Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 27.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8
с-в в открито заседание на осми ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 9998 по описа на състава
за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата М.Д.С. претендира да осъждане на ответника да й заплати обезщетение
за описаните в исковата молба неимуществени вреди – свързани с накърняване на
честта, достойнството и доброто име, професионалната репутация, самочувствието
на ищцата. Вредите били причинени от ответника И.И.К. и произтичали от съобщаване
на неверни факти в дадените показания в качеството му на свидетел по НЧХД
№21044 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129-и
състав. Твърди се, че въз основа на дадените от ответника свидетелски показания,
срещу ищцата била постановена Присъда №3409 от 10.05.2016г. по посоченото
наказателно дело от частен характер. С присъдата, ищцата била призната за
виновна в това, че разгласила публично и чрез интернет сайт неистинско и
позорно обстоятелство за частния тъжител К.В.Н., но била освободена от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като й било наложено
административно наказания глоба в размер
на 1 000 лв. и при това била осъдена да заплати на частния тъжител сумата
от 1 512 лв. съдебни разноски в наказателното производство. Понеже
свидетелските показания от ответника К. според ищцата били неистински - точно
това обстоятелство характеризирало поведението му като противоправно и обуславяло
възникването на деликтната му отговорност за понесените от ищцата вреди. При
изложените фактически твърдения ищцата предявява иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени в размер на 50 000 лв. и иск за заплащане на
обезщетение да имуществени вреди в размер на 2 512 лв. за заплатените
глоба и съдебни разноски в наказателното производство, ведно със законната
лихва върху сумите от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. С
оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищцата претендира за осъждане на
ответника да й заплати сумата на направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника И.И.К. чрез подаден отговор в
законоустановения срок по реда на чл.131 от ГПК. Ответникът оспорва иска по
основание и размер, отричайки твърдението на ищцата, че е извършил
противоправно деяние. На свой ред поддържа тезата, че показанията му отразявали
вярно обективната действителност. На 19.11.2015г. в качеството си на главен
редактор на интернет сайта „ПИК“ БГ той лично провел по телефона интервю с ищцата
на което било извършен аудио запис. Интервюто било възпроизведено в
журналистически материал, който преди публикуването му в сайта бил съгласуван с
ищцата. Ищцата дала одобрението си за публикуването му без никакви възражения. Ответникът
оспорва и твърдението за възникване на описания в исковата молба вредоносен
резултат, а независимо от това – оспорва и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между участието му като свидетел в наказателното
производство, проведено срещу ищцата. Отрича тезата, че единственият аргумент, на
който наказателния съд основал осъдителната си присъда, били неговите
свидетелски показания, като посочва че по делото била извършена съвкупна
преценка на всички събрани писмени и гласни доказателства. Уточнява, че в
мотивите към присъдата съдът оценил обясненията на подсъдимата (ищцата) като вътрешно
противоречиви, логически неясни и непоследователни. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса,
ответникът претендира за осъждане на ищцата да му заплати сумата на направените
съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а приетият като доказателство препис от Присъда №3409
от 10.05.2016г., постановена по НЧХД
№21044/2015г. по описа на 129-и състав, НО при СРС установява, че ищцата М.Д.С.
е била призната за виновна в това, че на 19.11.2015г. около 12.09 ч. в интернет
сайт „ПИК“ е разгласила публично и по друг начин – чрез интернет сайт,
неистинско позорно обстоятелство за частния тъжител К.В.Н., а именно че има
повдигнато обвинение за извършено престъпление и че е „клиент“ на
Прокуратурата, с думите „Адвокат К.Н.,
който е клиент на Прокуратурата и обвиняем по делото за енергетиката, за което
споменах“ – престъпление по чл.148, ал.2,пр.1, вр. с ал.1, т.1 и т.2, пр.2,
вр. чл.147, ал.1 пр.1 от НК, поради което и на основание чл.303 НПК и чл.148,
ал.2, пр.1, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1, пр.1 от НК била
освободена от наказателна отговорност, като й било наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000 лева. Ищцата е била осъдена да заплати
на К.Н. сумата от 1 512 лв., представляваща направени разноски в хода на
процеса за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Като доказателства по делото са приети Становище с вх.№176 от 30.11.2016г.
на Председателя на Управителния съвет на съюза на българските журналисти и писмо от изпълнителния директор на „П.Н.“ ЕООД,
адресирано до ищцата, по повод отправено запитване от нейна страна за
предоставяне на копие от аудио запис на предоставеното интервю на ответника И.К..
По делото е допуснато събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел в полза на ищцата, с цел
установяване на обема и характера на твърдените неимуществени вреди, както и
гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел в полза на
ответника за установяване на
обстоятелствата около вземането на процесното интервю от ищцата. Страните не са
осигурили явяването на допуснатите свидетели съгласно дадените указания на съда
– до края на първото открито съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предмет на спора е претенции за обезщетение за неимуществени вреди и
обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат
от непозволено увреждане.
Твърди се, че вредите са били причинени в следствие на предоставянето на
неверни свидетелски показания от страна на ответника в качеството му на
свидетел в провеждането срещу ищцата наказателно производство за извършване на престъпление от частен характер и
постановената единствено на база кредитираната доказателствена стойност на
снетите свидетелски показания осъдителна присъда по НЧХД №21044/2015г. по описа
на 129-и състав, НО при СРС.
Предмет на доказване за изясняването
на обективната истина по възникнал правен спор са фактите от значение за решаването
му, както и връзките между тях съгласно чл. 153 от ГПК.
Общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК
предвижда, че всяка страна носи доказателствената тежест относно фактите
(правнорелевантни и доказателствени), на които основава своите искания или възражения.
Основополагащ принцип в гражданския процес е провеждането му при условията на
състезателност, където страните посочват фактите, на които основават исканията
си и също те представят доказателства, които да послужат за тяхното
установяване.
Следователно на всяка страна се
разпределя доказателствената тежест да установи онези факти и връзки между
фактите, които самата страна посочва и на чието настъпване основава своята
теза. При липса на такова доказване съдът следва да приеме недоказаните по
делото факти за неосъществили се в обективната действителност и въз основа на
това на постанови съдебното решение.
В гражданския процес съдът няма правомощиято да събира служебно
доказателства, а е длъжен да осигури единствено еднаквата възможност на
страните - да представят доказателствата, които са посочили. Такава възможност
в случая бе предоставена и на двете страни. Друг е въпросът, как страните
упражниха процесуалните си права.
С определение на настоящия съд от
05.10.2018г., постановено по реда на чл.146 от ГПК, съдът надлежно указа на
ищцата кои са подлежащите на доказване факти и как се разпределя
доказателствената тежест във връзка с тях.
По същество - предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на
ответника, при основния състав на непозволеното увреждане, са уредени от чл. 45,
ал.1 ЗЗД и изискват от ищцата да
установи: първо - осъществяване на поведение, което противоречи на конкретно
нормативно задължение или на общата забрана да се вреди другиму, второ -
настъпване на конкретния твърдян в исковата молба вредоносен резултат и трето-
да се установи наличието на пряка причинно- следствена връзка между
настъпването на вредата и поведението на деликвента.
Както беше вече споменато, всички
посочени по- горе факти бяха в доказателствена тежест на ищцата т.е следваше да
бъдат установени от нея, за да бъде мотивиран извода за основателност на иска.
По отношение на факта на осъществено противоправно поведение от страна
ответника:
По делото не бе проведено необходимото пълно и главно доказване на факта на
осъществено противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в
даването на неистински свидетелски показания в етапа на събиране на доказателства по НЧХД №21044/2015г. по описа на
129-и състав, НО при СРС.
Видно от мотивите на постановената осъдителна
присъда свидетелските показания на ответника са послужили за установяване на
съдържанието на клеветническите твърдения, разпространени от ищцата.
Показанията на свидетеля са ценени от наказателния съд като пряко доказателство,
а доказателствената им стойност е оценена като непротиворечива. При това положение и при липса на всякакви
доказателства в противната насока, настоящият състав на съда не би могъл за
възприеме тезата на ищцата, че факта на реализирано противоправно поведение от
страна на ответника е установен. Доказване на твърдението на ищцата, че
съобщените от ответника обстоятелства около съдържанието на изявленията на
ищцата за лицето К.Н.не съответстват на обективната действителност, не беше проведено.
Ищцата не осигури явяването на свидетел, който бе допуснат. Тъй като верността
на свидетелските показания на ответника, приети от наказателния съд, не беше
оборена то и твърдението на ищцата за наличие на осъществено поведение от
ответника в качеството му на свидетел по НЧХД №21044/2015г. по описа на 129-и
състав, НО при СРС остана недоказано. Дори само на това основание искът следва
да бъде отхвърлен.
По отношение на факта на претърпени неимуществени вреди:
Независимо от изложените по-горе фактически и правни доводи недоказано
остана твърдението на ищцата за настъпване на вредоносен резултат, както и за
обема на вредите.
Претенцията на ищцата се основава на твърдения за настъпване на
неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на нейната професионална и
личностна репутация, изживяно чувство на неудобство пред близки, приятели,
познати, зрители и читатели, усложнение и задълбочаване на нейни предхождащи
процеса здравословни проблеми. На съдебния състав е известно, че ищцата се
ползва с общоизвестно и утвърдено име в обществото и журналистическите среди.
От друга страна от представените по делото доказателства не се установява
постановената осъдителна присъда да е била разгласена публично и да била
доведена до знанието на широк обществен кръг. Този факт не се предполага, въпреки
че съдебните актове са публично достъпни и следва да бъде доказан съгласно
общите правила на доказването.
На следващо място не се установява твърдението, че присъдата е била
възприета от близки, приятели и познати на ищцата.
С оглед доказването на така изложеното твърдение на ищцата бе допуснато събирането
на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на
довеждане. Ищцата не осигури явяването на допуснатия свидетел, с което не успяла
проведе успешно доказване на факта на настъпили неимуществени вреди, изразяващи
се в изживяно чувство на неудобство пред нейния близък семеен и приятелски
кръг. Съдът съобрази и че не се установява тези лица да са формирали негативно
отношение към ищцата в резултат на постановената осъдителна присъда поради,
което твърдените вреди в тази им част останаха недоказани.
Най-сетне твърденията за задълбочаване на здравословните проблеми у ищцата вследствие
на негативните емоционални преживявания от постановената осъдителна присъда не
бяха подкрепени с необходимите медицински удостоверителни документи или с
изслушване на експертно съдебно-медицинско заключение. Ищцата не осигури
явяването на допуснатия свидетел, от чийто свидетелски показания следваше да
бъдат установени настъпилите усложнения в нейното здравословно състояние. С
оглед неосъществено доказване на вредоносния резултат настоящият съдебен състав
приема факта за недоказан, съответно прецени, че твърдените вреди не са
настъпили. С оглед изложените фактически
и правни съображения настоящият съдебен състав намира за недоказан факта на
настъпване на вредоносния резултат в описаните от ищцата проявления.
При липсата на
пълно и категорично доказване на два от юридическите факти, включени във
фактическия състава на непозволеното увреждане - деликтната отговорност на ответника не би
могла да бъде ангажирана.
За пълнота на съдебното решение следва да бъде отбелязано, че изследването
на причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение на
ответника и настъпилите вреди у ищцата е неоправдано и ненужно предвид
отсъствието на установени юридически факти, между които да бъде проследена
каузална зависимост.
При така изложените фактически и правни доводи съдът счита, че исковата
претенция да присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание
непозволено увреждане остана недоказана, при което следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
По иска са присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Претенцията на ищцата се основава на
твърдения за настъпване на имуществени вреди, изразяващи се в заплащането на
глоба в размер на 1 000 лв. на частния тъжител и сумата от 1 512 лв.,
представляваща сторени съдебни разноски в наказателното производство.
Основанието на иска не бе доказано, поради
изложените по- горе в мотивите на настоящото решение правни изводи.
Обемът на вредите обаче, също подлежи на доказване от ищцата, а не се
предполага.
Осъдителният диспозитив на постановената присъда създава задължение за
ищцата да заплати определената сума, представляваща имуществена санкция. Така наложената й
административнонаказателна отговорност следва да бъде осъществена чрез
погасяването на възникналото публичноправно задължение, вземане за глоба. Отделно
ищцата е била осъдена да възстанови на частния тъжител сторените съдебни
разноски в хода на наказателното производство, а именно заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение. По делото не са представени платежни
документи, от които да е видно разходването на посочените суми от страна на ищцата.
Твърдението за понесени имуществени вреди не е подкрепено с писмени
доказателства, поради което съдът приема че така предявеният иск е неоснователен и следва да бъде оставен без
уважение.
По разноските в процеса и претенциите за присъждането им:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - ищцата следва
да бъде осъдена да заплати на ответника направените съдебни разноски, вкл. за
процесуално представителство от един адвокат, но съразмерно с уважената част от
иска. В отговора на исковата молба и в открито заседание от 08.11.2018г.
процесуалният представител на ответника е направил искане за заплащане на
сторените съдебни разноски в исковото производство. Същевременно по делото не са
били представени списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършени съдебни
разноски. Поради това, разноски на посоченото
основание в полза на ищцата не биха могли да бъдат присъдени.
Предвид изхода на спора и доколкото по силата на закона (на основание чл. 83, ал. 1,
т. 4 от ГПК), ищцата е бил освободена от задължението за заплащане на държавна такса за разликата над сумата от 200 лева до пълния размер от
2 000 лева съгласно определение от
12.02.2018г., ответникът
в процеса, не следва
да понесе
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, задължението да заплати остатъка от държавната
такса, която се следва за разглеждане на делото по предявените искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М.Д.С., с ЕГН: **********, със
съдебен адресат -
А.Г.С., с адрес ***, срещу И.И.К.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД за сумата от 50 000 лева (петдесет хиляди лева), представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и за
сумата от 2 512 лева (две хиляди петстотин и дванадесет лева), представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на дадени неистински свидетелски показания по НЧХД
№21044/2015г. по описа на Софийски районен съд, НО, 129-и състав, заедно със законната лихва върху
посочената по-горе сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба 04.08.2017г. до деня на
окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка
от страните.
СЪДИЯ: