
От приетото удостоверение издадено от кмета на Община Карлово, като орган по
настойничество и попечителство, е видно, че за попечител на С. И. Й.
е назначен д-р Константин Антонов.
По отношение на механизма на ПТП в хода на производство
е допусната САТЕ, изслушани са показанията на
водача. А. Ив. Х..
В приетото заключение на САТЕ, с вещо лице инж.К.Г. се сочи, че процесното ПТП е настъпило на 20.03.2017г. около 15:05 часа, на път II -64
посока Пловдив – Карлово, в района на
11км., непосредствено преди моста над р.Стряма, преди гр.Баня. Пътното платно в участъка на произшествието е
за двупосочно движение, хоризонтален равен, с по една пътна лента за всяка
посока, отделени с единична прекъсната разделителна линия, като дясната лента в
посока гр.Карлово е с ширина 4,10 м. Вещото лице пояснява, че пътя е в завой с
радиус 260 м., пътната настилка е асфалт в добро състояние. След анализ на данните от огледния протокол и
разположението на изпадналите от
пострадалата предмети/маратонки и шапка/, вещото лице е определило мястото на
удара по дължина на платното и в близост до предметите и преди тях – на дължина
70 м. преди ориентира, а по широчина на около 1,2 -1,5 м. в ляво от десния край
пътното платно, като същото е онагледило на фиг.1 от заключението ./л.149/ Според приетото заключение на АТЕ, от
техническа гл. точка следния механизъм на ПТП: На 20.03.2017 год., около 1505 ч, по
второкласен път II-64,
гр.
Пловдив - гр. Карлово /Карловско шосе/, се е движил лек автомобил „Фолксваген
Поло” с регистрационен №********РР, управляван от А.И.Х. в посока към гр.
Карлово, в дясната пътна лента, със скорост от порядъка на 80 км/ч. Автомобилът
е приближавал района на км 11, непосредствено преди моста над р. Стряма преди
гр. Баня; Сочи се, че пешеходката С. Ив. Й. на 71 г., към този момент е била
върху дясната пътна лента, считано в посока гр. Карлово, или вдясно извън него
и се е движила със начин на придвижване „спокоен ход“. Когато лекият автомобил
е бил на около 56 - 57 м от мястото на удара, водачката е възприела пешеходката
и реагирала с намаляване на скоростта без оставяне на спирачни следи, но
въпреки това е настъпил неизбежен сблъсък с пешеходката. В заключението
експерта обосновава извод, че инициалният удар е настъпил с предната дясна част
на автомобила в зоната на предна броня, преден десен калник и преден десен фар
по долната част на тялото на пешеходката.
След частично завъртане, тялото на пешеходката е подхвърлено, качено
върху предния капак и с плъзгане е достигнало до челното стъкло и го счупва. В
следващата фаза на удара, тялото е отблъснато от автомобила, изпада вдясно на
асфалта с получаване на теренни травми и с претъркаляне се установява вдясно от
пътя, където е регистрирано. Лекият автомобил е спрял на пътното платно и върнат
на място, където е регистриран.
Вещото лице инж.К. Г., обосновава извод, че обективна причина за
настъпване на произшествието е навлизане
на пешеходката в платното за движение
на място, по начин и в момент, без да се съобрази с трафика по пътя - с
приближаващия се л.а.„Фолксваген Поло”, като причина за настъпване
на произшествието е закъснялата реакция на водачката за аварийно спиране, при положение, че пешеходката, поради неяснотата
за движението й била върху пътното платно за време по - голямо от 2,64 сек. Вещото лице
обосновава извод, че лекия автомобил се е движел със скорост от порядъка на 80
км/ч, като при прилагане на метода на Коршаков /при съобразяване на счупеното от удара предно стъкло/ е определило,
че скоростта в момента на удара е от порядъка на 65 км/ч. Вещото лице сочи, че
автомобилът е бил на 56,50 м, когато водачът е видяла навлизащата в пътната
лента пешеходка, като е изчислил, че за да не настъпи ПТП водачът е трябвало да
управлява със скорост от 67 км/ч. В.л. сочи, че при изследване на въпроса
относно това, дали удара е бил предотвратим, следва да се има предвид, че по делото няма обективни данни за определяне
точния начин за движението на пешеходката и особено изходното й положение за
движение. Обоснован е извод, че предотвратим: при положение, че водачът се беше
движила със скорост не по - висока от 67 км/ч и своевременно реагирала за
аварийно спиране; както и при положение, че в момента на възприемането на
пешеходката водачката беше задействала автомобила за аварийно спиране, само ако
пешеходката се е движила по пътното платно успоредно на надлъжната му ос. В.л.
сочи, че ударът е бил непредотвратим
за
момента когато водачката, управляват автомобила със скорост от 80 км/ч. е имала възможност да възприеме пешеходката,
навлязла в пътното платно отдясно - наляво, от 68 - 69 м и реагирала на
опасността от около 56,50 м, при дължина на опасната зона за спиране - 70,83м.
Заключението на приетата неоспорена САТЕ,
съдът възприема, като обективно и компетентно дадено, кореспондиращи на
неоспорените официални документи, приети по делото.
Разпитана в о.с.з. на 06.03.2018г. А.И.Х. посочи в показанията си, че през м. март 2017
г. участвах в ПТП, което се случи на пътя от Пловдив на път за гр. Баня, след
един завой, преди моста на р. Стряма.
ПТП се случило изведнъж с пешеходец, който се движел насреща в
лентата за движение на автомобила. Св. Х. сочи, че отпуснала газта, опитала се да избегне на
ляво, но не успяла и пешеходката се
ударила в десния фар след, което и в дясната част на предното стъкло. Св.Х.
сочи, че спряла след няколко метра, върнала на заден с аварийни светлини, след
което още докато бях в колата набрала 112 за да съобщя за ПТП и слязох от
колата да види къде е лицето. Минала два-три пъти по банкета от външната страна
на мантинелата и на третия обход видяла в храстите една купчина стари дрехи и между
тях човек, потърсила пулс и признаци на живот, но нямало.
Показанията
на свидетелката
А.Х., съдът
преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид нейна заинтересованост, като участник в
процесното ПТП.
От приетото заключение на СМЕ, с вещо лице д-р В.Т., се установява, че в резултат на процесното ПТП от 20.03.2017г. и
блъскането на С. Й. И. на 71 г.
от процесния лек автомобил са и причинени следните травматични увреждания: Тежка черепномозъчна травма изразяваща се в
многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и основа с подлежащо разкъсване
на твърдата мозъчна обвивка и разрушаване на мозъка,вбити в мозъчното вещество
костни фрагменти от костите на черепния покрив,гръдна травма изразяваща се в
счупване на ребрата от п ърво до седмо вдясно,на дясната ключица и контузия на
белия дроб двустранно по задната му повърхност,
счупване на лявата малкопищялна кост на подбедрицата, кръвонасядания по
главата и крайниците.Вещото лице съдебен лекар, сочи, че констатираните при аутопсията травматични
увреждания преценени в съвкупност представляват високоенергийна травма, получени
са в резултат на силни удари с или върху твърди тъпи предмети и добре отговарят
да са причинени от блъскането на пострадалата от лекия автомобил.
Обоснован е извод, че констатираните увреждания са причинени в резултат
на процесното ПТП, като е налице пряка и непрекъсната връзка между причинените
травматични увреждания и смъртния изход. Изяснено е, че уврежданията причинени от
процесното ПТП са от такова естество, че са несъвместими с живота и водят
неминуемо до смърт за кратко време.
Съдът възприема заключението на
приетата неоспорена СМЕ, като обективно и компетентно дадено.
По
делото са събрани гласни доказателства във връзка с твърдените от ищцата
претърпени неимуществени вреди.
Свидетелката Н.Д./64г., дъщеря
на ищцата/, сочи в показанията си, че била в къщи, когато и
съобщили, че сестра и е починала при катастрофа, но се усъмнила, дали не е
телефонна измама. На майка и Г. не казали веднага, искали да
проверят. След погребението и казали, че С. е починала. Св. Д., сочи, че макар ищцата да е в напреднала възраст на 94г.,
същата е осъзната и със здрав разум. От момента на вестта за смъртта на дъщеря
и, ищцата се променила, всеки ден се събуждала със самообвинението, че тя е жива, а детето й е
починало. Свидетелката пояснява, че с майка и
живеят в кв. Надежда І, а сестра
и С. живеела дълги години в дом за
възрастни хора с умствено изостаналост, т.к. имала лека********. Сочи, че Г. и дъщеря и С. се видели за
последен път през 2015 г. в гр. Баня. Те си общували с писма, с колети, с
телефонни обаждания и ходене в дома в гр. Баня.
На ищцата и липсвала дъщеря и
колетите, които си изпращат по Коледа, когато имала рожден ден.
Показанията на свидетелката Н. Д., съдът
преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид, роднинската връзка с
ищцата и възможната заинтересованост, но като
изградени в резултат от непосредствени впечатления, последователни и
кореспондиращи на приети писмени доказателства им дава вяра.
По делото с доклада е прието за безспорно, че към датата на ПТП- 20.03.2017 г. водачът на лек автомобил „Фолксваген Поло” с
рег. №********РР, е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите със застрахователна полица №BG/11/116002899730, валидна от 13.12.2016г. до 14.11.2017 год., сключена с ответника ЗК „Армеец”АД.
Не е спорно, като се установява и приетия документ за регистрирана
щета, че претенция по реда на чл.380 КЗ е заявена от ищцата, чрез адв.В. пред
ответното дружество на 30.05.2017г., като е образувана щета №
10017100101953/30.05.2017г./л.13 - л.14
от делото/
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта: Съдът намира, че предявения пряк иск е допустим, предвид
поддържаните от ищеца твърдения в исковата молба.
По същество:
Правната норма,
регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска
отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните
две групи материални предпоставки : 1) застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и
ответника - застраховател.
Предвид посочените предпоставките за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя, съобразно правилото за
разпределение на доказателствената тежест
заложено в чл.154 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между собственика на увредилият го автомобил
и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние,
от страна на лицето ползващо се от застрахователното покритие; причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, вида и размера на претърпените вреди,
както и отправянето на покана до застрахователя за заплащане на обезщетение.
В процесния случай по делото е прието за безспорно, че
към датата на процесното ПТП по
отношение на л.а. "Фолсваген Поло” е имал действаща застраховка
"Гражданска отговорност" сключена с ответното дружество, като водача
на застрахования автомобил, е ползвал същия на законно основание, в качеството
си на негов собственик.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 20.03.2017 г. между л.а.
„Фолксваген Поло” с рег.№ ******* с
водач А. Ив. Х. и пешеходка С. И. Й..
Спорен е въпроса осъществено ли е нарушение на правилата за движение от
страна на застрахования водач.
Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени
доказателства и заключението на САТЕ, сочи на извод, че е налице противоправно
деяние от страна на деликвента Х., изразяващо се в нарушаване на правилата на
ЗДвП, извършено виновно - при форма на вината непредпазливост; процесните
неимуществени вреди и причинно –
следствена връзка между деянието и вредите. Съдът, предвид установеното от
фактическа страна, приема, че водачът Х.,
при управляване на моторно превозно средство е нарушила правило за движение. Тя
е извършила нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДВП "Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Водачът Х. е нарушила цитираната разпоредба, защото е била длъжна при избиране скоростта на
движението да се съобрази с конкретните
условия на
видимост. Това, че е карала със скорост под 90 км/ч - в случая 80
км.ч - не означава, че не е нарушила правилата за скорост, защото е била длъжен
да я съобрази с пътните условия. Установи се от заключението
на АТЕ, че в участъка на произшествието
видимостта е била ограничена, защото произшествието е станало на излизане от завой
и то още в зоната на завоя. /вж. План –схема на ПТП с пострадали лица/. По
смисъла на § 6 от ДР на ЗДвП - "Ограничена видимост " е
налице при стръмнини, завои
и други препятствия, които пречат на видимостта “. Водачът Х. е била длъжна да
съобрази скоростта си с ограничената
видимост и то още при навлизането в завоя, още повече, че е познавала добре
района./показания
св. Ан.Х. в о.з. на 06.03.2018г./ Нарушена
е и нормата на чл.5
ал.2 т.1 от ЗДвП: «Водачът на пътното превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства», като по
непредпазливост е причинила смъртта на С. И., безспорно
уязвим участник в движението.
В този смисъл следва да се
приеме, че действията на водача на лекия автомобил „Фолксваген Поло” с рег.№ ******* съставляват
граждански деликт. Водачът на
застрахованото МПС е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, а
именно нарушил чл. 20 ал.2 от
ЗДВП и чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП. Деянието му е виновно, при форма на
вината – съзнавана непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка
с настъпилия удар и причинените увреждания на пешеходката.
Предвид
на горното, съдът приема за установени в
производството елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната
отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата.
По размера:
Предмет на исковите претенции са единствено неимуществените
вреди, които ищцата Г.М. е претърпяла вследствие смъртта на дъщеря и С. И..
Според исковата
молба, неимуществените вреди са се проявили във формата на болки, страдания и психически шок и скръб от
преждевременната и невъзвратима загуба на починалата дъщеря, с която ищцата се е намирал в отношения на взаимна
обич, доверие и привързаност.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания
относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на
деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на
обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са
специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии -
момент на настъпване на смъртта, възраст
и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между
пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание
на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски
отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на
чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че
задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. В утвърдена
практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. №
387/2008 г. на II т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II
т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г.
по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. и др., е възприето и становището, че
удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при
определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и
обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ/отм./ във вр. с § 27 ПЗР на КЗ.
За реалното проявление на вредите са събрани свидетелски показания, от
които се установява, че ищцата е майка на починалата С. И. /на 71-годишна
възраст/ - не живеела заедно с нея.Следва да бъде отчетено, че стресовата реакция на майката от внезапната
смърт на дъщеря и, преминала в
самообвинения, за което свидетелстват показанията на св.Д.. Следва да се
вземе предвид и негативното отражение на деликта върху психоемоционалното
състояние на ищцата, която се затворила в себе си, преживяла загубата. В случая събраните гласни
доказателства сочат, че между пострадалата С. и дъщеря
и е съществувала връзка. Майката тежко понесла загубата на дъщеря си.
Следва да се отчете обстоятелството, че
ищцата и дъщеря и не са живели заедно и не са контактували интензивно по между
си, като от години живеят разделени, а пострадалата С. И. е била настанена в
дом за възрастни с умствена изостаналост.
Поради
това и като съобрази, релевантните обстоятелства, включително и
възрастта на починалата - 71.г., степента на близост между двете, съществуващата към момента на увреждането – 2017 г., обществено положение
на пострадалата – човек с трайно психическо увреждане, настанен в социална
институция, икономическа обстановка в страната, чиято динамика намира отражение
в нарастващите лимити на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. С оглед изложеното,
настоящият състав на СГС намира, че изискването за справедливо обезщетяване
на ищцата за неимуществените вреди, причинени
от смъртта на дъщеря и, при установените релевантни обстоятелства ще бъде
постигнато с обезщетение в размер на 50 000 лева.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Ответникът своевременно с писмения
отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалата с
поведението си е довела до вредоносния резултат. Обезщетението следва да бъде
намалено, ако и самия пострадал е допринесъл за настъпването на вредите.
Възражението на ответното дружество е за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, тъй като в
нарушение на чл.108, ал.1 ЗДвП
пешеходката не се е движила по тротоара или банкета, както и на чл.108, ал.2 ЗДвП, тъй като С. И. не се е движила по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства. В случая се установи , че пешеходката е нарушила и нормата на чл.108 ЗДП,
съгласно която пешеходецът е длъжен да се движи по банкета, а тя се движила по
пътното платно. Въпроса
за конкретния принос на увреденото лице, наличието на причинно- следствена връзка
между действията и бездействията на пострадалия и вредоносния резултат.
По делото, от обсъдените по-горе доказателства, съдът приема, че
възражението е доказано, като в тази връзка изцяло кредитира изготвената и АТЕ, чийто извод е, че обективна причина за настъпване на
произшествието е навлизането на пешеходката в платното за движение на
място, по начин и в момент, когато не е безопасно, без да се съобрази с
приближаващия автомобил. възприеме посоката и направлението на увреждащия
автомобил, преди да навлезе върху платното за движение, като преустанови
движението си или промени посоката си, така че да остане извън коридора на
движение на автомобила. Като не е осъществил нито едно от тези действия,
пострадалият също не е изпълнил законово предписаните задължения, в качеството
му на участник в движението по пътищата. От събраните гласни доказателства и
материалите по ДП № 62/2017г. на РУ на
МВР Х., се установи, че пострадалата и друг път е напускала дома, в който е
настанена, без придружител, въпреки предупрежденията за опасности.
Съдът с оглед на горното, както
и заключението на САТЕ намира, че
степента на съпричиняване
от страна на пострадалата пешеходка е 50
%.
При това
положение обезщетението на наследника на пострадалата, от 50 000лв.,
което съдът намира за справедливо, като се отчете приетата степен съпричинявяне, следва да бъде редуцирано на 25
000 лв.
За разликата от определения до пълния претендиран
размер от 120 000лв. иска за обезщетение за неимуществени вреди следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В полза на ищеца трябва да се присъди и законната лихва
върху главницата. Чл. 497 от КЗ свързва задължението на застрахователя да
заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне на всички
необходими доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя (която от двете настъпи по-рано). По делото липсват
доказателства кога ищецът е представил на застрахователя всички необходими
доказателства за определяне на обезщетение. Поради това следва да се приеме, че
ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 3 месечен срок по чл. 496, ал.1 от КЗ, т.е. на 01.09.2017 г.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.38, ал.2 от ЗА
вр. с чл.7, ал.2, от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. П.В. сумата от 820
лв., съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответното
дружество 330 лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение и разноски
за депозит за АТЕ и свидетел, съразмерно на отхвърлената част от иска.
При този изход на делото
застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса
в размер на 1000 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 105 лв. разноски за
експертизи платени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски
градски съд, I -7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес: ***, да заплати на Г.С.М., с ЕГН:**********,
с адрес: гр.София, кв. „*********, на основание чл.432, ал.1 КЗ /, сумата от
25 000 (двадесет и пет хиляди)лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта
на дъщеря и С. И. Й. ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП от 20.03.2917г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 01.09.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения до предявения размер от 120 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА
З.
„А.” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адв. П.В. –САК, на основание чл.78,ал.1 от ГПК вр.
чл.38 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размера на
адвокатските възнаграждения сумата 820 лв. – адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.С.М., с ЕГН:**********,
с адрес: гр.София, кв. „*********, да
заплати на З. „А.” АД, ЕИК: *********, разноски по
делото в размер на 330, 00 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Софийски градски съд, държавна такса в размер на 1000 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 105 лв.
разноски за експертиза платени от бюджета на съда.
Присъдените на ищцата суми може да се
заплатят по сметка IBAN: ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: