Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

26.11.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

30.10

Година

2019

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Делчева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

159

по описа за

2019

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от адв.Т.Б., действаща в качеството си на пълномощник на Сдружение за напояване „Рудина“ ***, против Решение № 185/20.05.2019 г., постановено по АНД № 1 432/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № НЯСС-106/27.02.2018 г., издадено от заместник председател на ДАМТН гр.София, с което на Сдружение за напояване „Рудина“ ***, с ЕИК ***, на основание чл. 201, ал. 12 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за извършено нарушение на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е необосновано и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Излага съображения, че в хода на административно наказателното производство е допуснато нарушение на чл. 34, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ЗАНН, тъй като нарушителят е бил известен на административно наказващия орган още на 08.11.2016 г. В този смисъл счита че към датата на съставяне на АУАН е изтекъл предвидения в чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок. Сочи, че с издадения от контролните органи констативния протокол от 08.11.2016 г. на Сдружение за напояване „Рудина“ са били дадени задължителни предписания за премахване на храстовидна и дървесна растителност, със срок на изпълнение 10.02.2017 г., а акта за установяване на административно нарушение бил съставен на 03.01.2018 г., с оглед констатациите при извършена проверка на 15.11.2017 г.

Предвид горното и с оглед приетата от административнонаказващия орган дата на извършване на нарушението - 11.02.2017 г., то в конкретния случай акта за нарушение бил съставен след изтичане на срока по чл. 34 от ЗАНН.

На следващо място въвежда доводи, че в АУАН и НП не била посочена законовата разпоредба, която е била нарушена от жалбоподателя. Твърди, че приетата за нарушена норма на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ уреждала единствено правомощията на председателя на ДАМТН или оправомощените от него лица да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Цитираната разпоредба не създавала задължение за адресата на НП, поради което същата не съответствала на посоченото в акта за нарушение и наказателното постановление словесно описание на нарушението, респ. на сдружението била ангажирана административна отговорност по текст от закона, който бил неотносим към процесното нарушение.

Оспорва изводите на районния съд за доказаност на нарушението, както и изложените мотиви, че жалбоподателят се явявал субект на нарушението. 

Счита, че при съставяне  и връчване на АУАН е допуснато нарушение на чл. 40 от ЗАНН. 

В заключение, при условията на алтернативност излага съображения, че в случая е налице маловажност на нарушението.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 185/20.05.2019 г., постановено по АНД № 1 432/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови акт по същество, с който отмени Наказателно постановление № НЯСС-106/27.02.2018 г., издадено от заместник председател на ДАМТН гр.София, с което на Сдружение за напояване „Рудина“ ***, с ЕИК ***, на основание чл. 201, ал. 12 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за извършено нарушение на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.

В съдебно заседание, чрез адв.Г. Б. поддържа жалбата. Излага подробни съображения в подкрепа на доводите за незаконосъобразност на първоинстанционното решение.

Ответникът по касация – заместник председател на ДАМТН гр.София, редовно призован не се явява и не се представлява.   

 Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали счита касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Сочи, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния закон и съдпроизводствените правила, както и неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, по съществото си се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № НЯСС-106/27.02.2018 г., издадено от заместник председател на ДАМТН гр.София, с което на Сдружение за напояване „Рудина“ ***, с ЕИК ***, на основание чл. 201, ал. 12 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите/ЗВ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за извършено нарушение на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице са констатираното от АНО неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ/в действащата редакция с ДВ, бр. 58 от 2015 г./, изразяващи се в неизпълнение на даденото с Констативен протокол № ***/*** г. предписание да се премахне констатираната храстовидната и дървесна растителност в язовир „***“, намиращ се в имоти с № *** и № ***, в землището на ***, със срок на изпълнение 10.02.2017 г. Съставът на първоинстанционния съд е приел, че контролните органи са констатирали неизпълнението на предписанията при извършена проверка на 15.11.2017 г., за което е съставен Констативен протокол № ***/*** г., въз основа на който впоследствие е съставен и процесния АУАН.

Изложени са мотиви, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, спазени са изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът е обосновал и липсата на предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като е приел, че административното нарушение е безспорно установено от обективна страна, посочени са относимите норми от Закона за водите и Сдружение за напояване „Рудина“ е носител на административнонаказателната отговорност.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Сдружение за напояване „Рудина“ *** са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че нарушението е безспорно установено и е потвърдил НП, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Правилно и в съответствие със събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано по делото, че на 11.02.2017 г. Сдружение за напояване „Рудина“ ***, в качеството си на собственик на язовир „***“, намиращ се в имоти с № *** и № ***, в землището на ***, не е изпълнил задължително предписание по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ/в действащата редакция с ДВ, бр. 58 от 2015 г./, като изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на даденото с Констативен протокол № ***/*** г. предписание да се премахне констатираната храстовидната и дървесна растителност в язовир „***“, със срок на изпълнение 10.02.2017 г.   

Като е приел за установени тези обстоятелства и е изградил своите изводи за наличието на вмененото на жалбоподателя административно нарушение, в съответствие с доказателствата по делото, районният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите З. П. и Г. К., като логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдържанието на процесния акт за установяване на административно нарушение и останалите писмени доказателства по административната преписка.

Отделно от горното и по отношение на останалите доводи, въведени в касационната жалба, съдът намира за необходимо да посочи:

На първо място спазени са изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В тази връзка в НП ясно и недвусмислено са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, като изрично е отразено, че нарушението е извършено от Сдружение за напояване „Рудина“ *** на 11.02.2017 г. Самият начин на осъществяване на процесното деяние, изразено в бездействие, респ. в неизпълнение на даденото с Констативен протокол № ***/*** г. предписание да се премахне констатираната храстовидната и дървесна растителност в язовир „***“, със срок на изпълнение 10.02.2017 г., при което изрично е посочено, че язовирът се намира в имоти с № *** и № ***, в землището на ***,ПИ № ***, конкретизира в достатъчна степен мястото на извършване на нарушението.

На следващо място, АУАН е издаден от компетентен по материя и степен орган, чиято материалноправна компетентност се установява от приложената по делото Заповед № ***/*** г., издадена от председателя на ДАМТН, с които надлежно са делегирани правомощия на посочените в тях лица/измежду които и З. И. П./ да съставят АУАН по ЗВ. Не е налице релевираното нарушение на чл. 40 от ЗАНН. В случая актът за нарушение е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като видно от показанията на свидетелите П. и К., председателят на сдружението е бил надлежно поканен по телефона за съставяне на АУАН на 03.01.2018 г. Р. А. не се явил в офиса на контролния орган, при което отново била осъществена връзка с него по телефона, при което заявил, че се намира в близко заведение и помолил да му бъде връчен акта в посоченото място. АУАН бил връчен на представителят на сдружението в посоченото от него заведение на 03.01.2018 г., при което същият отразил писмено, че има възражения. На следващият ден Р. Ш. е депозирал и възражение по реда на чл. 44, ал . 1 от ЗАНН, което не е уважено от АНО.

Съдът намира за неоснователни доводите, че АУАН е издаден след изтичането на срока по чл. 34 от ЗАНН, обосновани с твърдения, че при неизпълнение на преписания срокът започва да тече от деня, следващ датата за изпълнение на дадените предписания, който в случая е 11.02.2017 г. В тази връзка НП е издадено на 27.02.2018 г., а АУАН на 03.01.2018 г., т.е. спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН, респ. не е налице твърдяната изтекла давност. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правота на защита, като административното деяние е доказано по безспорен начин.

Следва да се отбележи, че административно наказателния процес се образува със съставянето на АУАН, който се издава едва след като на контролния орган са известни, както нарушението, така и нарушителят. Законодателят не е предвидил възможност за издаване на АУАН при предположения за осъществено административно нарушение. С други думи, за да бъде издаден акт за нарушение за неизпълнение на дадени задължителни предписания е необходимо органът, контролиращ тяхното изпълнение, да констатира, че същите не са изпълнени, т.е. тримесечния срок от откриване на нарушителя по смисъла на чл. 34 от ЗАНН, започва да тече не автоматично от датата, следваща крайният ден за изпълнение, а от датата на който е констатирано тяхното неизпълнение, която в случая е 15.11.2017 г. С оглед това и предвид факта, че процесният АУАН е съставен на 03.01.2018 г., то е спазен, регламентираният в горецитираната разпоредба тримесечен срок за съставяне на акт за нарушение.

Законодателят е обвързал образуването на административнонаказателно производство с давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, които имат за цел да дисциплинират контролните органи по отношение срочността на инициираните проверки, но  тези срокове следва да бъдат разгледани съобразно тяхната специфика. Тримесечният давностен срок за съставяне на АУАН е предвиден да тече от момента на откриване на нарушителя, а за да бъде открит нарушителят, то следва да бъде установено наличието на извършено нарушение, което безспорно в конкретната хипотеза е било констатирано/установено при последваща проверка, извършена от контролните органи на 15.11.2017 г., поради което не би могло да се приеме, че нарушителят е бил открит, преди да е било установено извършването на самото нарушение, нито пък да се призюмира, че такова ще бъде извършено от лицето, на което е било дадено предписанието. В този смисъл в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е използван изразът „откриване на нарушителя“, което понятие предполага търсенето на нарушителя, а за да се търси извършител, следва да е ясно, че е налице извършено деяние. По смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на лицето, извършило деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не наличието на възможност това да бъде сторено, нито пък фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и актосъставителя. За да са налице данни за авторството на деянието, е необходимо да са налице данни и за самото деяние, т.е. откриването на нарушителя е резултат от административнопроизводствени действия, предприети от снабдения с правомощията за това орган, чийто резултат, в случая е обективиран в констативен протокол от 15.11.2017 г. Изводът е, че актът следва да се състави при спазване на по-краткия давностен срок от три месеца в случаите, в които контролните органи установят едновременно признаците на нарушението и личността на нарушителя.

В настоящия случай, дисциплинираща контролните органи се явява разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН, в частта й, съгласно която, АУАН не се съставя след изтичане на една година от извършване на деянието, а като момент на осъществяване на деянието следва да се приеме деня следващ този, до който е следвало да бъде изпълнено предписанието, т.к. именно от тогава е било налице неизпълнение на законово задължение от страна на дружеството – жалбоподател, при което правилно районният съд е приел, че нарушението е извършено на 11.02.2017 г. и тъй като АУАН е издаден на 03.01.2018 г., налице е спазване на визираният в чл. 34 от ЗАНН едногодишен срок от извършване на нарушението.

Настоящият съдебен състав намира за необосновано и твърдението за неправилна квалификация на нарушението. В този смисъл с оглед неизпълнението на дадени предписания по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ/ в действащата към момента на извършване на нарушението редакция на нормата с ДВ, бр. 58 от 2015 г./, правилно и законосъобразно е приложена санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, която предвижда наказание глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическото или юридическото лице,което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3/в редакцията й към момента на извършване на административното нарушение - ДВ, бр. 58 от 2015 г./. Следва да се отбележи, че релевантната редакция на разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 3 от ЗВ урежда както правомощията на контролните органи/председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4/ да издават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени, но и вменява задължение за изпълнение на тези предписания от лицата, спрямо които за издадени. Именно неизпълнението на това задължение е скрепено с предвидената в чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ санкция, която норма се явява едновременно материална и санкционна такава.

В конкретния случай решението, предмет на настоящото производство е постановено от първоинстанционния съд, след връщането му за разглеждане от друг състав на Районен съд – Кърджали, поради което за съдебния състав по силата на чл. 224 от АПК са били задължителни указанията на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона.

Въведените от жалбоподателя бланкетни доводи, че извършеното нарушение представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН не се споделят от касационната инстанция. В тази връзка следва да се посочи, че пряка последица от извършеното административни нарушения е лошо експлоатационно състояние на яз.„***“, изразяващо се в наличие на дървесна и храстовидна растителност в короната, въздушният и водният откос, което аргументира извода за съществуваща в тази връзка опасност от преливане и разрушаване на язовирната стена, което от своя страна би довело до наличието на непосредствена опасност от увреждане на околната среда, хора и имущество. Процесното нарушение, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са налице условията за квалифицирането му като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. ІІ от ЗАНН, Административният съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 185/20.05.2019 г., постановено по АНД № 1 432/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                  

                                                                                       2.