Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1298 13.04.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15157 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 86 и чл. 147 ЗЗД.
Ищецът „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град София, район „Възраждане”, пл. „Света
Неделя” № 7, чрез пълномощника си адв. Д., е предявил против Е.И.Х., ЕГН **********
*** искове за признаване на установено, че ответницата дължи следните суми: 2434,46 евро - главница, дължима по
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № **** от 03.11.2011
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.07.2019 г. до
окончателното изплащане; сумата от 125,09
евро - възнаградителна лихва, дължима за периода от 25.09.2018 г. до
26.02.2019 г.; 185,93 евро –
обезщетение за забава за периода от 25.08.2018 г. до 27.06.2019 г., които суми
са присъдени със Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №
10925/2019 г. по описа на ПдРС. Претендират се разноски в заповедното и
настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че на
03.11.2011 г. в гр. С. „Уникредит Булбанк“ АД е сключил договор за банков
потребителски кредит на физическо лице З.И.М. като кредитополучател, С.Й.М.
като солидарен длъжник и Е.И.Х. – ответника, като поръчител, по силата на който
договор банка е предоставила банков кредит от 5500 евро. Съгласно договора
усвояването на договора се извършва по сметка на кредитополучателя. Кредитът се
дължал на месечни погасителни анюитетни вноски, дължими на 25-то число всеки
месец, като падежът на последната вноска бил на 25.10.2021 г.
Твърди се, че солидарната отговорност
била поета съгласно чл. 16 от Договора за банков потребителски кредит на
физическо лице на основание гл. VІ и гл. VІІ от ЗЗД.
Навеждат се твърдения, че кредитът бил
усвоен от кредитополучателя на 08.11.2011 г., като след усвояване на сумите,
длъжникът не е обслужвал кредита редовно, като са извършвани вноски не на
падежа и в необходимия размер.
Твърди се, че длъжниците са в забава
от 25.08.2018 г., тъй като не са изпълнили задължението си за внасяне на
месечните вноски съгласно договора.
Поради забава на кредитополучателя,
солидарният длъжник и поръчителят, продължила повече от 6 месеца последователни
на осн. чл. 17 от Договора за банков потребителски кредит на физическо лице,
целият кредит е станал предсрочно изискуем от банката. Фактът на кредиторовото
волеизявление в тази посока бил удостоверен чрез изрично посочване на дата в
приложения по чл. 417 ГПК документ - 26.02.2019 г., от който момент вземането е
станало предсрочно изискуем в пълен размер преди настъпване на падежа.
Твърди се, че кредитополучателят З.И.М.
била уведомена с нарочно уведомление за предсрочната изискуемост от банката за
упражненото от нея право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
уведомление било връчено на кредитополучателя на 15.05.2019 г., като й е дадена
възможност за доброволно погасяване на задълженията.
Солидарният длъжник С.Й.М. също бил
уведомен с нарочно уведомление за предсрочна изискуемост, което било връчено на
06.04.2019 г.
Въпреки липсата на задължение, банката
е уведомила поръчителя Е.И.Х. - ответник по настоящото дело с нарочно
уведомление за предсрочна изискуемост, връчено на 12.04.2019 г. чрез ***.
Поради неизпълнение, на 28.06.2019 г.,
банката пристъпила към принудително събиране на вземането, като подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК, като било образувано ч.гр.д. № 10925/2019 г.
В срока по чл. 414 ГПК поръчителят по
кредита Е.И.Х. подала възражение срещу издадената заповед, поради което бил
налице правен интерес от завеждане на иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба. Извън срока за отговор оспорва иска по основание, но
не и по размер.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, от фактическа и правна страна,
намира следното :
Видно от приложеното ч.гр.д. №
10925/2019 г. по описа на ПдРС, в полза ищцовата банка „УниКредит Булбанк“ АД против
З.И.М. – кредитополучател, С.Й.М.
–солидарен длъжник и ответницата Е.И.Х. - поръчител, са издадени Заповед № 6033 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 02.07.2019 г. и
изпълнителен лист от 03.07.2019 г. за следните суми: 2434,46 евро - главница, дължима по Договор за банков потребителски
кредит на физическо лице № **** от 03.11.2011 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 01.07.2019 г. до окончателното изплащане; сумата от 125,09 евро - възнаградителна лихва,
дължима за периода от 25.09.2018 г. до 26.02.2019 г.; 185,93 евро – обезщетение за забава за периода от 25.08.2018 г. до
27.06.2019 г. В срока по чл. 414 ГПК ответницата е възразила срещу заповедта. В
предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата
искова молба.
Ето защо и,
установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са
предявени в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от страна на
един от длъжниците в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
За успешното провеждане на исковете,
при условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да установи следните
правопораждащи факти, а именно основанието, от което произтича претенцията му –
наличието на валидно правоотношение по договор за банков кредит от 03,11,2011г. и договор за поръчителство от същата дата
въсникнало между
страните, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума; че
ответницата не е изпълнили задълженията си за редовно обслужване на кредита и
докаже конкретния размер на главния дълг, който се претендира, настъпването на
изискуемостта му, както и конкретния размер на претендираната сума за
договорна лихва – възнаградителна и обезщетителна.
В тежест на ответниците е да докажат фактите,
които погасяват, изключват или унищожават процесните вземания.
Страните
по делото не спорят, а и от договор за
банков потребителски кредит на физическо лице № **** от 03.11.2011 г., сключен
между ищеца като кредитор и трето за спора лице З.И.М., като кредитополучател.
По процесния договор като солидарен длъжник се е задължило трето за спора лице
– С.Й.М. и ответницата Е.Х. като поръчител. От процесния договор съдът приема за установено, че страните по делото,
са сключили договор, по силата на който банката е предоставила на З. М. сумата от 5500
евро, с краен срок за погасяване: 25.10.2021 г., която сума е изцяло усвоена от
кредитополучателя М.. Страните са се съгласили погасяването на кредита да бъде
извършено в уговорения срок, съгласно погасителен план, с падеж 25-то число на
месеца и размер от 172,38 евро.
Съгласно
чл. 4.2 от договора, уговореният годишен лихвен процент по кредита към датата
на сключване на договора, възлиза на 12,50 %. В чл. 4А е уговорен годишен процент
на разходи по кредита – 22,50 %.
В процесния договор е обективирано и поръчителството
на ответницата.
По смисъла на чл. 60 ал. 2 от Закона за
кредитните институции банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради
неплащане на определен брой месечни вноски. В настоящия случай в общите условия
на банката в чл. 29, във вр. с чл. 29.3 е предвидено, че при непогасяване в
срок на всяко изискуемо задължение , кредитът може да бъде обявен за предсрочно
изискуем. При
всички положения уговорената предсрочна изискуемост на задължението обаче не
настъпва автоматично само с факта на неплащане на вноска по кредита с настъпил
падеж, а още и с упражняване правомощието на банката да направи кредита
предсрочно изискуем. В този смисъл освен обективният факт на неплащането, е
необходимо и кредиторът да упражни правото си да обяви кредита за изискуем
преди крайния му падеж. Според по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.
д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора или с други думи до
длъжника трябва да е стигнало волеизявлението на банката да направи кредита
предсрочно изискуем. В настоящия случай съдът намира, че са налице и двете
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. На първо място ответницата
не доказа някоя от задължените страни по договор за кредит - кредитополучателя М.,
солидарния длъжник, поръчителя да са
погасявали кредита в срок. Поради това съдът намира, че се е осъществил първия
елемент от динамичния фактически състав, който води до изискуемост на целия
кредит. От приложеното към делото уведомление, с което банката уведомява кредитополучателя
– М., че упражнява правото си направи целия кредит предсрочно изискуем/л.127 и
сл. от делото/, получено на 15,05,2019 г. лично, се установява, че ищцовото
дружество надлежно е уведомило длъжника за настъпилата изискуемост. Нещо повече
ищецът е уведомил и солидарния длъжник – С.М. и поръчителя – ответник за
настъпилата предсрочна изискуемост на процесния договор- вж. л. 28-31 от
делото.
Съгласно постоянната практика на ВКС,
обективирана в решение № 92/16.06.2009г. по т. д. № 467/2008г. на ТК, II т. о.,
решение № 58/15.04.2009г. по т. д. № 584/2008 г. на ТК, II т. о. и решение №
40/17.06.2015г. по т. д. № 601/2014г. на ТК, I т. о., отговорността на
поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
изтекъл 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, чийто начален момент е
настъпването на изискуемостта на кредита – 23,05,2019 г. –вж. л. 26 и л. 27 от
делото. Именно тогава е и началният момент на шестмесечния
срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, поради което съдът намира, че не е изтекъл
посочения в правната норма на чл. 147, ал. 1 ЗЗД срок, тъй като заявлението е
подадено на 01.07.2019 г. Съобразно
разпоредбите на чл.138, 140, 141 от ЗЗД поръчителят е солидарно задължен с
главния длъжник- кредитополучател, като отговаря за изпълнението на неговото
задължение, а поръчителството се простира върху всички последици от
неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събирането
на вземането.
Относно размера на исковата претенция.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства,
а именно – че исковете са доказани по размер. Поради това така предявените
искове следва да се уважат изцяло като доказани по основание и размер.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния
им направен размер. Такива надлежно се претендират, като са налице и
доказателства, че те са реално заплатени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 107,39 лева и 718,18 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение. Следва да бъдат присъдени изцяло и направените
по ч. гр. дело № 10925/19 г. по описа на ПРС разноски, които са
в общ размер от 608,92
лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че със
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 6033/ 02.07.2019 г., издадена по
частно гр. дело № 10925/ 2019 г. на ПдРС, Е.И.Х., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на
„УниКредит Булбанк” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район „Възраждане”, пл. „Света Неделя” № 7 следните суми: 2434,46 евро - главница, дължима по
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице № **** от 03.11.2011
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.07.2019 г. до
окончателното изплащане; сумата от 125,09
евро - възнаградителна лихва, дължима за периода от 25.09.2018 г. до
26.02.2019 г.; 185,93 евро –
обезщетение за забава за периода от 25.08.2018 г. до 27.06.2019 г.
ОСЪЖДА Е.И.Х., ЕГН ********** ***, да
заплати на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Възраждане”, пл. „Света Неделя” № 7, направените
по делото разноски в размер на 825,57
лева, както и направените по частно гр. дело № 10925/2019 г. на ПдРС, разноски
в общ размер на 608,92
лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ