Р Е Ш Е Н И Е
№ 260705
гр.Бургас, 19.05.2021
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично
заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на
секретаря ***като разгледа НАХД № 715 по описа на БРС за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата
на „***” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***,
представлявано от ***, против Наказателно постановление № 548350-F575928 от 15.12.2020 г., издадено от ***–
Началник Отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата), вр. с чл.
118, ал. 4 ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че фактическата обстановка
не е била изследвана в цялост. Застъпва се, че по време на проверката обектът
не е работил, а установената сума не се дължи на разлика в касовата наличност,
а се касае за пари, които са оставени след края на работния ден, за да се
започне следващият. Именно поради това, че него ден търговецът не е имал
намерение да започва работа, то и тази сума не е била въведена в паметта на
устройството. Под евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението като
маловажно и прилагане на чл. 28 ЗАНН, в подкрепа на което се излагат подробни
съображения.
В открито съдебно заседание
дружеството-жалбоподател се представлява от представляващия, който заявява че
поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които още веднъж повтаря и
развива.
Административнонаказващият
орган – ЦУ на НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Тодорова,
която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението е безспорно доказано, а в хода
на производството не са допуснати твърдените пороци, поради което и пледира за
потвърждение на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена
в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН - видно от
разписката (л. 6) - НП е връчено на представител на жалбоподателя на
13.01.2021г., а жалбата е депозирана на 20.01.2021 г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
Не се спори, че към 10.10.2020
г. жалбоподателят е бил регистриран като данъчно задължено лице, като е
стопанисвал търговски обект – бързо хранене-дюнер, находящ се в гр. Бургас,
ж.к. „Славейков“ до бл. 57.
На 10.10.2020 г. в 15.50 часа
св. В.В. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, съвместно с колегата си – Георги
Попов, осъществила контрол за спазване на данъчното законодателство в посочения
търговски обект. Проверката започнал с контролна покупка на два броя дюнери и
една минерална вода (обща стойност 8,70 лева). Самият обект бил отворен и
обслужвал клиенти. След консумиране на покупката инспекторите по приходите се
легитимирали и пристъпили към проверка в самия обект, като констатирала, че там
е инсталирано и функционира фискално устройство за отчитане на продажбите – „Compact M 02” с ИН на ФУ № DY504225, притежаващо функциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми, което към момента на проверката дори не
било включено. Пристъпило се към преброяване на наличните парични средства В
КАСАТА от страна на управителя – ***, като се установила касовата наличност в
размер на 17,50 лева (опис на наличните парични средства на л. 12 от делото).
Съгласно данните от разпечатания от устройството дневен финансов отчет (л. 13),
разчетената касова наличност възлизала на 0,00 лева - т.е. при проверката била
установена разлика в размер на 17,50 лева, т.е. реално в касата
имало повече пари (17,50 лева), отколкото били отчетени във фискалното
устройство, като за тази разлика в паметта на фискалното устройство не
съществували данни за служебно въведени суми от касата.
За извършената проверка и
констатациите от нея св. В. съставила Протокол за извършена проверка Серия АА и
бланков № 0050662 от 10.10.2019 г. копие, от който връчила на представител на
дружеството. Изрично в протокола управителят записал, че няма възражения по
направените констатации.
На 18.10.2020 г. управителят на
дружеството се явил в ТД на НАП-Бургас, като в негово присъствие бил съставен
АУАН с № F575928. Актосъставителят описал в акта констатираното при
проверката на 10.10.2020 г. нарушение, в това число, че фискалното устройство притежава
функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Така описаното деяние
св. В. квалифицирала като нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, като предявила и връчила
екземпляр от акта на управителя при съставянето му, срещу подпис. Управителят
получил препис от акта без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН
писмени възражения не били депозирани.
В последствие на 15.12.2020 г.,
въз основа на акта за установяване на нарушението, било издадено атакуваното
наказателно постановление, с което АНО възприел фактическата обстановка,
описана в акта, както и правната квалификация на нарушението и на основание чл.
185, ал. 2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС търговецът бил санкциониран с имуществена
санкция в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява
по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и
писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са
безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като цяло жалбоподателят не
оспорва, че действително в обекта е била констатирана разлика в касовата
наличност, но твърди, че тя се дължи не на укрит оборот, а на това, че сумата е
била предназначена за започване на следващия работен ден, както и че към
момента на проверката обектът не е работил.
Съдът въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от
компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 19-21 – Заповед № ЗЦУ -
1149/25.08.2020г.) в срока по чл. 34 от ЗАНН, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и
срещу какво да се защитава. Не са допуснати нарушения на процедурните правила.
Актът е съставен в присъствието на управителя, който с подписа си е
удостоверил, че се е запознал със съдържанието му и е получил препис от него.
Административнонаказателната
отговорност на търговеца е ангажирана за нарушение на чл. 33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, която норма въвежда задължение за
лицата, извън случаите на продажби, да регистрират всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ във фискалното
устройство чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. Описаните в АУАН и в наказателното
постановление факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма,
като фактът, че е посочена и разпоредбата на чл. 118 ЗДДС по никакъв начин не
влияе на тези обстоятелства. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява наличието на разлика между фактическата
касова наличност и разчетната такава на фискалното устройство, като търговецът
не е изпълнил задължението си да регистрира тази промяна на касовата наличност
на ФУ чрез операцията "служебно въведени" суми във ФУ, притежаващо
такава функция. В случая е без значение дали допуснатото нарушение е по вина на
някой от служителите или не, доколкото горепосочената разпоредба не прави
разлика в тази насока. Следователно е налице нарушение, което безспорно е
установено в хода на проверката. Каквато и да е причината за разликата, тя не
може да доведе до отпадане на отговорността на търговеца, защото законът
изисква той да организира дейността си по начин, че всеки път да е налице
съвпадение между фактическата и фискалната наличност. В случая е налице разлика
между двете величини и именно това прави поведението на дружеството
противоправно по посочения текст на Наредбата.
Следва да се има
предвид, че в случая сумата от 17,50 лева се е намирала В КАСАТА,
което се доказва от собственоръчно направени от управителя опис. Щом сумата е
била в касата, то тя е трябвало да бъде отчетена във фискалното устройство, без
значение дали част от нея или цялата е била предназначена за започване на
следващия работен ден или не. Няма пречка управителят да държи в касата пари,
които в последствие да използва за започване на следващия работен ден или за
други нужди, но щом е решил, че именно там ще съхранява сумата, то е трябвало
да използва функцията „служебно въведени“ на фискалното устройство и да отрази
това обстоятелство. В случая това задължение не е изпълнено, поради което и
правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съдът не възприема
тезата, че обектът не е работил. Това е така доколкото не се спори, че при
контролната проверка са били продадени два дюнера и една минерална вода, за
които е получено плащане – т.е. реално е била осъществявана търговска дейност
по продажба на стоки. На съвсем отделен коментар подлежи обстоятелството, че
житейски няма как да се сподели, че управителят е влязъл за малко в обекта, за
да чисти и едва ли не инцидентно е решил да обслужи клиентите. Реално
приготвянето на дюнер изисква технологично време за изпичане на месото (св. В. заявява,
че дюнерът е бил „включен“ и се е „въртял“), подготвяне на заготовки и т.н. –
т.е. за да може да може да приготви и продаде два дюнера на проверяващите при
всички положения обектът е бил отворен и функциониращ.
Само за пълнота
следва да се отбележи, че нито в протокола от проверката, нито в АУАН
управителят не е вписал възражение, че обектът не е работил.
При
доказано нарушение, правилно АНО е приложил относимата санкционна норма. В
изречение 2 на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лв. В случая не е установено укриване на приходи, поради което
правилно е наложена именно санкцията на чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр.
с ал. 1 от ЗДДС. Относно конкретния размер на санкцията, то АНО я е
индивидуализирал във възможно най-ниските предели, поради което и съдът няма
как допълнително да я намали.
Съдът намира, че в случая е
неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.
1, б. „а“ от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави
за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото
обстоятелства не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията
на маловажните нарушения. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Относно понятието
маловажен случай, приложима е легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от
Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. От данните по делото не може да се направи извода, че
деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния
вид – касае се за типично по вид нарушение, поради което и приложението на чл.
28 ЗАНН се явява неоправдано. Не може да се подмине и че реално във
фискалното устройство не е имало отразена никаква касова наличност (то дори е
било изключено), което допълнително завишава обществената опасност на
извършеното.
Към момента е настъпила
законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, ако съответната страна е направила искане
за присъждането им.
В конкретния случай АНО е бил
защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото е
депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, на
основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
548350-F575928 от 15.12.2020 г., издадено от ***– Началник Отдел „Оперативни
дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, на основание чл.
185, ал. 2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на „***” ЕООД с ЕИК: *** е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН „***”
ЕООД с ЕИК: *** да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/М. Баев/
Вярно с оригинала:К.В.