№ 814
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110208099 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното
от съдията н.а.х.д. № 8099/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Т. С. Т. срещу Наказателно постановление
(НП) № СО-ЗЗ-Т-21-10-225 от 19.05.2021 г., издадено от ХХ – Кмет на
Столична община (СО), с което на жалбоподателя Т. Т. на основание чл. 209а,
ал. 4 от Закон за здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 (триста) лева, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ
във вр. с т. I, 23 от Заповед РД-01-173/18.03.2021г. във вр с т. I.7 от Заповед №
РД-01-51/26.01.2021 г. издадена от Министъра на здравеопазването.
В подадената жалба от Т. С. Т. същата сочи, че фактическата
обстановка посочена в съставения акт за установяване на административно
нарушение е отразена неправилно, доколкото същата е имала поставена
защитна маска на лицето си, но маската не е покривала носа и устата . Моли
се за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Т. Т. редовно призована, не се
явява и не взема отношение по подадената жалба.
Въззиваемата страна- кмет на Столична община редовно призована, се
представлява от старши юрисконсулт ХХХХХ Същата пледира съдът да
потвърди наказателното постановление, като намира визираното в него
нарушение за безспорно доказано и посочва, че наложената санкция е в
минимално предвидения размер.
Старши юрисконсулт ХХХХХпредставя писмени бележки, в които се
1
излагат твърдения, че издадената от Министъра на здравеопазването заповед
е общ административен акт и като не е спазила разпоредбите на същата,
жалбоподателят Т. е извършила нарушение на чл.209а, ал. 1 от Закона за
здравето. Процесуалният представител на въззиваемата страна намира, че
нарушението е описано по достатъчно пълен и ясен начин, а непосочването на
определи обстоятелства в акта за установяване на административно
нарушение може да бъде санирано чрез тяхното посочване в наказателното
постановление. Ст.юрисконсулт Павлова моли за потвърждение на
наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
На 22.03.2021 г., около 12.35 часа, в гр. София свидетелката А. С. и
нейната колежка Велина Хаджийска, служители на Столичния инспекторат
към СО, извършили проверка на закрито обществено място – хранителен
магазин „Фантастико“, находящ се в гр. София, ул. „Бузлуджа“ № 50, където
се намирала жалбоподателката Т. Т.. Проверяващите констатирали, че
последната не е изпълнила въведена със заповед на министъра на
здравеопазването противоепидемична мярка, тъй като се намирала на
посоченото закрито обществено място и нямала поставена защитна маска,
покриваща носа и устата.
Въз основа на установеното и в присъствието на един свидетел –
очевидец и на жалбоподателят Т. Т., свид. А. С., заемаща длъжността
„старши инспектор“ в Столичен инспекторат към Столична община съставила
срещу жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 21-10-225 от 22.03.2021 г. за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ.
Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля и връчен срещу
подпис на нарушителя Т. Т., която вписала като възражение, че всъщност има
поставена маска на лицето си.
В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така
съставения акт не били депозирани писмени възражение.
На база съставения акт било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № СО-ЗЗ-Т-21-10-225 от 19.05.2021 г., издадено от ХХ –
Кмет на Столична община (СО), с което на жалбоподателя Т. С. Т. на
основание чл. 209а, ал. 4 от Закон за здравето (ЗЗ) е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева, за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ във вр. с т. I, 23 от Заповед РД-01-
173/18.03.2021г. във вр с т. I.7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. издадена
от министъра на здравеопазването.
Същото било връчено на жалбоподателката чрез Български пощи на
25.05.2021г. , която го приела срещу подпис.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетелката Ана С. - актосъставител и въз основа на
2
приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, а именно
заповед № СОА20-РД09-2661/22.10.2020г. на кмета на Столична община,
Заповед № СОА20-РД09-2654/22.10.2020г. на кмета на Столична община,
длъжностна характеристика.
Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаната в хода на
съдебното следствие свидетелка А. С., като намери, че същите са обективни,
логични и конкретни и поради тази причина им се довери изцяло.
Съдът кредитира в цялост и приобщените към доказателствените
материали писмени доказателства, тъй като същите са относими към
предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Разгледана по същество, тя е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния
закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът намира обаче, че при съставяне на АУАН е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е довело до ограничаване правото
на защита на жалбоподателката Т. Т.. В съставения акт е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, в която е посочено
необходимото съдържание на съставения акт. Съгласно императивните
изискания на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН в АУАН следва по ясен и
непротиворечив начин да са отразени описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби,
които са нарушени. В настоящия случай тези изисквания не са били спазени
от актосъставителя, доколкото описанието на нарушението е непълно.
Действително, в акта е отразено, че като се е намирала на закрито обществено
място и не е имала поставена защитна маска, покриваща носа и устата,
жалбоподателката Т. Т. не е изпълнила противоепидемична мярка, въведена
със заповед на министъра на здравеопазването. В АУАН обаче не е посочено
коя е конкретната противоепидемична мярка, която се твърди, че е нарушена,
какъв е териториалният обхват на приложение, за какъв срок същата е
въведена предвид временния характер на тези мерки, както и с коя заповед на
министъра на здравеопазването е въведена тя, като това не става ясно и от
дадената правна квалификация на нарушението. Настоящата съдебна
инстанция не споделя изложеното от процесуалния представител на
въззиваемата страна, че допуснатото нарушение в съставения акт би могло да
се прецени като пропуск, който е отстранен с издаденото наказателно
постановление. Действително, в обжалваното наказателно постановление е
3
посочено, че нарушената разпоредба е тази на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ във вр. с т.
I, 23 от Заповед РД-01-173/18.03.2021г. във вр с т. I.7 от Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г. издадена от Министъра на здравеопазването, предвиждаща
задължение за носене на защитна маска покриваща носа и лицето в закритите
обществени места. С актът за установяване на административно нарушение се
поставя начало на административнонаказателното производство и в тази
връзка с него се дава възможност на жалбоподателя да разбере в какво се
изразява допуснатото от него нарушение, за да може да организира адекватно
защитата си. Като не е сторил това, актосъставителят е ограничил
жалбоподателката Т. Т. да разбере коя именно разпоредба е нарушила и дали
изискването залегнало в нея отговаря на описаното от фактическа страна.
В случая, предвид лаконичното описание и неправилното
квалифициране на нарушението в АУАН, това изискване не е било
изпълнено, а то рефлектира върху възможността на нарушителя да ангажира
ефективно и пълноценно защитата си още в момента на подписване на акта,
включително и при упражняване правото си на възражения по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН. Предвид допуснатите съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, обжалваното НП следва да
бъде отменено като незаконосъобразно. Обобщавайки всичко гореизложено,
съдът счита, че жалбата е основателна, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото, настоящата съдебна инстанция не намира за
необходимо да се произнася относно искането на процесуалният
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-ЗЗ-Т-21-10-225 от
19.05.2021 г., издадено от ХХ – Кмет на Столична община (СО), с което на Т.
С. Т. на основание чл. 209а, ал. 4 от Закон за здравето (ЗЗ) е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева, за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ във вр. с т. I, 23 от Заповед РД-01-
173/18.03.2021г. във вр с т. I.7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. издадена
от Министъра на здравеопазването на Република България.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в 14 - дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5