Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
23.12.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
ИВАН КИРИМОВ
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 13543 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 187117 от 07.08.2019 год., постановено по гр.дело № 59894/ 2017 год.,
на СРС, І Г.О., 26 състав е отхвърлен предявения от Х.М. М.,
ЕГН **********, срещу „Т.А.С.“ ЕООД, ЕИК ********, иск за заплащане на сумата
от 1200 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в преживян шок и силен емоционален стрес, като пряка и
непосредствена последица от неизпълнение на договорно задължение на ответника
да организира издаването на виза за периода на престоя в Москва, съгласно
договор за организиране туристическо пътуване с обща цена № MOW70626AB
от 21.04.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. С решението на съда е осъдена Х.М. М.,
ЕГН **********, да заплати на „Т.А.С.“ ЕООД, ЕИК ********, сумата от 600 лв.
разноски по делото.
Срещу
решението на СРС, 26 с-в е постъпила въззивна жалба от Х.М.К., подадена чрез пълномощника адв.Б.Д., с искане същото да бъде отменено изцяло и вместо това
да бъде постановено друго, с което предявения осъдителен иск с правно основание
чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, бъде уважен изцяло, като основателен и доказан. В жалбата
се излагат доводи, че решението е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна-ответник
„Т.а.С.“ ЕООД, ***, чрез пълномощника си адв.К.П. оспорва жалбата, по съображения изложени в писмена
молба депозирана по делото. Моли въззивната жалба да
бъде отхвърлена, като неоснователна, а първоинстанционното
решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като
обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като настоящия въззивен състав споделя окончателния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения от ищцата срещу
ответника, осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, вр.
чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата
са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства/ писмени и гласни/ дават основание на съда да направи
обоснован извод, че в настоящия случай, предявения осъдителен иск с правно
основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане
на ищцата на сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, е изцяло неоснователен и недоказан, и като такъв подлежи
на отхвърляне.
За основателност на така предявения иск
в тежест на ищцата по делото е да докаже наличие на валидно облигационно
отношение между страните по делото, виновно неизпълнение/ пълно или частично/
на договорно задължение от страна на ответника, вследствие на което ищцата да е
претърпяла неимуществени вреди, настъпили от неизпълнението, за което
ответникът да й дължи обезщетение в претендирания от
нея размер. Безспорно следва да е налице и причинна връзка между неизпълнението
на договорно задължение от страна на ответника и настъпилите неимуществени
вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД,
обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща вредите, които са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени
при пораждането му, а ако длъжникът е недобросъвестен, той отговаря за всички
преки и непосредствени вреди.
Без значение е обстоятелството, какъв е
видът на вредите, те следва да са в пряка причинно- следствена връзка с
неизпълнението на длъжника. Пряка е онази вреда, която нормално произтича от
неизпълнението на поетото задължение, която е закономерен негов резултат.
Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на
длъжника- на поведение на кредитора, на трети лица или на непреодолима сила,
вредите са косвени. Вредата следва да е и предвидима, освен в случаите когато
длъжникът е недобросъвестен. Предвидими са вредите, които нормално би трябвало
да се допуснат при пораждане на задължението, като закономерен резултат от
неговото неизпълнение. Това са тези вреди, които кредиторът е могъл да предвиди
при полагане на дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни
на страните при сключване на договора, и обстоятелствата, които е могло да им
бъдат известни. Предвидимостта се отнася до
настъпването на вредите, а не до размера им.
По отношение на исковата претенция на ищцата с
правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява, на първо място,
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 4/ 29.01.2013г.,
постановено по тълк.дело № 4/2012 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, в което е прието, че и при договорна отговорност може да бъде
присъдено обезщетение за неимуществени вреди, тогава, когато се докаже, че те
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, като
единствено в случаите на установена недобросъвестност
на неизправния длъжник, на обезщетяване подлежат всички преки
и непосредствени неимуществени
вреди.
На следващо място, противно на изложеното във въззивната
жалба, съдът приема, че в настоящия случай не се установява по несъмнен начин
обстоятелството, че ответникът не е изпълнил задължението си по договор за
организирано туристическо пътуване от 21.04.2017 г. да организира виза за
престоя и пътуването на ищцата на 01.07.2017 г. по маршрута Москва- Бургас,
като част от организираното пътуване с договора. Исковата претенция на ищцата
се основава на твърдяното неизпълнение на задължение от страна на ответника по
договор за организирано туристическо пътуване от 21.04.2017 г. да организира
виза за престоя и пътуването на ищцата на 01.07.2017 г. по маршрута Москва-
Бургас, като част от организираното пътуване с договора. В процесния случай не се установява по делото, ответникът да
е имал задължение по процесния договор за
организирано туристическо пътуване от 21.04.2017 г. да организира виза за
престоя и пътуването на ищцата на 01.07.2017 г. по маршрута Москва- Бургас,
като част от организираното пътуване с договора. Съгласно процесния
договор за организирано туристическо пътуване от 21.04.2017 г., на който ищцата
основава претенцията си по отношение на ответника, с твърдение за неизпълнение
на поето договорно задължение от негова страна, организираното туристическо
пътуване при условията на договора в гр.Москва, Русия е за периода от
26.06.2017 г. до 30.06.2017 г. Т.е. очевидно, същия е имал единствено
задължение в рамките на срока на действие на договора / от 26.06.2017 г. до
30.06.2017 г./ да организира виза за
престоя и пътуването на ищцата в Москва. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства дават основание на съда да направи обоснован извод,
че в хода на производството по делото при доказателствена
тежест за ищцата, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, същата не
ангажира безспорни доказателства, от които да се установи по несъмнен начин обстоятелството,
че ответникът е поел задължение по процесния договор за
организирано туристическо пътуване от 21.04.2017 г. да организира виза за
престоя и пътуването на ищцата на 01.07.2017 г. по маршрута Москва- Бургас,
като част от организираното пътуване с договора. В тежест на ищцата е да
ангажира доказателства в тази насока, което същата не е сторила по делото. Ищцата не е провела дължимото в процеса пълно доказване
на това
обстоятелство. Непровеждането на дължимото в случая от страна на
ищцата,
доказване на твърдяните от нея и оспорени от
ответника
факти води до неоснователност на предявения осъдителен
иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
сумата от 1200 лв. В настоящия случай, недоказването
на релевантните факти и на приложимия
фактически състав следва да бъде
отнесено във вреда на ищцата, която съгласно
принципа за разпределяне на доказателствената тежест, дължи установяване на фактите, които
твърди, че са се осъществили
и които обосновават претендираното
в исковото производство вземане. В тази връзка правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
отхвърлил предявения осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на сумата от 1200 лв.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете съдебни
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително
и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По
разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на спора на въззивника-ищец не се следват разноски за настоящата въззивна инстанция. От друга страна не следва да се уважава
искането на въззиваемата страна- ответник, направено
чрез нейния пълномощник адв.К.П. за присъждане на разноски в размер на сумата
от 1200 лв.- адвокатски хонорар, съгласно лист за разноски, представен с молба
от 25.11.2020 год., тъй като независимо от ангажираното платежно нареждане за
кредитен превод на сумата от 1200 лв. от ответника по сметка на адв.К.Х.П., по делото не е представен договор за правна
защита и съдействие, в който страните по него да са уговорили основанието,
размера на адвокатското възнаграждение и начина на плащане, съгласно разясненията
в т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Такъв договор за правна защита и
съдействие е представен единствено за процесуално представителство пред СРС/
лист 57 от гр.дело № 59894/ 2017 год. по описа на СРС, 26 състав/.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 187117 от 07.08.2019 год.,
постановено по гр.дело № 59894/ 2017 год., на СРС, І Г.О., 26 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.